ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500123 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.402 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. М.Б. - АК - Бургас, със служебен
адрес:ул.’’С” №*, като пълномощник на И. В. О., гражданка на Руска
Федерация, родена на * год., с адрес: Руска федерация, М. област, гр.Д.,
микрорайон В., ул.“Д.“ дом *, кв.*, подадена против Определение №260071
от 11.01.2021 год., постановено по ч.гр.д.№ 484/2019 год., по описа на
Окръжен съд-Бургас, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за
отмяна на обезпечението „ВЪЗБРАНА“, наложено върху СО с кадастрален
идентификатор 57491.501.150.1.31, находящ се в сграда в гр.Поморие, на
административен адрес: ул.“Е.“ №*, вх.*, ет.*, ап. *.
Жалбоподателката сочи, че с обжалваното определение молбата й за
отмяна на наложеното обезпечение е неоснователно отхвърлена по
съображения, че не била отпаднала причината, поради която то било
допуснато-обезпеченият иск все още висял, не е отхвърлен като
неоснователен, нито производството по него е прекратено, спорът не е
приключил с влязъл в сила съдебен акт.
Определението се сочи за неправилно по съображения, че според
жалбоподателката предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.402 ГПК за
отмяна на обезпечението били налице.
1
Обезпечителната нужда от мярката била отпаднала, т.к. ответникът Ц. й
продал възбранения имот след определението на БОС за допускане на
обезпечението, но преди налагането му с вписването на възбраната в служба
вписвания, с нотариален акт от 10.04.2019 год. на Нотариус Х. Р..
Жалбоподателката се сочи за трето добросъвестно лице, което не е било
наясно, че придобитият имот е предмет на обезпечително производство.
Допуснатата обезпечителна мярка е вписана в имотния регистър едва на
15.04.19г., т.е. след момента на сделката-10.04.19г.( вписана в регистъра на
11.04.2019 год.), а приобретателката е могла да узнае за наложената възбрана
едва няколко дни по-късно, когато тежестта е могла да стане известна на
всички третите лица и ответника, освен това жалбоподателката О. не е и
страна по делото. Прехвърлянето на имота лишавало ищеца от правен
интерес да обезпечи иска си чрез допуснатата по делото обезпечителна мярка,
която не гарантирала реализиране на правата му на кредитор при евентуално
уважаване на заявената претенция.
На следващо място обезпечителната нужда от възбраната била отпаднала и
след вписването на исковата молба, по която е образувано съдебното
производство. В тази връзка се цитира т.4 от Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, поставяща обезпечителната
нужда от налагането на възбрана в зависимост от това дали вписването на
исковата молба има оповестително-защитно действие и дали то вече е
настъпило.Поддържа, че извършеното в случая вписване на исковата молба
има именно такова действие, защото е по претенция за обявяване нищожност
на сделка(вж. чл.114 б.“а“ от ЗС), а след това обезпечителната нужда от
възбраната е отпаднала, защото тази мярка и вписването имат идентичен
правен ефект на непротивопос-тавимост спрямо ищеца на последващите
разпореждания с имота. Обезпечителната нужда от възбраната върху имот с
кадастрален идентификатор 57491.501.150.1.31 страната счита за
съществувала до вписването на исковата молба и за отпаднала след това. В
обобщение на горното И. В. О. моли за отмяна на обжалваното определение и
за произнасяне по същество, с отмяна на наложената обезпечителна мярка
„възбрана“ върху собствения й имот с кадастрален идентификатор
57491.501.150.1.31. Не ангажира нови доказателства.
Ответницата по частната жалба- И. А. Т., гражданка на Руска федерация,
2
уведомена чрез процесуален представител- адв. К.В., не заявява становище
по горната и не ангажира доказателства.
Служебната проверка на Апелативен съд Бургас сочи частната жалба за
редовна, като подадена от надлежно лице, против акт, подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол, в предвидения от закона преклузивен
срок, пред надлежната да я разгледа съдебна инстанция.
По същество:
Производството по ч. гр.д.№ 484 по описа на Бургаския окръжен съд за
2019 година е било образувано по молба на И. А. Т., гражданка на Руска
федерация, родена на * година в град Москва, чрез пълномощник адвокат
К.В. от АК-Варна, за допускане обезпечението на бъдещите й искове срещу
П. Я. А. ЕГН **********, от град П. и А. И.Ц.-гражданин на Руската
федерация, роден *9 година в град М.а, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и
чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху
два недвижими имота, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491. 501. 150.1. 29 по КККР на град П., община П., област
Б., представляващ СТУДИО № 301а, на третия етаж от сградата,
разположена в поземлен имот 57491. 501. 150, ведно с 1.132% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491. 501. 150.1. 31 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област
Б., представляваш СТУДИО № 303а на трети етаж, ведно с 0,861% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена.Молителката е твърдяла недействителност на пълномощното на П.А. и
на последвалата опосредена от представителството й прехвърлителна сделка
на посочените два имота, в полза на А. Ц..
Молбата за обезпечение е била уважена, а горепосочените обезпечителни
мерки- наложени с Определение № 608/01.04.2019г.. За завеждането на
исковете е определен едномесечен срок на молителката и понастоящем е
безспорно, че искът е заведен, а производството по него – висящо.
Настоящата жалбоподателка И. В. О. е подала частна жалба срещу това
определение, с твърдения за междувременно придобито върху
3
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 57491. 501. 150.1. 31 право
на собственост, което противопоставя на бъдещата ищца, но жалбата е
оставена от въззивната инстанция без разглеждане, като просрочена.
На 01.09.2020г.И.О. е депозирала пред Бургаския окръжен съд молба по чл.
402 ГПК за отмяна на допуснатото в полза на ищцата обезпечение върху
горния имот, поради несъществуване на причината за която е било наложено,
т.к. закупила студиото от Ц. след допускането на обезпечението от съда, но
преди то да бъде наложено (вписано в Службата по вписване), а също и преди
да бъде вписана исковата молба по делото за прогласяване нищожността на
пълномощното на А. и на продажбата на горепосочения обект с нотариален
акт от 27.11.18г. Следователно обезпечението не гарантирало реализирането
на правата на ищцата при евентуалното уважаване на иска й срещу
горепосочените ответници, тя нямала правен интерес от „възбраната“ и
мярката трябвало да бъде отменена.
Ответницата по молбата И.Т. е представила чрез процесуален представител
адв. В. становище оспорващо възраженията като неоснователни. Отрича
имотът предмет на обезпечението да е бил придобит от О., защото
праводателят й не е бил собственик. Обосновава правен интерес от
налагането на мярката и твърди, че причината за допускането й не е
отпаднала- обезпеченото производство по гр.д.№612/19г. по описа на ОС-Б. е
все още висящо, а и при постановяването на определение №608/01.04.19г. Ц.
е бил собственик на възбранения имот. Освен това мярката не засягала грубо
правната сфера на молителката. Молила е допуснатото обезпечение да не
бъде отменяно.
Окръжен съд Б. е отхвърлил искането по чл.402 от ГПК като неоснователно
по съображения, че не са налице предпоставките, визирани в чл.402, ал.2 от
ГПК и ищцата продължава да има правен интерес от наложената
обезпечителна мярка.
Апелативният съд споделя този краен правен извод, поради което намира
обжалваното определение за правилно.
Разпоредбата на чл. 402 ал. 2 ГПК предвижда съдът да отмени наложеното
обезпечение след като се увери, че вече не съществува причината, поради
4
която е било допуснато или, че са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК,
когато се касае до обезпечение на оценим в пари иск (изключая исковете за
собственост) и допуснатото от съда обезпечение може да се замени без
съгласието на другата страна със залог в пари или ценни книги.
В случая обезпечението е било допуснато на 01.04.19г.(вписано в имотен
регистър на 15.04.19г.) в гаранция на бъдещия иск за прогласяване
недействителността на едностранна и двустранна сделки, касаещи
отчуждаването на процесния самостоятелен обект СТУДИО №303а, с цел
ищцата да възстанови правото си на собственост върху него, предвид
твърденията, че е бил неин, но е продаден на праводателя на О. (Ц.) на
27.11.18г.без съгласието й, поради което прехвърлянето не произвежда вещно
действие.
Самата мярка „възбрана“е поискана като подходяща, за да осуети
отчуждаването на имота на трети лица, което би затруднило защитата и
упражняването на правото на собственост на ищцата И.Т..
Тъй като исковото производство, в чието обезпечение е наложена мярката
не е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт, разрешаващ спора за
валидността на прехвърлянето на имота на Ц. и за собствеността на ищцата
върху същия имот към настоящия момент, нито делото е прекратено с влязло
в сила определение, съдът преценява, че причините, заради които
обезпечението е било наложено все още не са отпаднали, т.е. липсват
предпоставки „възбраната“ да бъде отменена.
Доводът, въведен от молителката О. за липсата на правен интерес от това
мярката да продължава да стои наложена върху имота, защото й бил
прехвърлен от ответника на 10.04.19г., т.е. преди вписването на възбраната и
не обезпечавала предприетата искова защита, освен че излиза извън
посочените в хипотезата на чл.402, ал.2 от ГПК предпоставки за
отмяната(отхвърляне на претенция с влязло в сила решение или прекратяване
на делото, водено в тази връзка), е и необоснован, т.к. съдът съобразява, че в
случая изходът от исковото производство, спорните права по което ищцата
обезпечава, пряко рефлектира върху тези на настоящата жалбоподателка,
защото разрешава конкуренцията на собствеността върху обекта чрез
преценката за валидността на придобиването на вещното право от
5
праводателя й, доколкото нейното право е резултат от обичайния
транслативен ефект на покупко-продажбата от ответника по висящото дело и
никой не може да прехвърли повече права, отколкото има.
Не се споделят от този съд и възраженията, че след като искът е заведен, а
исковата молба по него- безспорно вписана, то наложената преди това в полза
на ищцата обезпечителна мярка „възбрана“ вече е изгубила основанието за
своето съществуване, поради идентичен с вписването на иска правен
ефект(визиран в чл.451-чл.453 от ГПК). Цитираното от жалбоподателката
Тълкувателно решение №6/14г. на ВКС обективира извода, че предвид
идентичния правен ефект на вписването на исковата молба и налагането на
възбрана върху спорния имот, ако исковата молба е вече вписана, не е налице
обезпечителна нужда от допускане и на обезпечителната мярка, но това не
обосновава нито формално логически, нито правно, въведеното с жалбата
разсъждение, че в следствие това допуснатата преди вписването на исковата
молба „възбрана“ подлежи на отмяна, защото е заместена от оповестително-
защитното действие на вписването. Последващото възбраната вписване на
исковата молба в имотния регистър не е предпоставка за прилагането на
чл.402, ал.2 от ГПК и не е основание за уважаване на молбата за отмяна на
обезпечителната мярка. Доводът в този смисъл е само формален, защото дори
уважен, няма за последица придобиването на права от последваща сделка,
противопоставими на тези на ищеца.
В обобщение на горното, съдът приема подадената от О. частна жалба
против Определение №260071/11.01.21г.за неоснователна и намира, че
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег.№261447/27.01.21г. на И. В.
О.-гражданка на Руска федерация, р.06.04.61г., подадена чрез процесуален
представител адв. М.Б., вписан в АК-Бургас против Определение №260071 от
11.01.21г., постановено по ч.гр.д.№484/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7