Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 790 по описа на съда за 2018
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Я.П.Н. искова молба, с която моли ответникът „Д.з.“
АД да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лева за
търпени болки и страдания от ПТП на 20.08.2017 г., ведно със законната лихва от
07.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 20.08.2017 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“ с ДК № *******Г.Б.И., който нарушил разпоредби на ЗДвП.
Ищецът
бил пътник в МПС, с което л.а. „Фолксваген“ реализирало удар – л.а. „Фиат“,
управляван от Д.М..
Непосредствено
след катастрофата Н. изпаднал в безсъзнание. Получил тежка контузия на дясна
ръка – фрактура, кръвонасядане и оток на главата с комоцио и множество
натъртвания, посинявания и отоци по тялото. В Център за спешна медицинска помощ
гр. Благоевград, филиал гр. Разлог бил насочен към хирург поради тежестта на
счупването. В МБАЛ „Г.Б.И. А.“ се извършила операция под обща интубационна
анестезия. В периода до изписването му на 29.08.2017 г. търпял интензивни и
продължителни болки. Към момента Н. имал пареза на дясна ръка и това предполагало
медицински манипулации и рехабилитация за неопределен период от време.
Ищецът
изпитвал и силно главоболие, световъртеж, отпадналост и дискомфорт.
Лечението
продължило в домашни условия, като за обслужването си се нуждаел от чужда
помощ. Н. бил лишен и от възможността да упражнява професията си. Настъпила
хипотрофия на мишичната и предмишичната мускулатура. Засегнати били и китката и
пръстите на дясната ръка, което пречело за пълноценно използване на десния
горен крайник. Според лекарите пълно възстановяване било невъзможно. Лечебният
и възстановителен период се очаквало да настъпил за около една година.
Ищецът
изпитвал и силен страх и стрес от изживяното ПТП. Чувствал се тревожен и
нервен, имал проблеми със съня, притеснения да пътува в кола и да се придвижва
като пешеходец. Чувствал се безполезен за семейството си и в тежест на близките
си.
Търпените
болки и страдания оценява на 70 000 лева.
За
управлявания от Г.И.л.а. „Фолксваген“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Д.з.“ АД. На 05.10.2017 г. Я.Н.
сезирал застрахователя за заплащане на обезщетение, но и към момента ответникът
не изплатил сума, с която да репарира търпените от него вреди от процесното
ПТП.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди „Д.з.“ АД да му заплати сумата от
70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 07.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„Д.з.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения от Н.
иск. Заявява, че на 30.01.2018 г. на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение на обща стойност 26 628.31 лева, от които 25 200 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че не са налице предпоставките за
заплащане на обезщетение над този размер. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който пътувал без поставен
обезопасителен колан. Счита, че по делото са налице данни само за една средна
телесна повреда, а изпадането в безсъзнание, твърдените усложнения и
невъзможността за пълно възстановяване са недоказани твърдения.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана при „Д.з.“ АД молба вх. № 310В083209/05.10.2017 г.,
че ищецът е предявил претенция през застрахователното дружество за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение от получени при ПТП на 20.08.2017 г.
увреждания и че на 30.01.2018 г. ответникът е заплатил на Я.Н. сумата от
25 200 лева обезщетение за неимуществени вреди – обстоятелство, което е
отделено като безспорно между страните с определение от 14.08.2018 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******и „Д.з.“ АД.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото
лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото се установява, че на 20.08.2017 г. в светлата част на
денонощието в гр. Банско по ул. „Цар Симеон“ в посока от гр. Разлог се е движил
л.а. „Фиат“, модел „Стило“ с ДК № ********, управляван от Д.М. М.. Я.Н. бил
пътник в автомобила, като заемал предна дясна седалка. По същото време от гр.
Банско към гр. Разлог се движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ********,
управляван от Г.Б.И.. Водачът И. предприел маневра завой наляво, при което
отнел предимството на л.а. „Фиат“. Настъпил челен и кос удар. При този
механизъм на ПТП причина за настъпване на произшествието е нарушение от страна
на Г.И.на правилото на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, задължаващо го да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства преди да извърши маневра
завой наляво.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ е осъществил елементите от състава на генералния деликт. В конкретния
случай, предвид наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за водачите на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“
с ДК № ********, „Д.з.“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото
застрахователно събитие.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
Н. е
получил полифрагментарно счупване на дясна мишична кост в долния й край и
пареза на десния лъчев нерв. Претърпял оперативно лечение за открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Настъпило разпадане
на остеосинтезата и през октомври 2017 г. се извършила повторна операция –
автоостеопластика с кост от таза и невролиза на обхванатия от срастванията
нерв. Установена е била и пареза на десния лъчев нерв, лекувана медикаментозно
и физиотерапевтично. Н. търпял болки и страдания за около осем месеца, с
по-висок интензитет през първата половина от периода.
На
13.11.2018 г. вещите лица са извършил личен преглед на пострадалия, при който
установили, че няма отклонения в неврологичния статус, а парезата на десния
лъчев нерв отзвучала и движението на пръстите и китката на дясната ръка били
възстановени в пълен обем. Движението на десния горен крайник било ограничено в
областта на дясна лакътна става с 15 градуса. На Н. предстояла нова оперативна
интервенция за отстраняване на остеосинтезата, като прогнозите за пълно
възстановяване на двигателните функции били неясни.
Вследствие
претърпените две оперативни интервенции ищецът имал два белега в областта на
дясна мишична кост в долния край – от външната страна с дължина 17 см, а от
вътрешната страна – 19 см.
Събрани са
и гласни доказателства за начина, по който получените увреждания са се отразили
на начина на живот на ищеца. Съпругата на Я.Н. – И.Н.разказва, че слабостта в
десния горен крайник е препятствала упражняването на професията на Я., който
работел като тенекеджия. Не можел да вдига тежести, изпитвал затруднения при
управление на автомобил, когато трябвало да превключи скоростите и това се
отразило на самочувствието му. Тъй като Н. също пострадала при произшествието
на 20.08.2017 г., не можела да оказва помощ на съпруга си, а се налагало и
двамата да бъдат подпомагани в ежедневно-битовото си обслужване от сина им и от
майката на свидетелката. Я. се променил и поведенчески – станал затворен и не
общувал активно, както преди инцидента.
При така
събраните по делото доказателства съдът намира за недоказани твърденията за
отклонения в неврологичния статус. Сигурни данни за безсъзнателно състояние на Н.
непосредствено след произшествието не са налице. Нито в медицинската
документация, нито при извършения от д-р П. личен преглед са установени проблеми
в неврологичното състояние на ищеца.
Естествени
и нормални са търпените от пострадалия психически проблеми, предвид
продължителността на лечебния период, двукратно извършените оперативни
интервенции, втората от които наложена от разпадането на поставената на
21.08.2017 г. остеосинтеза. Травмата на десния горен крайник е затруднила
естественото му положение в легнало състояние и това е породило проблеми за
ищеца по време на сън.
Въпреки
възстановения лъчев нерв в увредения десен горен крайник, за Н. са налице
пречки да вдига тежести и да борави пълноценно с ръката си. Все още е ограничен
обемът на движение в областта на лакътната става, а прогнозите за
възстановяване са неясни.
Политравматичната
увреда е настъпила за 41-годишния пострадал и се е отразила трайно и
неблагоприятно на начина му на живот; на възможността му да полага труд и да се
грижи пълноценно за себе си. Предстои му и нова оперативна интервенция за
отстраняване на остеосинтезата, но след възстановяване на счупването, предвид
опасността от повторна фактура (съгласно уточнения на вещото лица д-р С. в
съдебното заседание на 23.11.2018 г.).
За
продължителен период от време Я.Н. е търпял страдания, които съдът намира, че следва
да се оценят на 50 000 лева. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази и лимитите на застрахователните суми, конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 20.08.2017 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
В настоящото производство не се установи ищецът да е бил
с поставен предпазен колан. При удара л.а. „Фолксваген“ се е отклонил напред и
надясно, а Н. е заемал мястото на предна дясна седалка. Тласъкът на автомобила
е предизвикал удар в твърди части на купето отдясно спрямо положението на
пострадалия пътник. При този механизъм на ПТП и съобразно заключението на двете
приети по делото експертизи, коланът не би могъл да задържи движението на ръцете,
поради което фрактурите биха се получили и при поставен предпазен колан. Поради
това съдът намира възражението за неспазване на нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за недоказано.
Установи се, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
25 200 лева на 30.01.2018 г., преди получаване на исковата молба за
отговор. Тази сума следва да се приспадне от определения размер на
обезщетението – 50 000 лева, или искът е основателен за 24 800 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молбата от 05.10.2017 г. ищецът е приложил констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, фиш за спешна медицинска помощ, епикриза, искане и резултат
от болнично изследване и хематологично изследване. Номерът и титулярът на
банковата сметка е посочен и в самата молба на ищеца до „Д.з.“ АД.
С други писмени доказателства от значение за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение Я.Н. не е разполагал и следователно
застрахователят е дължал произнасяне.
След като са били представени всички доказателства по чл.
106 от КЗ с молбата от 05.10.2017 г., на 26.10.2017 е изтекъл срокът от 15
работни дни за произнасяне. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
лихвата следва да се присъди от посочената от ищеца дата – 07.10.2018 г.
Върху обезщетението от 25 200 лева мораторните лихви
са определими за периода от 07.01.2018 г. до датата на извършеното плащане –
30.01.2018 г. и те възлизат на сумата от 168 лева. Върху незаплатената част от
обезщетението – 24 800 лева се дължи лихва от 07.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 992 лева
държавна такса и 124 лева депозити за експертизи по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца е оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. Демирева се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 992 лева.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, поради
което му се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Предвид
характера на претенцията и извършените по делото процесуални действия, съдът
счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 320 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи да заплати на ответника
сумата от 432.63 лева разноски за производството, от общия размер от 670 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Я.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 24
800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.08.2017
г. в гр. Банско, ведно със законната лихва от 07.01.2018 г. до окончателното
изплащане и 168 лева мораторни лихви върху сумата от 25 200 лева за
периода 07.01.2018 г. – 30.01.2018 г., като отхвърля иска за главницата за
горницата до пълния предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 992 лева държавна такса и 124 лева депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат П.Б.Д., с адрес гр. София, ул. „*********, ет. 2, ап. 8
сумата от 992 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Я.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 432.63 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: