РЕШЕНИЕ №260083
гр. П., 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и първи
май през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладвано от съдията т. д. № 66/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по подадена молба вх. № 3438/08.05.2020 г. от „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. С., област П., ул. „***“ № ***, чрез управителя на
дружеството С.С.В., с правно основание чл. 625 във
вр. чл. 626, ал. 1 от ТЗ.
В уточнителни молби вх. № 4735/15.06.2020 г., вх. № 6483/22.07.2020 г. и вх. № 260223/31.08.2020 г.
молителят сочи, че понеже имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, то е свръхзадлъжняло и на това основание се иска обявяването
му в несъстоятелност. В условие на евентуалност, в случай, че не е налице свръхзадлъжнялост на
дружеството, същото да се обяви в несъстоятелност поради наличие на
неплатежоспособност. Излагат се доводи, че основната търговската дейност на дружеството от 2006 г.
е производство на хляб, хлебни изделия и хлебни продукти. Към момента
дружеството не извършва дейност, тъй като е в невъзможност да обслужва
задълженията си към кредиторите, вкл. към държавата. Отделно от това се излага,
че са налице задължения и към „Х.“ АД по договор за заем в размер на
980 000 евро, за което е образувано т. д. № 133/2015 г. пред ОС – П.. Моли
за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост по
смисъла на чл. 742 от ТЗ, евентуално неплатежоспособност на длъжника по чл. 608
от ТЗ.
Съдът съобрази следното:
За откриване на
производство по несъстоятелност е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки, от които две материалноправни (по
основателността на молбата), а третата – процесуална (по допустимостта на
молбата). Процесуалната предпоставка е длъжникът да е лице, по отношение на
което може да бъде открито производство по несъстоятелност, а
материалноправните са молбата за откриване на производството по несъстоятелност
да е от легитимирано лице по см. на чл. 625 от ТЗ и длъжникът да е в състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост. Производство по несъстоятелност може
да бъде открито по правило по отношение на търговците (чл. 607а от ТЗ) и по
изключение спрямо ограничен кръг други субекти, изрично посочени в закона.
По допустимостта на производството:
Молителят-длъжник е лице, по отношение на което може да бъде открито
производство по несъстоятелност, а именно търговец, тъй като е търговско дружество – чл. 1, ал.
2, т. 1 от ТЗ. Сезиран
е компетентният съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ – окръжният съд по седалището
на търговеца към момента на подаване на молбата.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството „С.В.“ е пререгистрирано в ТР към
Агенция по вписванията на 14.06.2008 г. с капитал от 5 000 лева и основна
дейност производство на хляб и хлебни изделия, производство на хранителни
полуфабрикати и т. н.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството е направено от молителя на основание
свръхзадълженост, а евентуално – при отхвърляне на искането – на основание
неплатежоспособност.
От изслушаното по делото
заключение по съдебноикономическа експертиза се установява следното: Вещото
лице е посочило, че съгласно счетоводните документи, представени по делото, към
20.04.2020 г. по счетоводния баланс на молителя единствен кредитор на молителя „С.В.“ ЕООД е НАП за сума в размер на
24 658.81 лева, представляващи задължения за данъци, осигуровки за ДЗПО,
ДОО и здравни осигуровки. За
обезпечаване на вземанията НАП – Пловдив са наложени обезпечителни мерки: запор
на МПС, запор на банкови сметки и др. Към датата на подаване на настоящата
молба – 08.05.2020 г. по баланса на „С.В.“ ЕООД са записани активи на обща
стойност от 16 152.91 лева, формирани от недвижими имоти, МПС и движими
вещи, както и пасиви на стойност 24 658.81 лева. Финансовият резултат на
дружеството, съгласно оборотните ведомости, счетоводните баланси и отчети за
приходите и разходите за последните години сочат, че за 2015 г. дружеството е
било на печалба от 1 249.25 лева, за 2016 г. – печалба 56.63 лева, за 2017
г. – печалба 139.94 лева, за 2018 г. – загуба от 100 973.83 лева, за 2019
г. – загуба от 290.49 лева и за 2020 г. /по междинен баланс/ - загуба от
15 614.43 лева. Коефициентът за обща ликвидност за 2015 г. е 7.69, за 2016
г. – 9.75, за 2017 г. – 9.75, за 2018 г. – 0.59, за 2019 г. – 0.59 и за 2020 г.
– 0. Коефициентът за бърза ликвидност за 2015 г. е 1.38, за 2016 г. – 0, за
2017 г. – 0, за 2018 г. – 0, за 2019 г. – 0 и за 2020 г. – 0. Коефициентът за
незабавна ликвидност за 2015 г. е 1.23, за 2016 г. – 0, за 2017 г. – 0, за 2018
г. – 0, за 2019 г. – 0 и за 2020 г. – 0. Коефициентът за абсолютна ликвидност
за 2015 г. е 1.23, за 2016 г. – 0, за 2017 г. – 0, за 2018 г. – 0, за 2019 г. –
0 и за 2020 г. – 0. Коефициентът за финансова автономност за 2015 г. е 0.90, за
2016 г. – 0.91, за 2017 г. – 0.91, за 2018 г. – 0.24, за 2019 г. – 0.24 и за
2020 г. е -0.56. Коефициентът за задлъжнялост за 2015 г. е 1.10, за 2016 г. –
1.09, за 2017 г. – 1.09, за 2018 г. – 4.14, за 2019 г. – 4.14 и за 2020 г. – 7.
Установено е, че последният
трудов договор е прекратен на 05.11.2015 г.
Последното плащане от длъжника
към кредитора НАП е направено на 31.03.2020 г., когато са заплатени 31.35 лева
по изпълнителното дело, образувано от НАП.
Записаните активи по баланса на
дружеството към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност са: ½ ид. част от земя в гр. В. с отчетна стойност 1 004.40
лева и балансова стойност 1 004.40 лева; ½ ид. част от сграда в гр.
В. с отчетна стойност 34 269.69 лева и балансова – 10 081.84 лева;
товарен автомобил фургон „Ситроен“ с отчетна стойност 2 000 лева и
балансова – 0 лева; касов апарат Елка 803.2 с отчетна стойност 232.84 лева и
балансова – 0 лева; климатик с отчетна стойност 516.67 лева и балансова – 0
лева. На тази база вещото лице прави извод, че ако дълготрайните активи на
дружеството бъдат продадени, то могат да се покрият задълженията към кредиторите.
Към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и към датата на изготвяне на заключението молителят не
разполага с парични средства за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност.
По делото е прието решение № 29
от 28.02.2017 г. по т. д. № 133/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд, влязло в
сила на 21.01.2019 г., с което „С.В.“ ЕООД е осъдено, наред с други солидарни длъжници, да заплати на „Х.“
АД, ЕИК ***, сума в размер на 715 000 евро, представляваща дължима част от
непогасена главница по договор за заем от 03.09.2008 г., ведно със законната
лихва от 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен, а
съгласно
чл. 608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или
задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, но следва да се има предвид, че при изготвяне на същото експертът не е взел предвид влязлото в сила
решение по т. д. № 133/2015 г., с което молителят е осъден да заплати сумата от
715 000 евро, тъй като такива данни не са представени по делото и не са
открити по счетоводния баланс. Данни за влизането в сила на това решение съдът
е събрал в последното открито съдебно заседание, след изслушване на
заключението.
Както неплатежоспособността, така и
свърхзадължеността са обективни трайни икономически състояния, които са правно дефинирани в
чл. 608, ал. 1 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ, предмет са на делото, образувано по молбата по чл.
625 ТЗ, като по отношение на тях и на началния
им момент се формира сила на пресъдено нещо с постановеното
по молбата по чл. 625 ТЗ решение. Състоянието трябва да е налице към момента на
устните състезания. При определяне на началния момент на това състояние
се изхожда от принципа
на непрекъснатост на същото. Влошаването на икономическото състояние
на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. При констатирана
неплатежоспособност съдът е длъжен да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособност, респ. свръхзадължеността при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и да определи началната дата. Законодателят не е регламентирал
някакви формални изисквания за определяне началната дата или юридически факти,
с настъпването на които да се определя тя. Съдът е задължен самостоятелно да
преценява началния момент на това състояние, въз основа на обективните данни по
делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй като решението му има
действие спрямо всички. За определяне на началната дата на
неплатежоспособност съдът не е ограничен до вземанията, с които се легитимира
молителят по чл. 625 от ТЗ, а взема предвид и тези по
чл. 608, ал. 1, т. 1-3 от ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособност на
длъжника се предполага в случаите, в които не е изпълнено изцяло или частично
което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т.
1–3 от ТЗ на длъжника, тъй като това неизпълнение по силата на
закона е приравнено на „спиране на плащанията”.
Ликвидността
характеризира възможностите на предприятието да посреща текущите си задължения
в момента, когато те станат изискуеми. В зависимост от специфичната обращаемост на актива съобразно характера на дейността на предприятието, изискуемата
минимална величина на коефициента
на обща ликвидност може да бъде по-голяма от единица, възприето като базова величина. За периода 2015 г. до 2017 г. вкл. молителят е отчитал
счетоводна печалба, макар и в минимални размери. От 2018 г. до 2020 г.
молителят е отчитал само загуба, която през 2018 г. е най-голяма и е в размер
на 100 973.83 лева. Същата е редуцирана през следващите години, като през 2019 г. тя е само
около 290 лева, а през 2020 г. отново нараства до 15 614 лева. Установеният по делото коефициент за обща ликвидност,
който е основния индикатор за състоянието на
неплатежоспособност, за периода 2015 – 2017 г. е над 7, но от 2018 г. вкл.
нататък
е под единица (0.59), като за 2020 г. е нула. Същественото в случая обаче е
това, че при изготвяне на заключението вещото лице не е взело предвид влязлото
в сила на 21.01.2019 г. решение на съда по т. д. № 133/2015 г. на ОС – П., с
което молителят е осъден на 715 000 евро, което значително би влошило коефициентите
за ликвидност в посока под тяхната базова величина. Същевременно, видно от
мотивите на решението, задълженията по договора за кредит са били изцяло
предсрочно изискуеми още на 01.02.2011 г. както спрямо останалите солидарни длъжници,
така и конкретно спрямо молителя „С.В.“ ЕООД. В решение № 125 от
15.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 91/2010 г., I т. о. е прието, че безспорността
на вземането на кредитора не е предпоставка за откриване
на производство по несъстоятелност, като паричното вземане, произтичащо
от търговска сделка, трябва само да е изискуемо.
Като
обобщение, изпитваните
затруднения на длъжника са трайни от 2018 г. нататък и то без да се има предвид
изискуемото още 2011 г. вземане по договора за заем, за което е постановено
по-късно и осъдителното решение по т. д. № 133/2015 г. Длъжникът не разполага с
достатъчни по размер ликвидни активи, които
да му позволят да погаси своите изискуеми парични задължения към кредиторите си
в разумни срокове, респ. към същата тази дата същият е и в състояние на
свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните
му задължения – собственият капитал е формиран единствено от текущите
задължения на ответника, неговата стойност е отрицателна величина и то не
притежава собствен реален източник за финансиране на своята дейност. В
случая безспорно се установи, че дружеството е преустановило дейност още през 2015 г.,
когато е прекратен и последният трудов договор – 05.11.2015 г.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че именно 01.01.2019
г. е моментът, в който преустановяването на обслужването на дълговете е
следствие на трайно наложилата се невъзможност на предприятието да
покрива текущите си задължения. Това обяснява и натрупаната загуба от над
100 000 лева през 2018 г. Или, в настоящия казус, съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 01.01.2019 г., т. е. това е датата, на която трайно
се е наложила невъзможността на предприятието да покрива текущите си задължения. Преди това показателите на дейността не позволяват
предприятието да се третира като неплатежоспособно, след като дотогава е реализирало счетоводни печалби.
От същата тази дата – 01.01.2019 г. следва да се приеме, че
дружеството е и в състояние на свръхзадълженост,
тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения –
собственият капитал е формиран единствено от текущи задължения, неговата стойност
е отрицателна величина и то не притежава собствен реален източник за
финансиране на своята дейност. Доколкото главният
иск е предявен на основание свръхзадълженост, производството по несъстоятелност
трябва да се открие само на това основание.
С оглед
категорично установеното по делото, че ответникът
не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в
производството по несъстоятелност, съдът приема, че производството по
несъстоятелност ще следва да се открие при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл. 742, ал. 1 и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на длъжника „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., общ. С.,
област П., ул. „***“ № ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 01.01.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. С., област П., ул. „***“ № ***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. С., област П., ул. „***“ № ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. С., област П., ул. „***“ № ***
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
във фирмата си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „С.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. С., област П., ул. „***“ № ***, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на Окръжен съд – П. сумата от 250 (двеста и петдесет)
лева – държавна такса
за производството, съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ.
СПИРА производството по търговско дело № 66/2020 г. по описа на Окръжен съд – П. при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като указва на длъжника и
кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от
вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника или кредитор, ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
Препис от решението
служебно да се изпрати на Агенцията по вписвания за вписване в Търговския
регистър.
Решението да се
впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Апелативен съд –
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/