№ 4489
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205891 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. С. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-4332-020943 от 14.10.2021г., издадено от началник
група към ОПП- СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване административен акт и в законоустановения срок. В нея се излагат
доводи, че отразената фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава, тъй като към момента на проверката жалбоподателят не е управлявал
посоченото МПС. Жалбоподателят сочи, че не му е било предложено да дава
проба за наличие на алкохол и/или наркотични вещества. На следващо място,
излага твърдения, че посочената за нарушена разпоредба съдържа две
изпълнителни деяния, а в обжалваното наказателно постановление не е
посочено кое от двете е извършил жалбоподателят, което съставлява
1
съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят Сашо С. К. редовно призован, не се
явява.
Не се явява и процесуалният му представител – адв. С. Славов, от
когото е депозирано писмено становище с искане за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата.
Наказващият орган- началник група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ редовно призован, не се представлява.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.10.2021г. около 14:33 часа жалбоподателят С. С. К. управлявал
лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х Реихе“ с рег. №ххххххххх по ул.
„ххххххххх“ с посока на движение от ул. „хххххха“ към бул. „ххххххххх“.
Автомобилът бил собственост на Д. С. К., ЕГН: **********. По същото време
свидетелите Е. В. С. и И. С. Н.- служители на ОПП- СДВР изпълнявали
служебните си задължения, свързани с контрола за движението по пътищата.
На кръстовището с ул. „ххххххххххх“ свидетелите спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя К. лек автомобил. В хода на проверката
същите установили, че жалбоподателят се намира в автомобила с още едно
лице от женски пол с неустановена по делото самоличност. След извършената
проверка по документи свидетелите С. и Н. предложили на жалбоподателя да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000” с номер
ARKD 0049 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба. Свидетелят И.
Н. издал талон за медицинско изследване №077036, съгласно който
жалбоподателят следвало да се яви във Военномедицинска академия за
извършване на медицинско и химическо изследване за наличие на
наркотични вещества или техни аналози в организма му в срок от 40 мин от
момента на връчването на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя,
който отказал да разпише същия. По същото време покрай мястото, където
2
жалбоподателят бил спрян за проверка, преминавал със служебен автомобил
свидетелят В. В. – служител на СДВР. Свидетелите С. и Н. помолили
свидетеля В. да стане свидетел на отказа на жалбоподателя да разпише талона
за медицинско изследване. Свидетелят В. се съгласил, като удостоверил с
подписа си отказа на жалбоподателя К. да подпише и получи талона за
медицинско изследване.
Предвид отказа на лицето да даде проба за наличие на наркотични
вещества в организма му, свидетелката Е. С. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в СДВР, отдел „Пътна полиция“ съставила на
жалбоподателя АУАН № 521879 от 06.10.2021г., с който повдигнала против
жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел-
И. Н.. Жалбоподателят отказал да подпише и получи препис от съставения
акт, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля И. Н..
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу него
не били направени възражения.
Въз основа на съставения акт на 14.10.2021г. Г.Б. - началник група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“ издала обжалваното
наказателно постановление № 21-4332-020943 от 14.10.2021г., с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е. С.
(актосъставител), И. Н. и В. В., както и въз основа на надлежно приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско
изследване № 077036, покана за доброволно изпълнение № 2737, протокол за
предупреждение от 06.10.2021г., справка-картон на водача, заповед № ОВЗ-
4720 от 19.06.2018г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к-13180 от
23.10.2019г. на министъра на МВР, Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на МВР.
3
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Е. С. и И.в Н.а
като намира, че същите са подробни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия. В показанията си разпитаните свидетели излагат
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка
доказателствена информация за обстоятелствата от предмета на доказване. И
двамата свидетели са абсолютно категорични, че са възприели управлението
на лекия автомобил от страна на жалбоподателя, а също така и
обстоятелството, че същият е отказал да даде проба за наличието на
наркотични вещества или техни аналози в организма му. Съдът намира, че
показанията им се подкрепят от всички събрани по делото писмени
доказателства, а също така и от показанията на свидетеля В. В..
Относно показанията на свидетеля В. настоящата съдебна инстанция
намира, че същите се явяват достоверни, логични и подкрепени от всички
останали доказателства по настоящото дело. Същият излага сведения
единствено за отказа на жалбоподателя да подпише съставените от служители
на ОПП- СДВР документи. Съдът не възприе показанията му единствено в
частта им, че свидетелят В. е удостоверил отказа на жалбоподателя да
подпише съставения му АУАН, тъй като от писмените доказателства се
установява, че този свидетел е удостоверил отказа на въззивника да подпише
и получения талона за медицинско изследване, а отказът му да подпише и
получи АУАН е удостоверен с подпис на свидетеля Н..
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства, които съдът кредитира, доколкото допълват
събраните гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства, изложени по-горе,
като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да
провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
4
независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване
на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият
обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да
издава НП за нарушения по ЗДвП.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетеля И. Н., който е
присъствал и при установяване на нарушението. Съобразно разпоредбата на
чл. 43 ал. 2 ЗАНН отказът на жалбоподателя да подпише акта е също
удостоверен с подпис на един свидетел.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Относно направеното възражения за нарушение на материалния закон,
изразяващо се в непосочване предложението на нарушената правна норма,
съдът счита същото за неоснователно, доколкото видно от приложените по
делото АУАН и НП в тях е посочено същото, а именно чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП, което е и словестно изразено. Както в АУАН, така и в НП, е посочено
и че жалбоподателят К. е отказал, както да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, така
и че не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда
отговорност за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
5
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява безспорно, че на 06.10.2021г. около
14:33 часа в гр. София на ул. „ххххххххх“ с посока на движение от ул.
„хххххха“ към бул. „ххххххххх“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил
марка „БМВ“ модел „Х Реихе“ с рег. №ххххххххх и при извършена проверка
същият е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство DrugTest
5000 с номер ARKD 0049 за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози, след което не се е явил и за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози в срока и в лечебното заведение, посочени в издадения от
свидетеля Н. талон за медицинско изследване. Не се събраха доказателства
въззивникът К. да се е явил във ВМА за вземане на кръвни проби и проби
урина, а подобни твърдения не навежда и самият жалбоподател. Предвид
изложеното съдът счита, че са жалбоподателят е осъществил изпълнителното
деяние на посочения по- горе състав на административно нарушение.
Съдът намира, че се явяват недоказани твърденията на жалбоподателя,
изложени в подадената от него жалба, че същият не е управлявал посоченото
МПС. Същите не са от нито едно доказателство или доказателствено средство
и се оборват от показанията на свидетели Е. С. и И. Н., които са категорични,
че са възприели автомобила по време на движение, а не паркиран пред
магазин, както се твърди в жалбата, и че са го спрели за извършване на
рутинна проверка. Свидетелите С. и Н. напълно еднопосочно заявяват и че са
възприели, че автомобилът е бил управляван от мъж, а не от лице от женски
пол, което е било само пътник в автомобила.
Съдът намира и твърденията на жалбоподателя, че актът за
установяване на административно нарушение и останалите документи не са
му били връчени и същият не е разбрал за тяхното съставяне, за
неоснователни. Същите се опровергават от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели С., Н. и В., които заявяват, че
6
жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и талона за медицинско
изследване. Свидетелят В. е лицето, което е удостоверило с подписа си отказа
на жалбоподателя да получи талона за медицинско изследване, като в
показанията си свидетелят В. съобщава, че жалбоподателят е отказал да
подпише и съставения му АУАН. Неговите показания се подкрепят от
останалите гласни доказателствени средства и в тази връзка съдът не намира
основание за съмнение в тяхната достоверност.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и с неизпълнението на даденото му предписание
да се яви за извършване на медицинско и химическо изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. За
съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на
допълнителни съставомерни вреди.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е целял именно настъпването на последиците- да избегне
извършването на проверка.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в размерите по чл. 174 ал. 3 ЗДвП,
които са абсолютно определени и не могат да бъдат намалявани / по арг. от
чл. 27 ал. 5 ЗАНН/.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като допуснатото нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Не
се твърдят и никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Най-сетне, от
справката – картон на водача се установява и че жалбоподателят К. е
санкциониран и за предходни нарушения на ЗДвП, но налаганите му
административни наказания очевидно не са постигнали целите по чл. 12
ЗАНН.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и наказателното
7
постановление следва да се потвърди.
Наказващият орган не претендира разноски и в производството не е
бил представляван от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, поради което и не следва да му бъде присъждано
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
020943/14.10.2021г., издадено от началник група към ОПП- СДВР, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на С. С. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8