Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 26.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Валентина Спирова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1688 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: ********* против Ж.Д.С..
В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си
процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С.
Г. Груп“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред
като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на
основание сключен с „БТК“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното
вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
Уведомлението и за двете цесии от 16.10.2018 г. и 01.10.2019г. било
приложено към исковата молба и с връчването й на ответника, ведно с
приложенията към нея, следвало да се счита за редовно уведомен за станалото
прехвърляне.
Вземането срещу ответника имало за свое основание сключен с мобилния
оператор договор от 01.12.2016г. като потреблението било фактурирано под
клиентски номер на абоната – **** при съблюдаване на
приложимите Общи условия. По силата на договора на ответника била предоставена
ТВ услуга по избран тарифен план VIVACOM TV L с месечна абонаментна такса
22.99 лв. с ДДС, като било предоставено и ТВ оборудване, а срокът на договора
бил 24 месеца.
За потребените от абоната услуги били издадени следните фактури:
№ **********/08.02.2017г. за отчетен
период 08.02.2017г. – 07.03.2017г. с обща сума за плащане от 19,90 лв. и краен
срок за това – 25.02.2017г.; фактура № **********/08.03.2017г. за отчетен
период от 08.03.2017г. – 07.04.2017г. с обща сума за плащане от 39,89 лв. и
краен срок за това – 25.03.2017г.; фактура № **********/08.04.2017г. за отчетен
период от 08.04.2017г. – 07.05.2017г. с обща сума за плащане от 59,88 лв. и
краен срок за това – 25.04.2017г.
Потребените от абоната далекосъобщителни услуги били на обща стойност
59,88 лв. като потреблението през всеки от горепосочените отчетни периоди се
съдържало в подробна разпечатка към всяка от посочените фактури.
Ищецът извеждал своето
материално и процесуално право от двата договора за цесия, надлежно сключени
съгласно изискванията на законодателството, към които неразделна част било и
Приложение №1, извлечение от което било представено с исковата молба. Съгласно
посоченото Приложение № 1 се установявало, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018г. „БТК“ ЕАД било прехвърлител, а „С. Г. Груп“ ООД – собственик на
вземането спрямо ответника, което впоследствие било включено и във втория
договор за цесия от 01.10.2019г. между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
До депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, а и към завеждане на исковата молба, ответникът не бил
заплатил задълженията си спрямо ищеца, което обусловило интереса на последния
от водене на настоящото производство.
Ето защо се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че Ж.Д.С., ЕГН: ********** дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 59,88 лв. незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер **** от 01.12.2016 г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, за което са издадени фактури
№ ********** от 08.02.2017г., ********** от 08.03.2017г., ********** от 08.04.2017г.,
за периода от 08.01.2017г. до 07.04.2017г., ведно с лихва за забава.
Претендират
се направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Ищцовото
дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице
условията за това. Искането ме в този смисъл е възприето за неоснователно,
доколкото
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна
в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
ищеца. О ответната страна не се явява и не изразява становище по нея, но в хода
на заповедното производство е поддържал възражение, че вземането е погасено по
давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото и
неоспорен договор от
01.12.2016 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, последният ползвал услуга VIVACOM
TV, с
избран ценови пакет VIVACOM TV L и месечна абонаментна такса
22.99 лв. с ДДС, като било предоставено и ТВ оборудване, а срокът на договора
бил 24 месеца.
Приложени са и Общи условия за услуги, предоставяни от
оператора.
Приложени
са и № **********/08.02.2017г. за отчетен период
08.02.2017г. – 07.03.2017г. с обща сума за плащане от 19,90 лв. и краен срок за
това – 25.02.2017г.; фактура № **********/08.03.2017г. за отчетен период от
08.03.2017г. – 07.04.2017г. с обща сума за плащане от 39,89 лв. и краен срок за
това – 25.03.2017г.; фактура № **********/08.04.2017г. за отчетен период от
08.04.2017г. – 07.05.2017г. с обща сума за плащане от 59,88 лв. и краен срок за
това – 25.04.2017г.
Няма данни задължението по тях да е
изплатено.
Процесното вземане било прехвърлено на
настоящия ищец на
основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД цесионен договор, като
последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало
собственик на процесните вземания на основание сключен с „БТК“ ЕАД - като
цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.
Не са ангажирани доказателства за посочените
прехвърляния на вземания да е бил уведомен длъжникът.
Със сключването на договора БТК ЕАД упълномощило С.Г. Груп ООД с правата да
уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията. За това е издадено
и изрично пълномощно на л. 17 от делото, но доказателства, че уведомяване е
извършено, не са ангажирани. Подобно такова обаче, не е представено досежно
договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г.
В приложение № 1 към договора за цесия не е вписано
вземането срещу ответника по фактура № **********
от 01.07.2013 г.
На основание чл. 410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Кюстендил, като видно от
материалите по приетото ч.гр.д. №1165/2020 г. на КРС, ищцовото дружество в
качеството му на заявител, подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника и ответната страна тук, за дължимите суми, предмет и
на настоящото дело. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 365/16.07.2020 година, връчена на 23.04.2020 г.
В законоустановения
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 24.07.2020 г. е депозирано
възражение за недължимост на сумите по заповедта.
В срока по чл. 415 от ГПК – на 21.09.2020
г. (съобщението е връчено на 21.08.2020 г.), заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви, като останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на възражение по чл. 414,
ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при
която се установи, видно и от материалите по приложеното
заповедно
производство, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено от ответника
възражение по чл. 414 ГПК в срок, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК
ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителната
претенция е допустима.
Съдът е сезиран с искане за установяване
на вземане по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с правна
квалификация чл.
79, ал. 1 и чл.
99 от ЗЗД, което е било прехвърлено по силата на договор за цесия на настоящия ищец, предявено по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
В тежест на ищеца тук е
било да установи вземането си както по основание, така и по
размер - претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни
услуги, за които са издадени процесните фактури, а така също и наличието на валидни
цесионни правоотношения (и по двата договора за цесия, доколкото същите са
деривативен придобивен способ и за да придобие ищцовото дружество процесното вземане,
праводателят му също следва да е бил собственик на вземането), респ.
съобщаването им на длъжника, по силата на чиито правни последици обосновава
активната си процесуална легитимация.
В тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяване на сумите, както и възраженията, на които се
позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват
претендираното право.
Не е спорно
по делото, че ответникът и БТК ЕАД са били в договорни отношения, при Общи
условия за предоставяне на услуга VIVACOM TV, с избран ценови пакет VIVACOM
TV L и месечна абонаментна такса
22.99 лв. Това се установява и от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор № 1649197801122016-39008564/01.12.2016 г.
Няма данни процесните суми съгласно
издадените фактури да са заплатени.
Липсва и възражение
за валидно уведомяване досежно настъпилото прехвърляне на вземанията, но доколкото то е
свързано с установяването на вземането от материалноправна страна, следва да
бъде изяснено твърдението, че вземането е възникнало по силата на соченото
прехвърляне на вземания.
С
доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, съдът е посочил, че в доказателствена
тежест на ищеца е установяването на това обстоятелство, доколкото с решение
№25/27.01.2012г. по гр. дело №1832/2010г. на ВКС, ІV ГО, решение
№670/15.11.2010г. по гр. дело №695/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение
№724/30.11.2010г. по гр. дело №507/2009г. на ВКС, ІV ГО и решение
№512/29.06.2010г. по гр. дело №1082/2009г. на І ГО на ВКС, в съответствие с
нормата на процесуалния закон - чл.154
от ГПК, е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При липса на
такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти. Тежестта на доказване не е
задължение за представяне на доказателства. Въпросът за доказателствената
тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се
състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт е недоказан.
В
т.см., въпреки липсата на оспорване, съдът приема следното:
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права (взмания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на
договорите, в това число и определеност, респ.
определяемост на съдържанието на престацията.
В конкретния случай ищецът се позовава на договор
за цесия от 01.10.2019 г., сключен със
„С.Г.ГРУП” ООД, с който са му прехвърлени вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с цедент „БТК“ ЕАД и предмет вземанията в размер на 59,88 лв., подробно индивидуализирани в приложение №
1 към договора.
Представеното
уведомление по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД изхожда от една страна от „БТК“ ЕАД,
чрез надлежно упълномощения цесионер – „С.Г.Груп“ ООД (релевантно за
съобщаването на първата цесия от 16.10.2018г.) и от друга – от „ЮБЦ“ ЕООД,
посочен като цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. В действителност обаче
„ЮБЦ“ ЕООД по втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на
цедент, както е посочено в титулната част на уведомлението. И именно в това
свое качество (на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето
на вземането на ответника по делото, то следва ищцовото дружество да е надлежно
упълномощено от цедента по договора от 01.20.2019г. - „С.Г.Груп“ ООД. Данни за
подобно упълномощаване по делото липсват (такива са налице единствено досежно
упълномощаването на цесионера по първата цесия – „С.Г.Груп“ООД, който се явява
цедент по втората цесия и е трябвало в лично качество, посредством органния си
представител, или чрез надлежно упълномощаване на цесионера – ищец в
настоящото, да доведе до знанието на С. станалото второ по ред прехвърляне на
процесното вземане).
Отделно
от това, представеното уведомление изхожда едновременно от „БТК“ЕАД, чрез
пълномощника си „С.Г.Груп“ООД, последното представлявано от С. Ц. и от „ЮБЦ“ ЕООД,
представлявано от Ю. Ц., като положеният в уведомлението подпис е само един.
Така не става ясно, чия воля е меродавна, доколкото не се установява чий е
положеният подпис. Уведомяването на ответника и за двете цесии посредством едно
уведомление щеше да постигне процесуалния си ефект, ако същото изхождаше от
„БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“, представлявано от С. Ц. (по първата
по време цесия) и от „С.Г.Груп“ ООД като цедент по договора за цесия от
01.10.2019г.
На
следващо място съдът счита, че приложеното към делото Извлечение от Приложение
№ 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. е релевантно именно за посочения
цесионен договор (втори по ред), като не става ясно дали процесното вземане е
било предмет на договора за цесия от 16.10.2018г. Посочените изводи съдът
обосновава със следните съображения: на първо място липсва представено по
делото извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 16.10.2018г. като в
същото време е видно, че предмет на договора за цесия от 01.10.2019г. са
вземания по четири други цесионни договора, по които цесионер е „С.Г.Груп“ ООД
– от 16.10.2018г. с цедент „БТК“ЕАД; от 28.09.2018г. с цедент „Кредихелп“ ООД;
от 12.02.2019г. с цедент „Кредит респект“ ООД и от 13.01.2012 г. с цедент „Теленор България“ ЕАД). В представеното по
делото извлечение от Приложение № 1 липсва каквато и да е връзка с първия по
време договор за цесия от 16.10.2018 г., поради което посоченото вземане към Ж.С.
може да е предмет на всеки един от вече посочените четири цесионни договора,
вземанията по които са предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
Не
на последно място съществен порок представлява и липсата на представено
Потвърждение по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за която и да е от двете цесии. За
извършването му законодателят предвижда форма за действителност – писмена
такава, а по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат защитени правата на задълженото лице. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, така
както е формулирана, предпоставя наличието на всички визирани в нея
предпоставки, вкл. писменото потвърждение на цесията от стария кредитор, за да
се счете, че е налице валидно цесионно правоотношение, респ. че същото е
произвело действие и спрямо длъжника, чрез съобщаването му.
В
този смисъл, неприложима е задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, както и множество
други, съгласно която уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Изложеното
до тук има за последица невъзможност на ищеца в настоящото да се легитимира
като титуляр на вземането с оглед деривативността на придобивното му основание
и неуспешно проведено доказване на веригата от правоприемства. Ето защо съдът
счита, че посоченото е достатъчно основание да се отхвърли исковата претенция.
Дори
и да не се споделя горното, претенцията би била и неоснователна като погасена
по давност.
Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск
по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на
погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и
това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да
се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва
само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е
приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Такава е и настоящата хипотеза. С възражението си длъжникът е навел доводи
в изложения смисъл, които следва да бъдат възприети като своевременно заявени,
а и за основателни поради следното:
Съгласно нормата на чл.
111, б. "в" ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от
деня, в който съответното вземане е станало изискуемо - чл.
114, ал.1 ЗЗД.
В случая е извън
всякакво съмнение, че задълженията за заплащането на месечните такси по
процесния договор представлява периодично плащане. Данните по делото сочат, че задълженията по процесните фактури са с краен падеж 25.04.2017 г.,
заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано от ищеца на 14.07.2020 г. (най-старото задължение е
станало изискуемо на 26.02.2017г. и погасителната давност за него е изтекла на
26.02.2020 г. Досежно вземанията по останалите две фактури, чиято изискуемост е
настъпила съответно на 26.03.2017г. и 26.04.2017г., правото на иск също е
погасено към 27.03.2020 г., респ. 27.04.2020 г.). Този извод не може да бъде
подложен на корекция дори и в контекста на приетото в чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание на 13 март 2020 г., според което за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение (13.05.2020г.) спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Настоящият състав
намира, че дори да се вземе предвид целия двумесечен срок, през който сроковете
спират да текат (а в случая относим е не целият срок, а по-малък такъв), то правото
на иск за съдебно предявяване на процесните вземания е било погасено по давност
най-късно на 26.05.2020 г. и 26.06.2020 г., т.е. отново преди депозирането на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК (14.07.2020г.)
Следователно, дори и да бъде приета за
основателна, претенцията следва да бъде оставена без уважение като погасена по
давност.
По отговорността за разноски: Разноски се
претендират единствено от ищеца. Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, такива обаче, се следват само на ответника. Искане в т.см. той не
е заявил, заради което съдът няма да се произнася в тази насока, вкл. и по
отношение на разноските в
заповедното.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ЮБЦ“
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано
от Ю. Ц. против Ж.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдържаща
искане да се приеме за установено в отношенията между
страните, че Ж.Д.С., ЕГН: **********, с адрес дължи и следва да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 59,88 лв. незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер **** от 01.12.2016 г., сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, за което са
издадени фактури № ********** от 08.02.2017 г., ********** от 08.03.2017г.,
********** от 08.04.2017 г., за периода от 08.01.2017 г. до 07.04.2017 г.,
ведно с лихва за забава (от депозиране на заявлението), като неоснователна и
недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането в сила на решението по делото,
препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№1165/2020 г. по описа на КРС - за сведение.
Съдия при Районен съд - Кюстендил: ____________