Определение по дело №49/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 107
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20203100600049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер107/30.1.2020г.Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                      Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

КР. ГАЙДАРОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Гайдаров

ВЧНД № 49 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК. Образувано е по жалба на ТД на НАП-Варна, представлявано от главен. юрк. П.Н.., против определение № 2 /02.01.2020г.по ЧНД 5907/19г по описа на ВРС, с което жалбата на същия жалбоподател ТД НАП Варна представляван от юрк. Д.Ф., против постановление на РП-Варна №2298/19г постановено на 11.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 318/19г. по описа на ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 227б, ал.2 от НК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по посоченото ЧНД на Варненски районен съд е било прекратено.

С посоченото определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалба, на основание чл. 243, ал.4 НПК, от страна на ТД на НАП-Варна.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност неоснователност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи се, че първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното определение, неправилно е приел, че министъра на финансите не е сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК, които са носители на правото на жалба срещу прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство.

След излагане на теоретични правни съображения, относно тълкуването на правната норма, очертаваща състава на престъпление по чл. 227б от НК, както и чл.243 ал.4 от НПК си приема че осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна води до увреждане интересите на държавата,а от тук и извода че държавата е пострадало лице по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК.

 Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане, да бъде отменено определение № 2 /02.01.2020г.по ЧНД 5907/19г по описа на ВРС по  ЧНД 5907/19г по описа на съда2070/2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на министъра на финансите, като необосновано и незаконосъобразно, ведно със законните от това последици.

 

Въззивната инстанция прие, че жалбата срещу посоченото определение на Районен съд – гр.Варна е подадена в законния срок.

Съобразявайки оплакванията в жалбата, както и данните по делото, съдът прие за установено следното:

С постановление от 10.12.2019г. РП-Варна е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 318/19г. по описа на ОД на МВР Варна,  водено за престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Постановлението е обжалвано от процесуален представител на ТД НАП Варна.

Първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Досъдебно производство № 318 по описа за 2019 г. на ОД на МВР гр. Варна е образувано на 10.06.2019 г. с постановление на Районна прокуратура Варна за това, че в периода 2013 г. до 2018 г. в гр. Варна, в тридесетдневен срок от спиране на плащанията, не било поискано от Окръжен съд Варна да се открие производство по несъстоятелност от управляващия и представляващ търговско дружество „****“ ЕООД гр. Варна – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство не е привличано в качеството на обвиняем конкретно лице.

След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор е преценил, че не са събрани доказателства за осъществен от субективна страна състав на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. с чл. 24, ал. 1 от НК е прекратил наказателното производство с постановление от 10.12.2019 г.

Решаващият съд е приел че в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК законодателят е очертал лимитативно кръга на лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство а именно–обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и/или ощетеното юридическо лице. Направен е анализ  кой  е пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК.

Направен е анализ на престъплението по  чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,с

какви обществени отношения е свързан и ги засяга, както и извода че престъплението не изисква настъпването на  определена имуществена или неимуществена вреда за да е съставомерно тоест вредата  не е елемент от състава му. Приел е че липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице – физическо или юридическо. В този смисъл, няма фигура на пострадало лице от престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, предмет на разглеждане по досъдебно производство № 318 по описа за 2019 г. на ОД на МВР гр. Варна. Поради тази причина, Министерството на финансите на Република България не е легитимирано да оспорва по този ред прекратяването на наказателното производство от прокурора, доколкото процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК обезпечава интересите на лица, в чиито кръг той не попада.

Предвид констатираната липса на активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, съставът на ВРС е приел че за Министерството на финансите на Република България не съществува правна възможност да атакува постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство. Жалбата срещу това постановление е процесуално недопустима и образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено без произнасяне по същество на наведените доводи за неправилност и необоснованост на обективираните в постановлението правни изводи. Съдът е разяснил правната възможност да се сезира по – горестоящата прокуратура в случая Окръжна прокуратура – Варна за отмяната на прокурорската постановление за прекратяване.

 Настоящият състав на Въззивния съд споделя напълно изложените съображения на първоинстанционния съд, касаещи недопустимостта на подадената жалба срещу постановлението на Районна прокуратура – гр. Варна №2298/19г постановено на 11.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 318/19г. по описа на ОД на МВР Варна №Д – 1548/2018 г., водено за престъпление по чл. 227б ал.2 НК, считайки, че тези съображения за обосновани, законосъобразни и съответстващи на съдебната практика в такива случаи.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай жалбоподателят няма законово предвидена възможност да обжалва по реда на чл. 243, ал.4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл. 227б ал.2 от НК, тъй като няма качеството на пострадал това от деяние, предмет на обвинението. Това е така, защото обвинението по чл. 227б, ал.2 от НК е за престъпление на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществени отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване, т.е. то не съдържа в обективната страна на своя състав конкретни вредни последици, относими към определено физическо или юридическо лице. Поради това и формално, в конкретния случай, законът не определя възможност за наличието на пострадал от това престъпление, по смисъла на чл. 74, чл. 76 и по чл. 84 от НПК, които очертават правната характеристика на пострадалия в наказателния процес.

Ето защо жалбоподателят в конкретния случай няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в предварителното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда, в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство№ 318/19г. по описа на ОД на МВР Варна №Д – 1548/2018 г., водено за престъпление по чл. 227б ал.2 НК

            Определението на ВРС е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

 

Предвид горното и на основание чл. 243, ал.8,  от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 2 /02.01.2020г.по ЧНД 5907/19г по описа на ВРС, с което жалбата на ТД на НАП-Варна, , против постановление на РП-Варна №2298/19г постановено на 11.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № 318/19г. по описа на ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 227б, ал.2 от НК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по посоченото ЧНД 5907/19г на Варненски районен съд е било прекратено.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.