Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 11.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на  двадесет и шести юни ....................………….……………

през две хиляди и   тринадесета  година..……...в състав:

                                                                                  Съдия:  Нина Стойчева

При секретаря  … ..П.С....................….и в присъствието на

Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело №  3158......…по описа

за  2007  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по    иск с  правно осн. чл.135 от ЗЗД, предявен от „М.1”  ЕООД   срещу  Т.Г.С.,  И.П.Н. и „Г.2.” АД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответниците Т.Г.С. и И.П.Н.   са  сключили  на 07.09.2003г. предварителен  договор за прехвърляне собствеността върху следните недв. имоти, всички  находящи се в гр.С., р-н „О.К.”,  бул.”Н.П.„ № **, кв. ** по плана на гр.С., кв. Г.Б., местн. „К.”:  Поземлен имот с пл.н. 2 с площ от 6573 кв.м. при граници:  имот с пл.н. 1, улица,  имот с пл.н.3, Д. Д.; Поземлен имот с пл.н. 3 с площ от 3283 кв.м. при граници:  имот пл.н. 2, улица, имот с пл.н. 4 и Поземлен имот с пл.н. 4, с площ от 4953 кв.м. при граници: имот с пл.н. 3, улица, имот с пл.н. 4, Д.Д. срещу заплащане на съответната цена: за  имот с пл. н.2 -41000 щатски долара, за имот с пл.н. 3 – 20 000 щатски долара, за имот с пл.н. 4- 31 500 щатски долара.  Ответниците като продавачи е следвало да прехвърлят собствеността върху недв. имоти в срок, уговорен  в чл. 2.1 от договора- тридневен срок от снабдяване на продавачите с необходимите докуметни за прехвърляне на собствеността. 

Ищецът  твърди, че   ответниците  Т.С.  и И.Н.   не са изпълнили задължението си по сключения на 07.09.2003г. предварителен  договор да му  прехвърлят собствеността върху недв. имоти  с окончателен договор. Напротив ответниците  са отчуждили посочените недв. имоти като са апортирали същите  недв. имоти като част от място, находящо се в гр.С., р-н „О.К.” бул.”Н.П.„ № **, кв. 58, цялото с площ от 22039 кв.м.  в капитала на  „Г.2.” АД. Решението за апортиране на имотите в капитала на дружеството ебило взето от ОС на акционерите  на 09.04.2004г. Ответниците ФЛ са акционери на дружеството. Същите записват  след направения апорт 2400 акции на приносител с номинална стойност 165 лв-. всяка и по този начин преоблразуват имуществото си като се поставят в невъзможност да изпълнят задължениията си по преварителния договор.     

Ищецът сочи, че са налице основанията за предявяване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД , т.к. извършеното разпоредително действие с описаните по-горе  недв. имоти- договор за апорт,   уврежда  неговия интерес в качеството му на купувач по предвалителния договор и съотв.  кредитор спрямо ответниците  Т.С. и И.Н., продавачи по предварителния договор.

 Моли съда да постанови решение, с което да обяви спрямо  него за  недействителна сделката за  извършения апорт  на  описаните по-горе недв. имоти.  Ангажират доказателства, претендират разноски.

Ответниците не вземат становище по предявия иск. Не ангажират доказателства, не претендират разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разп. на чл.188 от ГПК(отм.) и становищата на страните,  намира за установено от  фактическа и правна страна следното:   страните като писмено доказателство предварителен договор за продажба на нед имот, сключен на 07.09.2003г. По делото е    представен констативен нотариален акт  № 157 т.ІІІ,  рег.№ 9796  д. № 470/2001г. и нотариален акт № ** т.І рег. 1246 д.№ 43/2002г. същите нот. актове легитимират като собственици на процесните недв. имоти ответниците- ФЛ.    

 По делото епредставен протокол на ОС на акционерите на дружество „Г.2.” Ад, проведено на 09.04.2004г.  и решение № 2 по ф.д.№5279/2003г. , с което едопеуснато вписването на увеличение на капитала на дружеството ,вкл. и чрез апортна вноска на недв. имоти.  

По делото са представени още писмени доказателства: съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства, същите не се оспорват от страните.

От правна страна:

Съгл. разп. на чл.135 ал.1 предл. първо от ЗЗД  кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Предмет на конститутивния Павлов иск е материалното потестативно право на кредитора за обявяване на относително недействителни спрямо него  действията, с които длъжникът го уврежда. При  успешното  провеждане на Павловия иск активът се реституира в патримониума на длъжника и кредиторът получава възможност да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство.

Фактическият състав на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД   включва наличието на няколко кумулативно дадени обективни и субективни  предпоставки: 1. Валидно възникнало задължение; 2. Задължението да  е възникнало преди извършване на увреждащото действие (с изключение на хипотезата по чл.135 ал.3 ЗЗД); 3. Увреждащо действие на длъжника, с което той ефективно намалява актива на своето имущество, увеличава неговия пасив или само затруднява удовлетворяването на кредитора. Увреждането представлява обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора и  4. Знание за увреждането – субективна предпоставка.

За да бъде успешно проведен Павловият иск следва да бъдат изпълнени  кумулативно всички посочени по-горе предпоставки. Липсата на коя и да е от тях води до неоснователност на иска.  

Павловият иск има облигационен характер  и няма вещноправно действие. Решението, с което се уважава  този иск  не създава вещни права за ищеца, т.е при прогласяване на дадена сделка за относително недействителна  ищецът - кредитор не получава вещни права върху чуждата вещ, а само привилегированото право да се удовлетвори  до размера на вземането си при принудителното изпълнение върху чуждата вещ. Следва де се отбележи, че кредиторът придобива правото  да удовлетвори само вземането си, което е било предмет на Павловия иск, по който е постановено решението и само до размера на това вземане, независимо от обстоятелството колко на брой и до какъв размер вземания има  същия кредитор спрямо същия длъжник.

Или недействителността на увреждащата сделка, предмет на  иска  по чл.135  ал.1   от ЗЗД е относителна както в субективен, така и в обективен смисъл - тя ползва само кредитора, който е упражнил потестативното си право по отменителния иск, а не всички кредитори на  длъжника и то само до размера на вземането му, което е заявил и  което е доказал, че  го легитимира като кредитор. По отношение на останалите кредитори на длъжника, както и за други вземания на кредитора към същия длъжник, които не са въведени като предмет на Павловия иск, сделката е действителна.

Именно  относителната недействителност на увреждащата сделка прави съществен елемент, релевантен досежно основателността на Павловия иск  наличието на първата предпоставка- действително вземане. То трябва  да бъде конкретно и точно  заявено и посочено по основание и размер. В противен случай, при евентуално  положително решение,  не би могло да се прецени кое вземане следва да бъде удовлетворено, т.е. спрямо кое вземане на кредитора увреждащата сделка е   недействителна.

Доказателствената тежест досежно наличието на валидно вземане е изцяло на ищцовата страна. По реда и при условията на чл.127 ал.1 от ГПК(отм.) ищецът е длъжен в процеса да докаже наличието на такова вземане.

 Следва да се отбележи, че за да се докаже качеството на кредитор на ищеца и наличието на валидно вземане, е достатъчно да се докаже наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, което да е източник на такова вземане. Не е необходимо вземането на бъде  изискуемо и ликвидно, нито да е установено с влязло в сила съдебно решение, вземането може да бъде парично или вземане по всякакво друго  имуществено право.

В настоящия казус, съдът намира, че ищецът като купувач по процесния предварителен договор     е доказал   наличие на вземане  изразяващо се във възникнало задължение на ответниците ФЛ да прехвърлят собствеността варху недв. имоти макар ида не езаплатена продажната цена на имотите при сключване на предварителния договор.

По делото не  едоказана при условията на пълно и главно доказване ат страна на ищеца идентичността на недв. имоти, предмет на предварителния договор, имота ,апортиран в капитала на ответното дуржество и недв. имот, предмет на решението за вписване на апорта.доколкото обаче,  тази идентичност не се оспорва от ответниците съдът приема същата за доказана.

Предвид Решението на ОС на акционерите  и изъвршения апорт съдът  приема, че че ответниците ФЛ  като  продавачи по предварителния договор не  са  изпълнили задължението  си за прехвърляне на собствеността на купувача, както и че са се поставили в невъзможност да изпълнят това свое задължение, отчуждавайки имотите.

Предвид изложенато съдът намира, че е изпълнена първата предпоставка от посочения по-горе ФС на Павловия иск:   наличие на валидно възникнало  вземане, индивидуализирано по основание и размер.   

Доказано е  изпълнението и на част от  останалите предпоставки:  вземането спрямо ответниците ФЛ  е възникнало  по време преди увреждащата сделка ( Решението  на ОС на акционерите за апорта е от 0.04.2004г., т.е. след сключавне на предварителния договор), увреждащото действие намалява актива на  ответниците ФЛ и затруднява удовлетворяването на кредитора, като прави  изпълнението невъзможно.  Увреждането, като обективна предпоставка е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество и при това затруднява удовлетворяването на кредитора си.

Сделката, обаче,  чиято недействителност се претендира   е възмездна, и в случая,   за да бъде успешно проведен Павловия иск следва при условията на пълно и главно доказване ищецът да  докаже знание за настъпилото увреждане и от третото лице, страна по увреждащата сделка.  В случая не е приложима  презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Несъмнено апортната вноска представлява едностранна сделка, чиято цел не е вещно прехвърлителния ефектдосежно недв. имот, а увеличаването на  капитала на дружеството. Апортът, обаче, винаги  има отчуждително действие по отношение на имота. Следва при настъпването на това отчеуждително действие, дрежуството, получаващо имота да знае, чрез своите управителни органи за увреждащия ефект на сделката. Решението за увеличаване капитала на дружеството чрез извършване на апрот е взето от ОС на акционерите на  дружесктвото и не е доказано по делото, че  ОС в своята цялост състоящо се от отделните акционери е знаело за настъпването на увредата на ищеца.  По делото са представени  устав на дружеството и удостоверение за актуално състояние,  но от същите не може да се направи извод, че единствени акционери в дружеството са ответниците ФЛ, които несъмнено знаят за увреждащото действие на апорта.

Видно от представеното удостоверение за актуално състояние АД-ответник  има Съвет на Директорите,  в състов  председател,  изпълнителен директор, зам председател. Дружеството се представява и управлява от изпълнителния директор. Съветът  на директорите  може  (съгл. устава) да взема решения относно увеличаване на капитала на дружеството, но по делото не е доказано , че СД   е  знаел за увреждащото действие на сделката водеща до увеличение на капитала. Още повече,  че в случая  вземането на решение за увличаване на  капитала на дружеството, което е целта на   апортната вноска ,  довела до отчуждаване на нед. имоти от ответниците ФЛ е взето от  ОС на акционерите.   

Предвид изложеното, съдът намира,че  предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде  изцяло отхвърлен.

Разноски от ответниците не се претендират.

Водим от горното  Софийският градски съд, 5 състав на I г.о., Гражданска колегия:

 

                                        Р Е Ш И :

 

Отхвърля предявения от „М.1” ЕООД  със седалище и адрес на управление  гр.С., бул.”В.” № **, представлявано от управителя В. О. Щ.    срещу Т.Г.С. с ЕГН ********** и И.П.Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** и „Г.2.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Л.” № **,  иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за апорт,  учреден с решение от 09.04.2004г. на ОС на акционерите на „Г.2.” АД   на  следните недв. имоти в капитала на  дружеството:  Поземлен имот с пл.н. 2 с площ от 6573 кв.м. при граници:  имот с пл.н. 1, улица,  имот с пл.н.3, Д.Д.; Поземлен имот с пл.н. 3 с площ от 3283 кв.м. при граници:  имот пл.н. 2, улица, имот с пл.н. 4 и Поземлен имот с пл.н. 4, с площ от 4953 кв.м. при граници: имот с пл.н. 3, улица, имот с пл.н. 4, Д.Д., всички находящи се в гр.С., р-н „О.К.”,  бул.”Н.П.„ № 55, кв. 58 по плана на гр.С., кв. Г.Б., местн. „К.”,    като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                             

                                                            СЪДИЯ :