Решение по дело №2266/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1284
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1284                                           17.09.2021г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На седемнадесети септември                две хиляди двадесета и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2266 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А.Х.А., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, против заповед № 683/13.09.2021г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем) денонощия”. Жалбоподателят, след направените уточнения в проведеното съдебно заседание, заявява, че оспорва заповедта като незаконосъобразна, тъй като не е съгласен с констатациите по нея, тя е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила – не е бил изслушан преди налагането на наказание, в нарушение на материалния закон и не отговаря на здравословното му състояние. Иска и налагане на по-леко наказание.

 Ответната страна – началник на Затвора гр.Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт М.Г. счита жалбата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт, като в съдебно заседание представя и допълнителни писмени доказателства.

 

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно изричното отбелязване от жалбоподателя в процесната заповед, че тя му е връчена на 13.09.2021г., а жалбата е подадена на 16.09.2021г. Изхожда от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засягаща права и интереси на оспорващия. Жалбата след направеното уточнение пред съда, може да се приеме съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от началника на Затвора гр.Бургас за това, че на в периода от 20.35 ч. на 28.07.2021г. до 07.20 ч. на 29.07.2021г., А.Х.А. е притежавал и съхранявал неразрешена вещ – флашка-четец за micro SD карта, за която твърди, че е внесена от служител на затвора.

До момента той многократно е наказван. Със заповед № 345/16.06.2020г., на лишаване от пратка за срок от 3 месеца, заради изречени заплахи срещу органите по изпълнение на наказанията. Със заповед № 143/16.03.2021г., на изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, за физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Със заповед № 629/07.09.2021г., на извънредно дежурство по поддържане на чистотата за срок от 7 дни, за неизпълнение на разпореждане да прекрати агресивно поведение. Със заповед № 681/13.09.2021г., на изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, за открити забранени вещи и агресия срещу инсп. А.Б.. Със заповед № 690/16.09.2021г., на изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия, за нерегламентирани контакти с други лишени от свобода.

 За процесния инцидент са снети писмени обяснения от жалбоподателя, който е записал, че на 29.07.2021г. е предал доброволно неразрешената вещ – флашка-четец, която му била донесена нелегално от Ахмед за сумата от 100 лева. Обяснил, че изземването на вещите било предтекст за да бъде наказан за това, че не е платил четеца, който всъщност бил повреден. Казал на Ахмед, че ще изпълни уговорката при условие, че му смени четеца с работещ и ще му изпрати парите по Еконт, но двамата не се разбрали.

Бил подаден рапорт от надзирателя А.Б.. В него той определил твърдението на А.А. като неотговарящо на истината. Причината за тези твърдения е, че на 28.07.2021г. при планирано претърсване открил непозволени вещи и предмети в спалното помещение на А., които са му били иззети с протокол.

Представен е протокол за претърсване, обиск и изземване от 29.07.2021г. с която от А.А. бил иззет 1бр. micro SD.

Инспектор П.К., дежурен главен надзирател, представил докладна записка в която посочил, че на 29.07.2021г. при разговор А.А. доброволно му предал флашката, за която заявил, че била внесена от надзирателя А.Б..

Съгласно представения доклад от инспектор СДВР П.Л., на 08.09.2021г. той извършил проверка по докладната записка на П.К.. Описал установената до тук фактическа обстановка, провел разговори с последния и А.Б., които потвърдили установените факти. Проведени били и няколко разговора с А.А., който предоставял ограничена информация и не оказвал съдействие. Прието е, че е налице нарушение – на 29.07.2021г., А. притежавал и съхранявал неразрешена вещ – флашка-четец за micro SD карта, която доброволно предал на служителите, като е направен извод, че осъденият се е опитал да наклевети служител при изпълнение на служебните му задължения. Той е показал, че не съжалява за поведението си, не е самокритичен, не съзнава естеството на нарушението и не приема отговорността си. До настоящият момент А. е наказван. Преценено е, че деянието съставлява нарушение по смисъла на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и 3, вр. чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

На 13.09.2021г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя.

На същата дата – 13.09.2021г. е издадена обжалваната заповед на началника на Затвора гр.Бургас, с която на А.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем) денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предло.второ от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и 3, вр. чл.100, ал.2, т.1 и 5 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание А. го обжалва пред Административен съд - Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Според чл.102, ал.2 от закона, дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия, може да се наложи при системни нарушения по чл.100, ал.2, т.5, което в случая е спазено предвид многобройните извършени нарушения и наложени наказания на А.А..

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Не отговаря на обективната истина, че е допуснато процесуално нарушение по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, изискващ преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя, тъй като по делото е представен нарочен протокол за това (л.13) който е подписан от лишения от свобода.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се признава, тъй като той сам заявява, че е знаел, че притежанието на процесната вещ е било забранено. Доброволното й предаване не може да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство, защото то е съчетано с обвинение срещу инсп. А.Б.. Явства желанието на А. да навреди на последния, заради дейността му по откриване на други забранени вещи съгласно заповед № 681/13.09.2021г. Такова поведение не може да бъде толерирано от съда.

Жалбоподателят не прояви процесуална активност, за да опровергае доказателствената сила на писмените доказателства, приети с административната преписка. Що се отнася за твърдяната нужда от медицинско лечение, самият жалбоподател се затрудни да посочи от какво заболяване страна, а единствено посочи, че води дела.

Настоящият съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, тъй като жалбоподателят сам признава, че е притежавал забранената вещ. Видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на извършеното нарушение, както на поведението на А. да обвини инсп. А.Б. за собственото си нарушение, с което да навреди на службата му.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.

Ответникът по оспорването не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Така мотивиран и на основание чл.111, ал.5 и 6 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 683/13.09.2021г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която на А.Х.А., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем) денонощия”.

ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН-**********, да заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул.Александровска № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса по административно дело № 2266 по описа за 2021г. на Административен съд - гр.Бургас.

Решението съд подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от днес по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Бургас.     

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: