Р Е Ш Е Н И Е
№ 1253
гр. Русе, 10.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8236 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу С.Т.Р., в която се твърди, че на 28.03.2017г. е сключен
договор за потребителски кредит между страните, ищцовото дружество в качеството
на кредитор, а ответника като длъжник, при следните параметри: отпусната в заем
сума от 1300лв., срок за връщането й 24 месеца,
с месечна погасителна вноска от
80,37лв., ГПР 49,90%, годишен лихвен процент – 41,17 % и лихвен процент
на ден - 0.11% и общо задължение по кредита в размер на 1928.88лв.
Също така от
ответника бил избран и закупен допълнителен
пакет от услуги на стойност 1560.48лв., с месечна вноска от 65.02лв. По този начин общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги за ответника било в размер на 3489,36лв., с общ
размер на погасителната вноска от 145,39лв. Ответникът попълнил декларация, с
която удостоверявал, че е запознат с условията на договора включително и
приложимите към него Общи условия.
Твърди се, че
кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел
предоставената в заем сума от 1300лв. по посочена от длъжника Р. банкова
сметка. *** за заплащане на месечни погасителни вноски, но е изпълнил само
частично това свое задължение, като е погасил девет пълни погасителни вноски и
една непълна, като последната е с дата 22.01.2018г., с оглед на което е
изпаднал в забава и на основание т.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, на 02.05.2018 г. той е прекратен автоматично от страна на
ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 03.05.2018 г. на длъжника
е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че договорът му е
едностранно прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Твърди се, че към
настоящия момент размерът на платеното от длъжника по договора е в общ размер
на 1345,40лв., с които плащания длъжникът е погасил част от „номинала” по заема
в размер на 1318,81лв. и 6,59лв. за погасяване на лихва за забава, дължима на
основание т.12.1. от Общите условия. С оглед на изложеното, длъжникът оставал
задължен по процесният договор за сума в размер на 2170,55 лв., от която 930,16лв.
неизплатена главница, 275,39 неизплатено договорно възнаграждение и 965,00 лв.
неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. За събиране на тези суми ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №****/2018г.
и издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед дадени от
Съда указания в заповедното производство за предявяване на иск за установяване
на вземането, ищецът претендира в настоящото производство да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 930,16лв. главница по договора за
кредит, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и да
бъде осъден да му заплати сумата от 275,39лв. договорно възнаграждение и сумата
от 965лв. възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по процесния договор.
С уточняваща молба
от 11.01.2019г. ищецът е изменил исковата си претенция и е посочил, че сумите
от 275,39 лв. договорно възнаграждение и 965,00 лв. за възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги предявява като осъдителен иск срещу ответника.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК оспорва претенцията на ищеца по размер. Счита, че в процесният договор се
съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и конкретно
клаузата за дължимостта на суми по пакета допълнителни услуги. Също така
изразява становище, че претендираната от кредитора лихва, с оглед размера на
кредита и срока му за погасяване е необяснимо висока, поради това се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 620,37 лв., която сума
особеният представител счита за дължима при съобразяване извършените плащания
от ответника и наличието на неравноправни клаузи по процесния договор.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 28.03.2017г.
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответника в качеството на
длъжник е сключен договор за потребителски кредит, при следните параметри: сума
на кредита 1300лв., срок за погасяване на задължението 24 месеца; размер на
погасителната вноската 80,37лв.; годишен процент на разходите – 49,90%; годишен
лихвен процент – 41,17% и общо задължение по кредита в размер на 1928,88лв. На
същата дата страните са подписали и споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, за които ответникът се е задължил да заплати на
ищцовото дружество възнаграждение в размер на 1560,48лв., платими също на
месечни вноски в размер на 65,02лв. всяка. Така общото задължение по кредита и
пакета от допълнителни услуги възлиза на 3489,36лв., които следвало да се
погасят на с 24 месечни вноски в размер по 145,39лв.
Няма спор по
делото, че ответникът е изпълнил частично поетото задължение по договора, като
е заплатил 1345,40лв., което ищецът изрично признава в исковата си молба на
стр.2 (стр.3 от делото).
По депозирано от ищеца заявление на 29.08.2018г.
е образувано ч.гр.д. №****/2018г. по описа на Районен съд – Русе и издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за сумите 2170,55лв.
главница по договор за потребителски кредит от 28.03.2017г., 30 лв. такси за
извънсъдебно събиране на вземането по договора, 13,27лв. законна лихва за
забава за периода 16.07.2017г. до 02.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от 29.08.2018г. до окончателното й изплащане, 44,28лв. държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Заповедта е
връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което на
заявителя са дадени указания от заповедния съд да предяви иск за установяване
дължимостта на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В депозираното
заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на
РС – Русе, ищецът като заявител е посочил, че сумата от 2170,55лв. е дължима главница по Договора за потребителски
кредит от 28.03.2017г. Когато претенцията е основана на вземане от договор за потребителски
кредит (паричен заем), под дължима главница се разбира неизплатената част от
отпуснатата в заем сума, тази която реално е получил заемополучателя. Поради
това съдът е приел в заповедното производство, че претендираното вземане е в
достатъчна степен индивидуализирано и е издал заповед за изпълнение за тази
сума, също с посочения от кредитора характер на главница.
В настоящото исково
производство, с уточняваща молба преди първото съдебно заседание ищецът е посочил
, че претендираната по установителния иск сума за главница е в размер на 930,16лв.,
а за останалите суми е изменил искането си, като претендира осъждане на
ответника за 275,39 неизплатено договорно възнаграждение и 965,00 лв.
неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. С оглед това изменение на исковата
претенция, след приключване на настоящото производство издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. подлежи на обезсилване от
заповедния съд за двете суми по осъдителния иск, включително и за тези които
още с първоначалната искова молба не са претендирани – 30лв. такси за
извънсъдебно събиране на задължението и 13,27лв. законна лихва.
Съобразявайки
направените възражения от процесуалния представител на ответника, както и след
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
потребителски договор съгласно константната по този въпрос съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е
необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора
поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия
„допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства)
и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.
Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в
отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“,
които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г.
по в.т.д.№5/2019г. и Решение
№26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен от ответника пакет от
допълнителни услуги е недължимо. По тази причина осъдителната претенция на
ищеца за сумата от 965лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне като
такава.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател е
възникнало задължение за заплащане само на уговореното в договора за заем, т.е.
връщане на отпуснатата в заем сум заедно с договорната лихва. Размерът на
последната и формирания по договора ГПР не надвишават императивното ограничение
на ГПР за потребителски кредит уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК и няма основание да
се приеме, че клаузата уговаряща размера на договорната лихва е нищожна,
съответно да не се дължи нейното плащане. При това положение следва да бъде
отчетено извършеното от ответника плащане на сумата от 1345лв., без
съобразяване на евентуално настъпила предсрочна изискуемост, доколкото за твърдяната
такава не са били налице предпоставките с оглед прогласената нищожност на
уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги. Също така следва да се
отбележи, че съобразно дадените задължителни указания по ТР№3/2017г.,
обявяването на предсрочна изискуемост по процесния договор не ползва кредитора,
доколкото в този случай вместо по-високата договорна лихва след прекратяването
на договора би му била дължима по-ниската законна лихва.
Към настоящия
момент срокът на процесния договор е изтекъл, последната погасителна вноска е с
падеж 15.04.2019г. Към този момент дължимата от ответника сума общо за главница
и договорна лихва е в размер на 1928,88лв. По делото не е въведен като предмет
на исковата претенция обезщетение за забавено плащане. С плащането на сумата от
1345лв. до 22.01.2018г. от ответника (признато в исковата молба), следва да се
приеме, че с нея е погасил изцяло първите 16 погасителни вноски по 80,37лв.
(без претендираната по пакета за допълнителни услуги) и частично 17-та вноска в
размер на 59,08лв. (извод направен въз основа на представения по делото и
неоспорен погасителен план по договора). Т.е. следва да се приеме, че на 17-та
вноска е погасена изцяло договорната лихва от 19,01лв. и частично главницата от
40,70, като остава дължима главница от тази вноска в размер на 20,66лв. Тази
сума заедно със сбора от останалите 7 вноски възлиза на 583,25лв. и се явява
дължимата от ответника. От нея 530,17лв. са неизплатената главница по договора
, 53,08лв. неизплатената договорна лихва.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен за сумата от
530,17лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 930,16лв. Върху главницата
се дължи законна лихва, но от падежа на последната вноска, а не от по-ранната
дата на заявлението по чл. 410 ГПК. Осъдителният иск за договорна лихва следва да
бъде уважен за сумата от 53,08лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
275,39лв. Изяло по изложените по-горе съображения следва да бъде отхвърлен и
осъдителния иск за сумата от 965лв. възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца
разноски пропорционално на уважената част от исковите претенции. За исковото
производство от общо претендираните 575лв. (125лв. държавна такса, 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 25 от НЗПП и 300лв.
възнаграждение за особен представител), следва да се присъдят 154,51лв. За заповедното производство
дължимите на ищеца разноски са в размер на 34,55лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.Р. ЕГН********** *** дължи
на „Профи Кредит България” ЕООД
с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
сумата 530,17лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит от 28.03.2017г,
ведно със законната лихва върху нея
считано от 16.04.2019г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №****/03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе и
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за сумата над 530,17лв. до пълния
предявен размер от 930,16лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Т.Р. ЕГН**********
*** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от
пълномощника юрисконсулт Радина Иванова сумата 53,08лв. представляваща дължима договорна лихва по Договор за
потребителски кредит от 28.03.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи
Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 против С.Т.Р. ЕГН********** иск за заплащане на сумата над 53,08лв.
договорна лихва до пълния предявен размер от 275,39лв., както и искът за заплащане на сумата от 965лв. възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Т.Р. ЕГН**********
*** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от
пълномощника юрисконсулт Радина Иванова сумите 154,51лв. разноски за настоящото производство и 34,55лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: