РЕШЕНИЕ№ 260094
гр. Пловдив, 29.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен от Сграда в
режим на Етажна собственост – ТК Ф с адрес: ***, срещу В.П.Д., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр.
чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовата етажна собственост сумата в размер на
1 406, 26 лв., представляваща дължими разходи за стопанисване, поддръжка и
управление на общите части на първия етаж от сградата за периода от месец юни
2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
2970/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1602 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII граждански
състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а
именно: магазин № **** с площ от 19, 90 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно
решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. „Сиенит Инвест” ООД е овластен да събере
сумите за заплащане на консумативи за общите части в сградата, като дружеството
да възложи събирането на тези суми по отношение на първия етаж от сградата на
„Тракия – 2002” ООД. Твърди също, че самостоятелните обекти на първия етаж от
сградата били общо 90 на брой, като между тях, по равно, се разпределяли
разходите за поддръжка и управление на общите части. За периода от месец юни
2018 г. до месец април 2020 г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия
етаж от сградата дължал сумата от общо 1 406, 26 лв., която включвала
разходи за вода, почистващи материали, абонаментно почистване,
пожароизвестяване, топлинна енергия и лихви, охрана, осигуровки работник,
заплата работник. Твърди, че ответникът не е изпълнил посоченото задължение,
поради което било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК, станало повод за
образуване ч.гр.д. № 1602 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII
граждански състав и за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми,
срещу която ответникът възразил. Последното обосновава правния интерес от
завеждане на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Ответникът В.П.Д. е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита предявеният
иск за недопустим, тъй като ищецът не е активно процесуалноправно легитимиран
да предяви процесните искове, предвид липсата на решение на Общото събрание на
Етажната собственост за овластяване на „Тракия 2002“ ООД. Излага подробни
съображения за неоснователност на предявения иск. Счита, че в полза на „Тракия
2002“ ООД е възложена единствено събирането, но не и заплащането на сумите за
поддръжка на общите части на сградата. Твърди, че срокът на договора за
управление е изтекъл по силата на закона на 01.04.2018 г. на основание чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС. Счита за недължими претендираните разходи за заплати и осигуровки
на работници и за закупуване на почистващи материали, тъй като последните са
задължения на съответното търговско дружество. В договора за управление не било
предвидено разходите да се заплащат от дружеството с негови средства, напротив
– според Правилника разходите се заплащали с от управителя със средства на
собствениците. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на
съответните суми от страна на управителя „Сиенит инвест“ АД. В случая не било взето решение на Общото
събрание по отношение на размера на задълженията на собствениците на
самостоятелни обекти. Твърди, че заплатил в полза на управителя суми както
следва: на 24.01.2020 г. сумата от 677, 36 лв., на 24.01.2020 г. сумата от 805,
26 лв. и на 23.06.2020 г. сумата от 131, 97 лв., които плащания били
осъществени от банковата сметка на съпругата на ответника по банковата сметка
на управителя. След получаване на заповедта за изпълнение заплатил сумата от
още 131, 97 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
В
случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната
собственост, във връзка с управлението на общите части.
Института
на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват
правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в
която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана
или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС. Управителният
съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява
етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други
правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия,
които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.
Съдът
намира за изцяло неоснователно възражението на ответника за ненадлежно
процесуално представителство на ищеца. Видно от титулната част на исковата
молба същата е подадена от Сграда в режим на етажна собственост – ТК Ф с адрес ***,
с управител „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК ********* и представлявана от „Тракия - 2002”
ООД, ЕИК *********, чрез адв. Е.А.. При съобразяване на доказателствата по
делото, съдът намира, че е налице валидно овластяване, което води до извод за
надлежно процесуално представителство на ищеца.
С
Решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. по т. 1 от дневния ред „Сиенит Инвест” ООД
(с правоприемник „Сиенит Инвест” АД) е избран за управител на етажната
собственост. Със същото решение „Сиенит Инвест” ООД е овластен от Общото
събрание да сключи с „Тракия 2002” ООД договор за управление на първия етаж от
етажната собственост, като делегира на „Тракия 2002” ООД управлението,
поддръжката на първия етаж и събиране от етажните собственици на етажната
собственост всички дължими суми. В изпълнение на дадения мандат на 21.06.2010
г. между „Сиенит Инвест” ООД и „Тракия 2002” ООД е сключен договор за
управление, съгласно чл. 3 от който „Сиенит Инвест”, в качеството си на
управител на етажната собственост и овластено лице по силата на Решение № 1 на
ОС на ЕС от 10.06.2010 г., възлага, а
„Тракия 2002“ ООД, в качеството на изпълнител, приема и се задължава да
извършва управлението/администрирането на първия етаж от процесната сграда в
режим на етажна собственост. Съгласно чл. 8, т. 2 от Договора изпълнителят
„Тракия 2002“ ООД има право да събира, включително и по съдебен ред от
собствениците/ползвателите на първия етаж разходите за поддържане и
консумативните разходи за общите части, находящи се на първия етаж на ТК „Форум
Тракия“.
В
изпълнение на правомощията си по чл. 8, т. 2 от Договора „Тракия 2002“ ООД е
сключила договор за правна защита и съдействие с адв. Е.А., като същият е
изрично упълномощен да образува гражданско дело по чл. 422 ГПК срещу ответника.
В
ЗУЕС не съществува изрична норма, която да позволява на управителя на ЕС, в
случая „Сиенит Инвест” ООД да делегира част от правомощията си по управление и
поддръжка на етажната собственост на трето лице - „Тракия 2002“ ООД. Това
обстоятелство обаче не може да доведе до извод за незаконосъобразност на
извършената делегация, доколкото за разлика от административното право, в което
действа принципа, че е позволено само това, което изрично е посочено в закона,
гражданското право се регулира от принципа на автономия на волята, съгласно
който на правните субекти е позволено всичко, което не е изрично забранено с
нормативен акт.
Верността
на горния извод произтича и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „м“ ЗУЕС, с която се приема, че Общото събрание на ЕС приема решения и по други
въпроси, свързани с управлението на етажната собственост. Именно в изпълнение
на това си правомощия общото събрание на 10.06.2010 г. е взело решение да
овласти управителя да делегира част от управителните си правомощия на трето
лице, в случая „Тракия 2002“ ООД и да го оправомощи да събира разноските за
поддръжка на общите части от етажните собственици, притежаващи обекти на първия
етаж.
Договорът, сключен между „Сиенит
Инвест“ ООД и третото лице не е за управление на ЕС по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, тъй
като „Тракия – 2002“ ООД не придобива права по чл. 23 ЗУЕС. Управител на ЕС
продължава да бъде „Сиенит Инвест“ АД, като само част от задълженията - относно
обектите на първия етаж - са предоставени на „Тракия – 2002“ ООД.
Срокът
на сключения между управителя и „Тракия – 2002“ ЕООД договор от 21.06.2010 г. е удължен с още две години по силата на
допълнително споразумение от 05.06.2012 г.
По отношение на представителната
власт на адв. А. в производството по делото, е представено и пълномощно, по
силата на което дружеството „Тракия – 2002“ ЕООД е изрично упълномощено от
управителя на Етажната собственост – а именно „Сиенит Инвест“ ООД, което
дружество е собственик на част от обектите в Етажната собственост.
Не се споделя становището, че след
приемането на разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и изтичане на предвидения в
нея 2-годишен срок договорът с „Тракия 2002“ ООД се е прекратил по силата на
закона. Разпоредбата урежда действието на специален вид правоотношения между
етажната собственост и трето за нея лице, на което се възлагат правомощия във
връзка с нейното управление и представителство. Посоченият договор не е за
управление на етажната собственост по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, защото с него
дружеството „Тракия-2002“ ООД не придобива права по чл. 23 ЗУЕС. Управител на
етажната собственост продължава да бъде дружеството „Сиенит инвест“ АД, като
само част от задълженията му в това качество, по отношение на част от обектите
в сградата - на първия етаж, са възложени на трето лице. С него на третото лице
е възложено единствено техническото изпълнение, но не и самите права по чл. 23 ЗУЕС.
Възникването
на претендираното от ищеца
субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при
условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните
матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим
на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект
в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка
на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на
ответника от общо дължимите разноски.
В производството по делото е представен Протокол от 10.06.2020 г. за
проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение за събиране
на сумите за заплащане на консумативи за общите части на сградата, като управителят
„Сиенит Инвест“ ООД е овластен да възложи събирането на тези суми по отношение
на първия етаж на сградата на „Тракия -
2002“ ЕООД.
По силата на чл. 6, ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да
заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. В
настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект на първия етаж на търговския
център, представляващ магазин 54, а именно приложената по делото Заповед №
КД-14-16-1616/29.07.2010 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
както и представената извадка от налични вписвания по партидата на ответника в
Служба по вписвания – гр. Пловдив.
В отговора на исковата молба са изложени възражения по отношение на
взетото решение, доколкото дължимите суми не са определени по размер, като с
молба, депозирана в последното по делото съдебно заседание са изложени доводи
за нищожност на решението на Общото събрание. В хода на производството по
делото са поддържани доводи за липса на обособеност на първия етаж на сградата,
за да се разпределят разходите единствено между собственици на обекти на първия
етаж.
Наличието на специални изисквания
към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му
от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок
за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават
на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на
официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015
г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и
има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Следователно в случая вземането на решение на Общото събрание за определяне
и събиране на разходите за консумативи за общи части е доказано с представения
протокол.
Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно,
че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт,
представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано
образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете
на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно
положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността
в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен
субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети
лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки -
едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може
да бъде обвързваща не само за
лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези,
които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и
някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС
- Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение
№ 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени
по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да
намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид
сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на
решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат
разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва
приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е
разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по
свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния
акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни.
Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите
събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва,
че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при
опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на
императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и
нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред,
пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и
при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато
решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално
незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на
етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени
процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им,
произтичащи от тези решения е недопустим.
В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на
решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска
решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.
В случая по делото няма изложени твърдения и представени доказателства решението
от 10.06.2010 г. да е атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото
като влязло в сила обвързва всички етажни собственици със задължителна сила,
като инцидентен контрол за неговата незаконосъобразност в настоящия процес е
недопустим.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
решението на Общото събрание на ЕС с довод, че последното е прието да се
създаде една невъзможна правна фигура и отделяне на всеки етаж на сградата като
самостоятелен обект.
С оспореното решение на Общото събрание е взето решение за събиране на
консумативните разноски от собствениците, като последното е взето от
мнозинството на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, а не
единствено от собствениците на обекти на един етаж, за да е налице соченото от
ответника нарушение. С решението на Общото събрание е взето решение за
възлагане на събирането на разходите за Общите части единствено на първия етаж
на трето лице, а именно „Тракия – 2002“ ЕООД. Това обстоятелство не води до
нищожност на взетото решение.
В производството по делото е изслушано и прието заключението по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р. И. – Н., от
която се установява, че сграда с идентификатор ****. представлява триетажна
сграда с частичен избен етаж, състояща се от 114 обекта, които са нанесени на
кадастралната карта на гр. Пловдив. Вещото лице е установило, че на първия етаж
в КК са нанесени 89 броя самостоятелни обекти за търговска дейност (магазини) и
2 броя офиси или общо 91 обекта, като в общите части на първия етаж има
поставени други търговски обекти – витрини и роботизирани атракционни, на
втория етаж са нанесени 21 самостоятелни обекта за търговска дейност, а на
третия етаж – 2 броя самостоятелни обекти за търговска дейност. Вещото лице е
установило, че сградата има общо шест входа. Експертизата е дала заключение, че
сградата е проектирана и реализирана така, щото всеки от етажите да може да се
ползва относително самостоятелно, като относителността е свързана с
обстоятелството, че всяка сграда се проектира като цялостен организъм, който
следва да отговаря на съответни технически и санитарни норми. Експертизата е
установила, че архитектурно и технически е възможно да се ползват общите части
на първия етаж на сградата, без това да попречи на ползването на втория и
третия етаж, като съществува относителна самостоятелност и ограничаването на
ползването на общите части на първия етаж на сградата би затруднило
евакуационните пътища за втория и третия етаж на сградата. Вещото лице е
установило, че никой от търговските обекти не може да функционира напълно
самостоятелно без общите части на сградата – входове, комуникационни ядра,
коридори, общ санитарен възел и помещение на хигиениста.
От изслушаната и приета по делото съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице Н.П., се установява, че ВиК инсталацията на общите
части на първия етаж на сградата се явява автономна спрямо тази на втория и
третия етаж на сградата, доколкото след общия водомерен възел чрез вертикален
щранг се захранват водочерпните прибори на всеки един етаж, като по отношение
на първия етаж е налице индивидуална партида на абонат при ВиК оператора в гр. П.
с водомер ****за обект: ****
В производството по делото е приета съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице В.Ш., от която се установява, че изградената
отоплителна и климатична система за първи и втори етаж е обща, но разделена на
два отделни клона, снабдени както с необходимата спирателна и регулираща арматура,
така и с отделни топло – студеномери за всеки от двата етажа по отделно, като е
предвидена възможността всеки етаж да бъде включен или изключен от
топло/студенозахранване, като отчитането на разходите може да бъде автономно.
Обстоятелствата установени от вещото лице Ш. се установяват и от
представената по делото справка от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в която е
удостоверено, че в сградата в режим на етажна собственост е монтиран един
топломер, като отчетената топлинна енергия се разпределя на база отопляем обем
между клиентите „Сиенит Инвест“ АД с ИТН 1975472 и „Тракия 2002“ ЕООД с ИТН
1975467.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице И.П. се установява, че пожаро-известителната инсталация и пожарогасителната
инсталация са изградени във всички помещения на сградата, с изключение на
тоалетните и санитарните помещения, в съответствие с нормативните изисквания за
пожарна безопасност. Експертизата е установила, че поставените
пожаро-технически средства за първоначално гасене на пожари на първия етаж на
сградата са в съответствие с нормативните изисквания за пожарна безопасност.
Съдът цени заключенията на вещите лица като компетентно и безпристрастно
дадени, като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите
лица са достигнали.
Съдът, като съобрази установеното по делото от допуснатите
съдебни-технически експертизи, изготвени от вещи лица – технически специалисти
в областта на строителството, ВиК инсталации, топлоснабдяване и пожарна-безопасност,
намира, че е налице относителна самостоятелност между всеки етаж от сградата на
търговския център, като за общо ползване следва да бъдат предназначение
единствено евакуационните изходи на сградата, до които се достига чрез
преминаване на първия етаж. Техническата самостоятелност на първия етаж на
сградата позволява разходите за общите части да бъдат разпределени единствено
между собствениците на самостоятелни обекти на първия етаж, като в
производството по делото се установи, че отчитането на изразходваната
топлоенергия и ВиК услуги е самостоятелно по поставени измервателни средства
във връзка с потребените услуги от обекти и общи части на първия етаж, на който
етаж е изградена самостоятелна пожаро-известителна инсталация и пожарогасителна
инсталация с поставени технически средства за гасене на пожар.
В този смисъл от представените по делото договори за абонаментно
почистване се установява, че почистването на първия етаж е възложено на
„Престиж 2007“ ООД по договор от 01.10.2009 г., сключен с „Тракия 2002“ ЕООД, а
почистването на втория и третия етаж е възложено на друго дружество по договор,
сключен с управителя на ЕС.
Така от договора между „Сиенит Инвест” ООД и „Марина Секюрити Сикрет
Груп” ЕООД от 01.03.2014 г. и от Договора между „Тракия” ООД и „Марина Секюрити
Сикрет Груп” ЕООД от 01.03.2014 г. се установява, че за процесния период макар
и на едно и също лице охраната на отделните етажи е била възложена с два
самостоятелни договора от двете отделни юридически лица, стопанисващи отделните
етажи, като възнаграждението за оказваната услуга е било заплащано поотделно.
От Договор № 1390/01.07.2010 г. се установява, че заплащането на абонаментното
сервизно обслужване на пожароизвестителна на пожарогасителна инсталация за
етажите се е осъществявало отделно, доколкото макар двамата възложители да са
сключили един общ договор с едно и също лице, всеки възложител заплаща различно
възнаграждение, пропорционално на стопанисваните етажи от сградата.
Предвид изложените съображения съдът не възприема възраженията на
ответника, релевирани в отговора на исковата молба и поддържани в хода на
производството по делото за липса на самостоятелност на отделните етажи от
сградата в режим на етажна собственост. Следва да се посочи, че така
установената обособеност е относителна, доколкото не е технически осъществена
чрез разделяне на етажите и поставяне на съответни прегради между тях, а е
свързана единствено с разпределянето на разходите за общи части, дължими от
съответните собственици на самостоятелни обекти.
Гореизложеното според настоящия състав в достатъчна степен установява юридическата обособеност на разходите за
поддръжка на първи етаж, от една страна и втория и третия етаж от друга,
което пък от своя страна обуславя
отделното им заплащане от етажните собственици, притежаващи обекти на
първия етаж от една страна и от собствениците на обекти на втория и третия етаж
от друга.
В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение
№ 846 от 17.06.2022 г. по в. гр. д. № 824/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Изводът, до който настоящия съдебен състав достигна нито се подкрепя,
нито се опровергава от изслушаните в производството по делото свидетелски
показания чрез разпит на свидетелите Й. М. П.и В. И. С.
Свидетелката П. изнася пред съда факти и обстоятелства, свързани с
управлението на общите части, като показанията на последната не следва да бъдат
ценени, доколкото свидетелката е управител на дружеството „Тракия 2002“ ЕООД,
като за изложените от тази свидетелка обстоятелства са представени съответни
писмени доказателства, обсъдени в мотивите на съдебното решение.
Свидетелката С. излага пред съда, че е собственик на самостоятелен обект
в Етажната собственост, като свидетелства, че получа фактури за електрическа
енергия от „Сиенит Инвест“ АД, а останалите разходи били подавани на хвърчащи
листчета, пускани в магазините и получавани от наемателите. Свидетелства, че е
бивш управител на „Тракия 2002“ ЕООД, което дружество не притежава право на
собственост върху самостоятелни обекти и осъществява функцията на касиер на ет.
1 от Търговския център.
От представеното от ответника писмо от РДНСК – Пловдив, изготвено във
връзка с подаден сигнал, не се установяват факти и обстоятелства, които да са
относими за разрешаването на правния спор, предмет на производството по делото.
От
представената заповед на началника на СГКК, както и от приетите по делото
съдебно-технически експертизи се установява, че процесната сграда е в режим на
ЕС, като има три етажа, на които са разположени множество самостоятелни обекти.
На първия етажа са разположени 91 самостоятелни обекта, от които 89 с
предназначение за търговска дейност (магазини), и 2 с предназначение за офис.
Всички търговски обекти са собственост на различни лица, вкл. ответникът, а
двата офиса са собственост на „Сиенит Инвест“ АД.
Предвид
изложеното в процесния случай е изпълнено изискването на чл. 37 ЗС, за да се
счете, че сградата се намира в режим на етажна собственост, а именно
самостоятелните обекти в сградата да са собственост минимум на две лица.
Съгласно
чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите
и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят. Това е така обаче, само доколкото етажните собственици не са решили
друго. Видно от текста на Протокола за проведено общо събрание на етажната
собственост от дата 10.06.2010 г. в конкретния случай етажните собственици са
предвидили различен режим на разпределяне на разходите.
В
производството по делото е прието заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно и
безпристранстно изготвено, и от което се установява, че в счетоводството на „Тракия
2002“ ООД са открити аналитични партиди на доставчици, като са надлежно
осчетоводени фактури, доказващи извършени плащания по поддръжка и управление на
общите части на първия етаж на етажната собственост за процесния период, както
следва: за водоснабдителни и канализационни услуги – сумата от 7 689, 55
лв.; за почистващи материали - сумата от 2 138, 77 лв.; за абонаментно
почистване - сумата от 18 840 лв.; за пожароизвестяване - сумата от 897, 60 лв.;
за топлинна енергия- сумата от 38 825, 54 лв.; за физическа охрана - сумата
от 35 420 лв.; за заплати и осигуровки на работници „хигиена“ - сумата от
22 751, 15 лв. Вещото лице е установило, че общият размер на разходите е от
126 562, 61 лв., като вещото лице е определило дължимите разходи за един
обект на база броя на обектите – при съобразяване съответно на 90 или 91 обекта
на етаж. Експертизата е установила, че за всички описани разходи са сключени
договори между оправомощеното с договора от 2010 г. дружество „Тракия-2002“ ООД
и трети лица изпълнители на съответните услуги. Вещото лице е посочило, че в
счетоводството на „Тракия 2002“ ООД е заведена аналитична сметка на ответника,
по която са начислени суми въз основа на издадените фактури, като по посочената
партида на ответника не е установено плащане. Установено е, че разходите за
топлинна енергия се заплащат от „Тракия 2002“ ЕООД към „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като се префкатурират от „Тракия 2002“ ЕООД към „Сиенит
Инвест“ АД като стойността на префактурирането е пропорционално за 1
самостоятелен обект от общо 90 на първия етаж, като разходите се префактурират
от „Тракия 2002“ ЕООД към всеки един собственик на самостоятелен обект в сградата
– общо 90.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че в счетоводството на „Сиенит инвест“ АД е открита счетоводна партида на В.П.Д.,
като за процесния период дружеството е издало фактури за начислена електрическа
енергия, стойност на която не се претендира в настоящото производство.
Експертизата е установила, че по сметката на „Сиенит Инвест“ АД са постъпили
плащания на 24.01.2020 г. и на 23.06.2020 г.
със задължено лице В.Д. и основание: консумативи – ел. енергия по
платежно нареждане от 24.01.2020 г. на стойност от 805, 26 лв.; охрана,
пожароизвестяване, вода, ТЕ, общи части по платежното нареждане от 24.01.2020
г. на стойност от 677, 36 лв. и охрана, пожароизвестяване, вода, абонаментно
почистване по платежно нареждане от 23.06.2020 г. на стойност от 131, 97 лв.
Установено е, че по сметката на „Сиенит Инвест“ АД са налице плащания в общ
размер от 1 614, 59 лв. от ответника, която сума е отнесена по разчетна
сметка и няма разпределение, съответно преводи към „Тракия“ 2002 ЕООД.
Всички
посочени разходи попадат в дефиницията на разходи по ползването, стопанисването
и поддръжката на общите части, дадени в Раздел II, член II. 1 от Правилника за
вътрешния ред на сградата, приет с неоспореното от етажните собственици Решение
на ОС от ЕС от 10.06.2010 г. и обвързва всички етажни собственици. Предвид така
събраните доказателства се доказва извършването на описаните разходи за
поддръжка на първия етаж от етажната собственост.
С
решение по точка първа от дневния ред, с мнозинство от 100 % от присъстващите
етажни собственици е прието, че управлението, стопанисването и поддръжката на
етаж 2 и етаж 3 от етажната собственост се осъществява отделно от управлението,
поддръжката и стопанисването на етаж 1. Разходите за поддръжка на общите части
на етаж 2 и 3 се разпределят и събират само от етажните собственици/
ползвателите на обекти на втория и третия етаж. От друга страна всички дължими
суми за управлението на първия етаж се заплащат само от собствениците/ползвателите
на обекти находящи се на първия етаж, с изключение на обектите, принадлежащи на
„Сиенит Инвест” ООД, тоест „Сиенит Инвест” ООД не дължи заплащане на режийни
разноски за поддръжката на първия етаж. В решението по т. 1 от дневния ред не е
определена пропорцията на разпределение на разходите между отделните
собственици/ ползватели на обекти, находящи се на първия етаж. Това съотношение
е определено обаче с решението по т. 2 от дневния ред. Със същото е приет
Правилник за вътрешния ред в етажната собственост, задължителен за всички
етажни собственици. В чл. I. 6 и чл. II. 1 от същия (л. 203 от делото) е
предвидено, че всеки съсобственик/ ползвател участва в заплащането на разходите за поддръжка на общите части съразмерно с дела си от общите части в
сградата.
По
този ред, за да се изчислят дължимите от ответника суми, следа да се вземе
предвид общата стойност на разходите за първия етаж и притежаваните ид.ч. на
всички собственици на обекти на етажа. Общият сбор на ид.ч. за обектите на първия
етажа е равен на 29.008% (89*0.322%+2*0.175%), което обстоятелство съдът
установи от представените по делото писмени доказателства – Технически
показатели (л. 174). При разпределяне на разходите за разноски за общи части не
следва да бъдат взети предвид и поставените преместваеми обекти в общите части,
в който смисъл са доводите на ответника, изложени едва в хода на производството
по делото и след приемане на съдебно-техническата експертиза. Това е така,
доколкото преместваемите обекти заемат част от общите части на сградата, а не
са самостоятелни обекти на правото на собственост. Заеманата от последните площ
не следва да бъде съобразена при разпределяне на разходите, като в зависимост
от основанието за поставянето им, последните могат да бъдат източник на приход
за Етажната собственост, който следва да се разпредели по решение на Общото
събрание.
Така,
за да се разпредели общата сума за управление и поддръжка на общите части за
първия етажа (126 562, 61 лв.) между всички притежатели на обекти на него,
тя следва да бъде разделена на общия сбор на общите части (29.008) и умножена
по притежаваните от ответника (0.322). По този начин се установява, че общата
сума дължима от ответника за процесния период е в размер на 1 404, 89 лв.
((126 562, 61/29.008)*0.322).
Съдът
намира, че в производството по делото се установи, че ответникът е погасил чрез
плащане задълженията си за разходи за управление на общи части, които са
заплатени в полза на управителя на Етажната собственост „Сиенит инвест“ АД.
Етажната
собственост се представлява по настоящото производство от управителя си, а не
от трето лице. По делото се установява извършването на претендираните разходи,
като всички са свързани с поддръжката и управлението на етажната собственост.
Тези разноски се дължат от всеки етажен собственик по силата на закона, а
начинът на разпределението има е уреден в решенията на ОС и Правилника за
вътрешния ред, към които третото лице няма отношения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. първо ЗЗД, длъжникът следва да престира на
кредитора или на лицата, овластени да действат от името и за сметка на
кредитора. Имат право да действат от името и за сметка на кредитора неговите
пълномощници, законните му представители или лицата, овластени от съда. В
настоящия случай, кредитор се явява самата Етажна собственост като съвкупност
от субекти с определени в закона общи права и задължения, а тя съгласно чл. 23 ЗУЕС действа чрез избрания на общо събрание управител- „Сиенит инвест“ АД.
Дружеството, в качеството си на управител на Етажната собственост, разполага с
обща компетентност за всички дейности във връзка с поддръжката и управлението
на общите части на сградата, включително да получава и разходва сумите
необходими за това – арг. чл. 23, ал. 1 и, ал. 4 ЗУЕС.
В
този смисъл съгласно константната практика на Върховния касационен съд етажните
собственици се представляват в производството от управителя на етажната
собственост - така Определение № 9/27.01.2021 г. по гр. д. № 71/2021 г. на ВКС,
I г.о., и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на I г.о. на ВКС по гр. д. №
209/2011 г.
Възлагането
на част от правомощията на управителя на трето лице, извън специално уредената
процедура на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, не лишава управителя от възможността да ги
упражнява, съответно от отговорността му по тях. Поради това плащането на
задълженията за поддръжка и управление на Етажната собственост по банковата
сметка на дружеството, което се явява неин представител се явява точно
изпълнение и погасява вземането. След получаването на сумите, задължение на управителя
е да преведе същите по сметката на третото лице „Тракия-2002“ ООД, предвид
сключения между тях договор от 2010 г. В този смисъл е разрешението, дадено с Решение
№ 787/18.11.2010 г. по гр. д. № 1539/2009 г. на ВКС, IV г.о., според което
посочването на лице, на което трябва да се плати, не лишава кредитора от
възможността да приеме плащането лично.
Горният
извод не се опровергава от обстоятелството, че всеки етажен собственик е
изрично уведомен, че плащането следва да се извърши по банкова сметка *** „Тракия-2002“
ООД, доколкото управителят – в качеството му на представляващ ЕС е носител на
посоченото задължение.
Съдът
не възприема доводите на ищеца, изложени едва в писмената защита, които в този
смисъл следва да се приемат за преклудирани, че заплащането не е надлежно, тъй
като в основанието за плащане не е посочено кои задължения се погасяват. От
представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик
само на един обект в етажната собственост. В производството по делото не са
изложени твърдения за наличие на други задължения на ответника към Етажната
собственост, извън процесните, поради което следва да се приеме, че плащането е
надлежно и с него е погасено задължението на ответника в размер на сумата от
1 404, 89 лв.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че плащането представлява точно
изпълнение, дори да се приеме, че договорът от 21.06.2010 г. е по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В тази хипотеза максималният двугодишен срок е изтекъл, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване или превръщането му в безсрочен, се смята
за недействителна. Поради това управителят на ЕС „Сиенит инвест“ АД се явява
единственият легитимиран да получи изпълнението.
По
така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Разноските
по делото следва да бъдат разпредени в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. В полза на ищеца не следва да се разпределят разноски, макар едно от
плащанията да е осъществено в хода на процеса – след получаване на заповедта за
изпълнение, тъй като с извършеното плащане преди депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение ответникът е погасил сумата в установения в
хода на производството размер.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното
производство по ч. гр. д. № 6559/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ответникът
не е сторил разноски.
В
исковото производство ответникът е доказал разноски за заплащане на депозити за
вещи лица в общ размер от 197, 50 лв.
Ответникът
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400
лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г. и сумата от
1 600 лв.съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г.
за допълнително процесуално представителство в 10 съдебни заседания, като в
договорите е налице изявление, че договорените възнаграждения са заплатени в
срок към датата на подписване на договорите. В законоустановения за това срок –
в последното съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца е релевирал
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ищеца, заявено по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, е частично основателно. С оглед цената на исковата претенция
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на основание чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията й, приета с ДВ, бр.
68 от 31.07.2020 г. и действаща към момента на сключване на Договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2020 г., е в размер на сумата от 328, 44 лв. С
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото заплатения размер
на адвокатското възнаграждение от 400 лв. не е прекомерен. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, в редакцията й действаща към момента
на сключване на Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г., а
именно – ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250
лв. В производството по делото са проведени общо 12 съдебни заседание, поради
което съгласно посочената разпоредба се следва възнаграждение за 10
допълнително проведени съдебни заседания. Съдът в настоящия съдебен състав
намира, че допълнително възнаграждение следва да бъде определено единствено за
съдебните заседания, проведени на 18.06.2021 г., 12.10.2021 г., 09.12.2021 г. и
17.02.2022 г., както и за съдебното заседание, в което производството по делото
е обявено за решаване – на 16.05.2023 г., доколкото в съдебните заседания,
проведени в периода от 03.05.2022 г. до 10.04.2023 г. делото е отлагано до
постъпване на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно в посочените съдебни заседания не са извършвани активни процесуални
действия от процесуалните представители на страните. Разпоредбата на чл. 7, ал.
9 от Наредбата е приета с оглед заплащане на адвокатско възнаграждение,
свързано с активни процесуални действия по правна защита и съдействие и за да
се обезпечи възможност за заплащане на допълнително възнаграждение, когато с
оглед изключителната правна и фактическа сложност на делото – последното се
разглежда за продължителен период от време в повече от две съдебни заседание.
Следователно на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата следва да се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение за 5 съдебни заседания от по 250 лв.,
т.е. сумата от 1 250 лв. или сумата от общо 1 650 лв. за адвокатско
възнаграждение, до който размер последното следва да се редуцира, като не се
присъжда пълния претендиран размер от 2 000 лв.
По
така изложените съображения в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски в общ размер от 1 847, 50 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сграда в режим на Етажна собственост – ТК Ф с адрес: ***, представлявана от
„Сиенит инвест“ АД, ЕИК *********, против В.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
об. 54, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата етажна собственост
сумата в размер на 1 406, 26 лв., представляваща дължими разходи за
стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата
за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната
лихва от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 2970/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1602 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII
граждански състав.
ОСЪЖДА Сграда в режим на Етажна собственост – ТК Ф с адрес: ***, представлявана от
„Сиенит инвест“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, сумата от 1 847, 50 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 9843/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК