Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и пети юни Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: ТОнКа
ТЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 489 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 20-1228-000044
от 23.01.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателят К.М.А. твърди, че НП е
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.Претендира
за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С
придружителното писмо, което преписката е постъпила в съда, взема становище, че
жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН – въз основа
на постановление от 04.12.2019 год. на РП Стара Загора, с което се прекратява
наказателното производство по бързо производство № 8245-зм-959/2019 год. на
Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП (“По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата“), изразяващо се в това, че на 10.11.2019
год. в град Стара Загора по ул.“Кап.Петко войвода” до магазин “Била“ управлявал
АТВ марка “BRP“, с рама № 3JBEKSH168J000431 без
рег.табела, негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно
Наредба № I-45/2000 год. на МВР.
За да е налице административно нарушение,
осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено
виновно – чл.6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с
деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно
управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или
въздържане от извършване на определено действие). От материалите съдържащи се в
БП се установява, че с фактура от 08.11.2019 год. жалбопдателят е закупил
процесното АТВ и го е привел в движение, за да го тества и се увери, че няма
скрити дефекти.
В НП изрично е посочено, че то е било издадено при условията на чл.36, ал.2
от ЗАНН въз основа на постановление № 4607/04.12.2019 год. на РП Стара Загора
за прекратяване на бързо производство № 8245-зм-959/2019 год. по описа на Второ
РУ Стара Загора, като е използван събрания в последното доказателствен
материал, с който нарушителят бил запознат. От цитираното постановление на РП
Стара Загора е видно, че то е било образувано срещу жалбоподателя за това, че
на 10.11.2019 год. в град Стара Загора е управлявал МПС (моторно
превозно средство) – АТВ марка “BRP“, с
рама № 3JBEKSH168J000431, което не е регистрирано по
надлежен ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съпоставяйки
формулировката на двете обвинения (наказателното и
административнонаказателното) помежду им и със съдържанието на постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство може да се направи
обоснован извод, че е налице е субективна и обективна идентичност между
наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото
административно наказателно обвинение.
В хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН
процесуалната функция на АУАН – акт за установяване на административно
нарушение, тъй като такъв не се съставя, се реализира от сезиращия
административнонаказващия орган акт, в частност – постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство. Ето защо възприетите от
прокурора фактически положения следва да обуславят нарушението, за което
впоследствие се издава НП. В случая обаче, макар прокурорът да е приел в
мотивите си, че извършеното деяние, поради своята малозначителност не е
общественоопасно, съставлява административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП,
и респективно да е постановил препис от постановлението му за прекратяване на
наказателното производство да се изпрати на Началника на Сектор ”Пътна полиция”
към ОД на МВР град Стара Загора за осъществяване на правомощията му по ЗАНН,
той също така е приел изрично, че е налице ”първата хипотеза на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като ”поради своята
малозначителност не е общественоопасно”, на което именно основание е прекратил
наказателното производство. Тъй като по въпросите, изключващи отговорността,
чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго, а ЗАНН не урежда кога едно нарушение е общественоопасно и кога не,
приетото от прокурора означава, че деянието на жалбоподателя (управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС) дори да е било извършено, не съставлява не
само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената
опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното
нарушение (разликата между тях, когато едно деяние осъществява едновременно
състав на престъпление и на административно нарушение, се свежда единствено до
степента на засягане на съответните, защитени от закона обществени отношения).
В случая обаче постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, поради което и
последващото санкциониране на жалбоподателя по административен ред за същото
деяние пак е било недопустимо с оглед на принципа ”non bis in idem”. Макар и то при условията на
алтернативност прокурорът да е обсъждал в мотивите на постановлението си
възможността извършеното от жалбоподателя деяние, поради своята малозначителна
обществена опасност в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, да съставлява
административно нарушение, в крайна сметка той е прекратил наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че извършеното не съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче
такъв и от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е
санкциониран с НП, а именно – управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС. В подкрепа на изложеното е и
фактът, че в постановлението на прокурора не се съдържа извод за извършено
конкретно административно нарушение и ако препис от него да е бил изпратен на
административно-наказващия орган, това не е станало на основание чл.243, ал.3
от НПК, а въз основа на хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Ето защо възприетите
от прокурора фактически положения изключват нарушението, за което впоследствие
е издадено НП, и административнонаказващият орган не е могъл и не е следвало да
издава обжалваното НП – чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.24, т.6 от НПК, поради
влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство за
същото деяние на основание, изключващо съставомерността на деянието не само
като престъпление, но и като административно нарушение. В този смисъл решение №
281/15.10.2019 год. по КАНД № 293/2019 год. по описа на Административен съд
Стара Загора.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, като на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от 200 лева,
представляваща платено възнаграждение на представлявалия го в производството
адвокат.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 20-1228-000044 от 23.01.2020 год., издадено от
Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на К.М.А. ***, с ЕГН ********** сумата в размер
на 200
(двеста)
лева, представляваща направени до момента разноски за адвокатско възнаграждение
в производството по обжалване на наказателно постановление № 20-1228-000044 от 23.01.2020 год., издадено
от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: