РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Разград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500030 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост /ЕС/ на жилищна
сграда находяща се на адрес: ***, представлявана от Професионален домоуправител Разград
ООД, чрез пълномощник адв.Х. С. против решение №755/21.11.2022г. по гр.дело
№1239/2022г. на РС-Разград , с което съдът е приел за установено , че ответника К. П. Н.,
от гр.Разград дължи на ЕС, сега жалбоподател сумата 43,***лв., явяваща се вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“ и режийни разходи за периода от 01.08.2020г. до 28.02.2022г,.
ведно със законната лихва от 13.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска до първоначално предявения размер като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на К. П. Н., за сумата 51,82лв. представляваща сторени разноски за
закупуване на материали и ремонт на стълбищна площадка.Присъдил е в полза на страните
разноски съобразно уважената, съответно отхвърлена част от иска.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на решението и
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане за
неговата отмяна в цялост.Изложени са съображения за неговата неправилност и
необоснованост, но не и такива сочещи на допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. По същество се застъпва становище ,че неправилно съдът е допуснал прихващане
на сумата, претендирана от ответника, като извършени от него ремонтни работи и заявената
такава с исковата молба като дължима.С жалбата страната не прави доказателствени
искания, заявява претенция за разноски.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, като
застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението на
1
РС.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
РРС е бил сезиран на 14.04.2022 г. със заявление по чл. 410 ГПК от етажните собственици
на сградата, находяща се в ***, представлявани от Професионален домоуправител Разград със
седалище гр.Разград, ул. Любен Каравелов №1 обект 6, против К. П. Н. за издаване на заповед за
парично задължение , а именно сумата 95лв. главница представляваща за такса Фонд „Ремонт и
обновяване“и законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението, дължими
въз основа на решение на ОС на ЕС, като се сочи, че длъжника е собственик на апартамент №***
в същата. На 17.05.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. №473/2022 г., по описа на РРС, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника надлежно, като същия е депозирал в срока по чл. 414 ГПК възражение
срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във
връзка с горното и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване
на препис от разпореждането на съда. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е
предявил иск срещу К. П. Н. за претендираните в заявлението суми.
В исковата молба са изложени твърдения ,че ищецът възложил с договор за управление на
етажна собственост на жилищна сграда находяща се в *** решение на ОС на ЕС от проведено
събрание на 03.02.2020г. било взето решение Фонд ремонт и обновление/ФРО/ да бъде 2 лв. на
апартамент, ползването на стаичка също да бъде в размер на 2 лв. за апартамент, а живущите на
третия етаж да заплащат по 5лв. на човек под формата на месечен абонамент, за потребената ел.
енергия на стълбищното осветление и асансьора и за поддръжката му. По отношение на ответника
се сочи , че същия като собственик на самостоятелен обект ап.№*** не е заплащал дължимите
вноски за ФРО и режийни разходи в периода м. август 2020г. до м. февруари 2022г. общо в размер
на 5 лв., съответно сбор от дължимите 2 плюс 3 лева.Въпреки извършено официално връчване на
нотариална покана за погасяване на дължимите суми такова не е било извършено, което и
наложило подаването на заявление по чл.410 от ГПК.Прави се искане за уважаване на предявения
иск и присъждане на сторените разноски.
Ответникът К. Н. е депозирал отговор в срок.Заявява становище за неоснователност на
предявения иск.Не отрича неплатените вноски , посочено от ищеца, но заявява, че през лятото на
2020г. между него и представляващия дружеството професионален домоуправител възникнал
конфликт по повод бездействието на същия за решаване на належащи въпроси, свързани с
опазване на етажната собственост, както и по повод течове след извършен некачествен ремонт.
Последвало бездействие от страна на Т. Т.. Инициирал събрание на собствениците завземане на
решение за ремонт на покрива и стълбището и етажната площадка към неговия апартамент. В
проведен разговор предложил той да бъде избран за домоуправител, тъй като смятал, че таксите,
които се заплащат на дружеството, не водели до изпълнение на целите на ЗУЕС, а
професионалният домоуправител подхождал формално и без интерес. През м. май 2022г. се
повредила бравата на входната врата на ЕС и със собствени средства закупил нова брава и
подменил старата, за което заплатил 36лв. След многократни разговори с Т. за ремонт на
стълбището на етажната площадка на апартамента му, не били предприети действия. За това през
м. август 2022г. със собствени средства закупил материали и извършил ремонт на етажната
площадка и стълбище. Стойността на материалите и ремонта възлезли на 60,83лв. общият размер
на направените от него разходи – 97,03лв. Посочвайки, че ремонтните работи са предприети от
него уместно в интерес на етажната собственост при условията на чл.61 ал.2 ЗЗД, поради което
прави възражение за прихващане между тази сума и претендираната от ищеца в размер на 95лв. за
неплатени вноски за ФРО и за режийни разходи за периода м.август 2020г.-м. февруари 2022г. При
условията на евентуалност предявява възражение за прихващане на основание чл.59 ЗЗД между
исковата сума от 95лв. претендирана от ищеца и направените от него разходи за закупуване на
брава и материали за извършен ремонт на стълбище и етажна площадка в размер на 97,03лв. до
размера на по-малкото от двете насрещни вземания.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от РРС решение за валидно и допустимо в
обжалваната част.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ответникът е собственик в периода м.август 2020г. - м. февруари 2022г. на апартамент
находящ се в сграда в Етажната собственост на адрес ***. С решение на Общо събрание на ЕС на
03.02.2020г. по т.2 от дневния ред е взето решение вноската за Фонд ремонт и обновление/ФРО/ да
бъде 2 лв. на апартамент, ползването на стаичка в размер на 2 лв. за съответния апартамент, а
живущите на третия етаж да заплащат по 5лв. на човек под формата на месечен абонамент, за
потребената ел. енергия на стълбищното осветление и асансьора и за поддръжката му. Не е спорно,
че за периода м. август 2020г. до м. февруари 2022г. включително ответникът не е заплащал
ежемесечната вноска за ФРО от 2лв. и ежемесечните режийни разходи, като неплатената сума
като главница е в размер на 95лв .От събраните гласни доказателства по искане на ищеца се
установява, че ответника, който живеел на адреса повече от 20 години през последните две години
спрял да заплаща редовно дължимите вноски за ремонт и режийни разходи.Ищецът не спори , че
ответника е сменил бравата на входната врата След като Н. сменил бравата на входната врата,която
преди това била с буфер , вече не можела да се затваря сама, тъй като буферът не бил поставен
обратно.Според свидетеля на ищцовата страна ответника също така е боядисал черчевето на
единия прозорец, на шестия етаж, белосал стената, която била протекла след ремонта на покрива.
По нея имало черно. Прозорецът не бил повреден, трябвало само да се боядиса. По делото е била
назначена СТЕ, вещото лице по която също е установило, че ответника е извършил заявените от
него ремонтни работи, като същото е посочило и пазарната сотйност на тези ремонтни работи , а
именно сума в размер на 51,82лв.общо. Според вещото лице извършените строително-ремонтни
работи представляват „текущ ремонт“, съгласно Параграф 5, т.43 от Допълнителните разпоредби
на ЗУТ, като не повишават стойността на имота.
Въз основа на горната фактическа обстановка , окръжният съд направи следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск се явява основателен и доказан изцяло и следва да бъде
уважен в пълен размер, тъй като по делото безспорно се установи, че дължимата от ответника
обща сума в полза на ЕС на съответния адрес е в размер на 95 лева, за посочения в молбата
период.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за прихващане в настоящото исково
производство по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК не следва да бъде
уважавано по следните съображения:
Няма спор по делото, че ответника К. П. Н. в посочения в исковата молба период не е
изпълнявал задълженията си за внасяне на дължимите вноски, прието с решение на ОС на ЕС от
03.02.2020г., няма спор и за размера на дължимата сума от негова страна , а именно общо 95 лева.
Спорен е въпроса може ли в настоящото производство да се извърши прихващане с
дължимата от него към ЕС сума и сумата, дадена за извършените ремонтни работи,приети от РС.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗУЕС посочва реда и начина на действие в случаите,
когато собственикът по своя воля, без решение на общото събрание на етажната собственост,
извърши необходим ремонт на общи части на сградата, а именно: Разходите за извършването на
ремонта, направени от собственик за негова сметка, се възстановяват с решение на Общото
събрание или се прихващат от дължимите от него вноски па чл. 50 ЗУЕС след представяне на
документи, удостоверяващи плащания. А ако разходите не му бъдат възстановени, той има право
да предяви иск срещу останалите собственици.В случая нито се твърди, нито се доказва този ред
да е спазен, поради което е и невъзможно в настоящото производство да бъде извършено
прихващане с дължимите от ответника суми със средствата, вложени от него било в смяната на
бравата на входната врата и/или измазване на част около прозорец на шести етаж, поради това, че
в същото не може да бъде преценявано съотношението на вложената сума с правата на отделните
собственици в общите части, включително и тези на ответника сторил подобренията, за които
претендира.
3
В този смисъл окръжният съд не споделя направения от РС извод за основателност на
възражението за прихващане до размера на сумата 51,82 лева, като счита подадената въззивна
жалба за основателна.
Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която претенцията
на ищеца с правно основание чл.422 от ГПК е отхвърлена за сумата посочена по-горе и вместо
него да се постанови друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответника ,че той
дължи на ЕС и тази сума в размер на 51, 82 лева, допълнително към присъдената вече сума в
размер на 43,*** лева.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца за първата инстанция се следват
всички направени по делото разноски в общ размер на 399,70лв, вкл.и тези в заповедното
производство по гр.дело .№743/2022г. на РС Разград в размер на 75лв.За въззивната инстанция
следва да му се присъдят разноски в размер на 50,00 лв.заплатена ДТ.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №755/21.11.2022г. по гр.дело №1239/2022г. на РС-Разград В ЧАСТТА
МУ, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.422 от ГПК над размера на сумата
43,*** лева до първоначално предявения размер от 95,00 лева като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на ответника в производството К. П. Н. в размер на 51,82 лева КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. Н., ЕГН**********, адрес *** ап.*** дължи на
Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес: ***, представлявана от
Професионален домоуправител Разград ООД ЕИК205732141 със седалище гр.Разград, ул. Любен
Каравелов №1 обект 6, допълнително и сумата 51,82 лева, представляваща заедно със сумата
43,***лв., дължими вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и режийни разходи за периода от
01.08.2020г. до 28.02.2022г. ведно със законната лихва от 13.04.2022г. до окончателното
изплащане на общата формирана сума, като отхвърля направеното от ответника К. П. Н.
възражение за прихващане като неоснователно.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, адрес *** ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна
собственост на жилищна сграда находяща се на адрес: ***, представлявана от Професионален
домоуправител Разград ООД ЕИК205732141 със седалище гр.Разград, ул. Любен Каравелов №1
обект 6, сумата 399,70 лв. разноски в първоинстанционното производство и такива в размер на 75
лева за заповедното производство по ч.гр.дело.№743/2022г. по описа на РС Разгради сумата 50,00
лева разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4