Решение по дело №1578/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1086

                                                           гр. Пловдив, 18.07.2016 г.

           

            Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – VІІ състав в закрито заседание на 18.07.2016 г. в състав

                                                                                   Председател: Соня Гешева

                                                                                          Членове: Величка Белева

                                                                                                           Надежда Махмудиева

 

            при секретаря , като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 1578/2016 г. по описа на Съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 435 от ГПК.

            Обжалва се от Х.Л.И., ЕГН – ********** – длъжник по изп.д. № 61/2016 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради липса на задължения на жалбоподателя към взискателя – погасяване на дълга отпреди образуване на изпълнението, както и отказа на съдебния изпълнител да намали размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, обективирани в Разпореждане на ЧСИ от 20.04.2016 г. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на разпореждането и присъждане на направените за производството по чл. 435 от ГПК деловодни разноски.

            Взискателят по изпълнението Т.Ц.К. взема становище за неоснователност на жалбата.

            Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, изпратено е в препис изпълн. дело.

            Съдът установи следното:

            Изпълнително дело № 61/2016 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 е  образувано от взискател Т.К. срещу длъжници жалбоподателя Х.И. и Л.И. на основание изпълнителен лист / ИЛ / от 1.7.2013 г. издаден по гр.д. № 2007/2011 г. на РС – гр. Карлово. Съгласно ИЛ длъжниците Х. и Л. И. са осъдени да заплатят на Т.Ц.К. по 235 лв. всеки от двамата и общо двамата още 230 лева. По отношение на жалбоподателя делото е образувано за събиране на 149, 25 лв. – непогасената част от вземането на взискателя, а по отношение на другия длъжник – за непогасена част от 49, 25 лева.

            Със заявление от 11.04.2016 г. длъжникът Х.И. е заявил искане за прекратяване на делото, тъй като дължимите от него суми по ИЛ са събрани по предходно проведено изпълнение по изп.д. 215/2013 г. на ДСИ при РС – гр. Карлово, което и прекратено поради това. Като така взискателя К. няма вземане към него, подлежащо на изпълнение и настоящото изпълн. дело следва да се прекрати, съответно не й се дължи и адв. възнаграждение. Алтернативно е заявено искане за намаляване на това възнаграждение от 350 лв. поради прекомерност - до размер на 200 лв., който счита да е минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            По делото е установено че по процесния ИЛ действително е било образувано предходно изпълн. производство пред ДСИ при РС – Карлово, по което е събран част от дълга на жалбоподателя, като на 25.1.2016 г. това изпълн. производство е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради перемпция -  според  отразяванията на гърба на ИЛ.

            С оглед което с обжалваното разпореждане от 20.04.2016 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълн. производство поради погасяване на задължението отпреди образуването му, както и алтернативното искане за намаляване на адв. възнаграждение, заплатено от взискателя в размер на 350 лв., тъй като този размер е минималния такъв съгласно горецитираната наредба – 200 лв. за образуване на изпълн. дело и 150 лв. – за водене на делото.

            Разпореждането е правилно по така изложените в него съображения.

            Минимума адв. възнаграждение е 200 лв. за образуване на изпълн. производство – чл. 10 т. 1 от наредбата и 150 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични притезания – чл. 10 т.2 във вр. чл. 7 ал.2 т.1 от наредбата. Като така отказа да се намали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лв. е правилен, съответно жалбата в тази й част – неоснователна.

            Жалбата в частта й срещу отказа да се прекрати изпълн. производство е процесуално  недопустима поради липса на визирана от чл. 435 и следв. от ГПК хипотеза на обжалваемост. Изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване от длъжника в изпълн. производство действия на съдебен изпълнител и отказа да се прекрати изпълнително производство не са сред тях. С оглед което в тази й част жалбата се оставя без разглеждане.

            Предвид изложеното Съдът

                                                                 Р  Е  Ш  И

 

           Оставя без уважение жалбата на Х.Л.И., ЕГН – ********** – длъжник по изп.д. № 61/2016 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 срещу отказа на съдебния изпълнител да намали поради прекомерност размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лева като неоснователна.

            В тази част решението е окончателно.

            Оставя без разглеждане жалбата на Х.Л.И., ЕГН – ********** – длъжник по изп.д. № 61/2016 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради липса на задължения на жалбоподателя към взискателя Т.Ц.К. като недопустима.

            В тази част решението е с характер на определение и може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

            Председател:                              Членове:1.                  2.