Решение по дело №4792/2020 на Районен съд - Плевен

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№

 

гр. Плевен, 20.05.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание, проведено на 21.04.2021 година, в състав :

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

             при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА  гр.дело № 4792 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

             Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.Г.М., ЕГН **********,***, чрез своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, ***против З. „Б.И.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, в която се твърди следното : на 06.09.2016 год., на републикански път II-51, е настъпило ПТП с участието на ***, управляван от ***, и л.а. ***, управляван от ***М.М., в резултат на което е пострадал А.Г.М.. Посоченото ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 06.09.2016 г., около 18:40 часа, ***управлявал л.а. *** по републикански път II-51 е посока на движение от гр. ***към гр. ***, обл. ***. В района на землището на е. ***/км 9+250/ същият нарушил правилата за движение по пътищата, като поради субективните си действия навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в същото време се движел л.а. ***, управляван от ***М.. В опита си да избегне удар между двете превозни средства, водачът ***М. направил спасителна маневра вдясно, като навлязъл в пътния банкет. Въпреки това настъпил челен удар между двете превозни средства. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на А.М. като пътник на предна дясна седалка в л. а. ***.

                 Във връзка е настъпилото събитие е образувано ДП № 1757/2016 г. по описа на ОДМВР - ***, пр.пр. №4703/2016 г. по описа на ОП - ***. Същото е прекратено е Постановление за прекратяване на наказателно производство поради смъртта на виновния за настъпване на процесното ПТП водач ***.

                 А.М. е откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „***“ АД, като му е поставена следната диагноза: ***. Невъзможност за пълен обем на движенията в дясна ТБС. По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът е получил телесни увреждания, търпял е болки и страдания за един продължителен период и предвид възрастта си със сигурност ще изпитва негативните последици от събитието през целия си живот. Водачът на л. а. *** - ***, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица със срок на валидност от 19.08.2016 г. до 18.08.2017 г., издадена „З. „Б.И.“ АД. С Молба с вх. № ОК-60311 от 10.09.2016 г***, съпруга на ***М., е уведомила З. „Б.И.“ АД за процесното ПТП. Със Заявление № ОК-99679/18.02.2020 г. пред З. „Б.И.“ АД беше предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение на ищеца, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Била образувана щета № ***, по която ответното дружество изразило становище, че няма законово основание за изплащане на застрахователно обезщетение, което становище ищецът  счита за изцяло незаконосъобразно и неоснователно.

                 Като се навеждат подробни доводи се твърди, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск за претърпените неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач - З. „Б.И.“ АД.

                 Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника З. „Б.И.” АД, ЕИК: ***, да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,*** сумата 12 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 06.09.2016 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието - 06.09.2016 г. до окончателното й изплащане;

                 Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата.

                 В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна З. „Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:***. Твърди се следното: не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил *** . Оспорва се механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, т.к. не са доказани. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставеният по случая Протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Счита, че вина за ПТП има водача на ***.

                 Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

                 Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

                 Твърди, че настъпилите увреждания на А.Г.М. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил ***. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в л.а. *** без поставен предпазен колан и/или в детско столче, в противоречние с императивните изисквания на ЗДвП /чл. 1376.

                 В настоящата хипотеза и доколкото пострадалото лице е малолетно съпричиняващото поведение следва да бъде квалифицирано под формата на неупражнен надзор от страна на родителите му - по аргумент от чл.125, ал.3 СК. Тъй като се касае за малолетен пострадал и по отношение на него не могат да бъдат адресирани правни норми (в конкретната хипотеза относно ползването на обезопасителна система за МПС), задължение за физическата сигурност на детето и надзор върху него носят неговите родители - в този смисъл сочи Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК НА ВС.

                 Оспорва твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищецът да е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва, че същите са резултат на реализираното МПС. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от него увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока.

                 Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищеца увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания, от които ищецът е страдал преди ПТП.

                 Оспорва твърденията оздравителният процес да е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които страдат и които нямат връзка с ПТП.

                 Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 12 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл.45 ЗЗД.

                 Моли при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните обстоятелства: младата възраст на пострадалото лице, бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето него.

Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Ищецът не е сезирал дружеството с редовна претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ. Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

                 Прави искане за отхвърляне на исковите претенции, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение с оглед изложените възражения.

                 Претендират се разноски.

                В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв.В.Н., който поддържа иска, вкл. след изменението на размера му - 25 000лв., допуснато от съда, като своевременно направено.

                В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени изявления от пълномощника адв.Г., който прави искане за отхвърляне на иска, респ. за присъждане на обезщетение в значително по-малък размер от първоначално претендирания.

              Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                        НЕ СЕ СПОРИ, че на 06.09.2016год., на републикански път II-51, е настъпило ПТП/пътно-транспортно произшествие/ с участието на ***, управляван от ***, и л.а. ***, управляван от ***М.М., в резултат на което е пострадал А.Г.М..

              Ответната страна оспорва механизма на  настъпилото ПТП, както и и вина за същото да има водачът на лекия автомобил ***. Оспорва се размера на редите, претърпени от страна на ответника, като се твърди, че е налице съпричиняване, което следва да се съобрази от съда при постановяване на съдебния  акт.

             От събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че механизмът на ПТП-е е именно описаният в обстоятелствената част на исковата молба. В тази връзка  описаното в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.09.2016год., Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, Протокол за оглед на веществени доказателства от 09.09.2016год. отразява фактическата обстановка по настъпване на ПТП-е и последиците от него  обективно и вярно. Установява се, че във вр. с настъпилото ПТП е образувано ДП №1757/2016 г. по описа на ОДМВР - ***, пр. пр. № 4703/2016 г. по описа на ОП – ***, което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство поради смъртта на виновния за настъпване на процесното ПТП водач - ***, водачът на л.а. ***. Не е спорно, а това се установява от приетите писмени доказателства по делото, че починалият водач попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица със срок на валидност от 19.08.2016 г. до 18.08.2017 г., издадена „З. „Б.И.“ АД. Установява се също така, че с Молба с вх.№ОК-60311 от 10.09.2016г. ***, съпруга на ***М., е уведомила З. „Б.И.“ АД за процесното ПТП. Със Заявление №ОК-99679/ 18.02.2020 г. пред З. „Б.И.“ АД е била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение на ищеца, с което са представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Установява се, че е била образувана щета №**********, по която ответното дружество изразило становище, че няма законово основание за изплащане на застрахователно обезщетение, инициирало предявяването на настоящата искова претенция.

                 От заключението по приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза на ВЛ В.И. /л.115 и сл. от делото/ се установява, че произшествието се е състояло по следния начин :  навлизане на л.а. *** в насрещната пътна лента, удар с насрещно движещия се автомобил *** и закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване на покой. До сблъсъка л.а. *** се е движил със скорост 87,8км/час, а л.а. *** – с 93,71км/час. В процеса на транслационно движение водачът на автомобил *** губи напречна устойчивост и променя направлението на управляваното от него МПС към насрещната пътна лента, като скоростта му е намалена на 69,8км/час. Към момента на навлизане на л.а.*** в насрещната пътна лента двете МПС са били на разстояние едно от друго на 36,04м. При сблъсъка на двете  МПС се е получил челен-кос удар между челните части на двата автомобила. Мястото на първоначалния  контакт при удара е в лентата за движение на лекия автомобил ***. ВЛ е дало заключение, че в резултата на удара двата автомобила са проникнали един в друг и са настъпили описани деформации, в резултат на което телата на  пътуващите и водачите, в процеса на това деформиране съобразно действащите сили,  рязко са се отклонили в посока, обратна на действащия ударен импулс. ВЛ е дало заключение, че употребата на предпазни колани  намалява  принципно травмите у водача и пътниците до 50-60%. Заявява също така, че наличието на закопчани предпазни колани не предотвратяват травмите и смъртността от тях. Конкретно за процесния л.а. *** ВЛ е дало заключение, че при поставянето му, при внезапно, рязко и силно намаляване на ускорението на МПС /каквото в процесния случай се е получило/, предпазният колан блокира автоматично. При удар на л.а., при поставен обезопасителен колан, действащите върху телата в автомобила инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана. Възможно е при челен удар на автомобил, в зоните на контакт на тялото с колана, да се получат частични  кръвонасядания или охлузвания. ВЛ е дало заключение, че от техническа гл.т. причината за ПТП е навлизането на л.а.*** в насрещната пътна лента, в резултат на което водачът му е поставил себе си и водача на насрещно движещия се л.а. *** в безизходно положение на неизбежен удар. Промяната на управлението на л.а.*** е следствие на действията от страна на водача му с уредите за управление - кормилен кръг на волана, скоростен лост, педали  на газта и спирачния педал. От приетото заключение на ВЛ М.Г. по изготвената от същата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, на ищеца, като пътник, возещ се на предна дясна седалка на л.а. ***, са причинени следните травматични увреждания : ***. При оказана спешна медицинска помощ е установено „следи от колан през гърдите“. Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Болковият синдром е причинили болки и страдания на ищеца, а невъзможността за пълен обем движения в дясната тазобедрена става и затруднено натоварване е причинило временно затрудняване на движенията на  десен долен крайник за срок по-кратък от 30 дни. Няма данни за  настъпили усложнения. Към настоящия момент ищецът е в добро общо здравословно състояние. Болките и възстановяването на десен долен крайник са отзвучали  за срок от около 20-25дни. ВЛ е дало заключение, че травмите на ищеца са получени при удар в десни изпъкнали или деформирани части в купето на автомобила, като следата на гръдния кош е от затягането на предпазния колан.

               От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е провел болнично лечение за периода от 06.09.2016год. до 12.09.2016год., като  оперативна интервенция не е извършвана. От показанията на св.*** М. /чичо на ищеца/ се установява, че за първи път видял ищеца  сутринта на следващия ден след ПТП-е, като целият бил в синини по лицето и по останалата част от тялото, не можел да става; следите от колан били ясно изразени отпред по гърдите, по гърба, по таза. Основните болки били в таза. От показанията му се установява, че около половин месец след изписването от болницата ищецът бил на легло и ставането се извършвало само с чужда помощ - на майката на ищеца, на свидетеля и на други близки. След това ищецът започнал да ходи с патерици. За този период  не можел нито да се къпе сам, нито да ходи до тоалетна и му била оказвана помощ от близките му. През м.ноември 2016год. ищецът започнал да прави първи стъпки без патерици, като първоначално махнал само едната, а след това и другата. Ищецът изпълнявал стриктно назначените му рехабилитации. Основните болки били в таза, като ищецът приемал изписани му лекарства, които свидетелят не може да назове по наименование. От показанията му се установява, че към момента на инцидента ищецът бил ученик от 7-ми за 8-ми клас, учил в ***, но имал намерение да се мести в Математическа гимназия, т.к. бил добър ученик. След претърпяната катастрофа обаче се променил, изпаднал в депресия, започнал да страни от приятели и близки, не бил вече толкова разговорлив и не искал да учи. В тази връзка ищецът ползвал помощ от психолози. По решение на семейството ищецът заминал да учи в Англия, където наскоро също му били правени изследвания поради периодично проявяващи се болки. От показанията на свидетеля се установява, че когато ходи ищецът леко замята десния крак, изпитва болки в гърба. Като негативен психологически резултат от катастрофата свидетелят посочва факта, че понастоящем ищецът е развил страх от пътуване с лек автомобил и при прибирането си в страната пътува с БДЖ, няма желание също така да стане правоспособен шофьор. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, независимо, че отчита близкото му родство с ищеца. Същият дава правдиви, логически последователни и непротиворечиви показания, с които описва фактическа обстановка, която е присъща при такъв род дела и която не се опровергава от събраните в хода на делото доказателства. На свидетеля е разяснена и наказателната отговорност за лъжествидетелстване.

            С оглед изложеното съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка "Гражданска отговорност", сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач –П.Пенев. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че именно водачът на л.а. Нисан е виновен за настъпилото ПТП. Няма доказателства за съпричиняване на вредите. Лекият автомобил, в който се е возил  ищецът е управляван със съобразена скорост, ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и маневрата, извършена от водача на л.а. *** е била такава,че по никакъв начин не е могла да бъде избегната от страна на водача на л.а.***. Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

           По отношение претенцията за неимуществени вреди: при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил на 14 години - възраст, в която все още е бил дете, осъзнаващо обаче ясно всички последствия от случилото се и имащ ясен спомен за изживените негативни  емоции, резултат от катастрофата. Съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетението не само чисто физическите болки и страдания, които е търпял ищецът /времетраенето им, вида им/, но и това какво негативно влияние е оказала ПТП-е върху неговата психика, емоционално състояние, социални контакти, върху характера му и т.н. Установява се, че ищецът е бил добър ученик, с планове да продължи да учи в Математическа гимназия в гр.Плевен – най-елитното училище в града, който план обаче в резултат на ПТП-е се провалил. Установява се, че ищецът престанал да иска да учи, отдалечил се от приятелите си, от близките си и  изпаднал в депресия, за което търсил психологическа помощ. Състоянието му  мотивирало баща му да го изпрати да учи в чужбина, но се установява, че това не променило особено положението на ищеца. Преди катастрофата същият  спортувал, докато понастоящем е изоставил плуването – практикувал е този вид спорт. Установява се, че  и към настоящия момент ищецът замята десния си крак при ходене, което определено внася не само чисто физически дискомфорт у него, но и създава притеснения у него за това как изглежда  отстрани за околните; създава невъзможност за по-пълноценно ходене, тичане, спортуване и т.н. Установява се, че след около 4 ½ години след ПТП-е   ищецът има страх да пътува с лек автомобил и предпочита железопътния транспорт. В резултат на ПТП-е същият няма желание да стане правоспособен шофьор, т.е. лично да управлява МПС, което също е една негативна последица за него предвид съвремието, в което живеем, удобството да се ползва личен автомобил и т.н. Установява се също така, че въпреки посоченото от ВЛ времетраене на търпените болки и страдания и оздравителен процес, ищецът  и понастоящем търпи физически такива – резултат от ПТП-е. Няма доказателства за това след процесното ПТП-е да е претърпявал други такива. Следва да се съобрази, че възрастта му при настъпване на катастрофата е била такава, че ищецът все още е бил с ранима психика, което неминуемо е оказало  съответното негативно влияние върху същата. Към настоящия момент ищецът е все още в младежка възраст, млад мъж, който тепърва  следва да понася последиците от претърпяното  не по негова вина ПТП-е.

          Ето защо и като съобрази конкретните причинени на ищеца травми в резултата на ПТП-е, времеви му престой в болница, продължителността на  оздравителния процес, състоянието му в момента, възрастта му, съдът приема, че  предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания  размер от 25 000лв. За да определи същия, съдът взе предвид практиката на ВКС на РБ по редица сходни дела, както и практиката на ОС-Плевен - напр. по в.гр.д. № 514/2018год. и др.

          На ищцата следва да се присъди законна лихва от датата на събитието – 06.09.2016год.

          По отношение разноските: с оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, а именно -  626,50лв. На основание чл.38 ал.1 т.2  вр. ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.В.Н. адвокатско възнаграждение в размер 1280лв.

         Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в размер 1000лв.

         Воден от горното, съдът

                                

                                                          Р    Е    Ш    И    :

 

         ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД   З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес ***, адв.М.Г. – САК, отговорно спрямо застрахования  ***, ЕГН ********** - водач на лек автомобил ***, съгласно Застрахователна полица №ВG/02/116002178854 с период на покритие 19.08.2016год. - 19.08.2017год. по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,  ДА ЗАПЛАТИ  на А.Г.М., ЕГН **********,***, пълномощник адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, сумата от 25000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на пътнотранспортното произшествие - 06.09.2016год. до окончателното изплащане на сумата.

             ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес ***, адв.М.Г. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на  адв. В.Й.Н., ЕГН **********, адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер 1280лв.

             ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес ***, адв.М.Г. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М., ЕГН **********,***, пълномощник адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в общ размер 626,50лв.

             ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК З.„Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес ***, адв.М.Г. – САК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху  уважения размер на иска – 1000лв.

            Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: