№ 5691
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110212849 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от Закона за административните нарушения и наказА.я /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от А. С. К., ЕГН
********** чрез адв. Д. Р. срещу електронен фиш серия К № 5481658,
издаден от СДВР, с който на основА.е чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказА.е „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката К. не притежава шофьорска
книжка, не умее да шофира и на инкриминираната дата не е управлявала
заснетото МПС. Посочва, че автомобилът е предоставен от нея под аренда,
ползва като таксиметров автомобил към „О.К. Супертранс“ АД и се
управлява от различни шофьори. Твърди, че не знае кой е управлявал
автомобила, но това не е била жалбоподателката. Отделно се релевират
доводи за неправилност на обжалвА.я електронен фиш поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, а именно липса на
протокол за използване на техническото средство и приложена снимка.
Цитира се ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което електронен фиш е
допустимо да се издава единствено при установяване на нарушението със
стационарно техническо средство, а в случая техническото средство е било
мобилно. Твърди се изтекла погасителна давност.
В съдебно заседА.е редовно призовА.ят жалбоподател не се явява и не
изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки в отново
1
се аргументира незаконосъобразност на електронния фиш по съображения
вече изложени в жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвА.я фиш
и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събрА.те в хода на
делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на
устройството 613 преминала последваща периодична проверка за техническа
изправност 23.11.2021 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 3-
39-21/23.11.2021 г.
На 07.12.2021 г. около 12:59 часа в гр. София по бул. „Ботевградско
шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов“
било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № СВ1887МА, собственост на „О.Кей
Супертранс“ АД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация
жалбоподателят А. С. К., ЕГН **********. До номер 490 на бул.
„Ботевградско шосе” горепосочената мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен
номер 613 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 70 км./час, при огрА.чение на
скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на
системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно
изисквА.ята на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирА. технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било
установено, че собственикът му е „О.Кей Супертранс“ АД, а в
свидетелството за регистрация бил вписан ползвател - А. С. К., ЕГН
**********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш
серия К № 5481658, с който на ползвателя на лекия автомобил - А. С. К. било
наложено административно наказА.е „глоба” в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
движение на автомобила - 67 км/ч., т.е. допуснато било превишение на
разрешената скорост с 17 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 15.08.2023 г.
Същата не подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставила заснетия автомобил, а на 28.08.2023 г. депозирала по пощата
жалба срещу електронния фиш.
2
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрА.те по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 3-39-21/23.11.2021 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 07.12.2021 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, декларация,
писмо - справка от ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния
фиш.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата
TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измервА.ята
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип, следователно и към 07.12.2021 г. посочената мобилна система
за видеоконтрол е представлява одобрен тип средство за измерване. Видно от
протокола за последваща № 3-39-21/23.11.2021 г. устройство от посочения
тип средство за измерване с фабричен номер 613 е преминало е последваща
проверка за техническа изправност на 23.11.2021 г. – тоест 2 седмици преди
заснемане на процесното нарушение. В протокола е посочена и допустимата
грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час
при измерена скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100
км./час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на
л. 10 от делото установяват, че на процесната дата и място именно лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № СВ1887МА е бил
управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол
се установява от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 07.12.2021 г.,
а именно на бул. „Ботевградско шосе” до № 459 с посока на движение на
контролирА.те автомобили от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов“
В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест
техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен
автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било
насочено и е отчитало скоростта на отдалечаващите се автомобили.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на „О.Кей Супертранс“ АД, като в
свидетелството за регистрация е бил вписан и ползвател - А. С. К..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 15.08.2023 г., а
жалбата е подадена на 28.08.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на
3
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвА.я акт
по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказА.ята.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете стрА., характерни за първата
фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвА. в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на огрА.ченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„АвтоматизирА. технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързА., одобрени и проверени
съгласно Закона за измервА.ята, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвА. периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава огрА.чението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
4
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със
стационарните средства способ. Всички автоматизирА. технически средства
- мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно
Закона за измервА.ята, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписА.я. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В настоящия случай нарушението е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-
M, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе огрА.ченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № 4332р-
64934/08.12.2021 г., съобразно изисквА.ята на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирА. технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Всичко
това съдът намира за нужно да посочи, за да отговори на доводите на
жалбоподателя, почерпени от ТР 1/2014 г. на ВАС, че издаването на
електронен фиш, в хипотеза, в която нарушението на ЗДвП е установено с
автоматизирано мобилно техническо средство е недопустимо. Напротив,
допустимо и законосъобразно е при условията, посочени по-горе.
При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери,
че същият отговаря на изисквА.ята на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяващ
вида на данните, които следва да бъдат вписА. в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да
се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изисквА.ята на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описА.е на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно и ясно, посочена е посоката на движение на
заснетия автомобил. В електронния фиш е посочена и максимално
5
разрешената скорост на движение, а именно 50 км./час, валидно за населено
място. Посочена е и установената скорост, с която се е движило процесното
МПС, след отчитане на възможната грешка на техническото средство, а
именно 67 км./час.
В жалбата е посочено, че при липса на дата на издаване на обжалвА.я
електронен фиш, съобразявайки обстоятелството, че нарушението е
извършено на 07.12.2021 г., а електронният фиш е връчен на 15.08.2023 г., то
е изтекла погасителната давност по ЗАНН. При така формулирано
възражението следва е да се направи следното пояснение:
На първо място ако възражението касае давностният срок по чл. 34, ал.1
от ЗАНН, то следва да се посочи, че този срок се прилага единствено и само
по отношение на акта за установяване на административно нарушение, но не
и към електронния фиш. Самият жалбоподателя в жалбата се позовава на ТР
№ 1 от 26.02.2014 г., в чиито мотиви е посочено, че „Той /електронният фиш –
бел. съд/ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и
по форма, съдържА.е, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изисквА.ята за форма, съдържА.е, реквизити и ред за издаване на АУАН
и НП, сравнително подробно регламентирА. в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по съставяне на АУАН,
а тя включва и давностният срок, в рамките на който същият може са бъде
законосъобразно съставен е неприложима към електронния фиш. По –
нататък в мотивите към ТР е посочено, че единствените задължителни
реквизити на електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП,
сред които не е датата на издаването му. След като законът не поставя
изискване за посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не
би могло да се извърши респ. да се изисква извършване на преценка за
спазване на някакъв срок за издаването му. Невъзможността за извършване на
преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се дължи не на допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването му, а на обстоятелството,
че такава преценка не се дължи от съда. В случая преценката, която следва да
се извърши предвид начина на формулиране на възражението като изтекла
погасителна давност е дали към настоящия момент е изтекъл абсолютният
давностен срок за административнонаказателно преследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН липсата на особени правила относно
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН
липсва изрична уредба на института на погасителната давност за
административно – наказателно преследване, поради което приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал.1 т. 3 от НПК изискваща
прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна
давност. Предвид предвидената за нарушението санкция – „глоба” при
определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете,
предвидени в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 т. 5 НПК. Съобразно изложеното в
електронния фиш отговорността на жалбоподателката е ангажирана за
нарушение, извършено на 07.12.2021 г. Срокът, посочен в чл. 80, ал. 1 т. 5 от
НК е три години, като административнонаказателното преследване ще бъде
изключено с изтичане на срок, надхвърлящ с една втора посочения в чл. 80,
ал.1 т.5 от НК такъв, а именно 4 години и половина, считано от датата на
извършване на нарушението, който срок очевидно към момента не е изтекъл.
6
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. с фабричен номер
на устройството 613 е било заснето управление от неизвестен водач на
процесния лек автомобил със скорост от 70 км./ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при огрА.чение от 50
км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното
превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка от 3 км./час от измерената скорост е 17 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство /в случая вписА.ят в свидетелството
за регистрация на МПС ползвател/, отговаря за извършеното с него
нарушение. Видно от справката за собственост при регистриране на МПС в
службите на КАТ в свидетелството за регистрация е вписан ползвател на това
МПС, а именно жалбоподателят А. С. К. тоест още при регистрирането на
процесното МПС е било декларирано от неговия собственик, че то ще се
ползва от конкретно физическо лице - А. С. К.. След като вписА.ят ползвател
не е посочил на кого впоследствие е предоставил заснетото МПС, то именно
той носи отговорност и следва да бъде санкциониран за извършеното с него
нарушение /това разрешение е възприето и в практиката на АССГ,
обективирана в решение № 7280/24.11.2023 г. по кнахд № 8817/2023 г. по
описа на АССГ, XII касационен състав, Решение № 2884/28.04.2022 г. по
кнахд № 1468/2022 г. по описа на АССГ, ХV касационен състав, Решение №
7292/01.12.2022 г. по кнахд № 8943/2022 г. по описа на АССГ, VІІІ
касационен състав, Решение № 2135/28.03.2019 г. по кнахд № 105/2019 г. по
описа на АССГ, ХХІ касационен състав/. Възражението, че не
жалбоподателката, а друго лице, което обаче не може да бъде посочено, е
управлявало автомобила не я освобождава от отговорност. Отговорността й
би била изключена в хипотеза на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, придружена със СУМПС на лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза на лицето, посочено в декларацията се издава електронен
фиш, а първоначално издаденият се анулира /чл. 189, ал.6 от ЗДвП/.
Жалбоподателката обаче не е посочила на кого е предоставила управлението
на лекия автомобил на инкримирината дата, поради което именно тя като
негов ползвател носи отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 17
км./ч. в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на глобата е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето и дори живота на
участниците в движението. По изложените съображения съдът намира, че
издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден
7
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основА.е чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5481658, издаден от
СДВР, с който на основА.е чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя А. С. К., ЕГН ********** е
наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 63д, ал.4 от ЗДвП А. С. К., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от стрА.те пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8