№ 14
гр. Ловеч, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20214300900093 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ
Подадена е искова молба № 6334/15.08.2018 г.от Т. Р. Ж. и Р. И. Ж.
чрез адв. С. С. Ч., против ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****, гр. София, ****, с
посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на
исковете 400 000 лв. неимуществени вреди.Посочва, че при ПТП, настъпило
на 13.08.2017 г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица
„ГО", били причинени смъртта на Н. Т. Ж.а - майка на Т. Р. Ж. и съпруга на Р.
И. Ж.. Конкретизира, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И. К. Т. управлявал
МПС марка „БМВ", модел „320Д" с per. № BP **** ВН на път 1-4, при
км.27+800, движейки се в посока гр. Варна - гр. София. Водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със
законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия В
резултат на настъпилото ПТП са причинени смъртта на водача на л.а. марка
„Фиат", модел „Мареа" - И. Р.а Ю. - майка на В.Д.Ю. и съпруга на Д.В.Ю.,
смъртта на Н. Д.Ю. - син на Д.В.Ю., и телесни повреди на В.Д.Ю..По случая е
образувано ДП сл.д. № 27/2017 г. по описа на ОСлО -ОП - гр. Ловеч и пр. пр.
№ 4071/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч. С влязло в сила
Решение № 92/28.09.2021г. по касационно наказателно дело № 371/2020г. по
описа на II н.о.ВКС е оставено в сила въззивно решение № 33/20.02.20г. на
Великотърновския апелативен съд, НО , постановено по ВНОХД №
364/2019г., с което е била изменена присъда № 15/19.06.2019г. на Ловешки
откръжен съд по НОХД № 533/2018г. Твърди, че произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача И. К. Т., който грубо е нарушил
1
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като
се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови
ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и
здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл. 42, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП - като при предприемане на изпреварване не се убедил, че има
видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварването ППС; чл. 42, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП - като при изпреварването не осигурил достатъчно странично разС.ие
между своето и изпреварваното ППС; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - като
изпреварвайки, при навлизане в насрещна пътна лента създал опасност за
движещите се по нея превозни средства; чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - не се
убедил, че движейки се с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време и чл. 43, т.4 от ЗДвП - като при използване на
пътната лента за насрещно движение, не е можел да се върне безпрепятствено
в напуснатата пътна лента. Счита, че водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе
правила за движение по пътищата.
Излага, че Т. Ж., които е син на пострадалата Н. Ж.а, бил в силен шок
от новината за смъртта майка си, довел до тежка депресия. Същият до
последно се надявал, че пострадалата ще успее да се пребори за живота си.
Сочи, че между ищеца и пострадалата съществувала особено силна връзка
на обич , уважение, взаимна привързаност и подкрепа, като двамата си
помагали и подкрепяли в трудни моменти. Изтъква, че майка му го отгледала
с много любов и отдаденост, както и че загубил майчинско рамо н началото
на жизнения си път, в една изключително млада възраст, както и че тази
връзка била безвръзвратно прекратена. ПоС.но страдал, отдръпнал се от
хората и станал асоциален. Твърди, че душевната болка, която изпитвал
довела до изживяване на сътресения от сантиментален характер, че липсата
на майка е липса,която не може да бъде запълнена независимо от възрастта.
Сочи се , че не по-леко смъртта на Н. Ж.а била преживЯ. и от нейния
съпруг – ищецът Р. Ж., с когото пострадалата деляла дом, заедно отгледали
и възпитали децата си , споделяли радост и скръб, като всеки от двамата
можел да разчита за всичко на спътника в живота си. При настъпилото ПТП
семейството му се разпаднало, като при него загубил не само обичаната си
съпруга, но и дъщерята и внука си. Р. Ж. излага, че непосредствено след ПТП
се наложило да приема медикаменти. Плачел, при споменаване името на
пострадалата, и не спирал да гледа техни общи снимки. Надявал се да
остареят заедно и да си бъдат опора един на друг.
Вследствие на трагичната загуба и след погребението, ищците се
затворили в себе си, станали емоционално неустойчиви и до момента имат
проблемен и неприятен сън, свързан с често сънуване на кошмари.с мъка в
душата посрещат всеки ден. Душевната им болка довела до изживяване на
сътресения от сантиментален характер.често ходили на гробища и палили
свещ.техните негативни , дълбоко стресиращи и депресивни изживявания
продължават, като интензитетът им не е намалял, а съС.ието в което се
2
намират се задълбочава, като липсата на пострадалата никога няма да бъде
преодолЯ.. За ищците загубата на Н. Ж.а била внезапна и неочаквана, а като
такова съпроводена с изживяване, различно от посрещане на смъртта на
близък след неговото продължително боледуване. Внезапната смърт на
пострадалата е причинила на ищците неописуема мъка , душевни болки и
страдания, който продължават. Твърди, че предвид степенна и
интензивността на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че
същите ще бъдат търпени продължително време, считат, че обезщетение в
размер на по 2000 000 лева за всеки един от тях би било справедливо.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при застрахователя е
образувана преписка въз основа на молба - претенция с per. № 13574 от
28.09.2017г., но с писма съответно с per. № 13574/1/ от 16.10.2017 г. и per.
№.13574/2/ от 16.10.2017 г. застрахователят ги информирал, че следва да
представят допълнително документи от досъдебното производство, вкл.
Такива, с които е приключило наказателното производство. Тълкувайки
нормата на чл. 496,ал.3 ЗК, ищците считат, че застрахователят не може да
откаже да ес произнесе по претенцията за обезщетение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато е бил
представен констативен протокол за ПТП, а такъв е представен на
застрахователя с молба вх.№ 13574/4/ от 20.10.2017г. и въпреки това
последният не се е произнесъл по претенцията им. С писма, с изх.№ 13574/6/
и № 13574/7/ от 28.12.2017г. застрахователят е отказал изплащането на
обезщетение на пострадалите, което поражда за ищците правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
Молят съда да осъдите ответника ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** да
заплати на ищеца Т. Р. Ж., роден на 17.07.1990 г., обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди лева), настъпили
вследствие причинената при ПТП от 13.08.2017 г. смърт на майка му му Н. Т.
Ж.а, ведно с дължимата законна лихва от 21.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
Моли съда да осъди ответника ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** да
заплати на ищеца Р. И. Ж., роден на 01.07.1961г. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, настъпили
вследствие причинената при ПТП от 13.08.2017 г. смърт на съпругата му Н.
Т. Ж.а, ведно с дължимата законна лихва от 21.08.2017г. до окончателното
изплащане, както и направени разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор №6715/07.09.2018 г.
на искова молба от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Й.Ц. и Р. Б. -
Изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт Е.А..
В него изразява становище, че предявените искове са недопустими и
неоснователни.
С оглед допустимостта на исковете, оспорва механизма на ПТП и
3
твърденията в исковата молба относно начина и обстоятелствата, при които
настъпва застрахователното събитие. Твърди, че от писмените доказателства
не се установя цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал
процесният инцидент. Изтъква, че твърденията относно механизма на ПТП и
причините за настъпването му не се подкрепят от представените от ищците
доказателства, поради което дружеството изискало от увредените лица
представяне на допълнителни документи, който не били представени, поради
което застрахователят е бил в невъзможност да направи точна оценка по
основание и размер. В следствие на това, и на основание чл. 496, ал.4 от ЗК е
постановен формален отказ за заплащане на обезщетение. Твърди, че
ищците не са изпълнени нормативно установените правила в нормата на чл.
498 от КЗ. Сочи, че макар чл. 498, ал.3 от КЗ да не посочва какъв е
характера на отказа на застрахователя – правомерен или неправомерен,
между двете хипотези имало разлика. Напълно законосъобразно , с
уведомително писмо № 13574/28.12.2017г, застрахователят е поискал
представяне на допълнителни документи,като с непредставяне на
допълнителното изисканите документи, ищците са лишили ответника от
възможност да прецени основателността на претенцията по същество. Счита,
че поради отказ на ищците да окажат дължимото на застрахователя
съдействие не е била реализирана нито една от хипотезите на чл. 498 ал.3 от
КЗ .
Ответникът оспорва наличието на противоправно и виновно поведение
от страна на застрахования при ответното дружество водач - И. К. Т.. Сочи, че
по делото не са приложени доказателства от ищцовата страна, които по
безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия
състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предвид липсата на
достатъчно данни във връзка с механизма на ПТП и поведението на
участниците по време на настъпването му, не може с категоричност да се
обоснове наличието на противоправно деяние от страна на И. К. Т.,
характеризиращо се като деликт. Оспорва се наличието на причинна връзка
между процесното ПТП и неимуществените вреди. Твърди , че
претендираните неимуществени вреди. Счита, че поради неизяснения
механизъм на ПТП не може да се прави категоричен извод относно причинна
връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат
претендиран от ищците. В констативния протокол е посочено за ПТП, се сочи
, че Недялкова е починала в болницата , но по делото не са представени
медицински документи , от които може да се направи категоричен извод
относно причините за настъпилата смърт, както и обстоятелството, че
леталния изход се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
процесното ПТП. Видно от смъртния акт, смъртта е настъпила седем дни
след застрахователното събитие, а по делото липсвали доказателства за
характера и естеството на травмите.сочи, че не е установено дали
пострадалата не е страдала от предходни заболявания , които са в причинна
връзка или допринесли за резултата, както и дали през седем дневния период
след инцидента не е настъпило друго обстоятелство, което да е довело до
смъртта на Н. Ж.а.
4
Оспорва и наличието на неимуществени вреди. Позовава се на
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. №
2/84 г. на Пленума на Върховния съд, в които е посочен изчерпателно кръгът
на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вредиПосочва,
че към момента не са събрани доказателства за наличието на духовна връзка
на починалата и увредените лица, като не се установява далли те са били в
близки отношения, поддържали ли са контакт, споделяли ли са общо
домакинство, помагали ли са си взаимно. И т.н.
Без да омаловажава болките и страданията на ищците, ответното
застрахователно дружество оспорва и техните твърденията относно тежкото
им емоционално, психологическо и битово съС.ие след настъпването на
смъртта на Н. Т. Ж.а.
Твърди, че по делото няма доказателства нито един от двамата да е
потърсил лекарска помощ във връзка с твърденията за извънредно тежкото
им емоционално и психическо съС.ие след инцидента. Излага, че е малко
вероятно и двамата ищци едновременно да са развили разстройство с еднакъв
характер и интензивност, а отделно от това , това кризисно съС.ие
изисквало лекарска намеса, каквато очевидно не е търсена от ищците.
Изтъква се , че ищцовата претенция се явява значително завишена, с оглед на
трайната съдебна практика и не следва да бъде уважена в релевирания размер.
От страна на ответника се прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Н. Ж.а. Въпреки че по делото
липсват данни за характера и тежестта на травматичните увреждания,
получени по време на процесното ПТП, твърди, че към момента на
катастрофата същата не е била с поставен предпазен колан. Неизползването
на обезопасителен колан е довело до свободно движение на Счита, че с
поведението си пострадалата сама са се поставила в опасност, поради което
нейният принос , следва да се определи в размер на не по-малко от 50 % .
Оспорва и размера на претендиралото обезщетение за неимуществени
вреди, като счита, че е прекомерно завишено.Присъждането на
застрахователно обезщетение в претедираните разМ. би довело до
неоснователно обогатяване на ищците в разрез с принципа на
справедливостта.
Относно лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди от 21.08.2017 г. излага съображения, че е напълно неоснователно.
Твърди, че ищците не са изпълнили законоустановеното си задължение да
представят всички изискуеми документи, които биха дали възможност на
застрахователя да прецени основателността на извънсъдебната претенция.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба
№7359/04.10.2018 г. от Т. Р. Ж. и от Р. И. Ж., действащи чрез адвокат С. С.
Ч..
В нея оспорват направените от ответника възражения, касателно
допустимостта на исковете. Считат, че изложеното от ответника твърдение за
неизпълнение на нормативно установените в чл. 498 от КЗ изисквания е
неоснователно. Анализира разпоредбата на чл. 498 ал.3,т.1 от КЗ , като сочи ,
5
че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяване на настъпване на
застрахователното събитие е бил предоставен констативен протокол за ПТП-
предпоставка , изпълнена от ищцовата страна. Сочи, че във всички отправени
до застрахователя молби, включително молба с рег.№ 13574828.09.2017г. е
посочено, че към момента ищците не са получили разрешение за достъп или
копия на съдържащите се по досъдебното производство и прокурорска
преписка материали. Изтъква , че поради тази причина , в НЗ е предвиден
способ, чрез който застрахователят да изисква предоставяне на документи и
доказателства, изготвени от компетентните органи и лица. Оспорва
възражението на ответника, че поради непредставяне на документи, отказът
от заплащане на застрахователно обезщетение се явява правомерен, като
сочи , че ответникът е разполагал с възможността да изиска и да се снабди с
документи, а нормата на чл. 497,ал.3 от КЗ дава право на увреденото лице да
предяви претенцията си по съдебен ред, ако застрахователят не е платил в
срок или откаже да плати. Твърди, че не може да бъде споделено виждане,
че по съдебен ред може да се претендира, само ако увреденото лице остане
неудовлетворено от размера на обезщетението или не получат такова в срок.
Оспорва изтъкнатия от ответника довод, че доколкото отказът за
изплащане на обезщетение се дължи на липса на съдействие от увредения и
непредставяне на документи от негова страна, то не е налице отпадане на
процесуална забрана за претендиране на обезщетение по съдебен ред, като в
тази връзка изтъква , че освен изложеното следва да се вземе в предвид и
наличието на окончателно произнасяне по образуваната щета чрез отказ на
застрахователя да определи и изплати обезщетение.
Оспорва възраженията на ответника, че с представените, с исковата
молба писмени доказателства не се установява фактическия състав на
непозволеното увреждане. На следващо място оспорват твърденията на
ответника за липса на причинно следствена връзка между процесното ПТП ,
вредоносния резултат и неимуществените вреди, както и относно техния
обем.Оспорват твърденията на ответника за липса на неимуществени вреди и
липса на духовна връзка между починалите и ищците, както и относно
тежкото емоционално и психологическо съС.ие на ищците вследствие
загубата на Н. Ж.а. На следващо място – оспорват възражението на ответника,
че претендираното обезщетение е в завишен размер, като считат, че същото е
съобразено с практиката на съдилищата по сходни случаи за близък период от
време.Оспорват изцяло и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Н. Ж.а. Оспорват
възражението , че травматичните увреждания не биха настъпили и са могли
да бъдат избегнати или да бъдат в по-ниска степен при поставен
обезопасителен колан. Оспорват , твърденията за недоказаност,
необоснованост и неоснователност на исковите претенции.
Оспорват и възраженията на ответника относно дължимостта на
законната лихва. Считат, че не е налице основание за освобождаване на
застрахователя от отговорността за заплащане на законна лихва върху
6
дължимото обезщетение, тъй като същият не е изпълнил законовото си
задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред и следва
да понесе отговорност.
Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
или юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор
№7900/23.10.2018 г. на исковата молба от „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС" АД. В него излага, че поддържа всички направени с отговора
възражения.. Изтъква се, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
констативният протокол не може да има материална доказателствена сила по
отношение на удостоверяването на факти, които длъжностното лице не е
възприело лично, като цитира съдебна практика (в този смисъл и Решение №
15/25.07.2014 г. по гр. д. № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Изтъква се , че
същият съдържа единствено описание на пътен инцидент със сложен
механизъм, с три участващи автомобила, без да е налице установяване на
противоправно поведение и вина на застрахования при ответното дружество,
а останалите представени документи- удостоверение за наследници и
детайли за банкова сметка, не удостоверяват действително претърпени от
ищците неимуществени вреди. Тълкувайки разпоредбата на чл. 498 ,ал.2 от
КЗ, извежда извод за задължение за съдействие на застрахователя от страна
на пострадалия. Сочи, че действително застрахователят е постановил
формален отказ на предявената извънсъдебна претенция по чл. 496
ал.2,т.3,б.“Б“ и б.“в“, като е дало мотивиран отговор в тази насока. Изтъква ,
че това не е отговор по същество. Сочи, че застрахователят не може да откаже
да ес произнесе в срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, когато му е предявен
констативен протокол, но разпоредбите на ал. 3 и ал.4 на чл. 496 от КЗ следва
да се тълкуват систематично. Изтъква се , че ищецът в разрез с
императивното си задължение по КЗ да обоснове пред застрахователя
претенцията си, е прибегнал до заобикаляне на закона-предявил е същата пред
застрахователя не с намерението да се удовлетвори по този начин, а
единствено да спази изискването за първоначално предявяване пред
застрахователя.
Изтъква , че в тежест на увреденото лице е да докаже основателността
на претенциите си и именно в този смисъл е императивното изискване за
съдействие от страна на увредения по смисъла на чл. 498,ал.2 от КЗ, като на
тази разпоредба се противопоставя правото, не задължението на
застрахователя да събира информация по реда на чл. 107 от КЗ. Изтъква , че
практика на застрахователя е да прибягва до това свое право, след като се
увери , че пострадалият е направил всичко възможно , но не е успял да се
снабди със съответните документи, а това следва да се удостовери от него с
писмен отказ от съответните компетентни органи за предоставяне на
изисканите документи. Сочи, че дори да се приеме , че мотивираният отговор
не препятства допустимостта на иска, не следва застрахователят да бъде
натоварен с разноските по воденото дело, при очевидна липса на съдействие
от страна на пострадалото лице.
Противопоставя се на твърдението , че не е изпълнил законовото си
7
задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред. В срока
по чл. 496 , ал.1 от КЗ застрахователят е предоставил мотивиран отговор по
смисъла на чл. 496,ал.2,т.2,б.“б“ и б.“в“ от КЗ, изцяло съобразен с
изискването на законаСочи , че поддържа направеното възражение за лихва,
като твърди , че съгласно чл. 497, ал.1,т.2 от КЗ лихва се дължи при
изтичане на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е предоставило доказателства, поискани по реда на чл. 106,ал.3 от
КЗ., като отново се сочи твърдението , че застрахователят не е длъжен да
изплаща обезщетение във всички случаи, а само когато претенцията е била
надлежно доказана по основание и размер.
Поддържа възражението си за съвина на водача на л.а. „Мерцедес 311
ЦДИ Спринтер", с рег.№ РВ 45 80 ВХ, като твърди, че с действията си
последният е допринесъл за настъпването на вредоностния резултат, като е
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, не е
реагирал технически правилно на предприетата маневра изпреварване от
страна на движещият се зад негол.а.“БМВ“ модел „320Д“.
В съдебно заседание, редовно призовани, се явяват лично и с
проц.представители адв. Д., адв. Ж. и адв. Т.. Заявяват, че поддържат
искането си заплащане на обезщетение, не по-малко от 200000 лева. Изтъкват
, че по представените доказателства исковите претенции са основателни и
доказани в пълния претендиран размер след увеличението по чл. 214 от ГПК
на 250000 лева за всеки един от тях поотделно.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД –София, редовно призован, се
представлява от юриск. С. . Заявява, че исковете са неоснователни и
недоказани моли да бъдат отхвърлени.
С определение №576/18.12.2018 г. по т.д. №122/2018 г. производството
по делото е било спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване
на НОХД №533/2018 г. на ЛОС. Съдебният акт е потвърден с определение
№51/28.02.2019 г. по чтв.д.№64/2019 г. на ВТАС. Производството е
възобновено по определение №260434/14.10.2021 г. по т.д. №122/2018 г. на
основание чл. 230 от ГПК.
От представените писмени доказателства, от заключенията по съдебно-
автотехническата експертиза №1525/11.03.2022 г.,съдебно психиатричната
експертиза, съдебно медицинската експертиза, комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертизи, от гласните иписмените
доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните
фактически данни:
Постановена е присъда №15/19.06.2019 г. по НОХД№533/2018 г. на
Ловешки окръжен съд ,с която И. К. Т. е признат за виновен ,в това , че на
13.08.2017 г. на 13.08.2017 год., около 15.00 часа на ГП 1-4/София-Варна/ при
км.27+800, землището на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС-
собствен лек автомобил марка „БМВ” с peг. № ВР 24 99 ВН, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП-движил се със
скорост от 105 км/ч., при максимално допустима скорост от 90 км/ч.; чл.42,
8
ал.2 от ЗДвП- водач, който предприема изпреварване е длъжен: т.1 - по време
на изпреварването да осигури достатъчно странично разС.ие между своето и
изпреварваното ППС, като не осигурил достатъчно странично разС.ие между
неговия автомобил и изпреварвания лекотоварен автомобил „Мерцедес” с
рег. № РВ 45 80 ВХ, управляван от Стоил Г. Стоилов от с.Ягодово,
обл.Пловдив, т.3 - да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването за кратко време; чл. 43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента, като не извършил изпреварването за кратко време и след
неосъществяване на изпреварването не се върнал безпрепятствено в
напуснатата пътна лента, а осъществил удар в лекотоварния автомобил
„Мерцедес” с рег. № РВ 45 80 ВХ и по непредпазливост причинил смъртта на
И. Р.а Ю., 28-годишна, живуща в гр.Москва, Н. Д.Ю., 3-годишен, живущ в
същия град, Н. Т. Ж.а, 51-годишна от гр.София, и средна телесна повреда-
счупване на шийката на лява бедрена кост с разместване на фрагментите-
закрито, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда
обуславяща затруднение движенията на левия крак за около 5-6 месеца на
В.Д.Ю., 5-годишен, живущ в гр.Москва, като деянието представлява особено
тежък случай, поради което и на основание 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”,
предл. 2, във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и чл. 54 от НК при превес на
смекчаващи вината обстоятелства го осъдил на 7 години лишаване от
свобода, като го оправдал в частта по обвинението да се е движил със скорост
от 107.64 км/ч. С решение №33/20.02.2020 г. по ВНОХД №364/2019 г. на
ВТАС е изменена присъдата , като е преквалифицирано деянието на Т. в
престъпление по чл. 343а,ал.1 , б. „г“,р.1-во във вр. с чл. 343,ал.3, б. „б“ ,пр. 1
во във вр. с ал.4 и чл. 342, ал.1 от НК, като е намален размера на наложените
наказания на пет години лишаване от свобода и пет години лишаване от
правоуправление и е оправдан Туртаски за извършване на престъплението
при нарушение на чл. 21,ал.1 и по чл. 42,ал.2 ,т.1 отг ЗДвП и представляващо
„особено тежък случай“, а присъдата е потвърдена в останалата и част. С
решение №92/28.-09.2021 г. по КНД №371/20 г. е оставено в сила въззивното
решение №33/20.02.2020 г. на ВТАС по ВНОХД № 364/2019 г.
На основание чл. 300 от ГПК съдът приема за установени деянието като
механизъм на извършване, противоправността и виновността на И. Т. за
настъпилите последици-смъртта на Н. Ж.а.
На 13.08.2017год. И. Т. със собствения си автомобил марка „БМВ" с per.
№ВР 24 99 ВН пътувал за гр.Тетевен , ,движейки се по главния път Варна-
София. Времето било променливо, превалявало дъжд, асфалтовата настилка
на някои участъци от пътя била мокра в отделни участъци. Между селата
Микре и Сопот той се движил в колона от автомобили и няколко пъти
извършил изпреварване. Лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер " с рег.
№РВ 45 80 ВХ, управляван от.С.Г.С.с пътници -Н.Й.С. , Д.Х.С. , Д.В.Д. и
тригодишния и син Г., пътували по това време в същата посока. Т. предприел
изпреварване и след като се изнесъл в лентата за насрещно движение видял,
9
че срещу него в посока Варна се движи лек автомобил „Фиат Мареа"с рег.
№СА 32 58 KB , управляван от И. Р.а Ю.. В този автомобил пътници били-
баща й Р. И. Ж.- на предната седалка до шофьора, майка й Н. Ж.а - на
задната седалка вдясно и двете й деца В. и Н. Ю.- на задните седалки.
Местонахождението на Ив.Ж.а в лекия автомобил беше установено като
последица от св. показани И. Т.,св. Д. Д., св. Я. Д.а,които са възприели
непосредствено обстоятелствата по време на катастрофата и след
нея,помогнали за изваждането на Н.Ж.а и посочват, че е била на задната
седалка. В заключението на тройната комплексна експертиза вещото лице-
патолог посочва, че предвид уврежданията Н.Ж.а/увреждане на десен лакът ,
счупени ребра ,счупване на дясна раменна кост, охлузвания по крайниците и
рана на челото/ се е намирала на задната седалка на лекия автомобил, като
нейната позиция се подкрепя и от констатациите на вещото лице инж.К. в
посочената експертиза.В съдебно заседание на 16.11.2022 г. вещите лица
категорично и ясно са обосновали тезата си относно местонахождението на
Н.Ж.а и съдът приема, че тя е пътувала на задна седалка вдясно.
Съдът не дава вяра на показанията на св. В. В., тъй като неговите
показания се опровергават от писмените доказателства, от заключението на
медицинските експертизи и комплексната експертиза относно уврежданията
на Ив.Ж.а и другите пасажери. Самият свидетел посочва, че всички пътници
са били извадени от лекия автомобил „Фиат Мареа“ и няма ясни спомени от
произшествието на 13.08.2017 г.В този смисъл показанията относно
местоположение на Н.Ж.а на Ст.Стоилов също са необективни, тъй като се
опровергават от останалите гласни и писмени доказателства.
Виждайки идващия срещу него лек автомобил подсъдимия Т.
предприел действия за връщане в полагащата му се пътна лента, зад
лекотоварния автомобил Мерцедес, но осъществил удар между управлявания
от него лек автомобил м „БМВ“ и лекотоварния автомобил „ Мерцедес
Спринтер“ . След удара, автомобилът м.“ БМВ“ продължил движението си по
десния банкет и ската след него, удряйки се в храсти, дървета, земната
повърхност и преобръщайки се , след което се установил на таван от дясно на
платното за движение. В същия момент в лявата част на лява пътна лента в
посока към гр. Варна при вече задействана спирачна уредба, се движил л. а.
„Фиат Мареа". Водачката е реагирала за спиране и отклоняване на дясно,
преди удара между лек автомобил м. БМВ и „Мерцедес Спринтер“, когато
лекия автомобил „Фиат Мареа“ се е намирал от мястото на удара с л.т.а.
„Мерцедес Спринтер „на разС.ие, не по-малко от 73,6 m и не по малко от
1,83 секунди, преди удара между автомобилите м.„БМВ“ и м.„Мерцедес
Спринтер“. Настъпил удар между страничната лява част на кабината на
товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил.Като последица
от разликата в масите и скоростите на двете МПС, л. а. „Фиат Мареа" рязко
променя посоката си на движение, удря се в еластичната ограда със задната
си странична дясна част и се установява плътно до мантинелата , а л.т. а.
„Мерцедес Спринтер " първоначално се отклонява надясно. Като последица
от удара, връзката между задния мост и рамата на автомобила е нарушена и
товарния автомобил губи сходимост,става неуправляем и въпреки опита на
10
водача да го насочи наляво, колелата му застават почти успоредно /насочени
наляво/. МПС реализира специфично движение, наподобяващо странично
плъзгане наляво, при което задната ос се стреми да изпревари предната. На
около 91 метра след ориентира задната лява част на л.т. а. „Мерцедес
Спринтер " се удря в лявата мантинела и автомобилът се преобръща около
надлъжната си ос, падайки върху лявата си страна, като спира почти веднага
на мястото, където е намерен при огледа на местопроизшествието.
Сумарната скорост на двете моторни превозни средства – лекотоварния
автомобил със скорост 75.23 км/ч и лекия автомобил“Фиат Мареа“ с 21.24
км/ч е била 96.65 км/ч.
Мястото на осъществяване на първия удар между лек автомобил „БМВ"
и лекотоварния автомобил „Мерцедес Спринтер " по отношение на платното
за движение е в дясната част на лентата за движение към гр. София, ,напречно
на платното на 0,6-1,1 m на ляво от десния край на платното за
движение. Указаното разС.ие определя положението на предна лява част
на БМВ при началния контакт при удара.
Уврежданията върху лекотоварния автомобил м“Мерцедес Спринтер“
са по протежение на лявата му страна, от началото на предна лява врата на
кабината до окачване на задна лява отляво, съпоставени с уврежданията и
деформациите на купето на лек автомобил „Фиат Мареа“. Каросерията на
лекотоварния автомобил е леко издадена , спрямо кабината и е на височината
на страничните стъкла и тавана на лекия автомобил, като лявата и задна
канати са паднали след завършване на произшествието. Това е и причината
за значителни увреждания и хлътвания на ламарините на лявата част на лекия
автомобил навътре в купето и нанасяне на поражения по водача И. Ю. и
пътниците отзад вляво.
Като последица от пътнотраспортното произшествие настъпила в
момента на катастрофата смъртта на И. Р.а Ю./ травматичното смачкване на
черепа и мозъка/, повреда несъвместима с живота и Н. Д.Ю./ съчетаната
черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема
смърт/. Н. Ж.а и В.Ю. били откарани в ЦСМП-Ловеч, Н.Ж.а била
транспортирана в УМБАЛ"Пирогов"-София. Въпреки лечението, Ж.а на
21.08.2018год. починала. При аутопсията на Н. Т. Ж.а е била установена
пътно транспортна травма:Съчетана тъпа травма на главата без счупване на
костите на черепа, шийна травма, гръдна травма и травма на крайниците.В.Ю.
е бил приет на 14.08.2018год. за оперативно лечение в Институт "Пирогов"-
Секция по травматология, където бил до 21.08.2018год.
Н. Т. Ж.а е починала на 21.08.2017 г. ,предвид аутопсията на трупа , в
резултат на съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на
черепа, шийна травма, гръдна травма и травма на крайниците. Причината за
смъртта е съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения.Н. Ж.а е
получила следните телесни увреждания, предизвикали смъртта и – тъпа
травма на главата без счупване на костите на черепа, -разкъсно-контузна рана
в лявата челна половина на главата над веждата, подкожен хематом
подлежащо, масивно кръвонасядане на меките черепни покривки челно
11
теменно двустранно, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки , най
изразен около мозъчния ствол, мозъчна контузия на двата челни дяла на
главния мозък, шийна травма- кръвонасядане на гръбначната мускулатура в
шийния отдел, непълно отваряне на гръбнака на нивото между третия и
четвъртия и между шестия и седми шийни прешлени, гръдна травма /масивно
кръвонасядане на мускулатурата на гръдния кош отпред в горната му трета,
срединно и в дясно, счупване без разместване на лявата лопатка, счупване на
първо,второ, трето и четвърто ребра в ляво по средната мишична линия,
счупване на второ, трето и четвърто ребра в дясно по задната мишична линия,
масивно кръвонасядане на междуребрената мускулатура около счупванията ,
излив на кръв и въздях в лявата половина на гръдния кош, съС.ие след
оперативното му остраняване /левостранна торакоцентеза/ кръвонасядане на
белодробните хилуси и между дяловите пространства , контузия на двата
бели дроба задно долно, по изразено в ляво, травма на крайниците/охлузвания
и кръвонасядания на крайниците, счупване на дясна раменна кост с
изкълчване на десния лакът, усложнение:сепсис септичен шок, синдром на
многоорганна недостатъчност.
Законни наследници на Н. Т. Ж.а са Р. И. Ж.-съпруг и Т. Р. Ж.- син,
наследниците на И. Р.а Ю./починала на 13.08.2017 г. / и П. Р.а Ж.а-дъщеря.
Следователно активната процесуалната легитимация на ищците се извежда
от родствените връзки- по сватовство за Р.Ж. и пряко родство от 1 степен за
Т. Ж..
Съдът приема за установено по безспорен начин, от гласните
доказателства по делото,че усложненията при травматични увреждания и
настъпилата смърт на Н. Ж.а са в пряка причинно следствена връзка с деликта
на 13.08.2017 г. – заключение по комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза №5287/15.09.22 г.. Върху тялото на пострадалата
са действали инерционни сили напред и нагоре при първия челен ляв
ексцентричен удар, преминал в притриващ , а по-късно и надясно при удара
на автомобила с дясна задна част в мантинелата.При политването на тялото
напред , наляво и нагоре е възникнала мозъчна контузия и рана на челото.
Десният лакът е увреден като последица от удар в дясна врата или средна
дясна колона при първи удар или последения в мантинелата. Вещите лица
посочват, че не са установени характерни увреждания, които да сочат на
поставен предпазен колан. Като последица от удара основните и тежки
деформации по лекия автомобил са били в ляво и по цялата лява страна до
задна страница ,таванът се свил силно пространството в купето и причинил
травми, колоните вляво са скъсани , левите врати също са скъсани. В тази
зона са проникнали и гръдните елементи от л.т. Автомобил „Мерцедес
Спринтер“-основно каросерията. Пътниците седящи в дясно не са били
засегнати от деформациите и твърдите предмети, поради което Р. Ж. не
получил тежки увреждания и Н. Ж.а не е засегната от тези деформации.
Съдът приема, че няма съпричиняване от пострадалата, поради непоставен
предпазен колан, тъй като при механизма на удара, той не би повлиял
резултата-смъртта на Н.Ж.а. Доказва се в процеса, че дори при правилно
поставен триточков предпазен колан тялото на пострадалата би се задържало
12
към седалката назад и надолу, но движенията на главата и горните крайници
не се ограничават и биха се получили същите травматични увреждания.
Р. Ж. и Н. Ж.а са били семейство от 1986 г. и родители на три деца- Т. Р.
Ж.- син, И. Р.а Ю./починала на 13.08.2017 г. / и П. Р.а Ж.а-дъщери. Двамата
живеели към 2017 г. в гр. София ,ЖК“ Люлин“ – 9, заедно с Т. Ж.. И. Ю.
живеела в Русия със семейството си, а П. Ж.а в гр. Габрово. Семейството на
Р.Ж. и Н. Ж.а било сплотено, съпрузите нямали конфликти и кризи в
брачните отношения, подкрепяли се и поддържали близки контакти с децата
си- св. показания на Ст.Н., Д.С. и П.С.. След смъртта на Н. Ж.а в жилището в
гр. София ,заедно с Т.Ж. и Р.Ж. заживяла Ст. Н./сестра на Н. Ж.а/.
Р. Ж. е пътувал на предната седалка в лекия автомобил „Фиат Мареа“,
непосредствено е възприел пътно-транспортното произшествие,смъртта на
своята дъщеря, внук и уврежданията на съпругата си и другия си внук. Той
тежко изживял загубата на съпругата си Н. Ж.а, която след катастрофата била
в кома в продължение на периода от 13.08.2017 г. до 21.08.2017 г.Той бил в
шок от случилото се, в тежко емоционално съС.ие, станал затворен,
чувствителен и не е преодолял психотравмата напълно и днес. Р. Ж. получил
разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и
поведението , като изразил тревожно-депресивни симптоми-липса на апетит,
отслабнал, изолирал се от околните, стряскал се на сън. Като защитен
механизъм за преодоляване на тежкото депресивно съС.ие, той насочил
усилията си приоритетно към грижи за оцелелия внук и подкрепа на сина си
Т.Ж.. При него разстройството трае до 6-7 месеца, но е необходимо да се
включи психотерапия.
Т. Ж. бил особено близък с майка си Н. Ж.а, тъй като живеел заедно с
нея и баща си в едно домакинство,получавал подкрепа и ежедневно
контактувал с нея. След смъртта на Н.Ж.а си той спрял да контактува с
приятелите си.Т.Ж. е изпаднал в апатия и емоционално вцепеняване, с часове
стоял и не вършел нищо, които симптоми са характерни за вегетативна
свръхвъзбуда при остра стресова реакция в резултат на силен дразнител. Той
имал разстройство в адаптацията –субективен дистрес и емоционално
разстройство, нарушаващи социалното функиониране при внезапната загуба
на майка си. То продължило 6 месеца и макар да има подобрение,поради
интровертния характер на Т.Ж. има остро изразена депресивна нагласа и
изолация. Тези изводи определят могат да се преодолеят чрез психотерапия.
За лекия автомобил марка „БМВ” с peг. № ВР 24 99 ВН, има валидно
сключена гражданска отговорност застрахователна полица №
BG/07/117001786669 от 23.06.2017 год. „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс“ със срок на валидност една
година. Пътно- транспортното произшествие е настъпило в срока на
застрахователното правоотношение между страните и рискът се покрива от
застрахователя за този период.
На 28.09.2017 г. ищците за отправили претенция до застрахователя ЗК
ЗД „Евроинс“ ,с искане за изплащане на обезщетение за неимущестени вреди
в размер на сумата 200000 лева, за всеки един от тях поотделно , като са
13
поискали в 15 дневен срок да им бъде отговорено със становище и да бъдат
информирани за номера на образуваната щ щета. С уведомителни писма
№13574/1 и №13574/2 от 16.10.2017 г. застрахователното дружество е
уведомило ищците, че щетите са заведени под №********** и №**********
от 2017 г. и са изискали представяне на допълнителни документи. Липсват
данни кога и как са връчени писмата. С молби №13574/3 и №13574/4 от
20.10.2017 г. ищците са представили констативен протокол за ПТП и са
заявили, че нямат достъп по досъдебното производство. С последващи
уведомителни писма№13574/7 и №13574/8 от 28.12.2017 г., / за които също
няма данни на коя дата и по какъв ред са връчени на ищците/ ответникът
отново е изискал съдебно решение или мотиви към за приключило
наказателно производство, прокурорско постановление, наказателно
постановление, изготвена в ход на следствие автотехническа експертиза, тъй
като основанието и размерът на претенцията не са напълно установени.
Пред Ловешки окръжен съд са предявени активно субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от
КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и по чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД против
„Застрахователно дружество „ЕВРОИНС" АД, да заплати сумата 500 000
лева, от които:
1.1 сумата 250 000,00 лева за Т. Р. Ж., ЕГН **********, от гр.
София,******, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на загубата на своята майка Н. Т.ва Ж.а,
починала в резултат на ПТП на 13.08.2017 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 21.08.2017 година до окончателното
изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото
дело.
1.2. сумата от 250 000,00 лева за Р. И. Ж., ЕГН **********, от гр.
******, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на загубата на своята съпруга Н. Т. Ж.а,
починала в резултат на ПТП на 13.08.2017 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 21.08.2017 година до окончателното
изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото
дело.
Правното основание на главните искове е чл. 432, ал. 1 КЗ, т.н. пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента, за причинените
от него имуществени и неимуществени вреди, до размера на
застрахователното покритие. Отговорността на застрахователя е обективна,
безвиновна има обезщетително-гаранционен характер. За уважаването на
иска освен доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се
изиска доказване на застрахователно правоотношение по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и
предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на
банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за
застрахователя. Непосочването на банкова сметка от страна на увредения не
освобождава застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение
чл. 380, ал. 3 КЗ, но поставя пострадалия в забава.
14
В казуса е безспорно, че са налице кумулативните предпоставки на
фактическият състав на непозволеното увреждане , предвид правните
последици присъда №15/19.06.2019 г. по НОХД№533/2018 г. на Ловешки
окръжен съд. Виновен за настъпилото на 13.08.2017 г. пътно транспортно
произшествие е И. Т. ,тъй като не е осъществял непрекъснат контрол на
превозното средство /чл.20, ал.1 ЗДвП / ,извършил маневра на изпреварване
на колоната на автомобили при движещо се срещу него моторно-превозно
средство и бил в невъзможност да се пристрои в полагащата му се лента . С
противоправно си деяние, той е причинил виновно смъртта на Н. Ж.а. Лекият
автомобил „БМВ” с peг. № ВР 24 99 ВН има сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е
ответникът, затова последният следва да заплати на увредените лица
застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие
ползването на моторното-превозно средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението за
неимуществени вреди, попада в обхвата на покритие на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
Неимуществените вреди следва да се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По делото съдът
отчита пряката родствената връзка на Т.Ж. с майка си Н.Ж.а и връзка по
сватовство на Р.Ж. с Н. Ж.а.
Съдът приема, че исковата претенция на Т. Ж. спрямо ответника е
основателна и доказана до размер на сумата 150000 лева, в какъвто размер
следва да бъде уважена. Т. Ж. е загубил майка си, която е била на 52 години.
Той е имал изградена особено близка връзка с нея, предвид факта, че са
живеели съвместно, споделяли са проблемите, ежедневно са контактували и
майката му е оказвала подкрепа, вкл. и емоционална. Безспорно между тях е
имало силна емоционална връзка, синовна обич и уважение. Майката на Т.Ж.
е пострадала при пътно – транспортното произшествие ,но в продължение на
една седмица той е преживявал тревогата от тежкото и съС.ие и
невъзможността да повлияе на събитията. На 21.08.2017 г. Н.Ж.а е починала и
нейната смърт е отключила остра стресова реакция,която не е напълно
преодолЯ. и понастоящем От психологическата експертиза, която съдът
възприема като професионално защитена и обоснована може да се направи
извод, че мъка, болка и страданието не са преодолени и ищецът се нуждае от
психологическа подкрепа. Съдът преценява конкретните за страната и
региона икономически условия към 2017 г. и разМ.те на присъжданите
обезщетения по идентични казуси.
Искът до пълния, претендиран размер обезщетение за неимуществени
щети за Т.Ж. от 250000 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. На първо място съдът съобрази, че пътно-транспортното
произшествие се е случило на 13.08.2017 г. и размерът на неимуществените
вреди се преценяват към онзи момент. Не се доказа в хода на процеса ,че е
настъпило тежко отражение върху здравословното съС.ие на Т. Ж. и липсват,
15
каквито и да са доказателства за отключено психическо заболяване или друго
влошаване на здравето като резултат от смъртта на Н.Ж.а. Определянето на
обезщетение за неимуществени щети над сумата 150000 лева до 250000 лева
не може да се мотивира , тъй като липсват приложени медицински документи
за настъпила увреда в съС.ието на Т.Ж., болнично лечение, ползване на
лекарствени средства поради последвала диагноза на болестно съС.ие. В този
смисъл размерът на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД не може да се определя
без конкретни данни за негативни последици, надхвърлящи обичайните за
конкретния ищец. В казуса такива последици не се доказаха. В заключението
на съдебно-психиатричната експертиза е посочено, че не се налага
медикаментозна терапия и тенденцията е за пълно оздравяване. В св.
показания на Д.С. и П.С. липсват данни за тежки здравословни проблеми,
дори се посочва, че с течение на времето се Т.Ж. се е примирил и вече може
да разговаря за събитията от 13.08.2017 г.
Съдът е сезиран с иск , с правно основание чл. 432, ал.-1 от ЗЗД от Р. Ж.
,в качеството на съпруг на починала Н. Ж.а за сумата 250000 лева
обезщетение за неимуществени щети . Съдът съобрази, че Р.Ж. попада в
кръга на лицата, за които дължимостта на обезщетението предполага
доказване на конкретната емоционална и фактическа свързаност с починалия.
В Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година са установени
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления . Дефинирано е ,че "жертва на престъпление" се приема
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление;а така също и членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В дефиницията "членове на семейството" се включват
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, поС.на и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Следователно Директива
2012/29/ЕС не лимитира кръга на увредени лица и се включват такива, които
по силата на своята роднинска или емоционална връзка с пряката жертва на
престъплението, търпят вреди от смъртта й. Противоречията в съдебната
практика относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение
бяха преодоляни с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. В него се посочва, че за
всеки конкретен случай ищецът следва да установява характера, степента и
тежестта на преживяното страдание, както и се акцентира върху
изключителността на отношенията им с починалото лице.
Съдът намира ,че искът с правно основание чл. 432,ал.1 от ЗЗД,
предявен от Р. Ж. е основателен и доказан до размер на сумата 150000 лева и
следва да бъде уважен за тази сума. Съществуващите продължителни - от
1986 г. брачни отношения на Р.Ж. и Н. Ж.а насочват да изживяване на голямо
страдание и болка от смъртта на най-близкия интимен партньор. Всички
свидетели, очевидци на техните отношения, са категорични, че те са имали
взаимно разбирателство, уважение, почивали са заедно, подкрепяли се в
16
трудни моменти и споделяли щастливите такива. Те живеели съвместно в
общо семейно жилище към 2017 г. в гр. София а преди това в гр.Габрово.
Като семейство Т. и Н. Ж.и създали и отгледали три деца, взаимно се
подкрепяли и обичали през над30 години съвместно съжителсво.Св. Ст.Н.
посочва, че съпругът на Н.Ж.а изживял изключително тежко смъртта на
съпругата си, приемал валидол и валериана. От заключението на съдебно-
психиатричната експертиза се потвърждава острата стресова реакция
,разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и
поведението ,при трайна песимистична нагласа и невъзможност да планира
бъдещето си. Психическото съС.ие на Р.Ж. понастоящем предполага
психотерапия.
Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
сумата 150000 лева до пълния претендиран размер на сумата 250000 лева е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Основния аргумент на
съда е свързан с момента на извършване на деянието -13.08.2017 г., като
икономическите показателни, влияещи на размер на обезщетението
препятстват присъждане на сума над 150000 лева. Следва да се съобрази, че
от заключението на психиатъра по съдебно-психиатрическата експертиза е
видно, че разстройството в поведението трае до 7 месеца с тенденция към
оздравяване. Не са представени доказателства относно възникване на
заболявания на Р. Ж., като последица от стреса от смъртта на съпругата му
Н.Ж.а. Липсват по казуса медицински документи за лекарствена терапия в
продължителен период от време, за специализирани медицински изследвания,
за болнично или амбулаторно лечение поради преживените страдания и
болки от смъртта на Н.Ж.а.
Р. Ж. и Т. Ж. са предявили акцесорни искове за заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди , считано от
13.082017 г. /по исковата молба от 15.08.2018 г./с правно основание чл. 409
във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане и член 86 от ЗЗД. В член 409 от
Кодекса на застраховане е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва върху застрахователното обезщетение . Съобразно особените правила
на член 380 от Кодекса на застраховане, заплащането на законната лихва за
застрахователното обезщетение е обвързано с активните действия на лицето,
което желае да го получи. Пострадалото лице следва да отправи писмено
искане до застрахователя за заплащане на обезщетението, като е длъжно да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането от страна на застрахователя. Задължението на пострадалият за
посочване на банкова сметка е свързано с последиците на забава на кредитора
при неговото неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД. Изпратено е писмена молба
претенция от двамата ищци №13574/28.09.2017 г., в която не е посочена
банкова сметка.С писмени молби №13574/3 и №13574/4 от 20.10.2017 г.
ищците са посочили банкови сметки на свое име, като са заявили относно
искането от застрахователя за представяне на писмени документи , че не са
получили достъп до съдържащи се в досъдебното производство документи и
са помолили да бъдат изискани служебно по чл. 107 от КЗ. Застрахователят е
не е изискал документи от досъдебното производство, а с последващи
17
уведомителни писма от 28.12.2017 г. е поискал ищците да представят съдебно
решение с мотиви, прокурорско постановление, наказателно постановление
или автотехническа експертиза и е отказал да изплати обезщетението . Съдът
намира, че застрахователят е изпаднал в забава, тъй като не е направил
служебно справка и в такъв смисъл съдът не възприема доводите на
ответника, че отказа за плащане бил формален и е изправна страна. Съдът
намира, че искът за присъждане на законната лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва да бъде
уважен, считано от 20.10.2017 г.на основание член 409 от Кодекса на
застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане.
Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно активно субективно и
обективно съединените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с
чл. 409 от Кодекса за застраховането и 86 от ЗЗД против Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, „Хр.Колумб“ №43, да заплати сумата 150 000лева на Т. Р. Ж. и
сумата 150 000 лева на Р. И. Ж., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на тяхната
майка и съпруга Н. Т.ва Ж.а, починала в резултат на ПТП на 13.08.2017 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
20.10.2017 година до окончателното изплащане, са основателни и доказани, а
исковете до пълния претендиран размер на сумата 250000 лева за всеки един
от тях поотделно, както и лихва от 13.08.2017 г. до 19.10.2017 г. ,вкл. като
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от процеса и на основание чл. 78,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА ,чл. 7,ал. 2, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните разМ.
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. Ч. сумата от 10650 лева за всеки
един от тях поотделно– адв. възнаграждение ,съразмерно на уважената част
от исковете.
Ответникът трябва да плати в полза на бюджета по сметка на Ловешки
окръжен съд сумата 4160 лева –държавна такса върху уважената част от
исковете.
Ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт и на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37,ал.1 от ЗПрП и чл. 25,ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ ищците следва да му заплатят
сумата 520 лева за настоящата инстанция.
Ищците ,на основание чл.78, ал.3 от ГПК ,следва да заплатят на
ответника сумата 1664 лева съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от
делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете.ПРи общо направени
разноски в производството от ответника възлизащи на 4160 лева,съразмерно
на отхвърлената част от исковете дължими са 1664 лева.Ищците са
освободени от такси и разноски по чл. 83 от гПК ,но не и от отговорност за
разноски – съдебно решение № 148 от 19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на
ВКС.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД , ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** да заплати на Т. Р. Ж. , ЕГН **********, от
гр. София,******,, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45
ал.1 от ЗЗД и по чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД , сумата от 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на майка му Н. Т. Ж.а, в резултат претърпяно ПТП на
13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с
рег.№ ВР **** ВН – И. К. Т., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017 год.
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс"
АД, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, по банкова сметка на Т. Р. Ж. IBAN: ******, BIC:
****** - „Банка ****“-АД-София, като искът за разликата от 150 000 лв. до
пълния претендиран размер на сумата 250 000.00 лв. , както и за законна
лихва от 13.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./ като неоснователен и недоказан,
отхвърля.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД , ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** да заплати на Р. И. Ж. , ЕГН **********, от
гр. ******, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от
ЗЗД и по чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД , сумата от 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на съпругата му Н. Т. Ж.а, в резултат претърпяно ПТП на
13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с
рег.№ ВР **** ВН – И. К. Т., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017 год.
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс"
АД, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, по банкова сметка на Р. И. Ж. IBAN: ****** BIC&
****** - „****“-АД-София като искът за разликата от 150 000 лв. до пълния
претендиран размер на сумата 250 000.00 лв. , както и за законна лихва от
13.08.2017 г. до 19.10.2017 г. /вкл./ като неоснователен и недоказан, отхвърля.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** , седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** да заплати на адв. С. С. Ч. от Софийска
адвокатска колегия, ЕГН-**********,№ ********** от Единния
Адвокатски регистър на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 10650
лв./десет хиляди шестстотин и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Т. Р. Ж. , за първоинстанционното
разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** , седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** да заплати на адв. С. С. Ч. от Софийска
адвокатска колегия, ЕГН-**********,№ ********** от Единния
Адвокатски регистър на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 10650
лв./десет хиляди шестстотин и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за
19
процесуално представителство на ищеца Р. И. Ж. , за първоинстанционното
разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** , седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** да заплати по сметка на Окръжен съд –
Ловеч, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата от 4160 лв. /четири хиляди сто и шестдесет лева/ държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковете и 5.00 лв. д.т. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. Р. Ж. , ЕГН **********, от гр. София,******, Р. И. Ж. ,
ЕГН **********, от гр. ****** да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр.София, ****** съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1664 лева /хиляда
шестотин шестдесет и четири лева/, съразмерно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Т. Р. Ж. , ЕГН **********, от гр. София,******, Р. И. Ж. ,
ЕГН **********, от гр. ****** да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр.София, ****** съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 520 лева
/петстотин и двадесет лева/-адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20