Р Е Ш
Е Н И Е № 482
гр. Пловдив, 18.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми
граждански състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от
съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско
дело № 238/2015 г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 36695 от 16.12.2014 г. по
описа на ЧСИ П. И., от длъжника „Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, против разпределение
от 21.11.2014 г. по изп.дело № 20148210400299/2014г. по описа на ЧСИ П. И. с
рег.№***, р-н на д-ие ПОС. Жалбоподателят счита разпределението за
незаконосъобразно, като излага съображения за нарушение на императивните
правила на нормата на чл.136, ал.1 от ЗЗД, а именно включването в
разпределението като привилегировани вземания – първи ред, вземанията на
присъединените взискатели „Еликон” ООД /позиция №19/ и СД „Е.-5 И. И СИЕ”
/позиция № 21/ за разноски, каквито счита да не са направени по изпълнителното
дело, а в изпълнителните производства по други изпълнителни дела. Изложени са
съображения и за недължимост на включените в разпределението размери на
разноски за тези взискатели за адвокатски възнаграждения по съображения за
прекомерност. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпределение и за
намаляване на размера на разноските за тези дружества поради прекомерност.
От „Еликон” ООД в качеството му на взискател е
постъпил отговор, с който се застъпва становище за недопустимост на жалбата в
частта за намаление на разноските, като се счита, че в тази и част същата е
преждевременна, тъй като не е направено искане за изменение на разноските от
ЧСИ, а такова е направено направо към съда. В частта на обжалване на
разпределението жалбата се счита за неоснователна.
Останалите взискатели, редовно уведомени, не са взели
становище.
В писмените си мотиви ЧСИ е заявил, че не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата, а остава същите на
преценката на съда.
След преценка на доказателствата по делото съдът
намира, следното:
Обжалвано е разпределение
от 21.11.2014 г. по изп.дело № 20148210400299/2014г. по описа на ЧСИ П. И. с
рег.№***, р-н на д-ие ПОС, насрочено за предявяване на 10.12.2014 г. Жалбата е
постъпила в рамките на предвидения от закона тридневен срок за обжалване.
Същата изхожда от длъжника по изпълнителното дело, поради което в частта по
обжалване на разпределението същата е процесуално допустима.
По същество:
Производството по изп.дело № 20148210400299/2014г. по
описа на ЧСИ П. И. с рег.№***, р-н на д-ие ПОС е образувано по молба на
взискателя Н.Х.М. срещу длъжника и настоящ жалбоподател „Главно управление
строителство и възстановяване” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от05.12.2013
г., издаден гр.дело №8992/2013 г. по описа на Районен съд-Пловдив, за
принудително изпълнение на парично задължение. Взискателите „Еликон” ООД и СД „Е.-5 И. И СИЕ” са присъединени такива,
въз основа на удостоверения по чл.456, ал.2 от ГПК, за парични вземания,
предмет на принудително събиране по други изпълнителни дела.
Обжалваното разпределение от 21.11.2014 г. е за
разпределяне на постъпила от публична продан сума от 240 000 лв. В същото
са взети предвид вземанията на 48 взискатели, а в раздел ІІІ, като вземания от
първи ред – вземания с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД
/разноски по принудителното изпълнение/ , са определени и вземанията на
присъединените взискатели „Еликон” ООД и
СД „Е.-5 И. И СИЕ” за разноски по
изпълнителното дело, а именно: за взискателя „Еликон” ООД - 16 560 лв. и за взискателя СД „Е.-5 И.
И СИЕ” – 8060 лв.
Видно от материалите по изпълнителното дело обаче,
тези вземания за разноски не са били безспорни. Към момента на присъединяването
си като взискател, с молба от 09.06.2014 г. „Еликон” ООД е поискал приемането на вземане за разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. въз основа на представен
договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело пред ЧСИ П. И.. В
копието на изпълнителното дело не се намери уведомяване на длъжника за тези
разноски, преди деня на разпределението. На 06.11.2014 г. „Еликон” ООД е поискал приемането на вземане за разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 14 500 лв. въз основа на нов договор
за правна защита и съдействие. Вземането е било присъединено то ЧСИ и е било
изпратено уведомление на длъжника за присъединяването на тези разноски. Уведомлението
обаче е било изпратено на 21.11.2014 г., в деня на изготвяне на
разпределениието.
Взискателят СД „Е.-5 И. И СИЕ” пък е представил
договор за правна защита и съдействие, съдържащо данни за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 8000 лв. в деня на разпределението – 21.11.2014 г.
Това вземане също е било присъединено, а уведомление до длъжника е било
изпратено на 21.11.
На 01.12.2014 г. длъжникът е представил молба до ЧСИ с
искане за редуциране размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
„Еликон” ООД от 14 500 лв. порди
прекомерност. Същата е оставена от ЧСИ без уважение на 02.12.2014 г. Против
този отказ на ЧСИ от длъжника е била подадена жалба, която след оставянето и
без движение поради констатирани и неотстранени нередовности, е била върната.
Няма данни връщането на жалбата да е
било обжалвано, или да е влязло в сила.
На 10.12.2014 г. от длъжника е постъпила жалба, но
адресирана до ЧСИ и имаща характера на молба до същия, с която са изложени
съображения до ЧСИ за прекомерност на разноските на взискателя СД „Е.-5 И. И
СИЕ”, като е направено искане за тяхното редуциране. Тази молба не е разгледана
като такава, а е оставена без движение за уточняване на искането.
Въз основа на изложеното става ясно, че вземанията за
разноски на посочените двама взискатели са били включени в разпределението, без
да са били безспорни, като на длъжника не е била дадена възможност преди
разпределението да вземе становище по техния размер. Длъжникът винаги разполага
с възможността да поиска намаляване размера на включените за събиране разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателите, като при отказ разполага с право
на жалба на постановлението на съдебния изпълнител за разноските / чл.435, ал.2
от ГПК/.
Ето защо съдът
намира обжалваното разпределение за незаконосъобразно. Като такова, същото ще
бъде отменено.
В частта на
жалбата, в която е направено искане до съда за намаляване на описаните разноски
за взискателите СД „Е.-5 И. И СИЕ” и „Еликон” ООД поради тяхната прекомерност, жалбата е
процесуално недопустима. Същата има характера на молба за изменение на
разноските, а компетентен да се произнесе по нея е съдебният изпълнител. Едва
неговият отказ да извърши исканата редукция може да се обжалва пред съда по
реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Ето защо в тази част жалбата ще се остави без
разглеждане, като същата ще се изпрати на ЧСИ за произнасяне по искането.
Производството по делото в тази част ще се прекрати.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 21.11.2014 г. по изп.дело №
20148210400299/2014г. по описа на ЧСИ П. И. с рег.№***, р-н на д-ие ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 36695 от 16.12.2014
г. по описа на ЧСИ П. И., от длъжника
„Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК ********* по
изп.дело № 20148210400299/2014г. по описа на ЧСИ П. И. с рег.№***, р-н на д-ие
ПОС, в частта и, с която се иска намаляване на разноските на взискателите СД „Е.-5
И. И СИЕ” и „Еликон” ООД поради тяхната
прекомерност, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част и изпраща
жалбата на ЧСИ П. И. за произнасяне по искането за намаляване на разноските.
Решението може да бъде обжалвано пред ПАС в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: