РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Шумен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630102798 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът Ж. К. УЗ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, излага, че през 2016 г. е получил писмо от
ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Р.И.М. - Т. с което
дружеството го уведомявало, че същото е носител на вземания по договор за
кредит, сключен на 02.09.2003 г. между ищеца и „УниКредит Булбанк“ АД.
Към датата на писмото задължението, претендирано от ответника се
равнявало на сума от 9 506, 29 лева. Ищецът твърди, че бил сключил такъв
договор с „УниКредит Булбанк“ АД, сумата, по който била предоставена на
негова приятелка, която е следвало да заплаща вноските по кредита.
Служители на ответника периодично притеснявали ищеца, търсейки сумите
по договора, които действия повишавали стреса при ищеца, което пък
оказвало влияние на здравословното му състояние. Ищецът страдал от
заболяване- злокачествено образувание на правото черво, като провеждал
различни видове лъче и химиотерапия. На следващо място, ищецът имал
намерение да изтегли кредит във връзка с провежданото лечение, но след
1
като посетил няколко банки е разбрал, че няма смисъл да кандидатства за
такъв, тъй като в централния кредитен регистър се води като длъжник. В
исковата молба ищецът изрично се позовава на изтекла в негова полза
погасителна давност на вземането по посочения договор за кредит, като
заявява, че кредиторът е бездействал повече от седемнадесет години, като не
е предприемал валидни действия по събиране на вземането си. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 9506,
29 лева, претендирана по Договор за кредит от 02.09.2003 г., сключен с
„УниКредит Булбанк“ АД, вземането, по който впоследствие /на 23.05.2006
г./ е прехвърлено на ответното дружество, поради изтичане на предвидената в
закона давност касателно възможността на кредитора принудително да
осъществи вземането си. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита
същия за недопустим и неоснователен, излагайки аргументи.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че между ищеца и Търговска банка
„Биохим“ АД, на 02.09.2003 г. е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който на ищеца е предоставен паричен кредит в размер на 7 000.00
лева със задължението на последния да върне предоставената сума по начин и
в срокове, определени в договора. Крайният срок за погасяване на кредита е
бил на 20.08.2008 г. Видно от приложения по делото частно заверен препис от
писмо, изходящо от ответното дружество и адресирано до ищеца, последният
е уведомен от дружеството, че вземанията по процесния договор са надлежно
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от първоначалния кредитор, т.е. че
носител на вземанията по договора е вече ответното дружество. Със същото
писмо ищецът е поканен да заплати на ответника задълженията си по
договора, равняващи се към датата на поканата /21.06.2016 г./ на 9506, 29
лева, като е предупреден, че ако не стори това кредиторът ще предприеме
съответните законосъобразни изпълнителни способи за събиране на
вземането си в пълен размер. Тези факти и обстоятелства се признават и от
2
ответника.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това.
В случая ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът
не е предприел действия по чл. 10, ал. 2 от Наредба №22/16/07.2009 г. за
централния кредитен регистър за заличаване /промяна/ на задълженията по
договора за кредит, предвид факта, че вземанията по договора не могат да
бъдат реализирани принудително, поради погасяване по давност правото на
кредитора принудително да осъществи вземанията си, и претендира
заплащане на процесните суми. Действително изтичането на погасителната
давност няма за последица погасяването на самото вземане, а на
възможността за принудителното му събиране. Субективното право
продължава да съществува като естествено, но възможността за
реализирането му е ограничена до доброволното му изпълнение /чл. 118 ЗЗД/.
На следващо място, съдът съобрази, че при разглеждания казус ответното
дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър,
съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР,
въпреки изтеклата погасителна давност, като кредитната задлъжнялост на
ищеца съществува в информационните масиви на регистъра, което от своя
страна препятства получаване на кредит от банкова институция. Поради
изложеното, съдът стига до извода, че в случая за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите
независимо от основанието за това /в случая изтекла погасителна давност/. С
уважаването на такъв отрицателен установителен иск се признава, че
субективното право не се ползва с правна защита, т. е. с възможността за
принудителното му изпълнение.
По основателността на претенцията, съобрази следното:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в
негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
3
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от
ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на
искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. В
конкретния случай безспорно се установи, че крайният падеж на вземането по
договора за кредит е настъпил на 20.08.2008 г., като от този момент вземането
по договора е станало изцяло изискуемо, т.е. от тази дата е започнал да тече
предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Ответникът
признава, че всички вземания по договора са погасени по смисъла на
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Ето защо счита, че вземанията по Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство №1290/02.09.2003 г. са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение, тъй като
давността е изтекла на 21.08.2013 г., още преди писмената покана на новия
кредитор.
Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
В случая единствените разноски, които следва да се присъдят на ищеца
са адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, определен
на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 805, 31 лева, която сума следва да
се присъди на процесуалния представител на ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен и сума в размер на 380, 25
лева, представляваща държавна такса за водене на делото.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Ж. К. УЗ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Р.И.М. - Т. сума в общ размер на 9 506, 29
лева /девет хиляди петстотин и шест лева и двадесет и девет стотинки/,
претендирана по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство №1290/02.09.2003 г., сключен с Търговска банка „Биохим“ АД
/„УниКредит Булбанк“ АД/, вземането, по който впоследствие /на 23.05.2006
г./ е прехвърлено на ответното дружество, поради изтичане на предвидената в
закона давност, отнасяща се до възможността на кредитора принудително да
осъществи вземането си.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р.И.М. - Т. да
заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат С.Е. от
ШАК, с адрес: ***, адв. номер **********, сумата от 805, 31 лева
/осемстотин и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р.И.М. - Т. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Шумен, сума в размер на 380, 25 лева /триста и осемдесет лева и двадесет и
пет стотинки/, представляваща държавна такса за водене на делото
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5