Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр.Сливен, 01.03.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на втори февруари, двехиляди и осемнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Соня Василева с участието на прокурора Руси Русев, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова гр.дело №
275
по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок по чл.6 § 1 от КЗПЧОС на
ДП №56/2013г по описа на РУ на МВР-Твърдица, пор.№ 528/2013г по описа на РП-Сливен, вх.№ 727/2013г на
РП-Сливен, с правно основание чл. 2б ал.1 вр. с ал.3 от ЗОДОВ
и цена съответно: 20 000 лв- и 30 200лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на
основание нотариален акт № 136, т.2, дело № 289/2014г е собственик на ПИ
№00027, находящ се в гр.Шивачево, общ.Твърдица,
м.“Ташлъка“, с площ 1374 кв.м., ведно с
масивна жилищна сграда на един етаж,
със застроена площ 48 кв.м.
Твърди, че в този имот през последните
Твърди, че на 20.10.1997г в РУП-Твърдица
е регистрирана преписка за извършена кражба в същия негов имот, по която също е
образувано друго ДП, спряно с постановление на РП-Сливен на 06.03.1998г.
Следващите
кражби в имота му била извършена в периода 01.07-10.07.2000г., а последната жалба
подал през 2013г, с вх.№ 727/2013г, като по нея било образувано ДП № 56/2013г
на РУП–Твърдица, пор.№ 528/2013г, вх. № 727/13г на РП-Сливен, като
наказателното производство било образувано на 01.04.2013г срещу неизвестен
извършител, за това, че на 27.05.2012г, в гр.Шивачево, общ.Твърдица, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършил кражба на
чужди движими вещи/ дрехи, маси, столове, печка/, собственост на ищеца -
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 НК.
Твърди, че с постановление от
23.05.2013г, производството по това ДП било спряно, тъй като въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителя на престъплението
не е разкрит.
Поради бездействието на полицията
подал сигнал до ОД на МВР-Сливен, с вх. № 489702/17.10.2016г, като му било
отговорено, че след извършена проверка, не е установено бездействие по
отношение на заявената кражба. Подал сигнал и до МВР и РП-Сливен, но до момента
нито едно от престъпленията не било разкрито и нямало привлечено лице към
наказателна отговорност.
Твърди, че в резултат на бездействието
на РП-Сливен и РУП-Твърдица, към 27.05.2012г в имота му липсвали движими вещи, подробно описани в 135 пункта,
на обща стойност 30 040лв.
Тъй като от датата на образуване на ДП № 56/2013г на РУП
– Твърдица – 01.04.2013г до датата на спирането му 23.05.2013г и до настоящия
момент по него не се работело и не е приключило, счита, че му е нарушено
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1
от КЗПЧОС.
В резултат на бездействието на
Прокуратурата на Република България вече повече от 5 години търпял и
неимуществени вреди, оценени в размер на 20 000лв, изразяващи се в страх
за живота при посещение и престой в имота, страх за нови посегателства върху
имота и вещите му, като повечето от отнетите му движими вещи имали
сантиментална за него стойност, като семейни снимки, документи, книги.
Моли за постановяване на съдебно решение, с
което бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати за
обезщетение за претърпени вреди от неприключило в разумен срок ДП №56/2013г на
РУП-Твърдица, спряно на 23.05.2013, образуваното по негова жалба вх. № 727/2013г,
а именно: 30 200лв -
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в парична равностойност на липсващи в имота му вещи към дата
27.05.2012г и 20 000лв -
обезщетение за неимуществени вреди, видно със законната лихва върху всяко
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба 26.05.2017г до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в законния срок, с който оспорва иска за имуществени вреди - като
недопустим, а за имуществени вреди - неоснователен и недоказан.
Не оспорва, че ДП № 56/2013г на РУ на
МВР-Твърдица, е образувано на 01.04.2013г, въз основа на подадена от ищеца
жалба на 21.01.2013г, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 НК. Ищецът
бил разпитан в качеството си на пострадал, като с постановление от 28.05.2013г
ДП било спряно за продължаване издирването на
извършителя по утвърден план за извършване на ОИМ. Към настоящия момент
ДП било спряно, като нямало основание за възобновяването му.
Твърди, че липсват доказателства за
твърдените вреди, претърпени от ищеца, които да са в причинно-следствена връзка
с разумния срок за разглеждане и решаване на делото. Твърди, че твърдените
имуществени вреди са претърпени в резултат на престъплението, а съгласно
трайната съдебна практика, с иск по чл.
2б ЗОДОВ се защитава неимуществено благо-това на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, като не може да се претендират имуществени вреди извън
тези, направени за разходи по производството.
Твърди, че от всички елементи от
фактическия състав на отговорността чл.
2б ЗОДОВ е налице само един: ищецът е страна по висящ наказателен процес -
спряно досъдебно производство, което му дава активна легитимация за предявяване
на иска.
Счита, че Прокуратурата на Република България
не е отнела по никакъв начин правото на ищеца за разглеждане на делото му от
съд, като той е разполагал с правото на обжалване пред съда на постановлението
за спиране на досъдебното производство, както и с право на завеждане на
гражданско дело по общия исков ред за причинени имуществени вреди, още повече,
че твърдял, че виновните лица са му известни. Иск пред гражданския съд бил
допустим и без постановена и влязла в сила присъда, с която виновните лица да
бъдат признати за виновни и осъдени.
Твърди, че времето, през което делото е било под прекия
надзор на прокуратурата не е извън разумния срок на разследване, тъй като се
касаело за нормативно уреден минимален
срок и непродължен по чл. 234 ал.1 НПК. Разкриването на извършителя на
деянието било във функционалните задължения на МВР и прокуратурата не носела
отговорност за резултатите. Освен това, ищецът сезирал компетентните органи за
установената от него на 27.05.2012г кражба едва на 21.01.2013г, което също
допринесло за невъзможност до момента за разкриване на обективната истина. Дори
само това обстоятелство съгласно чл. 5 ЗОДОВ изключвало отговорността на
прокуратурата.
Счита, че прокуратурата
не следва да отговоря за
претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи парична равностойност
на отнетите му вещи, а освен това липсвали доказателства кои вещи са били
налични в имота му, тъй като в съставения от него списък били включени и отнети
през 1995г вещи.
По
отношение на иска за неимуществени вреди, счита същия за неоснователен,
алтернативно - завишен по размер и несъобразен със съдебната практика и принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Счита, че липсва причинно-следствена
връзка между твърдените неимуществени вреди и дейността на прокуратурата по
коментираното ДП.
Оспорва и акцесорните искове за законната
лихва за забава, като неоснователни, както и началния момент ,от който се
претендира лихвата.
В с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител,
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен размер.
Уточнява, че претендира законна лихва
върху двете обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба пред
АС-Сливен, а именно 26.05.2917г, когато е била подадена по пощата и това е
датата на пощенското клеймо. Претендира за
разноски. Представя писмена защита.
В с.з. прокуратурата на Република
България се представлява от прокурор по ОП-Сливен, който
оспорва и два иска изцяло и моли да бъдат отхвърлени по съображенията, изложени
в отговора на исковата молба.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли да бъде намалено на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът е собственик на недвижим
имот № 27, находящ се в м. “Ташлъка“, в землището гр.Шивачево, общ.Твръдица, обл.Сливен,, с площ
1.374 дка, начин на трайно ползване- овощна градина, ведно с построената в
имота масивна жилищна сграда на 1 етаж, със застроена площ 48 кв.м.
След като се пенсионирал, в периода
1978-1980г, се преместил да живее от гр.София в имота, описан по-горе, но през
2011 се разболял и се върнал в гр.София, където живее и до сега.
Тъй като няколко години живял
постоянно в имота, той бил поддържан в много добро състояние. В него имало
всички необходимо за живеене. Напълно били обзавени хол, кухня, спалня, в т.ч. с
гардероби, шкафчета, завивки, дрехи, посуда, книги. В имота имало тухли, керемиди, 1 тон арматурно
желязо, много зимнина, инструменти за обработване на градината - мотики, кирки,
лопати и пр. Имало и овощна градина.
В периода 1995г - 2012г имотът бил обект на няколко кражби.
За първата кражба, за която ищецът подал жалба,
била образувана преписка № ЗМ 197/19.04.1995г и водено дознание № 1299/95г на
РП-Сливен, срещу неизвестен извършител, спряно на 10.04.1996г за издирване на
извършителя.
На 20.10.1997г в РПУ-Твърдица е регистрирана
преписка № ЗМ 645/20.10.1997г за извършена кражба от същия имот, по която е образувано дознание
№ 221/98г срещу неизвестен извършител, спряно на 06.03.1998г, отново за
издирване на извършителя.
На 21.01.2013г ищецът подава жалба с вх.№ 142/21.01.2013г до началника на РПУ –гр.Твърдица,
с която го уведомява, че след като пристигнал в имота си на 27.05.2012г ,
установил, че целия е окраден, като описва подробно липсващите вещи. Към
жалбата прилага списък на липсващото имущество, оценено от него
на стойност 3639лв.
По жалбата му от 21.01.2013г е образувано
ДП № 56/2013г по описа на РУП-Твърдица, пор. № 528/13 на РП-Сливен, вх. №
727/13 на РП-Сливен, срещу неизвестен
извършител, за това, че на 27.05.2012г, в гр.Шивачево, общ.Твърдица, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършил кражба на
чужди движими вещи /дрехи, маси, столове, печки и др/, собственост на К.Д.М. –
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 НК.
На 30.04.2013г ищецът е бил разпитан по
това досъдебното производство в качеството му на пострадал от престъплението.
На 20.05.2013г, разследващият орган е изготвил справка до РП-гр.
Сливен за резултата от извършените оперативно - издирвателни мероприятия,
според която, до приключване срока на предварителното разследване, извършителят
не е разкрит и не са установени нови свидетели.
Тъй като въпреки проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, извършителя на престъплението не бил разкрит, разследващият
полицай постановил изплащане на ДП № 56/2013г в РП-Сливен, с мнение за спирането му
на основание чл. 244 ал.1 т.2 НПК.
С постановление на прокурор от РП-Сливен
от 23.05.2013г, досъдебното производство е спряно, на основание чл. 244 ал.1
т.2 НПК.
Постановлението за спиране подлежи на
обжалване пред РС-Сливен в 7-дневен срок от връчването му, но няма данни да е било връчено на ищеца.
На 09.11.2016г е изготвена справка от
разследващия орган до началника на РУ
МВР-Твърдица, видно от която, въпреки проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, извършителя на престъплението не е разкрит.
На 18.11.2016г, разследващият полицай е
уведомил началника на сектор „КАО“ при ОД МВР-Сливен, че с оглед на това, че
жалбата на ищеца е подадена около година след предполагаемото извършване на
кражбата и липсват белези, по които да се познаят инкриминираните вещи,
извършителят на престъплението не е разкрит.
Към настоящия момент ДП № 56/2013г е все
още висящо и не е приключило с прокурорски или съдебен акт.
В резултат на извършените няколко кражби, в
т.ч. и последната, констатирана на 27.05.2012г, било невъзможно да се живее в
имота. Той бил до такава степен ограбен,
че липсвали дори врати и прозорци на къщата, а също и ограда. Липсвала цялата
покъщнина, обзавеждане, зимнина, селскостопански инвентар, строителни материали,
вещи със сантиментална стойност, като книги и сувенири и др.
Ищецът се страхувал да отиде и остане сам
в имота. Бил дълбоко огорчен както от вида на ограбения си имот, който
градил дълги години с много труд и
средства, така и от липсата на справедлив съдебен процес, в който извършителите
на престъплението бъдат разкрити и наказани.
След като узнал за последната кражба,
констатирана на 27.05.2012г, много тежко
я преживял, защото от всички кражби в имота, тази била най-голямата. Целият му
труд и спомени били унищожени, а имота- напълно ограбен. Той е на 89г и
продължава да чака възмездие за извършителите на престъплението, които да бъдат
разкрити и осъдени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, допустими, относими и неоспорени, и от показанията на разпитаните двама свидетели,
ценени като преки и непосредствени, безпротиворечиви и взаимно допълващи се .
Така установените факти, водят до следните правни
изводи:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правна квалификация чл. 2б ал.1 вр. с ал.3 ЗОДОВ и цена 20 000лв- и 30 200лв.
Искът за неимуществени вреди е основателен и доказан, но предявен в завишен
размер, а искът за имуществени вреди- изцяло неоснователен.
Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната
квалификация на иска за обезщетение за вреди от нарушаване правото по чл.6 §1
ЕКЗПЧОС по висящо производство, ако
производството, по което е допуснато нарушението, е образувано след влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ.
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е материално-правна
и има действие занапред, считано от датата на влизането й в сила/ ДВ бр.
98/11.12.2012г/,.
Тъй като процесното ДП № 56/2013г е
образувано на 01.04.2013г, т.е. след
влизането й в сила, приложима е именно тази норма, която урежда самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ
за обезщетение за вредите от нарушение на правото по чл.6§1 ЗОДОВ по висящо
производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8
ал.2 ЗОДОВ, а именно: да е изчерпана административната процедура за обезщетение
на вредите по реда на глава трета “а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
По неприключили дела, които продължават да са висящи и при които е налице
забавяне, нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда за
ЗОДОВ директно пред съда.
Лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от нарушаване на неговото право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията, може
да е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението и е надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ.
Тъй като ищецът твърди, че е пострадал
от престъпление, за което има образувано и висящо ДП № 56/2013г, е активно легитимиран да
предяви иск по чл. 2б ал.1 вр. с ал.3 ЗОДОВ.
Искът
по чл. 2б ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на
производството/ в случая ДП № 56/2013г/ се преценява с оглед критериите по чл. 2б ал.2 ЗОДОВ и тези,
установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и техните процесуални и законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
имащи значение за правилното решаване на спора.
В казуса вредите се претендират от неприключило в
разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията ДП
№ №56/2013г, образувано на 01.04.2013г и спряно на 23.05.2013г за разкриване на
извършителя на престъплението.
Срокът, който е изтекъл от образуване
на това досъдебно производство до настоящия момент е 4 години и 10 месеца, който при всички случаи
е неразумен срок за разглеждане и
решаване на едно дело, което не се отличава
с правна или фактическа сложност.
От свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът е търпял неимуществени
вреди от неприключилото в разумен срок ДП № 53/2013г. Той страдал от липсата на
възмездие и безнаказаност на извършителите на престъплението. През всичките
години очаквал справедлив съдебен процес, в който нанесените му вреди ще бъдат
възмездени. От имота му били отнети множество движими вещи, част от които със
сантиментална стойност. Целият му имот бил ограбен и опустошен от крадци до
степен на пълна неизползваемост, от което също е търпял душевни болки и страдания.
Общата продължителността на разследването е 4
г и 10 месеца, която се счита за нарушение на един от основните принципи на
наказателното производство, прогласен в чл. 22 ал.2 НПК, а именно: прокурорът и
разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в чл. 234 НПК
срокове.
Съгласно чл. 245 ал.2 НПК, прокурорът
възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за
спиране.
Според
чл.245 ал.3 НПК, при възобновяване на спряното производство, разследването се
извършва в сроковете по чл. 234 НПК, но те не включват времето, през което
наказателното производство е спряно.
Следователно, докато е спряно наказателното производство, сроковете по чл.
234 НПК не текат, а НПК не регламентира колко време може да бъде спряно едно
наказателно производство.
Въпреки това, едно наказателно
производство не може да бъде спряно до безкрайност и макар да не текат срокове
по време на спирането, в случая висящността на делото е продължила 4г и 10 месеца .
Задължението на прокурора е
разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство, е
основано на принципа, регламентиран в чл. 22 ал.2 НПК, който е основополагащ и
гарантиращ разглеждането и решаването по делата в разумен срок.
Следователно, независимо че производството
по делото в досъдебната фаза е спряно, фактическата висящност на делото обосновава извод за
нарушено право на разглеждането му в разумен срок.
Макар и спряно, считано от 23.05.2013г
и невъзобновено до момента, висящността продължава вече 4 години и 10 месеца,
т.е. делото не е приключило в рамките на
разумните срокове по чл. 6 §1 от Конвенцията, от което са произтекли
неимуществени вреди за ищеца –душевни болки и страдания, които следва да му
бъдат възмездени.
Съдът намира за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, сумата 10 000 лв., имайки предвид възрастта и
здравословното състояние на ищеца, претърпените от него душевни болки страдания
от неприключилото почти 5 години досъдебно производство, болката от
унищожаването на имота му, чувството за липса на справедливост и безнаказаност
за извършителите на престъплението.
Следва да се отчете, че причина за това
неприключило в разумен срок ДП е и поведението на ищеца, който подал жалба до
полицията на 21.01.2013г за констатирана
кражба в неговия имот на 27.05.2012г, т.е. 8 –месеца по-късно. Самият той в
подадената от него жалба до началника на РПУ-Твърдица с вх. №
142/21.01.2013г, твърди, че пристигнал в имота на 27.05.2012г и установил, че е
извършена поредната кражба.
След като узнал за тази кражба на
27.05.2012г, е необяснимо защо е подал жалба в полицията 8 месеца по-късно. С
това забавено сезиране на полицията е допринесъл за забавяне на разследването по
досъдебното производство и е обстоятелство по чл. 5 ЗОДОВ, което
намалява отговорността на прокуратурата.
С 8 месеца по- късно подадена жалба ищецът
е допринесъл за съпричиняване на резултата, а именно забавяне на
производството, като степента на това съпричиняване според съда е 50 %., поради което искът му за неимуществени
вреди следва да се уважи до размер на 5 000лв.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда- 26.05.2017г/ датата на пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли, по следните съображения:
Несъмнено ищецът е претъпял имуществени
вреди от няколко кражби, в т.ч. и от последната, констатирана от него на
27.05.2012г, които се изразяват в пазарната цена на липсващите от имота движими
вещи, но тези вреди са настъпили в пряка причинна връзка от престъплението
кражба, а не от неприключилото в разумен срок
ДП № 56/2013г.
Във
фазата на съдебното производство, ако подсъдимия бъде осъден по повдигнатото му
обвинение за извършена на 27.05.2012г кражба
в имота на ищеца, в качеството си на граждански ищец той би могъл да претендира
връщане на вещите или заплащане на тяхната стойност.
Освен това, нито са установени всички вещи,
които са били налични в имота преди кражбата -техния вид, брой, състояние и
пр., нито кои вещи са откраднати при
последната кражба, т.к. в имота са извършени няколко кражби. Това са обстоятелства,
които се доказват в ДП и въз основана на събраните доказателства- повдига
обвинение срещу извършителя на кражбата, ако бъде
разкрит.
При този изход от спора, ответникът дължи ищеца разноските по делото, съобразно уважената част
от иска, възлизащи в размер на 200.20лв
от общо 2010лв./ 2000лв- платено в брой
адв. възнаграждение и 10 лв- д.т./
Прокурорът
направи възражение за прекомерност на адв. хонорар, платен от ищеца, което е
неоснователно.
Платеният
от ищеца адв. хонорар е 2000 лв. и е под минималния размер
от 2036лв, определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА
на Република България, ********* да заплати на К. Д.М. ***, с ЕГН- ********** и съдебен
адрес: ****, чрез адв.Г.М., сумата 5 000лв/
пет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване
правото му на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6 § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните
свободи на ДП №56/2013г по описа на РУ на МВР-Твърдица,
пор.№ 528/2013г на РП-Сливен, вх.№ 727/2013г на РП-Сливен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 26.05.2017г до окончателното изплащане,
и 200.20 лв- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д.М. против ПРОКУРАТУРАТА
на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неприключило в разумен срок по чл.6 § 1 КЗПЧОС ДП № №56/2013г на РУ на МВР-Твърдица, пор.№ 528/2013г на
РП-Сливен, вх.№ 727/2013г на РП-Сливен, - ДО ПЪЛНИЯ
МУ РАЗМЕР от 20 000лв, а иска за
имуществени вреди в размер на 30 200лв– ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: