РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500981 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. ХР. Н. с ЕГН-********** с адрес:
***** подадена от пълномощника му адв.Кирязова-Кожухарова срещу Решение №604 от
01.04.2022г.,постановено по гр.д.№6987/2021г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил
иска на въззивника Н. за осъждане на ответницата ЗЛ. М. В. с ЕГН-********** с адрес:
***** да заплати на ищеца Н. ХР. Н. сумата от 810.72 лева,представляваща обезщетение за
вреди,изразяващи се в направени разноски за ремонт на собствения на ищеца автомобил
марка“Мазда“,модел 5,с рег.№А1550 МТ,причинени в резултат на бездействието на
ответницата,изразяващо се в лошо възпитание и неупражнен надзор върху малолетното и
дете Кр. Н. М.,в резултат на което на 27.03.2021г.между 10.00 часа и 14.00 часа последният е
нарушил лаковото покритие на предна дясна врата,задна дясна врата ,заден ляв калник и
задна броня на лекия автомобил,който е бил паркиран на паркомясто в
гр.Бургас,кв.“Сарафово“,находящо се пред комплекс „Лас Биризас“,срещу
хотел“Атлантис“,ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.03.2021г.до
окончателното изплащане на задължението,на основание чл.48 ал.1 ЗЗД.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като необосновано и постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.На първо място съдът е
1
приел,че при извършена служебна справка по страни в ЕИСС е установил,че срещу ищеца е
било водено наказателно дело за хулиганство,с пострадал ответницата,както и че същият е
осъден с влязла в сила присъда по нохд №4341/2020г.на БРС за закана за убийство спрямо
ответницата.Тази фактическа констатация на съда е била оспорена от въззивника,като е
заявено,че тя е невярна,но е участвала при формирането на вътрешното убеждение на
съда,довело до извода му за неоснователност на иска.Съдът е приел,че този факт е служебно
известен,без между страните да е имало такива твърдения и без да е указал
доказателствената тежест в тази насока,като не е констатирал това и в доклада си по
делото.В нарушение на чл.155 ГПК съдът не е обявил на страните,че ще счита тези факти за
служебно известни ,за да може ищецът да вземе отношение по тях и да ангажира
доказателства за оборването им,ако прецени това за необходимо. Оспорен е и изводът на
съда,че по делото не е установено в условията на пълно и главно доказване,че детето на
ответницата е причинило процесните вреди.Направен е анализ на събраните по делото
доказателства,като се прави довод,че ищецът е доказал безспорно,че детето на ответницата е
причинило вредите на автомобила на ищеца,като тя самата не е упражнила контрол.
Оспорено е становището на съда,че представените и приети като доказателства по делото
материали от проверката,извършена от МВР и РП-Бургас не са годно доказателствено
средство.В тази връзка се изтъква,че Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 27.05.2021г.на прокурор при БРП с изх.№4782/2021г.е официален
документ,от който се установява безспорно,че след извършената проверка е установено,че
детето Кр. Н. М. ,малолетен,с родител ЗЛ. М. В. е надраскало с дървена пръчка лаковото
покритие на боята на МПС марка“Мазда“,с рег.№А1550МТ,собственост на въззивника.Сочи
се,че по отношение на това постановление следва да се има предвид,че преписката е
прекратена поради аргумента,че извършителят е малолетно лице,което съгласно чл.32 ал.1
НК е наказателно неотговорно.Именно по тази причина ищецът е предявил иск с правно
основание чл.48 ЗЗД срещу родителя на малолетното дете,който е отговорен за
вредите,причинени от детето му.Оспорени са мотивите на съда и в частта,досежно анализа
на доказателствата и по-специално показанията на св.Д.Г.,който освен в хода на
полицейската проверка е разпитан и пред съда в настоящото производство,като е заявил
ясно,че детето на ответницата е драскало колата и е било облечено с червени дрехи.Съдът не
е взел предвид и че самата ответница в сведенията,дадени пред разследващите органи е
направила извънсъдебно признание на претенцията на ищеца,като се позовава на съдебна
практика на ВКС относно доказателствената сила на извънсъдебното признание на
неизгодни за страната факти. Изложени са доводи и относно неправилността на
анализа,направен от БРС на показанията на св.Д.В. Отделно,съдът не е съобразил и
становището на ответницата в отговора на исковата молба,в което не се съдържа оспорване
на твърдението на ищеца,че вредите са причинени от малолетното и дете,а се заявява
позиция,че ответницата не е имала възможност да предотврати вредите,а детето и е много
добре възпитано и тя го е държала под контрол и надзор.Моли решението на БРС да бъде
отменено,като се постанови решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да
бъде уважен.При условията на чл.266 ал.3 ГПК въззивникът е формулирал доказателствено
2
искане,предвид допуснатото от БРС процесуално нарушение на разпоредбата на чл.155 ГПК
–да бъде допуснато и прието като писмено доказателство по делото свидетелство за
съдимост на въззивника. Отправено е и искане да се извърши отново служебна справка в
ЕИСС за образувани дела и постановени съдебни актове срещу въззивника,с оглед
оспорването на фактическата констатация на районния съд относно водено дело за
хулиганство с пострадал ответницата и осъдителна присъда на ищеца за закана за убийство
спрямо ответницата.
Въззиваемата ЗЛ. М. В. не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивникът Н.,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.Кирязова-Кожухарова,в
която се поддържа въззивната жалба и доказателствените искания и се отправя искане за
уважаването и от въззивната инстанция.Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата В. редовно уведомена,не се явява и не се
представлява.Постъпила е молба от пълномощника и адв. Василева.,в която се изразява
становище за неоснователността на въззивната жалба и се отправя искане решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи
следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.48 ЗЗД вр.с чл.45
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. Това е специален състав на непозволеното
увреждане, обусловен от установяване на противоправно поведение от страна на родители
или осиновители, изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и да
осъществяват контрол и надзор върху поведението на непълнолетните си и малолетни деца.
По реда на чл. 48 ЗЗД родителите отговарят само ако децата живеят при тях и не
отговарят,ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
В исковата молба ищецът Н. е твърдял,че на 27.03.2021г.между 10.00 часа и 14.00
часа Кр. Н. М.,малолетен син на ответницата З.В. е нарушил лаковото покритие на предна
дясна врата,задна дясна врата ,заден ляв калник и задна броня на лек автомобил
„Мазда“,модел 5,с рег.№А1550 МТ,,собственост на ищеца,който е бил паркиран на
паркомясто в гр.Бургас,кв.“Сарафово“,находящо се пред комплекс „Лас Биризас“,срещу
3
хотел“Атлантис“. Ищецът е твърдял,че е претърпял имуществени вреди в размер на сумата
от 810.72 лева,представляваща направените от него разноски за ремонт на собствения му
автомобил, причинени в резултат на бездействието на ответницата В.,изразяващо се в лошо
възпитание и неупражнен надзор върху малолетното и дете Кр. Н. М.. Претендирал е
осъждането и да му заплати сумата 810.72 лева,предсталвяваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от непозволеното увреждане,ведно със законната лихва от
датата на увреждането-27.03.2021г.до окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба ответницата В. е оспорила предявения иск,като е
заявила,че оспорва твърдението на ищеца,че К.М. е причинил твърдяното от ищеца
увреждане,като е заявила,че липсват доказателства,че има нанесена вреда от детето и.На
следващо място е оспорила представената от ищеца фактура,като е заявила,че автомобилът е
пребоядисан на 09.09.2021г.и с оглед изминалия период от време- 6 месеца е напълно
възможно всяко трето лице да е нанесло претендираните вреди,а освен това пред БРП
ищецът е твърдял,че щетата е в размер на 400 лева,а няколко месеца по-късно твърди,че
щетата е 810.72 лева,което следва да се възприеме като негово недобросъвестно
поведение.При условията на алтернативност е поискала отхвърляне на иска по
съображения,че не е имала възможност да предотврати настъпването на каквито и да било
вреди,детето и е добре възпитано и го е държала под контрол и надзор,но въпреки това не е
успяла да предотврати вредите.
В отговора на исковата молба ответницата не е заявила твърдения за извършени от
ищеца престъпления,от които тя е пострадала,нито за наличие на причинна връзка с
твърдяното по настоящото дело непозволено увреждане.Съдът не е обявил и в доклада си по
реда на чл.155 ГПК служебно известни му факти за осъждане на ищеца,а ги е посочил за
първи път в решението си,като ги е взел предвид при постановяването му,което
представлява съществено процесуално нарушение.
Във въззивното производство са допуснати и приети нови писмени доказателства-
свидетелство за съдимост на ищеца №4987 от 06.04.2022г.издадено от БРС и писмо № 7147
от 15.07.2022г.на заместник-административния ръководител на БРС,от които се установява
безспорно,че ищецът Н. ХР. Н. не е осъждан и в периода от 01.01.2019г.до
момента/15.07.2022г./няма образувани срещу него наказателни дела от общ характер в БРС.
При това положение посочените в решението на БРС като служебно установени факти въз
основа на служебна справка в ЕИСС – че срещу ищеца се води наказателно дело за
хулиганство с пострадал ответницата и че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по нохд
№4341/2020г.по описа на БРС за закана за убийство спрямо ответницата са и неверни,тъй
като не се подкрепят от събраните във въззивното производство горепосочени писмени
доказателства. Основателно в тази връзка е оплакването на въззивника,че БРС е обосновал
решението си с нетвърдени от ответницата и обективно несъществуващи факти за
противоправно поведение на ищеца спрямо ответницата.
БРС е приобщил като доказателства по делото електронни документи-видеоклипове и
снимки,с дата на снемане 29.03.2021г. и ги е обсъдил в решението си,констатирайки,че са
4
заснети посочените от ищеца в исковата молба увреждания на лекия автомобил и че се
установява,че дете,облечено в червено на видима възраст около седем-осем години,в
присъствието на друго дете,уврежда лаковото покритие на процесния лек автомобил с
пръчка,като на част от снимките присъстват две жени с детска количка.Приета е била като
доказателство по делото и представената от ищеца фактура за заплатената от него сума за
пребоядисване на автомобила в размер на 810.72 лева. Правилно съдът е дал вяра на
представените електронни документи,съобразявайки,че същите са годно доказателствено
средство съгласно чл.184 ал.1 ГПК вр.с чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ. Автентичността на записите от
охранителната камера не е била оспорена от ответницата В.,а св.Д.Г. ,който отговаря за
охраната и видеонаблюдението на комплекс „Атлантис“ е дал показания по делото,от които
безпротиворечиво се установява,че записите са били прегледани от него в деня на
увреждането по молба на ищеца,след като последният установил надраскването на
автомобила си. В показанията си св. Г. описва какво е видял на записите от
видеокамерата,което е идентично с установеното от съда.В допълнение следва да се
отбележи,че записите от видеокамерата са били предадени на органите на досъдебното
производство и приобщени към преписка с вх.№338800/2238/21 образувана по съобщение
на ищеца Н. за увреждането на автомобила му.
Правилно и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства
БРС е приел,че е установено по делото увреждането на автомобила на ищеца на датата и в
обема,посочен в исковата молба, както и механизмът,по който то е причинено- надраскване
с пръчка от дете,в резултат на което е нарушено лаковото покритие на автомобила.
За да отхвърли предявеният иск,районният съд е приел,че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване,че именно детето на ответницата е причинило
процесните вреди. Правилно е съждението му,че съобщението на ищеца до органите на
МВР за извършено престъпление не е годно доказателствено средство в настоящото
производство,но същото може да бъде ценено при проверката на достоверността на
показанията на св.Д.Г. ,доколкото в него ищецът е описал как е било установено кое е
детето,надраскало автомобила му.В сведението ищецът е заявил,че св.Д.Г. при прегледа на
записите от видеокамерата е разпознал ответницата З.В. и детето и,което е драскало
автомобила на ищеца с пръчка.В даденото от св.Д.Г. сведение в хода на полицейската
проверка той не е заявил нещо различно от заявеното пред съда в настоящото
производство,поради което това сведение следва да се цени в подкрепа на извода,че
показанията на този свидетел са безпротиворечиви и достоверни.
От показанията на св.Д.Г.,дадени пред БРС се установява,че той отговаря за охраната
и видеонаблюдението на комплекс“Атлантис“.св. Г. познавал ищеца,по повод възлагани му
ремонтни работи в комплекса,а ответницата В. не познавал лично,но я е виждал
неведнъж,включително и да се разхожда с детето, знаел коя е и къде живее. На процесната
дата при него дошъл ищецът и помолил да върнат камерите и да ги прегледат.При прегледа
на записите свидетелят установил,че едно момче на възраст около 7 години драска колата на
ищеца.На записите свидетелят видял млада жена/“момиче“/,което той познал,че е
5
„въпросната госпожа В.“ .Детето,което драскало колата било с червени дрехи и приличало
на сина на ответницата В. и тъй като на записите се виждало,че детето било с ответницата
,свидетелят счел/“решил“/,че е нейното дете.Казал на ищеца къде живее ответницата,за да
отиде да я потърси и да се разберат.
От показанията на св.Д.В..,приятелка на ответницата ,се установява,че нейното дете и
детето на З.В. са в един клас,играят често заедно. Съдът е предявил на свидетелката
снимките на л.35-38 от представения снимков материал по делото с въпрос дали познава
някое от децата. Свидетелката е заявила,че „Това на снимката може да е моето дете,да са
играли,но не мога,трябва да го видя по-добре. Децата играят често заедно. Ние също сме от
Сарафово.Не мога да кажа с точност сега.Като не ги видя в лице не мога да кажа.“ В
протокола липсва отразяване на изявление на свидетелката В. кое от двете деца на снимката
тя предполага,че може да е нейното дете,поради което изводът на съда,че тази свидетелка не
може да разпознае дали детето на снимките,облечено с черно яке е нейното дете е
необоснован. Отделно,свидетелката не е заявявала ,че не може да каже дали някое от двете
деца на снимките е детето на ответницата,поради което и този извод на съда също е
необоснован. На снимките на л.36,37 и 38 освен двете деца /момчета на възраст около 7-8
години/ се виждат и две жени,при това с доста ясно различими лица и дрехи,но на
свидетелката не е бил зададен въпрос дали разпознава себе си и ответницата В.,не е бил
предявен на свидетелката и видеозаписът от камерата,изгледан от св. Г.,на който той е
разпознал ответницата и детето и.
БРС е кредитирал показанията на св. Г.,но неправилно е приел,че свидетелят не е
заявил с категоричност,че именно детето с червеното яке е синът на ответницата,а освен
това не е уточнил коя от двете жени на видеозаписите е ответницата. Свидетелят е заявил в
показанията си пред съда ясно и безпротиворечиво своите категорични възприятия-
разпознал на видеозаписите ответницата В. и детето,с което я е виждал да се разхожда.
Предположението на свидетеля е само относно факта дали това дете/с червеното яке/ е син
на ответницата,тъй като свидетелят не познава лично нея и децата и. Отделно, съдът не е
предявявал на св. Г. снимките и видеозаписите, поради което не е имал основание за
извод,че свидетелят не е уточнил коя от двете жени на видеозаписите е ответницата.
Показанията на св.В.,която само по предявените и снимки не е успяла да разпознае
единствено своето дете, но не и себе си,ответницата и нейното дете, не могат да бъдат
ползвани като аргумент в подкрепа на тезата,че причинителят на вредата не може да бъде
установен по несъмнен и категоричен начин. Въззивният съд не споделя и довода на БРС,че
макар да кредитира показанията на св. Г.,не дава вяра на извършеното от него разпознаване
на ответницата В. и детето,тъй като не разполагал със специални знания да извършва тази
дейност. Свидетелят действително не е експерт в тази област, но възложената му дейност по
охраната и видеонаблюдението на комплекс „Атлантис“,кв.Сарафово,предпоставя
изградени умения да преглежда записите от видеокамерите в комплекса,както и да познава
собствениците и живущите в комплекса,поради което въззивният съд няма основание да
постави под съмнение възприятията му и извършеното разпознаване на ответницата и
6
детето. Не без значение е и фактът,че даденото от него сведение в хода на полицейската
проверка по случая относно разпознаването на ответницата и детето на видеозаписа е
идентично в съдържанието си с показанията ,дадени пред съда и е било потвърдено в хода
на извършената полицейска проверка.
По делото е прието като доказателство Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство с изх.№4782 от 27.05.2021г.на прокурор Т.Петрова в БРП. В
постановлението прокурорът посочва,че в хода на извършената проверка от Пето РУ на ОД
МВР гр.Бургас по преписка №338800-2239/2021г.образувана по заявление на ищеца Н. е
било установено,че детето,надраскало лаковото покритие на автомобила на ищеца е синът
на ответницата К.М.,малолетен на 7 години. Прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство и е прекратил преписката на основание чл.199 ал.1 вр.с чл.213 ал.1 вр.с чл.24
ал.1 т.1 НПК и чл.32 ал.2 НК – поради малолетието на извършителя К.М.,тъй като е
наказателно неотговорно лице,което поради възрастта си не може да разбира свойството и
значението на постъпките си и техния общественоопасен характер и не може да му се вмени
виновно поведение.
Основателно е оплакването на въззивника,че БРС не е обсъдил горецитираното
прокурорско постановление като доказателство по делото,приемайки,че всички представени
и приети от него материали/документи от полицейската проверка по случая не са годно
доказателствено средство.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда има задължителна сила за
гражданския съд,който разглежда гражданските последици от противоправно деяние,
относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Постановленията на прокурора,с които се отказва образуване на досъдебно производство
или се прекратява образувано досъдебно производство не се ползват с обвързваща
гражданския съд доказателствена сила,а такава е придадена само на влязлата в сила
присъда/вж. Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. по описа на II т.о. на ВКС./.
Прокурорското постановление обаче е официален документ по смисъла на чл.179 ГПК -
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му,по установената форма и ред и
съставлява доказателство за изявленията пред съответния орган и за извършените от него и
пред него действия. БРС е приел представеното от ищеца прокурорско постановление като
доказателство по делото,но не го е обсъдил конкретно в решението си.Постановлението не е
било оспорено от ответницата по реда на чл.193 ГПК,поради което и същото следва да бъде
ценено от съда така,както повелява процесуалният закон. От съдържанието на
постановлението се установява,че в хода на извършената полицейска проверка е било
установено,че детето,надраскало лаковото покритие на автомобила на ищеца е К.М.- син на
ответницата В.,като прокурорът е отказал да образува досъдебно производство ,тъй като
извършителят е наказателно неотговорно лице /малолетен/.
Показанията на св. Г.,дадени пред районния съд, следва да бъдат преценени в
съвкупност и с установените в хода на полицейската проверка факти досежно лицето,
извършител на непозволеното увреждане,посочени в постановлението на прокурора.Тази
7
преценка води въззивния съд до извод, че извършеното от св. Г. разпознаване на
ответницата В. и детето и в деня на увреждането,потвърдена от него в даденото по
полицейската проверка сведение и категорично заявено в показанията му пред БРС е било
проверено в хода на полицейската проверка,като прокурорът не е намерил основание да
приеме,че авторството на деянието не е установено или че друго дете е увредило
автомобила,а точно обратното- като извършител на увреждането е посочен малолетният син
на ответницата К.М.. Както се посочи по-горе,непълните и неясни показания на св.В. не
могат да опровергаят или поставят под съмнение категоричността на възприятията на св. Г.,
подкрепени и от резултата от извършената полицейска проверка,обективиран в
прокурорското постановление.
Неоснователно е и възражението на ответницата В. досежно невъзможността и да
предотврати настъпването на каквито и да било вреди,което представлява основание за
изключване на отговорността на родителя за вреди,причинени от детето му съгласно чл.48
ал.3 ЗЗД. Въззивният съд приема,въз основа на показанията на св.В.,че детето на
ответницата е добре възпитано в широкия смисъл на понятието,за което тя е полагала грижи
и усилия,но очевидно същите не са били достатъчни. Не се установяват факти и
обстоятелства,сочещи на обективна невъзможност на ответницата да предотврати
настъпването на процесните вреди. От показанията на св. Г. и приетите като доказателства
по делото електронни документи /записи от видеокамера/ се установява
безпротиворечиво,че ответницата В. е оставила детето за известно време без контрол и
надзор и именно тогава то,играейки си с пръчка е надраскало автомобила на
ищеца,нарушавайки лаковото покритие и е причинило процесната имуществена вреда. В
същия смисъл е и даденото с Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г.,
IV г. о., ГК тълкуване на чл.48 ал.3 ЗЗД,което се споделя от настоящия съдебен състав. При
това положение,неоснователно и недоказано е твърдението на ответницата,че не е оставяла
детето си без контрол и надзор, но не е била в състояние да предотврати вредите.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че решението на БРС ,с
което е отхвърлен предявеният иск е неправилно,незаконосъобразно и необосновано от
доказателствата,събрани по делото,поради което същото следва да бъде отменено,а
предявеният иск уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода от въззивното обжалване и съобразно чл.78 ал.1 ГПК,в полза на
ищеца Н. следва да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Пред
БРС той е направил разноски в размер на 355 лева,съгласно представен списък на
разноските,а пред БОС – 275 лева,които съдът възлага за плащане върху ответницата З.В..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №604 от 01.04.2022г.,постановено по гр.д.№6987/2021г.по описа
8
на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.48 ал.1 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД ответницата ЗЛ. М. В. с ЕГН-
********** с адрес: ***** в качеството и на родител,упражняващ родителските права
върху малолетния Кр. Н. М. с ЕГН-******** да заплати на ищеца Н. ХР. Н. с ЕГН-
********** и с адрес: ***** сумата от 810.72 /осемстотин и десет лева,седемдесет и две
стотинки/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
причинени от малолетния син на ответницата Кр. Н. М. с ЕГН-******** на
27.03.2021г.между 10.00 часа и 14.00 часа,изразяващи се в увреждане/надраскване/ с
помощта на пръчка на лаковото покритие на предна дясна врата,задна дясна врата ,заден
ляв калник и задна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка“Мазда“,модел 5,с
рег.№А1550 МТ,който е бил паркиран на паркомясто в гр.Бургас,кв.“Сарафово“,находящо
се пред комплекс „Лас Биризас“, срещу хотел“Атлантис,ведно със законната лихва от датата
на увреждането-27.03.2021г.до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗЛ. М. В. с ЕГН-********** с адрес: ***** да заплати на ищеца Н. ХР. Н. с
ЕГН-********** и с адрес: ***** сумата от 355 лева,представляваща разноски,направени в
производството пред БРС и сумата от 275 лева,представляваща разноски,направени в
производството пред БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9