№ 219
гр. Перник, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20231700500134 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от Т.Б.В. – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град чрез гл.
юрисконулт Д.В. срещу Решение № 160 от 21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1052/2021
г. на Районен съд гр. Радомир.
С Решението Районен съд гр. Радомир е признал за установено на осн. чл. 1, ал. 1 от
ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – гр. Перник с ЕИК 1210825210231, че Р. К. К. е
придобила трудов и осигурителен стаж за периода 20.08.2018 г. – 05.09.2019 г. при
работодателя „Студиос груп“ ЕООД.
С депозирана въззивна жалба с № 903 от 14.02.2023 г., Т.Б.В. – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град чрез гл.
юрисконулт Д.В. обжалва първоинстанционното решение, като намира същото за
неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо
място отбелязва, че при постановяване на своя акт, съдът не се е съобразил с наведените
доводи в исковата молба и поддържани в хода на съдебното производство, че искът е
недопустим. Твърди, с оглед на събраните по делото доказателства за безспорно установено,
че осигурителят на ищцата е вписан и към настоящия момент не е прекратил дейността си.
В продължение добавя, че в този смисъл правоотношението е между осигурителя и
осигуреното лице и, че законодателят е предоставил в тежест на ищцата снабдяването и
предоставянето с удостоверение, че архива е изгубен или унищожен и служи за защита на
нейния интерес, което регламентирано задължение обаче тя не е изпълнила. По подробно
изложени съображения, намира че не са били на лице предпоставките за допустимост на
иска по ЗУТОССР, като твърди, че с предявения от ищцата иск, същата е целяла по исков
ред да бъдат премахнати законовите последици от влязъл в сила административен акт,
каквато законова възможност в ЗУТОССР не е регламентирана. В заключение
жалбоподателят твърди, че неправилно районния съд е приел, че в производството е
допустимо събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, като
отбелязва, че в хипотезата на допустимост на свидетели, съгласно чл. 6, ал.4 от ЗУТОССР
1
за свидетели се допускат само лица, които разполагат с писмени доказателства, относно
факта, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през
периода през който е положен претендирания стаж. Въз основа на тези доводи се иска
отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, а предявената с исковата молба
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. К. К. чрез адв. Л.А.П. е подала отговор на жалбата. С
него се твърди, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна, като оспорва изцяло
направените с нея възражения. Намира за безспорно доказани фактите и обстоятелствата,
въз основа на които първостепенния съд е постановил своето решение. Счита постановеното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и съобразено след
обстоен анализ на събраните доказателства по делото, както и на заявените от страните
възражения. По подробно изложени доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на направените съдебни и
деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Моли за осъществяване на
косвен съдебен контрол на осн. чл. 117 от Конституцията на РБългария вр. чл. 17, ал. 2 от
ГПК.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен
интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Относно направеното с отговора към въззивната жалба доказателствено искане за
изискване по служебен път от Районна прокуратура гр. Перник на копие от трудов договор
№ 5 от 03.09.2018 г., предмет на разследване по ДП № 24/2020 г. или издаване на
удостоверение на заинтересованата страна, въз основа на което същата да се снабди с копие
на изискания документ, съдебният състав счита, че жалбоподателят иска събирането на
доказателство, което е могъл да посочи своевременно в първоинстанционното производство,
поради което към момента същото се явява преклудирано, съгл. забраната но чл. 266, ал.1 от
ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл.
266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения и събирането
на доказателства, които страната е могла своевременно да заяви и представи в първата
инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение.
Досежно искането да се направи запитване до Национална агенция по приходите,
относно автентичността, истинността и достоверността на документите, издадени от
служителя на НАП – Иванка Тодорова на 14.10.2019 г., а именно:
1/ справка актуално състояние на всички трудови договори на осигурител Студиос
груп ЕООД;
2/ справка – данни за осигуряването по Булстат за период 01.05.2016 г. до 31.10.2019 г.
/въведена/ на осигурител Студиос груп ЕООД;
2
3/ справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ от
осигурител Студиос груп ЕООД, което доказателствено искане е направено от Р. К. К. и
пред първа инстанция, където е прието и по делото са приложени всички изискани
документи, то настоящата инстанция намира, че не е необходимо повторното им изискване
и прилагане по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023
година от 10,40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с отговора на въззивната жалба искания
за събиране на доказателства.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или
електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е
задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4