Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
260161/12.1.2021г.
Сияна Генадиева – съдия при варненския районен
съд, като съдия-докладчик по НЧХД №47/2021г. по описа на ВРС, 13 н.с., след като се запознах с материалите по делото и като обсъдих въпросите, предмет на проверка, намирам, че са налице
основания за прекратяване на производството по делото.
С тъжбата си подадена до РС
Варна, частният тъжител В.Н.Н. е повдигнал обвинение против вещите лица Михайл
СерафимовАтанаска А.-Боева и Е.И., за това че в съдебно заседание проведено в
РС Варна 6-ти състав на 15.07.2020г. „умишлено са изготвили и представили
невярна, неточна, грешна и нагласена тройна автотехническа експертиза“. В
тъжбата се сочи, че ще се докаже въз основа на представените доказателства
изготвянето на нагласена и невярна експертиза.
От съдържанието на тъжбата,
е видно че тъжителят не е дал правна квалификация на инкриминираното
престъпление.
Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК)
в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства относно
престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка при която твърди, че е
било извършено престъплението - неговия автор, дата и място на извършване, обстоятелствата,
при които е било извършено и в какво се е изразило същото. На практика
обвинението в производството от наказателно-частен характер се формира въз
основа на тъжбата съдържаща описание на фактите. По този начин от една страна ще бъде очертан
предмета на доказване в бъдещото съдебно производство (което е от съществено
значение както за подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно
бъде гарантирана възможността за ефективно реализиране на правото на защита на
подсъдимия. Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на
подсъдимия да бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност
да се защити както по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона
е създал по особен (смесен ) характер за начина на формулирането на обвинението
от фактическа и правна страна в производството от наказателно частен характер.
Фактическите предели на обвинението се
определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за
осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата
картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу
конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения
предмет.
Съобразно
константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието съобразно
описаните в тъжбата обстоятелства, като съда в никакъв случай не е обвързан с
дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието
представлява престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия и са
спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК,
включително и спазването на шест месечния срок, съдията докладчик предава на
съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.
В депозираната от
тъжба се твърди, че е налице изготвяне на невярно експертно заключение по НОХД
2537/2019г. по описа на РС Варна.
При
така изложените факти, съдът приема, че описаните в жалбата факти и
обстоятелства съдържат признаците на извършено престъпление от общ характер, а
именно – престъпление по чл. 291 от НК.
При тези факти не може да се направи извод, че
изложеното в тъжбата съдържа признаците на осъществено престъпление по от
частен характер. В конкретния случай изнесените в тъжбата обстоятелства могат
единствено и само да се квалифицират като съдържащи признаците на
престъплението по чл. 291 от НК. Това е така, защото в тъжбата се твърди, че е
налице изготвяне на невярно заключение от страна на вещи лица, което е
послужило за „оневиняване на извършителя на деянието“. Според
настоящата инстанция, който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен
орган на власт писмено или устно съзнателно даде невярно заключение е деяние
съставомерно по чл. 291 от НК, т.е. касае се за престъпление от общ характер и
за него задължително се провежда досъдебно производство. В конкретния случай са
налице изискванията за квалификация на деянието по посочения текст, а именно
чл. 291 ал.1 от НК.
Поради
изложеното съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено.
Съобразно настъпилата промяна в процесуалния закон със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от
4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) се отменя правомощието на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното
производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не
съставлява престъпление. Задължение е на съдията докладчик още в първия стадий
на съдебната фаза да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление,
което се преследва именно по частен ред, продължава да съществува. Това е така,
тъй като съществува правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, когато е образувано по тъжба на
пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. Нормата на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление,
респективно дали то е токова, което се преследва именно по този процесуален ред
– по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Поради това
отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което е идентично с от
първото възникналото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява правна промяна.
Съдът счита, че и след
последните изменения в НПК от ДВ бр. 63/2017 г. е налице правомощие за
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по дела от частен
характер, ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл.
81 от НПК, в това число,
ако в същата не се съдържат данни за престъпление от частен характер. Съгласно
разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо, съдията-докладчик насрочва делото
от частен характер, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в
съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията
за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание.
Когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл.
81 от НПК, защото в нея
не е описано съставомерно деяние, то съдът е длъжен да прекрати наказателното
производство, като основанието за това е предвидено в чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
От 5.11.2017 г.
първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена
изключително на съдията-докладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017
г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1,
т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. С
приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от
29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 1 НПК (отм.) продължава да съществува като компетентност, а
съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да
прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1,
т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано в
обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдията-докладчик
не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата. С измененията в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява образуваното
производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК
(актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата,
не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК. А този извод, както се посочи и по-горе,
се подкрепя и от разпоредбата на чл. 252, ал. 4 НПК, добавена с последните изменения на
закона, която предвижда че следва бъдат разглеждани в съдебно заседание, само
редовни тъжби. Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея
престъпление от частен характер, обосновава прекратяването на наказателното
производство.
По дела, образувани по тъжба на
пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква след като
съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането си по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на
фактите изложени в тъжбата. Поради това, за разлика от делата, образувани въз
основа на обвинителни актове, по делата, образувани по тъжба на пострадалия,
съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен тъжбата и препис от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй
като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по
този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на
съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на
престъплението, предмет на разглеждане.
Поради това и след като има процесуалното
задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което
се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в
зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта
относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
По изложените съображения
съдът намира, че наказателното производство по настоящото НЧХД, следва да бъде прекратено защото
описаното в тъжбата деяние има признаците на престъпление от общ характер,
поради което преследването му въз основа частна тъжба е недопустимо. Делата от
общ характер се водят от прокурора и именно той е овластен да повдига обвинения
по тях и да ръководи досъдебното производство.
Водим от горното и на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК
Р
А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД № 47/2021 г. по
описа на Районен съд Варна, 13-ти състав, образувано по тъжба подадена от В.Н.Н..
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в 15-дневен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: