№ 75
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000049 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 102/28.07.2021 г., постановено по т. д. № 110/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, е осъдено ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „Средец“, ****** да заплати на М. М. М., ЕГН
********** от гр. Велико Търново, **********, сумата от 60 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на 03.01.2019 г., на км 134 от път І-5
(Велико Търново – Габрово), причинило й физически и психически травми, ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 11.03.2019 г. до
окончателното им изплащане; сумата от 2 263.83 лв., обезщетение за имуществени вреди,
пряка последица от горепосоченото произшествие, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр.
с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение отхвърлен иска за мораторна
лихва върху сумата от 60 000 лв. за периода 03.01.2019 г. до 10.03.2019 г., като
неоснователен в тази му част. С решението е осъдено ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Средец“, ****** да заплати на
Н.А. И. от АК – Велико Търново, гр. Велико Търново, ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 697.90 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Осъдено е ЗАД
1
„Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Средец“, ****** да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 2 490.55
лв. – държавна такса върху уважения иск, както и 300 лв. – авансирани от съда разноски по
събиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ******, представлявано
от М. И. и В. К. - М. - изп. директори, чрез юриск. И.Й. против Решение № 102/28.07.2021
год., постановено по т. д. № 110/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решение в осъдителната му част за сумата над
40 000 лв., е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния
закон и трайната съдебна практика. На първо място се излага, че в производството пред
първоинстанционния съд не били ангажирани доказателства, кредитиращи присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в толкова голям размер. Счита се, че присъденото
обезщетение било в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните
вреди в действителния им размер. Съдът бил обсъдил изключително повърхностно
обстоятелствата и критериите при определяне размера на обезщетението, поради което
достигнал до един очевидно несправедлив и необоснован извод. На следващо място се
излага, че първоинстанционният съд неправилно не бил приел възражението за
съпричиняване, като в тази насока напълно неправилно обосновал решението си със
задължителната сила на одобреното споразумение по смисъла на чл. 300 от ГПК, доколкото
съпричиняването на вредоносния резултат не бил част от изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК и не било обект на изследване от наказателния
съд. Това било единствено в правомощията на гражданския съд, но не било сторено от
решаващия състав на окръжния съд, което довело до постановяване на един неправилен и
немотивиран акт.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в осъдителната му част
над сумата от 40 000 лв. и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения
искове за неимуществени вреди над този размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. М. М.,
ЕГН **********1 от гр. Велико Търново, **********, чрез адв. Н.И. от АК – Велико
Търново, в който се излага, че подадената е жалба неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Излага се, че неоснователни били оплакванията на жалбоподателката
относно размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, както и
приложеното съпричиняване.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 110/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от М. М. М. от гр. Велико Търново против
2
ЗАД „Армеец“ АД, гр. София искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
неимуществени вреди за сумата от 60 000 лв. и имуществени вреди за сумата от 2 263.83 лв.
В исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че на 03.01.2019 г., около 22.00 ч., на главен път Велико Търново –
Габрово, посока Габрово, след тунела, е настъпило ПТП, при което е самокатострофирал лек
автомобил марка „Volkswagen“, модел „T-Rock“, с рег. № СВ 34****, управляван от М. М.
В., ЕГН **********, в следствие на което М. М. М. от гр. Велико Търново получила телесни
повреди. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № ЗМ-1752-
6/04.01.2019 г. по описа на РУ – Габрово. За лекия автомобил била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/11/118003200753, валидна от
12.12.2018 г. до 12.12.2019 г. със ЗАД „Армеец“ АД, гр. София. Сочи се, че в резултат на
ПТП-то ищцата временно загубила съзнание и получила фрактура на дистална трета на
дясното бедро. Била приета в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово, а в последствие в
МБАЛ „Авис – Медика“ ООД, гр. Плевен, където била оперирана на 05.01.2019 г., като в
счупения крайник бил поставен интрамедуларен заключващ титаниев пирон. След
изписването й на 10.01.2019 г. претърпяла ранна рехабилитация и физикална терапия, като
за срок от 60 дни се предвижвала с две помощни средства, като и към настоящия момент
имала проблеми с придвижването. Произшествието станало причина ищцата да поиска да
бъде отложена редовната й сесия в Икономически университет – Варна, където била
записана като студент първа година във Финансово-счетоводния факултет. Твърди се, че
получената травма е водела до трайно затруднение на движението на снагата и крайниците
й, като поставеното й медицинското изделие било за цял живот. Излага се, че е претърпяла
дълъг период на възстановяване, като пълно такова нямало да настъпи. Претърпяла била
значителни болки и страдания. Излага, че във връзка с инцидента ищцата предявила пред
ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени и имуществени вреди, но ответното дружество отказало да уважи
претенцията й.
Прави се искане съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.01.2019 г. в
размер на 60 000 лв. - неимуществените вреди, съответно – 2 263.83 лв. - имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „Армеец“ АД, гр. София с отговорът
на исковата молба е оспорил предявените искове. Признава наличието на застрахователно
правоотношение, но счита, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране
отговорността му. Заявява, че ищцата не е представила всички необходими документи,
което не е дало възможност да се определи и изплати застрахователно обезщетение, като по
този начин кредиторът изпаднал в забава. На следващо място се излага, че отговорна за ПТП
била единствено Агенция „Пътна инфраструктура“, която като стопанин на пътя не била
3
положила необходимите грижи за осигуряване на безпрепятствено и безопасно движение по
пътищата, доколкото към момента на настъпване на ПТП пътната настилка била заледена и
заснежена. В т. см. оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
твърдените неимуществени и имуществени вреди. Оспорва размера на претендираните от
ищцата вреди като изключително завишен. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата М.М., като твърди, че същата е пътувала
без поставен обезопасителен колан. С оглед горните възражения оспорва и акцесорния иск
за мораторна лихва.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от М. М. М.
от гр. Велико Търново. В същата се излага, че същата е предоставила на застрахователя
всички налични документи, а и той служебно се е снабдил с необходимите такива. Оспорва
твърденията, че виновна за ПТП е Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че е пътувала
без поставен предпазен колан.
В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба
от ЗАД „Армеец“ АД, гр. София, в който се поддържат възраженията направени с отговора
на исковата молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.01.2019 г., около 22.00 ч., на главен път Велико Търново – Габрово, посока
Габрово, след тунела, настъпило ПТП, при което е самокатострофирал лек автомобил марка
„Volkswagen“, модел „T-Rock“, с рег. № СВ 34****, управляван от М. М. В., ЕГН
**********, в следствие на което М. М. М. от гр. Велико Търново получила телесни
повреди. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № ЗМ-1752-
6/04.01.2019 г. по описа на РУ – Габрово. Ищцата била приета в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
АД, гр. Габрово, а в последствие в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД, гр. Плевен, където била
оперирана на 05.01.2019 г., като в счупения крайник бил поставен интрамедуларен
заключващ титаниев пирон. След изписването й на 10.01.2019 г. претърпяла ранна
рехабилитация и физикална терапия, като за срок от 60 дни се предвижвала с две помощни
средства, като и към настоящия момент имала проблеми с придвижването. Произшествието
станало причина ищцата да поиска да бъде отложена редовната й сесия в Икономически
университет – Варна, където била записана като студент първа година във Финансово-
счетоводния факултет.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/20/9/03.01.2019 г. по описа на
ОД на МВР – Габрово в графа „пострадали” е отбелязано – М. М. М. – счупване в таза.
Със Споразумение № 344/14.08.2020 г., постановено по Н.О.Х.Д. № 489/2020 г. по
описа на Районен съд – Габрово, М. М. В. e признат за виновен в това, че на 03.01.2019 г. на
км. 134+000 от път 1-5 (Велико Търново – Габрово), при управление на лек автомобил
„Фолксваген Т-Рок” с рег. № СВ 34**** нарушил следните правила за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, както следва - на М. М. М. от гр. Велико Търново,
4
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост на границата средна-долна трета, довело
до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок от 8-9 месеца; на Д.
Д. Д. от гр. Велико Търново, изразяваща се в счупване на горния и долния клон на лявата
срамна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок
от около 3 месеца - престъпление по чл. 343, ал. З, б. „а“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от М. М. В. от гр. Велико
Търново бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/11/118003200753 със срок на действие от 12.12.2018 г. до 12.12.2019 г. в ответното ЗАД
„Армеец“ АД.
Ищцата депозирала пред застрахователя Искане от 11.03.2019 г., с което
претендирала да й бъде заплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди, за което била образувана щета № 10019100100782Н, като с писмо
Изх. № 100-1826/07.05.2019 г. е уведомена, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на ЗАД „Армеец“ АД. До момента на подаване на исковата молба от страна
на застрахователя, съответно виновния водач, не било изплатено обезщетение.
От заверено копие от представените по делото фактури и фискални бонове се
установява, че ищцата е заплатила за лечение сумата от 2 262.83 лв.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза
приета, като доказателство по делото се установява, че при станалото на 03.01.2019 г. ПТП
на М. М. М. от гр. Велико Търново са причинени следните увреждания: Счупване на
бедрена кост в средната 1/3 с наличие на допълнителен фрагмент. Проведено е оперативно
лечение – кръвна репозиция и интрамедуларна остоеосинтеза с универсален заключващ
пирон. Вещото лице дава заключение, че счупването на бедрото е свързано със силни болки,
преди и в ранния постоперативен период. Затрудненията в движението и бита съпровождат
целия период на срастването, като интензитета на болките и затрудненията на движението
намаляват с времето. Дава заключение, че срастването на бедрената кост е минимум 6
месеца и зависи от вида счупване. Заявява, че по думи на пострадалата – тя е проходила с
патерици в ранния постоперативен период, без патерици 4 месеца след това е изпитвала
затруднения с ходенето около година след операцията, а към момента на разговора с
пострадалата, тя заявявала, че се чувства добре и изпитва леки болки в коляното след ходене
около 2-3 часа или продължително време стоене права. Заключава, че на актуалните
рентгенови снимки е настъпила консолидация на процесната фактура. Заявява, че не е
задължително отстраняването на остеосинтезното средство, но ако е необходимо е
възможно то да бъде премахнато, като при отстраняване на импланта не се предвиждат
негативни последици за здравето на пациента, освен свързаните с оперативното лечение
рискове.
От показанията на св. И. М. (майка на ищцата) се установява, че след катастрофата
пострадалата била откарана в болницата в гр. Габрово, а и на следващия ден
транспортирали дъщеря й до гр. Плевен, където й била извършена операция и поставен
5
имплант. Възстановяването било трудно и дълго. Свидетелката ходила почасово на работа,
за да може да бъде покрай нея, тъй като била с патерици и трудно подвижна. Това
продължило около 4 месеца. След шестия месец пострадалата отишла в гр. Варна, за да си
продължи изпитите си, като й помагала нейната съквартирантка. Заявява, че около 3-4
месеца дъщеря й приемала болкоуспокояващи и около 2 месеца медикаменти за разреждане
на кръвта. Пълно възстановяване нямало. Лекарят препоръчал да остане до живот с
импланта и да е постоянен. Свидетелствува, че и до ден днешен имало проблем с крака.
Изморява се, боли я, при атмосферните промени също. Опитала се да работи миналата
година, но прекалено бързо се изморявала и не можела да стои дълго време права и да
натоварва крака си. След катастрофата, изпитвала страх от пътуване с автомобил. И до ден
днешен изпитва такъв. Психолог или психиатър във връзка със страха от пътуване не била
посещавала.
От показанията на св. И. И. (вуйчо на ищцата), се установява, че видял М. в деня,
след катастрофата. Взел я от болницата в гр. Габрово и била в ужасно състояние, болки
ужасни, съборена психически. Имала невероятен страх. Не искала да се вози в колата. При
пристигането в гр. Плевен я настанили в „Авис - Медика“ в Ортопедично отделение. Било
някакъв кошмар, кракът й бил смлян. Престояла в болницата 5-6 дена след операцията и
след това я изписали и той я закарал до гр. Велико Търново. Заявява, че видял М. преди
около 2-3 седмици, ходела нормално, с леко накуцване. Минало около година, докато
проходи без помощни средства. Транспортирал ищцата на няколко контролни прегледи до
гр. Плевен. Пътуванията били много неприятни, тъй като болката била силна в крака й и се
возела на задната седалка. Заявява, че доколкото е запознат, пострадалата имала 16/17 см. по
дължината на цялата бедрената кост 5-6 импланта. Операцията била много тежка. Сега
казвала, че има болки, когато има промяна в температурата.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на тези свидетели с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че същите са майка и вуйчо на ищцата и са
заинтересовани от изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетелите
факти, като показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите
доказателства по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 102/28.07.2021 г., постановено по т. д. № 110/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
6
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„Армеец“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия лек
автомобил марка „Volkswagen“, модел „T-Rock“, с рег. № СВ 34**** с ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 11.03.2019
7
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че при
настъпилото на 03.01.2019 г., около 22.00 ч., на главен път Велико Търново – Габрово,
посока Габрово, след тунела, настъпило ПТП, при което е самокатострофирал лек автомобил
марка „Volkswagen“, модел „T-Rock“, с рег. № СВ 34****, управляван от М. М. В., ЕГН
**********, ищцата М. М. М. от гр. Велико Търново е получила телесни повреди - счупване
на бедрена кост в средната 1/3 с наличие на допълнителен фрагмент, с последващо
оперативно лечение – кръвна репозиция и интрамедуларна остоеосинтеза с универсален
заключващ пирон, причинила на същата затруднение на движенията на десния крак за около
една година.
Вследствие на ПТП водачът Велков по непредпазливост причинил на ищцата
следните увреждания: счупване на бедрена кост в средната 1/3 с наличие на допълнителен
фрагмент.
Горното е установено с влязла в сила присъда (каквато сила има одобреното
споразумение) на наказателния съд, която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно трайната съдебна практика
задължителната сила на присъдата се разпростира и върху приетите от наказателния съд
квалифициращи признаци на деянието, имащи значение за неговата квалификация.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 03.01.2019 г. – за сумата от 40
000 лв. (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по
настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали пострадалата чрез своето
противоправно поведение (по твърдение на ответника) – като пътник в лекия автомобил не е
поставил обезопасителен колан, е допринесла в съвкупния съпричинителен процес на
явленията и фактите в обективната действителност до настъпване на процесния вредоносен
резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне
размера на заместващото обезщетение.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
8
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че с оглед естеството на претърпените от М. М. М.
неимуществени вреди, получените от нея увреждания, понесените вследствие на пътно-
транспортното произшествие физически и емоционални отрицателни последици; като се
съобразят продължителността и интензитета на претърпените от пострадалата болки и
страдания, както и спецификата на възстановяване, продължителността на процеса на
лечение, това че се касае за човек в млада възраст, причинения дискомфорт от
невъзможността да се обслужва самостоятелно, негативни преживявания за бъдещото си,
страх, стрес, психически дискомфорт, обществено-икономическите условия в страната при
настъпване на вредите и към настоящия момент, настоящата инстанция намира, че следва да
се определи обезщетение в размер от 40 000 лв.
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец януари 2019 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 60 000 лева, колкото е определил Окръжен съд – Велико Търново, е завишено.
Според настоящия съдебен състав, справедливото обезщетение е 40 000 лева, поради което с
настоящото решение следва да се намали присъденото обезщетение с 20 000 лева.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищеца М. М. М..
9
Неоснователно обаче се явява възражението от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал. 2
от ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – напр. Решение №
206/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.
7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Настоящият състав на въззивната инстанция, както посочихме по-горе, намира, че е
10
неоснователно релевираното възражение от ответното дружество, наведено още в първата
инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на
обезопасителен колан от пострадалата в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, че противоправното поведение на пострадалата е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни
поселници – претърпените увреждания. А, както посочихме по-горе, не всяко нарушение на
уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
застрахователното обезщетение, като, за да е налице т. нар. „компенсация на вини“, следва
противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена последица (в
необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на вредоносните последици. Това
доказване трябва да бъде пълно и главно, като процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи на страната, която твърди
този положителен факт и която релевира частично правоизключващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. При неустановяване на тези правнорелевантни
факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на касационната
съдебна инстанция с Решение № 98/24.06.2013 г., постановено по т. д. № 596/2012 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК, в което се приема, че
„задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване“.
Във връзка със спорния въпрос дали ищцата е била с поставен предпазен колан в
момента на ПТП, не са събрани доказателства, поради което, съдът намира, че не се
установява по несъмнен начин наличие на принос на пострадалата чрез непоставяне на
обезопасителен колан.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дали ищцата
е била с поставен обезопасителен колен, това знание не може да се предполага. Същото е
елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на съпричиняване, и като не е
установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадалия и на това основание
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
11
Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, до каквито
изводи правилно и законосъобразно е стигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от М. М. М. против ЗАД
„Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 40
000 лв. В останалата си част до пълно предявения размер от 60 000 лв. предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така - Решение
№ 81/04.09.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 212/2020 г.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 11.03.2019 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, искана от 03.01.2019 г., е основателна, считано от
11.03.2019 г., така както е присъдена от първоинстанционния съд до окончателното
изплащане.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София следва да заплати на адв. Н.А. И. от АК – Велико Търново
направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 3 460 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция М. М.
М. от гр. Велико Търново следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, гр. София направените по
12
делото разноски пред настоящата инстанция (юрисконсултско възнаграждение) в размер на
66.67 лв., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 2 400
лв., както и както и 300 лв. – разноски по делото, по сметка на Апелативен съд – Велико
Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 102/28.07.2021 г., постановено по т. д. № 110/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА , с която е уважен предявеният от М.
М. М., ЕГН **********1 от гр. Велико Търново, ********** против ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ******,
представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори, за сумата от 40 000 лв. до сумата от
60 000 лв. (неимуществени вреди), както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН **********1 от гр. Велико Търново,
********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Средец, ******, представлявано от М. И. и В. К. - М. –
изп. директори, иск за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до 60 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на 03.01.2019 г., на км 134
от път І-5 (Велико Търново – Габрово), причинило й физически и психически травми, ведно
със законната лихва върху тази сума, начина - 11.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, ******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, да заплати на адв. Н.А. И. от АК – Велико Търново, гр. Велико Търново,
********** направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 3 460 (три
хиляди четиристотин и шестдесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********1 от гр. Велико Търново, ********** да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район Средец, ******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори,
направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 66.67 (шестдесет и
шест лв. 67 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, ******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
13
директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Велико
Търново сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв. - дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, както и както и 300 (триста) лв. – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14