№ 3629
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110102767 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след отвод на предходния
съдия-докладчик и след като с решение № 256******2025 г., постановено по
възз. гр. д. № 536/2024 г. е обезсилено изцяло решение № 221*****2024 г.,
постановено по гр. д. № 2767/2022 г. по описа на ВРС, 16 състав, като
недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и делото е върнато за
ново разглеждане на ВРС на действително предявения иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР и иск с правно основание чл. 109 ЗС, съгласно мотивите на
настоящото решение.
Предявени са от П. Г. Н. срещу А. Х. А. обективно кумулативно
съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик въз основа на нотариален акт № ******2011 г. за
покупко-продажба на недвижим имот на реална част от имот с идентификатор
******72, с площ 15 кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от
делото/, при граници на тази част – на запад: останалата част от имот
******72, на изток: имот ******135, на юг: имот № ******1652, като е
допусната грешка в отразяването на границите между имот с идентификатор
******135 и ******72, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните
15 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор ******72 вместо в границите на
ПИ с идентификатор ******135; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответницата А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия,
като премахне извършения в нейния имот ******72 незаконен строеж –
видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към
сграда ******72.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ
******135) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница,
1
навлизаща в ПИ ******135 с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на
скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи
жилищна сграда ******72.1 в ПИ ******72, но разположени в границите на
ПИ ******135.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата П. Г. Н.
твърди, че е собственик на имот с идентификатор ******135 и построените в
него сгради, находящ се в гр. Варна, ******, съгласно документ за собственост
– нотариален акт № *****2011 г. Праводателите й се легитимират за
собственици с нотариален акт № ******1971 г. и нотариален акт №
******1990 г. Излага, че ответницата е собственик на съседния поземлен имот
с идентификатор ******72 и сграда с идентификатор ******1 въз основа на
съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на
26.08.1995 г. по гр. д. № 2280/1985 г. по описа на ВРС, 7 състав. Поддържа, че
ответницата е навлязла в собствения й поземлен имот, монтирайки две
външни климатични тела извън своя имот по спорната обща граница, а също
така е изпълнил незаконен строеж на баня-тоалет в нарушение на издаденото
разрешително за строеж, също навлизащ в имота й, като по този начин я
препятства да реализира пълния обем вещни права върху притежавания от нея
недвижим имот. Посочва, че поставените климатични тела й създават шумов
дискомфорт, както и че отпадъчната вода, която те генерират, създава
предпоставки за увреждане конструкцията на сградите в имота й. Излага, че е
възложила на правоспособно лице изготвянето на Проект за изменение на
кадастралната карта на границата между двата съседни имота. В
обяснителната записка на този проект е посочено, че границата между
имотите не е вярно отразена в кадастралната карта, като липсва съответствие с
предходния кадастрален план на ж. к. ****** от 1977 г. и материализираната
на място граница. Поддържа, че началникът на СГКК – Варна е одобрил
предложеното от нея изменение в КККР и е издал заповед № ******2019 г.,
която била отменена в хода на адм. д. № ******2020 г. по описа на АдмС –
Варна, тъй като ответницата не е била уведомена за производството по
издаването й и не е могла да заяви, че съществува материалноправен спор. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответницата А. Х. А., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. Г. Х.-А.. Оспорва предявените искове като неоснователни
и недоказани. Излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, местност ******, съгласно нотариален акт № *****1986 г. за
собственост на недвижим имот на основание съдебно решение – съдебна
спогодба по гр. д. № 2280/1985 г. по описа на ВРС, 7 състав, а именно на
масивна жилищна сграда, построена върху 71.53 кв. м., състояща се от входно
антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с
дворно място, цялото с площ 835 кв. м. Посочва, че ищцата не представя
никакви актове за собственост на претендираните 15 кв. м. от нейния имот, от
които да е видно на какво правно основание се увеличава правото й на
собственост от притежаваните 1000 кв. м. /по документи за собственост/ на
1022 кв. м. Поддържа, че в КП от 1936 г. на м. ******, с отразена регулация от
1937 г., е видно, че имотът на ищцата все още не съществува като
самостоятелен имот. Твърди, че в хода на адм. д. № ******2020 г. по описа на
АдмС – Варна е установено, че имотът на ищцата попада в обхвата на
регулацията на ж. к. ******, одобрена със Заповед № ******1993 г. и не се
2
съхраняват документи, от които да е видно, че регулацията е приложена
спрямо същия. Твърди, че се касае за грешно отразяване на спорната имотна
граница, без да има доказателства за приложена регулация. Тази грешка е
допусната при съставянето на КП от 1977 г. и впоследствие възпроизведена в
плана за регулация от 1993 г. Оспорва като невярно твърдението, че
собствената й тоалетна-кабина представлява незаконен строеж. Поддържа, че
същата е изградена въз основа на издаден позволителен билет от 1971 г., за
което е дадено и съгласието на тогавашния собственик на ПИ 135 – П.Д..
Счита за неоснователно твърдението, че този строеж и двете външни
климатични тела, поставени от нея, навлизат в имота на ищцата. Оспорва и
твърденията за причиняването на шумов дискомфорт на ищцата. Излага, че
отпадъчната вода, която генерират външните климатични тела, се оттича в
долната част на ската, където са основите на собствената й жилищна сграда с
идентификатор ******72.1. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание
страните се представляват от процесуалните си представители, които
поддържат становищата си. В предоставения от съда срок ответницата, чрез
адв. Г. Х.-А., представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 109 ЗС.
По иска за собственост съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ******2011 г. се установява, че
ищцата е придобила собствеността върху имот с идентификатор ******135 по
КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ******, ж. к. „******“, местност
******, целият с площ 1007 кв. м. по скица, а по нотариален акт – с площ 1000
кв. м.
Не е спорно, а и от представените нотариални актове за дарение на
недвижим имот № ******1971 г. и нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ******1990 г. се установява, че праводателят на ищцата – М.П.Н. /на
лично основание и по наследяване от своя баща П.Д. К./ се е легитимирала
като собственик на недвижим имот, представляващ хавра /дворно място/ с
пространство 1000 кв. м., находяща се в м. ****** /по-късно ******/, както и
на построената в имота жилищна сграда /към настоящия момент с
идентификатор ******135.1/.
Не е спорно, а видно и от нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание съдебно решение от 04.04.1986 г. и Протокол от
26.08.1985 г., с който е одобрена постигнатата спогодба по гр. д. № 2280/1985
г. по описа на ВРС, 7 състав, ответницата е собственик на реална част с площ
835 кв. м. от съседния имот с идентификатор ******72, целият с площ по
скица 1624 кв. м., а по документ за собственост /нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 188/26.11.1958 г./ - 1670 кв. м. и тогавашна
скица – 1635 кв. м., както и на сграда, построена върху 71.53 кв. м., състояща
се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка
/А. Х. А. е получила така описания дял втори, съгласно заключението на
3
вещото лице по посоченото дело/.
При първото разглеждане на делото от ВРС е изслушано и прието
заключението на вещото лице инж. Г. Т. по допуснатата СТЕ, съгласно което и
след извършен от вещото лице оглед на място се установява, че видимият и
фактически реален разделител на двата имота са сградите, построени плътно
една до друга, а именно – ******72.1 /сградата на ответницата/ и сгради
******135.2 и ******135.3 /сградите в имота на ищцата/, както и видимия
покрив на подземна част от сграда 1 от ПИ 72, с височина над терена в ПИ 135
от около 70 см.
При анализ на предходните планове и документите за собственост,
представени по делото, вещото лице открива съответствие в границите на
УПИ ХII-1107, кв. 148 /имота на ответницата/ по регулационния план на
предградие ****** от 1936 г. и ПИ 72 по действащата КККР.
На Приложение № 2 към заключението експертът е комбинирал плана за
регулация по Заповед № ******1993 г. с границите по КККР преди и след
изменението /от 2008 г. и от 2019 г., като последното изменение е направено
по искане на ищцата и отменено с влязло в сила съдебно решение по адм. д. №
******2020 г. по описа на АдмС – Варна, което обстоятелство не е спорно
между страните, а е изложено ясно от ищцата в исковата молба/. Вещото лице
посочва, че регулацията по този план по-скоро съвпада с границата след
изменението, тоест, че съвпада със стената на сградата в ПИ 72, като не се
наблюдават чупки или изкривявания по тази граница.
При огледа на място, въпреки доста натрупаните клони и шума в ПИ
135, вещото лице е констатирало, че в зоната на откоса има съществуващи 5
бр. едростъблени /диаметър над 20 см. на ствола/ дървета. В стъблата на поне
две от тях имало парчета от тръби, за които личало, че са били срязани с
машина /тип ъглошлайф/. Поради диаметъра на тръбите около 5-6 см. и това,
че са били плътно прилепени до дърветата, вещото лице смята, че би могло да
се направи извод, че те са служили за слагане на ограда. Линията на тръбите
/съответно и на дърветата/ приблизително съвпада с тази на откоса, който
съществува на място. Същият откос е бил означаван и на редица планове,
както кадастрални, така и регулационни, но не е показвал граница, по която да
е преминавала регулационна линия, тоест да е приеман за имотна граница.
Както е показано на Приложение № 1 към заключението, процесните 15
кв. м. /отразени в плътен жълт цвят/ са влизали в границите на ПИ 72 при
влизане в сила на КККР по Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. По РП от 1993 г.
те са били част от УПИ VII-981, кв. 17, който съответства на ПИ 135.
В обясненията си, дадени в проведеното на 18.10.2023 г. открито
съдебно заседание, вещото лице Т. посочва, че въпросният шкарп /показан в
черна защрихована линия на Комбинирана скица – Приложение № 1/ е
наличен в предходните кадастрални планове. Експертът обаче не може да
заключи дали същият е имал имотообразуващо значение.
В производството пред въззивната инстанция, с цел изясняване на
спорни моменти от предмета на доказване, служебно е допусната СТЕ, с
формулирани от съда въпроси.
Съгласно заключението на вещото лице инж. С. К., което съдът цени
като компетентно и обективно дадено, потвърждаващо, допълващо и
уточняващо и коментираното вече заключение на вещото лице инж. Т., за
територията, в която са разположени имотите на страните, са изработвани и
4
действали следните кадастрални и регулационни планове: 1. КП на м. ******
от 1936 г. в М 1:2000 и РП на Предградие ****** от 1937 г. в М 1:2000; 2.
Топографо-геодезически план на „Крайбрежието на гр. Сталин“ в М 1:2000; 3.
КП на м. „******“ от 1977 г. в М 1:500 и РП на ж. к. „******“, одобрен със
Заповед № Г-170 от 15.09.1993 г. на кмета на гр. Варна.
В КП на м. ****** и РП на Предградие ****** поземленият имот на
ищцата не е нанесен. От комбинирания цифров модел между КК в частта на
процесните поземлени имоти и РП на Предградие ****** се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор ******135 по КК попада в
територията на ПИ 1119 по КП от 1936 г. и е включен в парцел II-1119, кв. 148.
Към парцел II-1119, кв. 148, се придава по регулация територия от ПИ 1108.
Спорната територия е извън територията на парцел II-1119, кв. 148.
Поземленият имот на ответницата, който е описан в предходен документ
за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
188/26.11.1958 г., е парцел XII-1107, кв. 148 по РП от 1937 г., с площ по
документ за собственост 1635 кв. м. Площта на този парцел, получена от
оцифреното графично копие, е 1660 кв. м., която съответства на вписаната в
документа за собственост площ – 1635 кв. м., имайки предвид малката
точност на плана, от която са получени и методите на измерване.
На комбинирания цифров модел между КК в обхват на ПИ ******72 и
РП на Предградие ****** /Приложение № 1 и Приложение № 1-а към
експертизата/ е видно, че парцелът е образуват от територията на ПИ 1107 и
придаваема площ по регулация от ПИ 1108, кв. 148. Сравнявайки границите на
ПИ ******72 по КК с РП на Предградие ****** се установява съответствие на
поземления имот по КК с парцел XII-1107, кв. 148, като общата граница
между двата процесни поземлени имота преди изменението на КК със Заповед
№ 18-6290/17.06.2019 г. на началника на СГКК – Варна /отм./ съвпада с
общата регулационна граница на парцели XII-1107, кв. 148, и II-1119, кв. 148.
Процесната спорна площ е част от територията на XII-1107, кв. 148 по РП от
1937 г.
В КП от 1956 г., на територията, в която попадат процесните поземлени
имоти, са нанесени поземлени имоти без планоснимачни номера и разписни
листи към плана /Приложение № 2/. На поземлен имот с идентификатор
******72 съответства поземлен имот без идентификатор, на който границите
съответстват с границите на процесния имот по КК и на XII-1107, кв. 148 по
РП от 1937 г. Източната кадастрална граница на процесния поземлен имот по
КП не е идентична със съответната кадастрална граница на имота преди и
след изменението на КК и съответната регулационна граница на XII-1107, кв.
148 по РП от 1937 г. Имот с идентификатор ******135 не е отразен в КП от
1956 г. Той представлява част от територията на поземлен имот без
планоснимачен номер, с територия и граници, съответстващи на ПИ 1119 по
КП от 1936 г.
Процесните поземлени имоти по КК са отразени в КП от 1977 г. На ПИ
******135 по КК съответства ПИ 981 по КП от 1977 г., а на ПИ ******72 по
КК съответства ПИ 982 по КП от 1977 г. /Приложение № 3/. Общата
кадастрална граница на ПИ 72 и ПИ 135 не съответства на общата кадастрална
граница преди изменението на КК и на общата регулационна граница на
парцели XII-1107, кв. 148, и II-1119, кв. 148 по РП от 1937 г. На кадастралния
план от 1977 г. между двата поземлени имота е отразен „откос“. „Откосът“ е
площен условен знак с граници – горна и долна, като за граница на поземлен
5
имот може да бъде високата или ниската част на откоса. В графичните
планове, когато не е отразена граница с ограда, е спорно коя е границата на
имота – ниската или високата част на откоса. За ниската граница на откоса е
видно от плана, че съвпада с границите на паянтова жилищна и паянтова
стопански сгради, построени в ПИ 72.
Регулационният план на ж. к. „******“ е изработен върху
актуализираната кадастрална основа на КП от 1977 г. /Приложение № *****.
В ПИ 135 /допусната е техническа грешка от вещото лице, посочвайки ПИ 72/
са попълнени: масивна стопанска сграда в северния край на откоса, която е на
калкан със северна масивна жилищна сграда в ПИ 72, и масивна стопанска
сграда в южния край на откоса, на калкан с южна масивна жилищна сграда в
ПИ 72. За ПИ 982 са отредени два парцела за жилищно строителство с номера
XIV-982 и XVII-982, кв. 17. Процесният поземлен имот ******72 включва
териториите на тези парцели. За ПИ 981 е отреден парцел VII-981, кв. 17 по
РП. Регулационните граници на посочения парцел съответстват на ПИ 981 и
на ПИ ******135. Общата регулационна граница между двата парцела по РП
от 1993 г. не съответства на съответната граница на парцел XII-1107, кв. 148
по РП от 1937 г. и на общата граница между ПИ ******72 и ПИ ******135
преди и след изменението на КК.
Тоест, сравнявайки общата граница на двата процесни поземлени имота
от копията на кадастралните планове от 1936 г., 1956 г. и 1977 г., както и
регулационните планове от 1937 г. и 1993 г. се установява, че има промяна в
общите кадастрална и регулационна граници.
ПИ ******72 по предходен документ за собственост – НА за покупко-
продажба от 1958 г. е парцел XII-1107, кв. 148 по РП от 1937 г. Границите на
същия са: УПИ XI-1106; проектна улица; УПИ I-1109; УПИ II-1119, кв. 148.
В РП от 1993 г. обаче е налице изменение на регулационната граница.
Вещото лице К. в заключението си посочва, че от представените
документи по делото и извършената справка по вписванията в разписните
листи и кадастралните регистри на процесните поземлени имоти не е
установило данни за предаване на площи по регулация и уреждане на
обезщетения за тях.
По КП от 1956 г. общата граница съответства на ниската граница на
заснетия откос на място, на част от общата граница по КП от 1977 г.,
минаваща по границата на южната сграда в ПИ 982, на част от общата
регулационна граница на двата процесни имота по РП от 1993 г. и на част от
общата граница след изменението на КК за процесните имоти /през 2019 г. –
отм./.
В КП от 1977 г. общата граница на двата имота не съответства на
границата на парцел XII-1107, кв. 148 по РП от 1937 г. В ПИ 981 е нанесен
„откос“ /Приложение № 3/. Не е нанесена ограда на високата част на откоса.
При одобряването на кадастралната карта през 2008 г. ПИ ******72 е
отразен с граници, съответстващи на границите на парцел XII-1107, кв. 148 по
РП от 1937 г. Общата граница на процесните поземлени имота по КК
съответства на границата па този парцел. ПИ ******135 е заснет с граници,
съответстващи на кадастралните граници със съседните поземлени имоти от
север, юг и изток и съответстваща западна граница на регулационната граница
от РП от 1937 г.
6
При огледа на място вещото лице е установило наличието на шкарп
/откос/, отразен и на изготвените комбинирани скици. Шкарпът е затрупан с
клони и експертът не е могъл да види дали има изградена подпорна стена.
Ниската част на шкарпа съвпада с границите на източните стени на сградите,
построени в ПИ 982 по КП от 1977 г., а високата част на шкарпа съответства
на границите на ПИ 1108 по КП от 1936 г. Ниската част на шкарпа съвпада с
общата регулационна граница на парцели VII-981 и XIV-982, кв. 17 по РП от
1993 г.
Съгласно експертизата, последният приложен план за процесния ПИ
******72, на който съответства, е РП от 1937 г. Не са установени данни за
уреждане на придаваеми площи по регулация със съседни поземлени имоти,
свързани с последващия регулационен план от 1993 г. на ж. к. „******“.
Отклонението в местоположението на източната регулационна граница на
парцел XII-1107, кв. 148 по РП от 1937 г. и съответната кадастрална граница
на ПИ ******72 по КК от 2008 г. е в рамките на допустимата стойност,
съгласно Наредба РД 02-20-5/15.12.2016 г. към ЗКИР, тоест кадастралната и
регулационната граница са идентични. Граничните точки на общата граница
на имота на ответницата, съгласно документа й за собственост, е източната
граница на парцел XII-1107, кв. 148 по РП от 1937 г., която съответства на
източната граница на ПИ ******72 по КК от 2008 г.
В обясненията си, дадени в проведеното на 25.02.2025 г. открито
съдебно заседание пред ВОС, вещото лице К. посочва, че границата трябва да
е както е по документ за собственост, по регулацията от 1937 г., тоест, да
навлезе в имот 135. Впоследствие с регулационния план от 1993 г. тази
регулационна граница е изменена, но от извършените справки и съответно
приложените документи по делото няма данни за уреждане на сметки по
регулация. Обяснява още, че в кадастралния план от 1977 г. откосът е даден
като полегат, а не отвесен, като при такъв случай този откос е площен, тоест
има площ, понеже е наклонен. В различни случаи е срещал и високата част на
откоса да бъде граница, както и ниската част. Обикновено границата се слага
на високата част, защото може да се укрепи оградната мрежа. В конкретния
случай обаче не може да определи къде точно трябва да бъде тази граница.
След съвкупния анализ на коментираните вече писмени доказателства
/документи за собственост/ и експертни заключения, съдът намира, че може да
се направи обоснован извод, че в случая към настоящия момент ищцата не се
легитимира като собственик на заявената от нея реална част с площ 15 кв. м.,
доколкото липсва допусната грешка в КККР, одобрени през 2008 г. Напротив.
Кадастралната карта коректно отразява общата граница между имоти с
идентификатори ******72 и ******135, такава, каквато е по единствено
приложения регулационен план от 1937 г. Обстоятелството, че през 1993 г. е
приет нов регулационен план, при който има изменение на процесната обща
граница между двата имота, не може да бъде отчетено от съда, доколкото
липсва установяване този план да е бил приложен – няма данни за уреждане
на сметки по регулация.
Съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./, при действието на който е приет РП от
1993 г., предвижданията на дворищно-регулационния план имат вещно
отчуждително действие. Съдебната практика обаче приема отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план за условно – ако регулацията е
приложена. С ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС се приема, че прилагането на
регулацията е възможно по три начина – чрез плащане, чрез владение и
7
придобиване по давност на придаваемото се място от имот към съседен
парцел от този от съседите, който е останал във владение на това място /чл. 33
ЗТСУ – отм./, или чрез издаване на констативен нотариален акт на основание
чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./. В случая нито една от тези хипотези не е изпълнена,
като липсват изобщо твърдения от страна на ищцата в тази връзка. С
приемането на ЗУТ отпадна отчуждителното действие на дворищно-
регулационния план с изключение на плановете по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, но пар. 6
от същия закон предвиди възможност регулационните сметки за придаваемите
места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат
заявление за това в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Ако не сторят
това, отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ
регулационни планове /така решение № 27/08.03.2019 г. по гр. д. № 4170/2018
г. по описа на ВКС, I гр. о./.
В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 3/28.03.2011 г., постановено по тълк. д. № 3/2010 г. по описа на
ВКС, ОСГК, съгласно което с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2
от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. В цитираното тълкувателно решение се посочва
изрично, че съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./, дворищнорегулационният
план /планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за
жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено отчуждително действие,
тоест правото на собственост върху придадените по регулация части от един
имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания
от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата
регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Както обаче се посочи, съгласно горецитираното Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е
под прекратително условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл.
86, ал. 2 ППЗТСУ /отм./, ако до влизане в сила на следващия
дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на
част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване
на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се
създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение
на недвижимите Имоти.
Такъв именно е и настоящият случай. Тоест, неприлагането реално на
приетия през 1993 г. регулационен план има за последица приложението на
първоначалния такъв от 1937 г., с който именно е съобразена действащата
кадастрална карта на гр. Варна относно процесните два имота.
Ето защо така предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС:
От двете приети при първоначалното разглеждане на делото пред ВРС
заключения на вещото лице инж. Д. С. /първоначално и допълнително такова/
по допуснатата СТЕ се установява, че позволителният билет за строеж и
билета за строеж, с който е разрешено изграждането на процесната баня-
8
тоалетна, са с един и същи номер, издадени са на една и съща дата, с едно и
също текстово съдържание. Между двата билета има разлика в чертожната
част. При първия мястото на въпросната тоалетна кабина в позволителния
билет е посочено навътре в парцела, а във втория билет за строеж
защрихованата част, посочваща местоположението на сградата, е на границата
със съседните имоти, собственост на П.Д. и Г.Г. /към настоящия момент
собственост на ищцата по делото/. При посещението на място вещото лице е
установило, че въпросната сграда е изпълнена съгласно втория билет за
строеж.
Към експертизата е представен посоченият позволителен билет №
59*****10.11.1971 г., а ответницата с отговора на исковата молба е
представила коментирания в заключението билет за строеж №
59*****10.11.1971 г. /л. 94 от делото/, съгласно който реално е изпълнена
процесната тоалетна.
Ответницата е представила и декларация /л. 95 от делото/, подписана от
тогавашния собственик на ПИ 135 – П.Д. К., с която същият е дал съгласието
си съседът му Н. А. К. /праводател на ответницата/ да построи в собствения си
парцел клозет и баня.
Преценявайки тези доказателства, съдът намира, че може да бъде
направен обоснован извод, че въпросната тоалетна е изградена съгласно
действалите към 1971 г. и сл. строителни норми и правила. За същата има
надлежно издадено разрешение за строеж, както и декларация-съгласие от
страна на собственика на съседния имот за построяването й.
В този смисъл твърденията на ищцата за незаконност на строежа са
неоснователни. Още повече, че при така предявения иск това обстоятелство
съдът намира за ирелевантно, доколкото предмет на изследване е дали
въпросната сграда по някакъв начин препятства собственика на съседния имот
пълноценно да упражнява правото си на собственост върху имота. Съдът
намира, че такова доказване не бе проведено в производството.
Действително, съгласно заключението на вещото лице К., от
геодезическата снимка на сградите и границите на имота на ищцата е видно,
че в процесната реална част има изградена пристройка към сграда ******72.1,
представляваща тоалетна.
Както вече се посочи обаче по-горе в изложението, не се установи
ищцата да е собственик на тази процесна реална част, на въведеното от нея
правно основание /искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен/, поради което
не може да бъде споделено виждането, че изградената в тази част пристройка
със сравнително малки размери /2.40 м. х 1.15 м. и средна височина 0.80 см.
над прилежащия й терен, съгласно СТЕ на вещото лице К./, препятства
ищцата да ползва собствения й поземлен имот с идентификатор ******135.
Още повече, че съдът напълно споделя и изложеното от вещото лице Т.,
че в случая имаме и търпимост, а именно страните в продължение на много
години /над 30-40 години/ са търпели постройките по общата им граница,
включително процесната тоалетна.
Релевантно в случая е и, че съобразявайки т. нар. „откос“, за който
обясняват вещите лица Т. и К., отразен и в КП от 1977 г. и в РП от 1993 г., то
към този момент /момента на изграждане на тоалетната – 1971 г./, процесният
строеж е изпълнен именно в мястото на ответницата, на границата с имота на
ищцата.
9
По отношение на двете климатични тела, както вече съдът посочи,
неотносимо е дали същите са поставени на законно изградена в имота на
ответницата сграда или не. Въпреки това този въпрос е бил изследван, като от
заключенията на вещото лице С. се установява, че сграда с идентификатор
******72.1 е изградена съобразно издаден през 1959 г. строителен билет.
Съгласно виза за узаконяване от 16.02.1990 г., издадена от ОбНС, е узаконена
3
сезонна постройка със з. п. 29.63 кв. м. и застроен обем 87.45 м –
допълнително застрояване към съществуваща сграда. Одобрен е проект от
04.04.2002 г. от Община Варна за изпълнение на дървен покрив върху
съществуваща едноетажна жилищна сграда, със застроена площ – 70.50 кв. м.,
който обаче, според експерта не е изпълнен точно спрямо проекта. Тоест,
може да се направи обоснован извод, че сградата е законно изградена, с
изключение на положения върху нея покрив, който изобщо не е част от
спорния предмет на делото.
Следва да се отбележи, че всичко това по никакъв начин не препятства
ищцата да ползва собствения й имот. Липсват и наведени твърдения от нея в
тази връзка.
Собствените й твърдения – че монтираните на фасадата на сградата две
климатични тела навлизат в имота й, като й създават шумов дискомфорт,
съответно, че отпадъчната вода от същите създава предпоставки за увреждане
на сградите в притежавания от нея имот, останаха недоказани.
По изложените съображения съдът намира, че така предявените
негаторни искови претенции също са неоснователни и като такива подлежат
на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответницата. Същата е представила съответни списъци на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 1900 лв. – при
първото разглеждане на делото в първата инстанция /1400 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение и 500 лв. – депозит вещи лица/; 2400 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение за защитата на ответницата пред
въззивната инстанция и 1600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Срещу
последното е направено възражение за прекомерност, което съдът приема за
основателно, доколкото е проведено само едно открито съдебно заседание по
делото. За осъществената процесуална защита в същото съдът намира, че в
полза на страната е дължимо възнаграждение в размер на 600 лв. По тези
съображения съдът приема, че в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 4900 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ******, срещу А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост
с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик въз основа на
нотариален акт № ******2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот на
реална част от имот с идентификатор ******72 по КККР – гр. Варна,
10
находящ се в гр. Варна, ******, ж. к. „******“, местност ******, с площ 15
кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, при граници на
тази част – на запад: останалата част от имот ******72, на изток: имот
******135, на юг: имот № ******1652, като е допусната грешка в
отразяването на границите между имот с идентификатор ******135 и
******72, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните 15 кв. м. в
границите на ПИ с идентификатор ******72 вместо в границите на ПИ с
идентификатор ******135; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответницата А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия,
като премахне извършения в нейния имот ******72 незаконен строеж –
видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към
сграда ******72.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ
******135) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница,
навлизаща в ПИ ******135 с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на
скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи
жилищна сграда ******72.1 в ПИ ******72, но разположени в границите на
ПИ ******135.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, да
заплати на А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 4900
лв. /четири хиляди и деветстотин лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11