ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. ХАСКОВО, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600292 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Т.Т., повереник на А. С. М., против
Определение № 131/12.04.2022 г., постановено по НЧД № 351/2022 г. по описа на Районен
съд-Хасково, с което е било потвърдено Постановление от 16.03.2022 година на прокурора
от Районна прокуратура-Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП №
1120/2021 година по описа на РУ-Хасково.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен
акт. В преобладаващата им част доводите са бланкетни, в някои части и неясни. Независимо
от това, следва да се приеме, че се атакуват направените от съда правни изводи и
предшестващата ги оценка на събраните по делото доказателства, след като се заявява, че
съдът е отдал неоправдан превес на представените от уличения показания, оборени от
останалите доказателства, а последните пък установявали по несъмнен начин
противоправното и виновно поведение на същия. Исканията, които се правят в жалбата,
също са неясни, тъй като те се изразяват в претенция за отправяне на указания към органа на
досъдебното производство относно администрирането на делото (настоява се то да не бъде
разделяно). Следва да се приеме, че на практика искането на въззивника е за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който постановлението за прекратяване
на наказателното производство да бъде също отменено, а делото върнато на прокурора за
продължаване на действията по разследването.
А. С. М. не е взела становище по жалбата. Такова становище не се изразява
и от конституираната като пострадала А. Е. М.
1
Писмени възражения по жалбата не са постъпили и от прокурора.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 1120/2021 г. по
описа на РУ-Хасково, изложените в атакуваното определение съображения, както и
наведените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:
Въззивната жалба против съдебния акт е депозирана в срок и от страна,
която разполага с право на такава, поради което тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство по горепосоченото дело е образувано с
Постановление на прокурора от РП-Хасково от 17.12.2021 година, по силата на което е
предприето наказателно преследване за престъпление по чл.194 ал.1 от НК – за това, че през
месец май на 2021 година са били отнети чужди движими вещи /пари в размер на 4 000
лева/ от владението на Т. И. Х. от гр.Х. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
бъдат присвоени. Представените по делото писмени доказателства, дадените показания от
разпитаните свидетели и извършени справки, са установили фактическа картина, която
прокурорът, а след това и съдът, подробно са изложили в своите актове. Тя е базирана на
подробен доказателствен анализ и на верни фактически заключения, поради което
възпроизвеждането й от настоящия съд е ненужно. На практика и въззивникът не излага
конкретни аргументи, свързани в изложените от решаващия съд фактически изводи, като
недоволството му е насочено основно към направените правни заключения, които той
намира за неправилни. Независимо от това следва да се посочи, че съдът напълно вярно е
установил, че показанията на разпитаните по делото свидетели А. С. М., И. Х. И., М. Х., Н.
М., А. И. и А. М., както и приобщените писмени документи, са изчерпали необходимата за
разкриването на обективната истина доказателствена дейност и са изградили годна и
пълноценна база за изграждане на правните заключения. Тези доказателсвени средства са
установили какви са родствените връзки между посочените лица, както и между тях и
починалата на **.**.**** г. Т. Х., какви са били отношенията между разпитаните към месец
май на 2021 г., какви действия те са предприели преди и след смъртта на родственицата им
Т. Х. /майка на А.М. и леля на И. И./, а също и важното в случая – какъв е бил произходът,
съответно собствеността на инкриминираната сума, респективно какво е било
разпореждането с нея. Действително свидетелката А.М. в показанията си е твърдяла, че
съхраняваните в дома на майка й пари са били собственост на последната /респ. нейна след
смъртта й/, като според същите тези показания произходът им бил от изтеглен заем,
получени допълнителни трудови възнаграждения, както и от сума, която самата А.М.
предоставила за ремонт на къщата. Тези показания обаче са били опровергани и то не само
от показанията на всички останали свидетели, контактували с Т. Х. почти ежедневно, но и
от изисканите от „МБАЛ АД“, гр.Х. документи, които не установяват получени от
починалата допълнителни възнаграждения в посочения от дъщеря й размер, а само ползван
от ВСК и впоследствие изплатен кредит в размер на 3 000 лева. Последното обстоятелство
напълно кореспондира и с ясните, точни и последователни показания на И. И. –
племенникът, който е бил особено близък с починалата и по тази причина бил запознат с
2
произхода и размера на съхраняваните в дома на леля му пари. Наистина показанията на И.
И. и А.М. както относно собствеността върху сумата от 4 000 лева, така и относно
установяването й в заключената стая на къщата, се разминават – докато А.М. твърди, че тя
предварително знаела къде майка й държи парите и сама ги преброила, а след това върнала
на мястото им /в портфейл, скрит във възглавница/, то И. И. е категоричен, че след като
отключил стаята, именно той показал на братовчедка си къде се намират парите и двамата
заедно ги преброили, а после прибрали. Кои показания са достоверни е въпрос, на който
отговор дават останалите безспорно установени по делото факти, а именно: А.М. не е
обитавала дома на своята майка, който посещавала рядко, тъй като живеела в чужбина; за
разлика от нея И. И. бил много близък със своята леля, отношенията между двамата били
сходни на тези между родител и дете; именно И. И. поел разходите по погребението и
помените на починалата и срещу това А.М. нито възразила, нито проявила готовност да
възстанови изразходваната сума. При това положение е очевидно, че твърденията на А.М.
както относно произхода на парите, така и относно начина на тяхното откриване в
заключената стая, не могат да бъдат кредитирани, както не могат да се кредитират и тези
нейни показания, отнасящи се до собствеността на парите – изцяло притежавана от майка й
преди да настъпи смъртта й. Напълно противоположни, но и еднопосочни, са показанията на
свидетелите М. Х., Н. М. и А. М. за това, че част от инкриминираната сума – частта от 2 000
лева, е представлявала спестявания от пенсията на А. М., като отчисленията били правени от
бащата на И. И., а след като той починал тази сума била предадена от съпругата му М. Х. на
Т. Х., защото именно последната щяла да поеме грижите към възрастната жена. При така
установеното е ясно, че няма как да се приеме за истина твърдението на А.М., че цялата
съхранявана от майка й сума е била нейна собственост. Напротив – безспорно е, че
половината от парите са притежание на А. М., която макар и чрез други лица /починалия й
син/ е спестявала от своята пенсия, а събраната сума е била предадена за съхранение, но не и
прехвърлена в собственост, на починалата й дъщеря. За останалата част от парите е също
безспорно чие притежание е била – тя е била собственост на Т. Х. Последната е била
собственик на сумата от 2 000 лева и към момента, в който И. И. я е взел от къщата - на
16.05.2021 г., и така установил държане върху нея. Безспорно тази промяна в мястото на
съхранение на сумата е настъпила без съгласието на лицето, което е упражнявала владение
върху нея /Т. И./. Такова съгласие не е била и възможно заради тежкото състояние на
болната, а причините И. И. да вземе парите у себе си се съдържат в показанията му, които
както вече се посочи, няма защо да не бъдат приети за достоверни. Така обяснявайки
поведението си с отношенията между него и А.М., както и между последната и нейната
майка, И. заявява, че след съобщението за крайно влошеното здраве на леля му е смятал и
предварително решил да поеме разноските по погребението именно със спестеното от леля
му, като в същото време се опасявал, че не по този начин ще бъде използвана сумата, ако
бъде взета от нейната дъщеря. От друга страна, несъмнено И. И. е изпълнил своите
намерения – действително е платил както за погребението, така и за последвалите го
помени, като факти, противни на тези, отсъстват дори в показанията на А.М., която
признава, че е дала своето съгласие именно братовчед й да плати погребалните такси.
3
Опитът й в показанията си да внуши, че тези такси са били в размер, значително по-малък
от 2 000 лева, явно е неуспешен, защото, както и самата тя казва, това твърдение почива на
предположения, а не на осведоменост, каквато в случая е била не само житейски логична,
но и напълно уместна от гледища на морала, още повече че е известно /предполага се и за
самата А.М./, че не всички погребални обреди биват фискално документирани, за да бъде
удостоверен точният размер на разходванато във връзка с тях. Ето защо, изводът на съда, че
използвайки притежаваната от леля му сума от 2 000 лева за погребение и послесмъртното й
почитане, И. И. и изпълнил свой морален дълг, е правилен и съответен на действително
установените по делото факти и роднински отношения, чието действително съдържание
сочи на съществуващ и неразрешен граждански спор и то относно недвижим имот, а не на
противоправно засягане на имуществени права с присъствие на записаните в нормата на
чл.194 ал.1 от НК елементи. Производен на това е верният извод за отсъствието на
задължителния за съставомерността на деянието пряк умисъл и специално присвоително
намерение. В допълнение към това следва да се отбележи, че извършеното от И. не
притежава и необходимата за окачествяване на поведението му като престъпно обществена
опасност, защото закриляните от закона обществени отношения не са били накърнени, т.е.
макар и формално поведението да разкрива някои от признаците на визирано в закона
престъпление, липсата на каквото и да е обществена опасност, изключва неговия
съставомерен характер. Същите изводи са валидни и към изтеглената от И. И. сума от
сметката на починалата. Освен че размерът на сумата е такъв, че сам по себе си поставя
въпроса за степента, в която е бил засегнат защитения обект, то обяснението, което е дадено
в показанията на последния, отново разкрива отсъствието на присвоителна цел. Друг е
въпросът дали и в този случай субективното отношение при предприемането на банковата
операция е такова, че да установява противоправно ползване на платежния документ, след
като банковата карта се е държала от И. със съгласието на починалата, която е предоставила
на племенника си и позволяващия тегленето на суми пин-код. В крайна сметка обаче,
използването на сумата от 60 лева за погасяване на комунални задължения на Т. И. отново
не позволява поведението да бъде третирано като обществено опасно, а следователно и като
престъпно. Що касае описаната в показанията на А.М. прахосмукачка, то показанията на
свидетелката А. Х. И. установяват, че тази вещ е била подарена на нея от Т. И. и то
приживе, поради което твърдението, че е извършено отнемане след смъртта на последната,
е очевидно невярно и доказателствено неподкрепено, въпреки представените документи за
закупуването на уреда. Такива са и твърденията за отправени от И. И. към А.М. закани за
накърняване на здравето или живота й. Те присъстват единствено в показанията на
жалбоподателката и не са получили опора в съдържанието на останалите доказателствени
източници, въпреки че са били поставени в предмета на доказване и включени в обхвата на
приложените доказателствени способи.
Изложеното по-горе дава отговор на съдържащите се в жалбата доводи. Те
са несъстоятелни, защото по делото са били събрани всички доказателстава, които са били
относими към предмета на разследването и необходими за разкриването на обективната
истина. В този смисъл проведената доказателствена дейност е всестранна, изчерпателна и
4
обективно. Фактическата обстановка е установена след правилна интерпретация на
доказателствените източници, като не се наблюдава превратно или неточно възприемане на
техния действителен смисъл. Правните заключения са законосъобразни, защото почиват на
точно приложение на правната норма. Затова атакуваното определение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 131/12.04.2022 година, постановено по
НЧД № 351/2022 година по описа на Районен съд-Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5