О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Оряхово, 30.03.2020 г.
Оряховският районен съд, в
закрито заседание на тридесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: И.КЪНЕВА-САНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Кънева гр. дело № 18 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез
пълномощника си адв. Виолета Петкова Герова против В.П.Н., с ЕГН ********** ***
е предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД за:
- приемане
за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 102.99 лв. /сто и два лева и деветдесет
и девет ст./, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, с клиентски № *********, за периода
01.02.2016 г. до 31.05.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението – 10.08.2018 г., до изплащане на
задължението,
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 537.39 лв. /петстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет
ст./,представляваща незаплатени лизингови вноски за устройство SAMSUNG, модел Galaxy A3 2016 Black, за периода
след м.06.2016 г. до м.01.2018 г., по Договор за лизинг от 19.02.2016 г.
за мобилен № +359*********, с абонатен № *********, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 428/04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 649/2018 г. на ОРС.
Претендират се и направените по делото
разноски в заповедното и исковото производство.
В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги от 19.02.2016 г., Договор за лизинг от
19.02.2016 г., ценова листа на Теленор от 19.02.2016 г., декларация-съгласие от
19.02.2016 г., фактура № **********/01.03.2016 г., фактура №
**********/01.04.2016 г., фактура № **********/01.05.2016 г., фактура №
**********/01.06.2016 г., ОУ на Теленор.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника не е постъпил писмен такъв.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
прекратяване на делото и същото да бъде изпратено по подсъдност на РС Козлодуй
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК след
измененията със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. В ДВ бр.65, в
сила от 07.08.2018 г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянен такъв. Според чл. 119 ал.3 ГПК, възражение за
местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от
съда, до приключване на първото по делото заседание, т.е. съдът следи служебно
за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове
на и срещу потребители, тъй като нормата за подсъдността е императивна.
В настоящият случай е налице спор между телекомуникационна
компания и потребител по смисъла на §
13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
който следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на ответника. От
изисканата служебно от съда справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че постоянният адрес на ответницата е в с. Софрониево, а настоящият адрес на ответника към
датата на подаване на ИМ е в с Бутан, общ. Козлодуй, т.е. в района на РС Козлодуй.
Съгласно чл.118 ГПК, всеки съд сам решава
дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е
подсъдно, изпраща делото на компетентния съд.
Поради това, производството по настоящето
дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност на РС Козлодуй.
Мотивиран от горното и на осн.чл.119 ал.3,
вр.чл.113 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 18/2020 г. по описа на Районен съд Оряхово.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд Козлодуй.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: