№ 19710
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110101028 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. В. срещу „фирма“ АД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ответника да бъде изискано изпълнително дело № 168/2014г. по описа на
ЧСИ В. И. е допустимо и относимо. Към настоящия момент не са налице предпоставки за
изискване на делото в оригинал, поради което следва да бъде изискан заверен препис от
изпълнителното дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.06.2024г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ В. И., рег. № *** в КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверено от съдебния изпълнител копие от изпълнително дело № 168/2014г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК
от В. В. В. срещу „фирма“ АД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи следните суми: 11737,00 лева - дължима главница по Договор за
потребителски кредит № 144375/11.11.2011г., договорна лихва в размер на 477,14 лева за
периода от 10.06.2013г. до 10.02.2014г., наказателна лихва в размер на 322,26 лева за
периода от 10.07.2013г. до 01.04.2014г. и сумата от 751,46 лева - съдебни разноски, за които
1
суми е бил издаден изпълнителен лист от 09.04.2014г. по гр.дело № 17604/2014г. по описа
на СРС, 40-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
168/2014г. по описа на ЧСИ В. И., рег. № ***, поради погасяването им по давност.
Ищецът В. В. В. твърди, че на 09.04.2014г. срещу четирима солидарни длъжници
сред които и той, бил издаден изпълнителен лист в полза на „фирма“ ЕАД на основание
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №17604/2014г. по описа на СРС, 40-и
състав. На 08.05.2014г. при ЧСИ В. И., рег. № *** било образувано изп. дело № 168/2014г.
по молба на ответника като взискател. Поддържа, че на 08.04.2016г. между „фирма“ ЕАД и
„фирма“ АД бил сключен договор за цесия на задължението. Поддържа, че след образуване
на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване на имущественото му
състояние, като е направена справка от Национална база данни „Население”, справка за
налични трудови правоотношения, по които полага труд, както и е извършена е справка в
Агенция по вписвания за придобити от него недвижими имоти. Твърди, че всички тези
действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното
провеждане на изпълнението. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение също е действие,
обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие,
а липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението и
сама по себе си не съставлява същинско изпълнително действие. Посочва, че с молбата за
образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание
чл. 116, б. „в” от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане, като от
този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето
изпълнително действие. Навежда твърдения, че последното валидно действие по
принудително изпълнение е предприето на 28.11.2014г., когато било изпратено запорно
съобщение до работодателя му, като в периода от 28.11.2014г. до 28.11.2016г., не били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност и тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани валидни
изпълнителни действия, то на 28.11.2016г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона. С уточнителна молба от
30.01.2024г. ищецът е посочил, че не предявява отделен самостоятелен иск за законна лихва
върху главницата, считано от 02.04.2014г. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Посочва, че изпълнителното дело е образувано срещу
четирима солидарни длъжници, един от които е ищецът В. В. и кредитора има право на
избор срещу кого от тях да насочи изпълнението съгласно разпоредбата на чл. 122 от ЗЗД.
Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.05.2014г. е поискал
извършване на изпълнителни действия спрямо всички длъжници, сред които запор на
трудово възнаграждение, възбрана, запор на банкови сметки, опис на движими и недвижими
вещи, публична продан при наличие на недвижими имоти, като съдебният изпълнител е
връчил поканата за доброволно изпълнение на В. В. на 18.06.2014г. по местоработата на
длъжника чрез работодател. В изпълнение на молбата на взискателя, ЧСИ В. И. била
извършени следните изпълнителни действия спрямо длъжниците, както следва: на
16.06.2014г. на Л. С. бил наложен запор на банкова сметка; на 28.11.2014г. било изпратено
съобщение за запор на трудовото възнаграждение на В. В.; на 04.05.2015г. било изпратено
съобщение за запор на трудовото възнаграждение на Д. Й.; от месец Септември 2014г.
/включително/ до 28.11.2016г. били постъпвали суми от запор на трудово възнаграждение и
от запор на банкови сметки на длъжниците Л. С. и К. В.а; на 10.06.2016г. дружеството било
депозирало молба за конституиране като с постановление било конституирано като
взискател по горепосоченото дело; на 24.03.2017г. била депозирана молба за запор на
трудово възнаграждение на ищеца В. В. и за налагане на възбрана на длъжника К. В.а; на
18.04.2017г. възбраната била вписана; на 30.08.2017г. била постъпила сума от запор на
трудово възнаграждение на К. В.а; на 20.02.2018г. дружеството било депозирало молба за
запор на трудово възнаграждение на длъжника Д. Й.; на 27.02.2018г. бил наложен запор на
банкова сметка на длъжника Д. Й. като в периода от 26.04.2018г. до дата на депозиране на
2
настоящия отговор по изпълнителното дело били постъпвали суми от запор на трудово
възнаграждение и от запор на банкови сметки на длъжниците Л. С., Д. Й. и К. В.а; на
10.11.2023г. дружеството било депозирало молба за запор на трудово възнаграждение на
длъжника Л. С. и запор на банкова сметка на длъжника Д. Й.; на 17.11.2023г. дружеството
било депозирало молба за запор на банкови сметки на длъжника Л. С., като на същата дата
бил наложен и запорът.
Навежда твърдения, че по изпълнителното дело са постъпвали множество суми от
2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. /до
дата на депозиране на настоящия отговор/ от запор на трудово възнаграждение и на банкови
сметки, които били годни да прекъснат, както т.нар. „перемппия“, така и давността спрямо
всички длъжници. Сочи, че след образуване на изп. дело № 168/2014г. погасителна давност
не била текла до 26.06.2015г., като нова давност започвала да тече от 26.06.2015г. и би
изтекла на 26.06.2020г., преди обаче този срок да е настъпил, с молба от 24.03.2017г. била
прекъсната отново погасителната давност, а междувременно по изпълнителното дело
постъпвали и суми от наложения запор. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ , че срещу
В. В. В. е издаден изпълнителен лист от 09.04.2014г., постановен по ч.гр. дело №
17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав за посочените в исковата молба суми в полза на
„фирма“ ЕАД, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № 168/2014г. по описа на ЧСИ В. И., както и че вземанията, за които е бил издаден
изпълнителния лист, са прехвърлени на „фирма“ АД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3