Решение по дело №652/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 67

 

                                    гр. Пловдив, 19.02.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 652 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Г.Х.К.  против решение № 284 от 05.06.2019 г., постановено по т.д. № 302 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.Х.К., против „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК ********* иск за разликата над сумата 70 000 лева до претендираните 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на **.**.**** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, и в частта за присъдените разноски.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, С. окръжен съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД. В заключение ищецът изразява становище, че предвид установените факти относно характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания в резултат на получените от процесното ПТП травми, определеното с обжалваното решение обезщетение не било в състояние да репарира адекватно неимуществените вреди. Затова моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло, както да му се присъдят разноските за двете инстанции.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ответника „З.к.Л.и.“ АД, както и от третото лице помагач на страната на ответника - О.С.З. с които се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като на ответното дружество и на третото лице помагач да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред С. окръжен съд е било образувано по предявен от Г.Х.К. против „З.к.Л.и.“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи във физически и психични болки и страдания, вследствие на получени травми - счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица, в резултат от претърпяното от К. ПТП на **.**.**** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

         На **.**.**** г. около **.** часа в гр.С.З., на кръстовището на ****, при управление на МПС - л.а. „А.Р. ***“ с рег. № ** **** **, водачът Г. И. Г., губи контрол върху управлявания от него автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение, където се удря в движещия се в своята лента за движение л.а. „О.В.“ с рег. № ** **** **, управляван от водача И. Р., при което пътуващият на задната седалка в лекия автомобил „А.Р. ***“ с рег. № ** **** **, Г.Х.К. получава различни телесни  увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „А.Р. ***“ с рег. № ** ****** - Г. И. Г.. В тази насока по делото е установено, че с одобрено от съда споразумение, по н.о.х.д. № 209/2017 г. по описа на В.С.– П., между ВОП – П. и Г. И. Г., последният е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около **.** часа в гр. С.З., на кръстовището на ****, при управление на МПС - л.а. „А.Р. ***“ с рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на Г.Х.К. телесни увреждания, изразяващи се в счупване на телата на двете бедрени кости, счупване на двата глезенни израстъка на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия крак и до трайно затруднение на движенията на десния крак за около 10 месеца, поради което на основание чл. 343, ал. 3 , предл. 4 , б. ,,а‘‘, предл. второ във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. , пр. 3 от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 10 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок три години и на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

         Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „А.Р. ***“ с рег. № ** **** **, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/**********, действаща от 17.02.2017 г. до 16.02.2018 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцецът Г.К. е получила следните увреждания: фрактури на двете бедрени кости в средната им диафизна част и фрактура в областта на дясната подбедрица-глезенна зона и фрактурата в областта на десния глезен . Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложили хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение на пострадалия К.,  през периода от **.**.**** г. до 12.10.2017 г. Лечението е било последвано от няколко рехабилитационни процедури през периодите 12.09.2017 г. – 19.10.2017 г., 20.11.2017 г. – 27.11.2017 г. и 23.01.2018 г. – 30.01.2018 г. и възстановяване в домашен режим, кат тъй като всяка една от фрактурите на бедрените кости представлява тежка травма, предизвикала трайно затруднение на движенията на съответния крак за срок от около 10-12 месеца, с дълъг леглови режим и невъзможност от изправяне и натоварване на двата крака. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р С. в съдебно заседание, самият период на възстановяване при гладко протичане на оздравителния процес, след проведеното оперативно лечение, до постигане на гладко и балансирано ходене, без използване на помощни средства, продължава обичайно от 12 до 18 месеца, като може да достигне и до 24 месеца.

Освен физическите травми, ищецът е преживял и посттравматично стресово разстройство, изразяващи се в страх за здравето и живота си, тревожност, раздразнителност, безсъние, усещане за безпомощност, несигурност. Психологическата травма е довела до промени в начина му на мислене и усещане, до появата на смущаващи мисли и чувства, несигурност, чувство на непълноценност и несебеувереност. Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, към началото на 2019 г. описаната симптоматика е претърпяла частично обратно развитие, като параноидните идеи, свръхценностните интерпретации и страховите изживявания са с намален интензитет и не влияят на поведението и емоциите на пострадалия.

Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на двата крака, фрактурите на бедрените кости и на дясната подбедрица и десния глезен, са били свързани и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки навременно и правилно лечение, както и от извършените рехабилитационни процедури, предвид характера и тежестта на травмите, периодът на възстановяване на ищеца е продължил над 18 месеца.

Независимо от това, с оглед особеностите на приложеното оперативно лечение, на ищеца предстои допълнителна операция за премахване на синтезните метални средства и съответно – удължаване на възстановителния процес.

Въпреки възстановяването на движенията на засегнатите крайници, претърпените травматични увреждания са довели до промени в походката на постаралия и до временно ограничения на двигателните му способности, до затруднения в изпълнението на трудовите функции и в професионалната реализация, което, предвид възрастта му, се е отразило негативно и на психиката му.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

   Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, С. окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключението на съдебно-медицинската и психологична експертиза, и на свидетелските показания.

Основното, поддържано във въззивната жалба оплакване на ищеца, за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, е основателно.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.  

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични увреждания се характеризират с особена тежест, обусловена от броя, характера и мястото на получените фрактури, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период. Освен това, предвид дългия и мъчителен възстановителен процес, болката е била съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до рязко влошаване на качеството на живот на пострадалия и е довело до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, както и до психически и емоционален срив.

Освен описаните фактори – вид и характер на увреждането; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, понижаването на работоспособността и затрудненията в социална адаптация, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната.

Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната, могат да бъдат разглеждани лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно - увеличението на минималните им размери през последните три години, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се отчетат при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 100 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Това означава, че в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително още 30 000 лева над присъдените от С. окръжен съд 70 000 лв. или общо 100 000 лева – застрахователно обезщетение за причинените в резултат от процесното ПТП от застрахования в ответното дружество делинквент неимуществени вреди, след като се отмени обжалваното решение в тази му част.

Относно разноските.

Уважаването на иска в пълния предявен от ищеца размер обуславя и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, които са присъдени на страните съразмерно с уважената, съответно съразмерно с отхвърлената част от иска, като в тези части решението следва да се отмени и в полза на ищеца следва да се присъди пълния размер на направените разноски от  3530 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – л.108.

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал .1 ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото въззивно производство деловодни разноски, които, според представения договор за правна помощ и съдействие /л.7/, възлизат на 1450 лева.

Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пловдивския апелативен съд държавна такса в размер на 600 лв.

Въпреки направеното в отговора на въззивната жалба искане от процесуалния представител на О.С.З. на третото лице помагач не се дължат разноски – чл. 78, ал.10 ГПК.

 В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

         ОТМЕНЯ решение № 284 от 05.06.2019 г., постановено по т.д. № 302 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.Х.К. против „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК ********* иск за разликата над сумата 70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на **.**.**** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на Г.Х.К., с ЕГН: **********, допълнително сумата от 30 000 лева над присъдената сума от 70 000 лв., или общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми - счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица, както и в преживени душевни болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП на **.**.**** г., около **.** часа в гр. С.З., на кръстовището на ****, при превозването му в МПС - лек автомобил „А.Р. ***“ с рег. № ** **** **, управляван от Г. И. Г., за което МПС е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/**********, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 284 от 05.06.2019 г., постановено по т.д. № 302 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд в частта, с която Г.Х.К. ЕГН **********, е осъден да заплати на „З.к.Л.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от представителите М. С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. сумата от 1619,10 лева /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и 10 стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлена част от иска.

ОТМЕНЯ решение № 284 от 05.06.2019 г., постановено по т.д. № 302 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд в частта, с която „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от представителите М. С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. е осъдено да заплати на адв.  Ж.С.З. *** сумата от 2471 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Г.Х.К., ЕГН ********** сумата 3530 лева - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по т. д. № 302 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд. 

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Г.Х.К., ЕГН ********** сумата 1450 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 652 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД,  ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 600 лева - държавна такса за производството по настоящото в.т.д. № 652 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – О.  С.  З.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: