Номер 31701.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа И. Чиликова
Гергана Ж. Кондова Атанасова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно частно наказателно дело №
20202300600265 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 72, ал. 2 от НПК и чл. 396, ал. 2 от
ГПК. Образувано по жалба на РП – Ямбол, против Определение № 146/17.08.2020 г.,
постановено по НОХД № 227 по описа за 2020 г. на РС – Елхово.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на РП – Ямбол,
за налагане на запор на лек автомобил марка „Т.К.” рег. № * **** **, собственост на С. Д..
В жалбата се сочи, че ЕРС неправилно е приела, че процесният лек автомобил е предмет на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а не средство за извършване на деянието. Иска се
обжалваното определение да се отмени и да постанови ново, с което да уважи искането за
налагане на запор на лекия автомобил, с оглед обезпечаване на отнемането му по реда на
чл. 53, ал. 1 б. „а” НК въз връзка с престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
ЯОС установи, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК и от прокурор. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Против С. Д. е предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
за това че на **.**.**** г. в гр. *****, обл. *****, около 17.30 ч. по ул. ******** и ул.
********* ********** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Т.К.”
с рег. № * **** ** след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно – 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARBA 0179. Видно от приложената по делото справка вх. №
****-*****/**.**.**** г. на РУ – Елхово, този лек автомобил е собственост на обвиняемия
Д..
Правилно ЕРС е приел, че искането на прокурора с правно основание чл. 72,
ал. 1 НПК е неоснователно. Съобразил е, че за да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.
1
„а” от НК следва лекия автомобил да е бил предназначен или да е послужил за извършване
на умишленото престъпление по транспорта. Във въззивната частна жалба е посочена
практика на върховната съдебна инстанция по този въпрос, но тя е интерпретирана
неправилно от прокурора. В ТР № 18/14.11.1977 г. по н.д. № 13/76 г. на ОСНК на ВС ясно е
посочено, че средствата за извършване на престъплението са извън обществените
отношения, които се охраняват и не са елемент на престъпния състав, имат функционална
определеност и са нещо външно за обекта на посегателство, ерго – това са вещите, които
деецът използва за осъществяване на престъпната дейност. По отношение престъпленията
по транспорта няма спор нито в съдебната практика, нито в правната теория, че превозното
средство е част от самото обществено отношение, посегателството срещу което се защитава
от съответните норми и поради това не може да бъде средство за извършване на това
престъпление.
По изложените съображения въззивният съд счита атакуваното определение за
правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 2 НПК и чл. 396, ал. 2 от ГПК,
Окръжен съд – Ямбол,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 146/17.08.2020 г., постановено по НОХД
№ 227 по описа за 2020 г. на РС – Елхово.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2