Номер 260044/ 05.02. Година2021 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд IV
- ти наказателен състав
На двадесет и шести януари Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка
Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №
01646 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 20-1158-003801/01.09.2020г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на
К.И.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две
хиляди/ лева, на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за това, че на 16.08.2020 г., в 21.45 часа, в гр. Перник, кв.
Изток, до бл.63, като водач на лек автомобил „Ауди А4”, с peг. №***, собственост на С. Д. С., отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, и не
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата им – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К.М.,
в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, като се поддържа, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и
че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и вмененото
нарушение не е извършено. Без да оспорва, че е отказал да му бъде извършен тест
за установяване употребата на наркотични вещества, и че не се е явил в
лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване, жалбоподателят
отрича да е управлявал превозното средство в момента на проверката и именно
това обстоятелство сочи като причина за
отказа. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебното производство пълномощникът му – адв. К.М. поддържа доводите в жалбата. В съдебните
прения жалбоподателят и пълномощникът не са участвали.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
На 16.08.2020г. свидетелите Е.В.П. и Е.К.В. - полицаи във Второ
РУ - ОД МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по
охрана на
обществения ред на територията на 02 РУ - Перник. Около 21.45 часа се движели със служебния си
автомобил по ул. Благой Гебрев, кв. Изток, когато
забелязали излизащ от пряката при бл.64 с висока скорост лек автомобил „Ауди А4”,
с peг. №***. Начина на движението му по пътното платно
мотивирало служителите на МВР да предприемат извършване на проверка. Последвали го с включен светлинен и
звуков сигнал на патрулния автомобил, като първоначално водачът не спрял,
насочил се към бл.62, а впоследствие към
блок №63 и в този район спрял. В момента на излизането на водача от автомобила
служителите на МВР спрели до него. Поискали документите му за проверка, от които жалбоподателят предоставил
само личната си карта, а свидетелството за управление и свидетелство за
регистрация отказал да предостави с мотив, да не му бъдат взети. Въз основа личната
карта самоличността му била установена – К.И.М., а след извършена справка
в масивите на МВР полицейските служители
установили, че управлявания автомобил е
собственост на друго лице – С. Д. С. с ЕГН **********. В автомобила на предна
дясна седалка се намирала свидетелката М.М. М..
Свид. П. отново разпоредила на водача да
предостави поисканите документи за извършване на проверка, но М. отново
отказал. Държал се арогантно и неуважително към нея, поведението му било
неадекватно на ситуацията, проявил и словесна агресия, в която активно се включила
и свид. М.. В непосредствения контакт с М. служителите на МВР възприели и мирис
на алкохол. По тази причина свид. П. незабавно докладвала в дежурната част и
поискала съдействие от автопатрул на Охранителна полиция и на сектор ПП – ОД МВР – Перник за извършване на
проверка на водача за употреба на наркотични вещества и алкохол.
На мястото били изпрате Б. С.А.
и В. С. Б. - мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД
МВР – Перник. Същите приканили водача да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, но М. категорично отказал. Отказал и извършване на
проверка за употреба на алкохол. Издаден му бил
талон за изследване №0037030, в който полицай А. отразил възможността
жалбоподателя да се подложи на медицинско и химическо-токсикологично изследване
за установяване употребата на наркотични вещества, удостоверено с негов подпис,
като определил на водача срок от 30 минути от връчването на
талона за явяване в МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. Талонът бил
връчен в 22.45 часа на 16.08.2020г.. В
определения в талона срока К.М. се явил в лечебното заведение, но отказал да му
бъде взета кръвна проба за изследване.
Въз основа на установеното на
място фактическо положение срещу К.И.М. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GА, №195247/16.08.2020г., като актосъставителят – свид. Б.А. приел, че виновно е нарушил
разпоредбата на чл..174, ал.3 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН М. не направил възражения срещу
констатацията в съдържанието му, но
отказал да подпише акта, което било удостоверено с подпис на
един от полицейските служители –
В. С. Б..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу процесния акт.
На 01.09.2020 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на К.И.М. за
нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
като взе предвид показанията на свидетелите Е.В.П. и Е.К.В., Б.С.А., М.М. М. и Г. Н. Р., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА, №195247/16.08.2020г., талон за медицинско изследване № 0037030/16.08.2020г.,
протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото
по същество.
Възраженията в насока, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл.42,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН не се приемат за основателни.
Фактическото
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени
ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере
какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз
основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма
изчерпателност от изложената не е и възможна.
Законът
не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при издаване на наказателното
постановление.
Нарушението е квалифицирано
законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът
приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във
вина на жалбоподателя.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи
се в признаците на административнонаказателния състав,
са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час
спрямо него е извършена проверка от служители на 02 РУ и сектор ПП към ОД МВР -
Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и че му е издаден талон за изследване. Не е
спорно, че се е явил в посоченото в талона лечебно заведение в определения
срок, но е отказал вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените
документи: АУАН серия GА, №195247/16.08.2020г., талон за
медицинско изследване № 0037030/16.08.2020г., протокол за
медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. По тази причина, съдът не намира за необходимо да
извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока,
доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са
безспорни.
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на М. да се подложи на
проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че същият
не бил водач на превозното средство, спряно за проверка. За утвърждаване на
версията му по негово искане са събрани гласни доказателства – разпитани са
свидетелите М.М. М. /във фактическо съжителство с
жалбоподателя/ и Г. Н. Р. /приятел/. С тези доказателствени източници се
обосновава тезата в жалбата, че М. не е осъществил вменения му
административнонаказателен състав, при това виновно, тъй като при изложените в акта
и постановлението обстоятелства не е управлявал
превозното си средство, не е имал качеството водач на МПС и следователно
не е имало основание да бъде подлаган на проверка за употреба на наркотични
вещества.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства,
съдът я приема за защитна.
Свидетелите М.М. М. и Г. Н. Р., посочват, че
същия ден жалбоподателят предоставил автомобила си на свид. Р., за да го
ползва, като се уговори вечерта да
закара М. и М. до ресторант в кв. Изток,
а по-късно да ги вземе оттам. Съгласно уговорката,
след 21.00 Р. ги взел с автомобила от
заведението и потеглили към бл.62 на ул.
Бл. Гебрев. Съобщават, че докато търсели място за
паркиране забелязали зад тях полицейски автомобил с включени светлини, при
което Р. внезапно отбил , спрял в района на блока, прескочил седящата до него
на предна дясна седалка М.М., изскочил от
колата през нейната врата и избягал.
Свидетелката заявява, че действието на Р. силно я изненадало и изказва
предположение, че въпросната вечер е консумирал алкохол и по този начин е желаел
да избегне проверка. Същото посочва и Р., макар да не може да даде логично
обяснение за причината да излезе от автомобила по описания труден
начин, вместо през предната лява врата. Нелогично е и твърдението му, че докато
бягал чул че възникнала караница на мястото, тъй като уточнява, че без да спира с тичане се е
отдалечил от автомобила и директно се е прибрал в дома си. Според свид. М. след напускането на
водача по посочения начин, двамата с жалбоподателя също слезли от колата, в момент, в който към тях се
насочили и служителите на МВР . Твърди, че поведението им спрямо тях, особено
на свид. Е.П. било нападателно и агресивно и не им било позволено да обяснят
действителната ситуация. Свидетелката потвърждава, че в хода на проверката М. бил приканен да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и алкохол, както и че отказал това, като
изказва предположение, че причината била ситуацията, в която приятелят й бил
поставен - лишен бил от възможност да обясни,
че не е шофирал автомобила, чувствал се нападнат и объркан от поведението
на полицай Е.П..
При оценка доказателственото
значение на показанията на посочените от страна на жалбоподателя свидетели,
анализирани отделно и съвкупно с останалите доказателствени материали, съдът
приема, че те нямат съществена доказателствена тежест
в насока утвърждаване версията на версията му и не могат да бъдат ценени като
обективни и безпристрастни, за да бъдат основа за изграждане на фактически
изводи, съответни на тезата му. Съдът приема, че изявленията на всеки от двамата са повлияни от установените лични и приятелски отношения с
жалбоподателя, необективни и пристрастни са, обслужват линията му на защита и не
ги кредитира с доверие досежно
релевантните за делото факти.
Този извод се налага след анализ и оценка на останалите събрани гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.В.П., Е.К.В. и Б.С.А., които,
в качеството си на полицейски служители, са извършили проверката спрямо жалбоподателя и са констатирали нарушението. Първите двама са очевидци на действията на М. по управление на превозното
средство и съдът
дава вяра на показанията им, като намира,
че излагат възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост
и проявена тенденциозност спрямо жалбоподателя. Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения
и доколкото изявленията им са логични,
последователни и кореспондират
на писмените доказателства по делото, съдът приема,
че интерпретират случилото се напълно
достоверно.
Обстоятелствата, свързани с проверката, която свидетелите П. и В. съвместно са извършили се възпроизвеждат
уверено, без противоречия и с необходимата конкретика относно фактите от значение
за делото, което е показателно за
наличието на ясен спомен за нея. Двамата установяват, че при гореизложените обстоятелства непосредствено са възприели жалбоподателя като водач на превозното
средство в момент на движение по
ул. Бл. Гебрев, гр. Перник,
като свид. В. уточнява, че високата скорост на движение при
включването му в движението на главната улица е мотивирало действията им за спиране и проверка. Еднопосочни са и показанията им относно това, че след подадена светлинна
и звукова сигнализация водачът на следвания от тях автомобил, чиято самоличност
впоследствие установили /К.М./ първоначално не се подчинил и продължил движението си, но впоследствие спрял
в района на бл.63 и слязъл от мястото на водача. Заявяват, че поведението му било крайно
арогантно, не съдействал на проверката, отказал да предостави свидетелството си
за управление на МПС „за да не му бъде взето“, и коментирал, че не трябвало да
им спира, тъй като можел да избяга.. От изявленията на свидетелите се установява,
че в нито един момент М. не е оспорвал пред тях факта на управление на
автомобила, което е и в пълен синхрон с
отразения в съдържанието на акта запис в полето за обяснения и възражения на
нарушителя, както и с факта, че е
приел съставения и връчен му талон за
изследване. Свидетелите Е.П. и Е.В. са категорични, че са следвали на кратко
разстояние автомобила на жалбоподателя, не са губили визуална връзка с него, ясно са възприели спирането
и излизането на М. от вратата на
шофьорското място, а в автомобила са установили единствено спътничката му - свид. М.М..
В синхрон с дадените от тях показания
са и изявленията на свид. Б. А., чието съдействие е
потърсено за тестване на водача за употреба на наркотични вещества и употреба
на алкохол. Същият заявява, че пред него и останалите служители на МВР К.М.,
когото колегите му посочили като водач
на превозното средство, отказал извършване на проверка за установяване
употребата на наркотични вещества, за което нарушение съставил срещу него процесния акт, а
колегата му - В. Б., удостоверил отказа да го подпише.
По тези съображения съдът приема за доказано, че
жалбоподателят К.М. е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение.
Както вече се посочи, доказателствените материали
са еднопосочни относно отказа на М. да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и че в лечебното
заведение е отказал даване на биологични проби за изследване. Тези факти не са
спорни.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени
материали, те дават основание за несъмнен извод, че К.М. виновно е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред. Мотивите за
отказ за проверка за употреба на наркотични вещества са ирелевантни
за съставомерностга на нарушението.
По отношение вида и размера
на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в
размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при наказване на
нарушителя, като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал,2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на жалбоподателя
и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направени от
страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат, а и такова
искане не е направено.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1158-003801/01.09.2020г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД на
МВР - Перник, с което на К.И.М. с адрес ***, с ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд — гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
- в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
/п/
Вярно с оригинала
ИЗ