Р Е Ш Е Н И Е №260389
03.07.2022г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14430 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ„ ЕООД
, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, депозирана против ответника Й.К.П., ЕГН
**********, с адрес *** , и искове с правно основание в чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 99 от същия закон и чл. 342 ал. 2
от Търговския закон.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
черпи права от множество договори.
Най-напред се твърди, че между ответника и
„Българска телекомуникационна компания„
АД има сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер на абоната *********. С допълнително споразумение от дата
21.01.2016 год., условията за ползване на далекосъобщителни услуги за мобилен
номер *********между страните били
преуредени, като бил избран месечен абонамент на стойност от 13.99 лева; за
друг мобилен номер *********бил избран тарифен план на обща стойност от 31.98
лева, за мобилен номер *********бил избран месечен абонамент от 17.99 лева , за
номер *********бил избран абонамент от 15.99 лева , а за мобилен номер *********бил
избран абонамент от 10 лева месечно , като били добавени и четири крайни устройства на лизинг, с договори от дати
17.11.2015г. , 21.01.2016г , 19.07.2016г и 18.12.2015 година.
Всички доставени от
оператора услуги се фактурирали под общ клиентски номер *********.
„БТК” ЕАД доставило
договорените мобилни услуги, стойността
на които останала незаплатена въпреки издадените фактури с номера:
**********/22.03.2017г., и
**********/22.04.2017 год., **********/ 22.05.2017г.,за доставени за периода от
22.02.2017г. до 21.05.2017г. телекомуникационни услуги, на обща стойност
от 403.31 лева. Горното обусловило
правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор на длъжника, на дата 15.06.2017г.
По силата на договор за цесия от дата
16.10.2018г., „Българска телекомуникационна компания„ АД прехвърлила вземането си на „С.Г. Груп „
ООД ; с последващ друг договор за цесия , последното дружество го прехвърлило
на ищеца , който се снабдил за
неплатените суми със заповед за плащане , издадена по частното гражданско дело
8531/20, ПРС. Длъжника
бил уведомен за тези цесии. Възразил против издадената заповед в срока по чл.
414 от ГПК.
Ищецът иска
установяването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК , при следните параметри
: 215.24 лева с ДДС – стойност на доставени телекомуникационни услуги по
договора от дата 17.11.2015г, 41.98 лева с ДДС по договора от дата
19.07.2016г., и 29.99 лева по договора от дата 06.10.2016г., и лизингови вноски
на обща стойност от 116.10 лева по трите коментирани договора. Иска и присъждане на разноските по спора.
Ответника оспорва иска, отрича
съществуването но договорите. Възразява да е изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца , като се позовава на кратката такава. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдат направените по делото разноски .
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че от сумата 403.31 лева, 215.24 лева с ДДС са
стойност на доставени телекомуникационни услуги по договора от дата
17.11.2015г, 41.98 лева е стойност на
ДДС на доставките на оператора по
по договора от дата 19.07.2016г., 29.99 лева са доставки по договора от дата
06.10.2016г.; остатъка от 116.10 лева са
лизингови вноски по четири от договорите , като в тази сума се включва и
стойност на възнаградителна лихва по
договорите за лизинг ; вещото лице е дало подробна справка за структурата на
дълга .
С
оглед изложените факти , водят се искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД. Те са допустими, има
идентичност на вземането по частното дело 8531/20 , ПРС , и това , предмет на
настоящото дело. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество ,съдът
съобрази следното :
І Съществуването на описаните в исковата и
уточняващите молби договори между ответника и „Българска телекомуникационна
компания„ АД е спорно, но се установява
се от приложените копия и електронен оригинал на договорите в качеството им на
електронен документ. По делото не са представени общите условия на договорите
между абоната и „БТК „ АД за доставка на мобилни услуги - представени са тези
за договорите за доставка на телекомуникационни услуги чрез фиксирана мрежа,
тоест тези, приложими по отношение на договорите за стационарни телефонни
постове; твърди се обаче да е доставена услуга чрез мобилна телефония. Въпреки
тази липса, съдът приема съществуването на договорите, доколкото специалните
условия между страните съдържат съществените елементи на договора за доставка
на телекомуникационна услуга – цена и вид на доставката, по която не е спорено.
Съдържанието на договорите кореспондира и с издадените за вземанията фактури ,
и съдът приема, че за П. е възникнало облигационно задължение да плати
стойностите на абонаментите.
Не се откри електронен документ – договор
между „БТК „ АД и ответника за доставка на мобилна телефония от дата
17.11.2015г, и представения от ищеца
хартиен препис от него не може да бъде приет за достатъчно доказателство за
съществуването на този договор.
Данни за извършени от ответника плащания на
процесните вземания няма.
Дори да
се приеме съществуването на договорите за доставка на телекомуникация , съдът,
с оглед въведените в исковата молба дати
на издаване на фактурите , намира за основателно и въведеното възражение за изтекла давност. Вземанията на
телекомуникационните оператори за стойност на доставени телекомуникационни
услуги съставляват периодични плащания по смисъла на тълкувателно решение №
3/2011 , ОСГКТК и съответно – погасяват
се по давност с изтичането на специалния кратък
срок по чл. 111 буква „в“ от Закона за задълженията и договорите. Каза
се , по делото не са представени общите условия на договорите между абоната и
„БТК „ АД - представени са тези за договорите за доставка на телекомуникационни
услуги чрез фиксирана мрежа, които обаче с оглед изложените факти не са
относими към предмета на спора, доколкото се претендира стойност на доставени
мобилни телекомуникации. Следователно съдът следва да приеме за начална дата на
изискуемостта тази , посочена в последната по време фактура като крайна за срока на абоната да
плати – 08.06.2017г. Тоест, от
09.06.2017г. тече за вземанията на оператора за доставени телекомуникационни
услуги кратката погасителна давност, която изтича съответно на 09.06.2020г. Заявлението за издаване на
заповед за плащане обаче е подадено в съда на дата 16.07.2020г, към която дата
кратката давност е вече изтекла. В този смисъл е и заключението на вещото лице,
което съдът кредитира при липса на доказателства по делото , които да го
опровергават. Възражението е затова основателно , вземането за стойност на
телекомуникационни услуги ( абонамент ) е
погасено и исковете следва да отхвърлят.
ІІ. Съдът не отрича сключването на договорите за
лизинг на вещи или получаването на крайните устройства от ответника,
включително и по договора за лизинг от дата 17.11.2015г ., от който има
представен електронен оригинал; няма данни
за плащане на вноските в пълен размер, за връщане на устройствата на
лизингодателя или придобиване на правото
на собственост върх тях от лизингополучателя. Тоест, за П. е възникнало и
задължението да плати тези вноски. Това задължение не е погасено по давност,
тъй като то е изначално неделимо по
общото правило на чл. 66 от ЗЗД вместо това ,
кредиторът е приел частично изпълнение) и по отношение на него кратката
погасителна давност не е приложима; общата такава не е изтекла по отношение на
никоя вноска.
ІІІ . По съществуването на договорите за
цесия не се спори , те са представени по
делото, и към исковата молба има приложение уведомления за длъжника за
сключавенто им.
С оглед казаното , съдът следва да отхвърли
исковете за стойност на доставени телекомуникационни услуги и да уважи тези за
равностойност на лизингови вноски.
ІV. Разноските
се присъждат пропоционално. Общият
размер на направените от ответника разноски по двете производства е 640 лева;
дължат се пропорционално на отхвърлената част от исковете 455.76 лева (
640/403.31*287.21 лева ).Общият размер
на направените от ищеца разноски е 610лева дължат се пропорционално 175.59
лева. ( 610/403.31*116.10 лева).
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Й.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на
ищеца „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, плащане на сумата от 116.10 лева ( 110.07 лева лизингови
вноски по договори от дати 17.11.2015г. , 21.01.2016г , 19.07.2016г и
18.12.2015г, и 6.03 лева възнаградителна
лихва по същите договори за лизинг) , ведно със законната лихва върху сумата от
116.10 лева от датата на подаването на заявлението в съда – 16.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
плащане № 3973 по частното гр. дело № 8531/20 , ПРС като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи вземането в частта по същата
заповед , представляваща 287.21 лева ( от които : 215.24 лева с ДДС стойност на доставени телекомуникационни
услуги по договор от дата 17.11.2015г, 41.98 лева стойност с ДДС на
доставени такива по договор от дата 19.07.2016г., 29.99 лева - по договора от дата 06.10.2016г.), като
неоснователни поради изтекла давност .
Осъжда „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, да заплати на Й.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 455.76 лева разноски по двете дела.
Осъжда Й.К.П., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати н а „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сумата от
175.59 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ