№ 60
гр. Раднево, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100916 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща
чрез пълномощника адв. М. от АК-Стара Загора, срещу „Стик - кредит“ АД, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между нея като кредитополучател и ответното
дружество „Стик - кредит“ АД в качеството си на кредитодател бил сключен
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №**********
г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 800
лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при
ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %. Твърди, че бил сключен договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г., с който
ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 1300 лв., а тя от
своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от
42.58%, ГЛП от 36 %, както и договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да му
предостави кредит в размер на 2000 лв., а тя от своя страна да ги възстанови
ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %. Твърди, че
към момента на подаване на исковата молба и трите процесни договора са
изцяло погасени. Счита, че по договорите са надплатени суми във връзка със
заплатени възнаградителни лихви, неустойки и други такси уговорени с
процесните договори. Твърди, че договорите за кредит са недействителни на
основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК ищцата е следвало да върне
1
само чистата стойност на кредита като счита, че не дължи лихва и други
разходи по тях. Твърди, че ответникът цели да заблуди кредитополучателят в
частта относно действителния годишен процент на разходите и в трите
договора, което поражда нищожност на разпоредбата на чл. 27 от договорите,
тъй като по смисъла на разпоредбата на чл. 11 ЗПК във вр. с чл. 19 ГПК във
вр. с чл. 22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на
договора води до неговата нищожност. Според ищеца уговореното
възнаграждение под формата на неустойка е разход по кредита, който е
следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването
в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП,
поради което счита, че и трите процесни договора за кредит са нищожни на
основание чл. 22 ЗПК.
Отделно от изложеното относно основанията за нищожност на целите
договори, твърди, че и уговорените договорни лихви противоречат на добрите
нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, тъй като уговорената лихва в размер на 36
% надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендираните
периоди, което прави клаузата нищожна, отчитайки съотношението между
уговорения размер на възнаградителна лихва наред с останалите уговорки в
договора – неустойка при липса на поръчител, неустойка за забава и както и
уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи са за сметка на
кредитопоучателя, такса уведомление, такса смс и др.
Счита и че уговорените неустойки в чл. 27 от договорите също са
нищожни поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД,
тъй като с тях се цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитополучателя и излизат извън присъщите им функции, посочени в т.3 от
ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че същите представляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно са нищожни
на основание чл. 146 от ЗЗП.
Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55 ЗЗД:
- недължимо платена сума в размер на 120 лв. във връзка с договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г.,
представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.
- недължимо платена сума в размер на 180 лв. във връзка с договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г.,
представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.
2
- недължимо платена сума в размер на 1000 лв. във връзка с договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г.,
представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки и др. такси.
Иска присъждане на разноски в полза на адвокат на основание чл. 38, ал.
2 ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Стик - Кредит“ АД, в който взема становище за неоснователност на исковете
без да излага съображения за това. Твърди, че действително са сключени
процесните договори за кредит и заемната сума е била предоставена на
разположение на ищцата. Представя и моли да бъде приета заповед №БНБ -
31374/16.07.2016 г. относно вписването на дружеството в регистъра на
кредитните институции. Претендира разноски. Прави възражение относно
претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В проведеното открито съдебно заседание от 30.04.2025 г. съдът е
допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявените
осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез тяхното увеличение, като
искът по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№********** г. се счита за предявен за сумата от 324,39 лв. вместо
първоначално претендираната сума от 120 лв.; по договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние с №*********** г. се счита за предявен за
сумата от 715,20 лв. вместо първоначално претендираната сума от 120 лв.; по
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №**********
г. се счита за предявен за сумата от 2731,94 лв. вместо първоначално
претендираната сума от 1000 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че между
страните по делото е сключен: договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние с №********** г., с който ответникът се задължил да
предостави на ищеца кредит в размер на 800 лв., а тя от своя страна да ги
възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 %
; договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№*********** г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца
кредит в размер на 1300 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с
3
възнаградителната лихва, при ГПР от 42.58%, ГЛП от 36 % ; договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с №********** г., с който
ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2000 лв., а
тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва при ГПР
от 42.58%, ГЛП от 36 % на 24.03.2020 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените
като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на
нищожност на договора за кредит, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е заплатила, а ответникът е получил
процесните суми, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се
дължи нейното връщане.
С определението за насрочване на делото от 13.01.2025 г., съдът
задължил ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да
представи заверени преписи на документ, удостоверяващ, че договорените
главници по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№********** г., договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
с №*********** г., договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с №********** г., са отуснати на ищеца, както и самите договори,
погасителните планове към тях и счетоводни документи за погасени суми по
процесните договори.
Въпреки редовното връчване на преписа от определението, ответникът
не е изпълнил вмененото му задължение по реда на чл. 190 ГПК в
предоставения от съда срок, нито до приключване на делото в настоящата
инстанция. С протоколно определение от 19.02.2025 г., съдът е указал на
ответника,
че при неизпълнение на това си задължение, съдът по реда на чл. 161
ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки за събирането им. Поради тази причина и
на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че
процесните договори имат именно такова съдържание, каквото е посочено от
ищеца в исковата молба. Действително, с отговора на исковата молба
4
ответникът не е оспорил обстоятелството, че посоченият от ищеца договор
има съдържанието, описано в исковата молба, тоест страната не оспорва
сключването на самите договори за заем с предмет предоставяне на паричен
заем, както и предоставянето на уговорените парични суми на ищеца, но не
предоставя копие от договорите за заем за установяване на конкретното
съдържание на правоотношението, в частност на посочената от ищеца
уговорка за обезпечаване на договора за потребителски кредит и
договорените последици от неизпълнение на задължението на потребителя да
предостави исканото обезпечение. Предвид създадени от ответника пречки
следва да се приложат последиците от чл.
161 ГПК и да се приеме, че в договорите за кредит е била уговорена неустойка
за
непредоставяне на обезпечение.
Горното обстоятелство кореспондира с приетото и неоспорено
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че при
отпуснат размер на кредита по договор за паричен заем №********** г. от 800
лева, съгласно твърденията на ищеца в исковата молба и фиксиран лихвен
процент в размер на 36 %, ГПР е в размер от 42,58 %, като посоченият ГПР е
формиран въз основа на въведената информация, включваща размера на
потребителския кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва
приложима по договора. Като според експертизата това са единствените
компоненти, които са включени при изчисляването на ГПР. В заключението е
посочено, че съгласно представена счетоводна справка за погасени суми по
договор за паричен заем №********** г. и какви компоненти са погасени с
тях, ищцата е заплатила по процесния договор за паричен заем – пълният
размер на главницата от 800 лева, договорна лихва в размер на 54,07 лева и
неустойка в размер на 270,32 лева или обща сума по кредита в размер на
1124,39 лева.
Относно договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№*********** г. от заключението се установява, че при отпуснат размер на
кредита от 1300 лева според твърденията на ищеца и фиксиран лихвен
процент в размер на 36 %, ГПР е в размер от 42,58 %, като посоченият ГПР е
формиран въз основа на въведената информация, включваща размера на
потребителския кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва
приложима по договора. Като според експертизата това са единствените
компоненти, които са включени при изчисляването на ГПР. Съгласно
5
представена счетоводна справка от ответното дружество за погасени суми по
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №***********
г. и какви компоненти са погасени с тях, ищцата е заплатила по процесния
договор за паричен заем – пълният размер на главницата от 1300 лева,
договорна лихва в размер на 154,36 лева и неустойка в размер на 560,84 лева
или обща сума по кредита в размер на 2015,20 лева.
Относно договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№********** г. от заключението се установява, че при отпуснат размер на
кредита от 2000 лева според твърденията на ищеца и фиксиран лихвен
процент в размер на 36 %, ГПР е в размер от 42,58 %, като посоченият ГПР е
формиран въз основа на въведената информация, включваща размера на
потребителския кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва
приложима по договора. Като според експертизата това са единствените
компненти, които са включени при изчисляването на ГПР. Съгласно
представена счетоводна справка от ответното дружество за погасени суми по
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №**********
г. и какви компоненти са погасени с тях, ищцата е заплатила по процесния
договор за паричен заем – главница в размер на 1888,94 лева, договорна лихва
в размер на 1074,72 лева и неустойка в размер на 328,46 лева, платена
наказателна лихва в размер на 2,94 лева, платена наказателна лихва и
неустойка в размер на 1243,58 лева, писма, СМС в размер на 193,30 лева или
общо заплатена сума по кредита в размер на 4731,94 лева.
С оглед предмета на процесните договори за кредит съдът приема, че
страна по тях е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което
приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
По отношение на доводите на ищеца за нищожност на процесните договори за
кредит съдът приема следното:
Основателно от страна на ищеца по предявения иск се поддържа, че е
6
налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет. В конкретния случай от заключението на допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на ГПР, без да се
включва в същия неустойката, не нарушава това изискване, но при нейното
включване безспорно е надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и то повече от десетократно. Съдът счита, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка,
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води
до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на
изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като
разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно и сама по
себе си клаузата за неустойка се явява нищожна с оглед нормата на чл. 19, ал.
5 ЗПК. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност
на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на
реалния ГПР (с включена неустойка). Както се посочи и по-напред, след като
неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за
7
кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на
СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за
кредит, сключен с потребител. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен
смисъл се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, процесните договори за кредит са
недействителни на основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В производството е установено, че по договор за паричен заем
№********** г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 1124,39 лева (при
главница в размер на сумата 800 лева); по договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с №*********** г. ищецът е заплатил на ответника
сумата от 2015,20 лева (при главница в размер на сумата 1300 лева); по
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №**********
г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 2015,20 лева (при главница в
размер на сумата 2000 лева). Общият размер на недължимо платената сума по
договор за паричен заем №********** г. е в размер на 324,39 лв.; по договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*********** г. е в
размер на 715,20 лева; по договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с №********** г. е в размер на 2731,94 лева в какъвто размер са
8
предявени исковете на ищеца с последното допуснато изменение на размер на
иска по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание на 30.04.2025 г., поради,
което същите се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Дължимата държавна такса в производството е в размер
на 209,27 лв. съобразно направеното изменение на предявените искове чрез
тяхното увеличение, като ищецът е заплатил по сметка на РС Раднево сумата
52 лева за държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да
заплати по сметка на Районен съд – Раднево за държавна такса сумата от
157,27 лв. /остатък от общо дължимата, но невнесена държавна такса/,
съобразно направеното увеличение на размера на предявените искове,
съгласно чл. 1 от ТДТ ГПК. Сторени са и разноски за депозит за ССчЕ в
размер на 400 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.
В производството се претендира и адвокатско възнаграждение уговорено
на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАдв. Съгласно Определение № 215 от
17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г., I г. о., ГК и др. изявлението за
наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на
данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В случая тези предпоставки са налице, с оглед което и съдът следва да
определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца въз основа на критериите, изведени в
съдебната практика: фактическа и правна сложност на спора, достъп до
правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост насрещната
страна да понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност и
обоснованост на разноските) и не на последно място икономическите условия
в страната, измерител на които се явява МРЗ и цената на иска.
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е
фактическа и правна сложност на случая, делото е срочно разгледано,
9
отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на производства
със сходен предмет, по които адвокат М. предоставя безплатна правна помощ
на ищци кредитополучатели, т.е. процесуалният представител следва да е
добре запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните
аспекти на делата), идентичната защита и доводи, изтъкнати по всички дела,
съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с
ДДС за първоинстанционното производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Оборище“ № 13Б, ет.5 да заплати на основание
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Р. К. Д. , ЕГН **********, с адрес:
****************** и съдебен адрес: ****************, сумата от 324,39
лева /триста двадесет и четири лева и 39 ст./, представляваща заплатена без
основание сума по недействителен договор за паричен заем №********** г.,
сключен между страните; сумата от 715,20 лева /седемстотин и петнадесет
лева и 20 ст./ по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
с №*********** г.; сумата от 2731,94 лв./ две хиляди седемстотин тридесет
и един лева и 94 ст./ по договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с №********** г.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Оборище“ № 13Б, ет.5 да заплати на основание
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
****************** и съдебен адрес: ****************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК общо сумата от 452 лв. (четиристотин петдесет и два лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК202557159 със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Оборище“ №13Б, ет.5 да да заплати по сметка
на Районен съд - Раднево за държавни такси, на основание чл. 77 от ГПК,
сумата от 157, 27 лв. /сто петдесет и седем лева и 27 ст./ – разноски за
държавна такса за настоящото производство.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на
определението пред Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК202557159 със седалище и адрес на
10
управление: гр. Шумен, бул. „Оборище“ №13Б, ет.5 да заплати на Еднолично
адвокатско дружество М. с адрес на управление: **************** сумата от
480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско
възнграждение за предоставена на Р. К. Д., ЕГН ********** безплатна правна
помощ в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11