РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Русе, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20234500500551 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от
„Енерго - Про Продажби“ АД против решение № 843/06.06.2023г.,
постановено по гр.д. № 5484/2022 г. на Русенския районен съд, в частта му, с
която е отхвърлен иска на дружеството за установяване на вземането срещу
„О.“ ЕООД за сумата над 184,93 лева до предявеният размер от 1573,59 лева
главница, представляваща задължение за неплатена мрежова услуга по
фактури: №**********/12.04.2022г.; №**********/14.04.2022г.;
№**********/13.05.2022г. и за сумата над 3.43 лева до предявените 28.43
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2022г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №1997/02.08.2022г., издадена по ЧГД
№4043/2022г. по описа на РРС. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, а
направените изв2оди противоречат на установените факти. Иска отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният
иск в съответната част. Претендира и направените разноски.
Ответникът по жалбата „О.“ ЕООД не депозира отговор по реда на чл.
263 от ГПК и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.
422 от ГПК да бъде признато за установено, че „О.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Р. ул.“П.“№** представлявано от И.
Р. Й. дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Варна, район „В. В.“, В. Таурс - Г, бул. „В. В.“№***
сумите: 1573,59 лева – главница, съставляваща задължение за неплатена
мрежова услуга по 5 фактури, издадени в периода 14.03.2022г. – 14.06.2022г.;
28.43 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2022г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №1997/02.08.2022г., издадена по ЧГД №4043/2022г.
по описа на РРС. Ответникът „О.“ ЕООД е признал задължения в размер на
87,77 лева по фактура №**********/14.03.2022г. и 97.16 лева по фактура
№**********/14.06.2022г., ведно с начислените върху тях лихви за забава,
като приема, че фактурите касаят заплащането на мрежови услуги, които се
дължат независимо от това дали се ползва електроенергия в обекта. „О.“
ЕООД е оспорило задължението във фактурите от 14.04.2022г. и 13.05.2022г.
по съображения, че с тях му е начислена консумация на електрическа енергия,
която реално не била потребена, тъй като обектът не функционирал от около
две години, а електрозахранването към него било преустановено през
м.август 2021г. и от този момент ответникът заплащал единствено цената на
„мрежовата услуга“.
Районният съд е приел за установено, че „О.“ ЕООД придобило поземлен
имот с идентификатор 14218.504.365 по кадастралната карта на град Габрово,
с площ 3292кв.м. с административен адрес: град Г., ул.“В. Л.“№*и има
сключен договор с „Енерго - Про Продажби“ АД за доставка на
електроенергия в обекти в посочения имот. През м.май 2022г., по инициатива
на „Електроразпределение Север“ АД е извършена проверка на обект с адрес:
гр.Г., ул.“В. Л.“№*, клиент „О.“ ЕООД при която е констатирано, че
захранването е изключено. ЕРП „Север“ демонтирало по своя инициатива
СТИ – №1114090935659400 и монтирало друг електромер -
№1114090935648349.
Между страните възникнал спор относно задълженията на „О.“ ЕООД по
фактури издадени през месеците април и май 2023 година във връзка с
електроснабдяването на посочения обект, като „Енерго Про Продажби“ АД
уведомило „О.“ ЕООД, че ежемесечното фактуриране на дължимите от
клиентите суми се основава на данни, предоставени от мрежовия оператор
„Електроразпределение Север“ АД и фактури №**********/14.04.2022г. и
№**********/13.05.2022г. са издадени в съответствие информацията от ЕРП
„Север“.
Районният съд е приел за установено, че задълженията на „О.“ ЕООД
2
съществуват в признатите размери : 184.93 лева - главница представляваща
задължение за неплатена мрежова услуга по 2 фактури:
№**********/14.03.2022г. и №**********/14.06.2022г. и 3.43 лева – лихва
периода 22.03.2022г. - 15.07.2022г. Прието е от първата инстанция, че извън
посочените размери вземането на ищеца не съществува за което са изложени
следните съображения:
В констативния протокол за демонтаж на електромера на „О.“ ЕООД от
09.05.2022г. са вписани показания по различните тарифи, които са с общо
количество 1428.2133 кВтч. Според справката за потребление (лист 11),
фактура №**********/14.04.2022г. и фактура №**********/13.05.2022г.
потребената активна енергия само през м.март и м.април е общо 2865.84
кВтч. Районният съд е приел за „не логично“ обстоятелството, че общото
количество електроенергия отчетена от СТИ за целия период от датата на
монтажа му до дадата на демонтажа, да е два пъти по-малка от фактурираната
само за два месеца от този период. При постановяването на
първоинстанционният акт са съобразени и обстоятелствата, че експертизата е
изготвена единствено по счетоводни данни на ищцовото дружество; на
експерта не е била предоставена информация от автоматизираната система на
„Енерго - Про Продажби“ АД, въпреки, че такава е поискана; във фактурите
не са вписани показанията на електромера, по което е отчетено и изчислено
потреблението; в протокол съставен на 24.11.2022г. е вписано: „Временно
преустановяване на достъп“, а от друга страна в предходния протокол –
изготвен на 09.05.2022г. е констатирано, че електрозахранването вече е
изключено. Всички изброени аргументи в тяхната съвкупност са станали
основание искът да бъде отхвърлен в съответната част.
Постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е
установена правилно и безпротиворечиво, при спазване на процесуалните
правила, правилни са и правните изводи на първата инстанция, че искът в
отхвърлената част не е доказан. На основание чл. 272 от ГПК окръжният съд
препраща към мотивите на първата инстанция.
Във въззивната жалба се навеждат множество абстрактни доводи- за това
как следва да се формира вътрешното убеждение на съда, как да се ценят
доказателствата и как следва да се установи факт, който не е оставил преки
следи. Измежду конкретните възражения жалбоподателят е недоволен от това
защо първата инстанция е кредитирала показанията на св. А., а не е
кредитирала представените от „Енерго - Про Продажби“ АД документи по
съображения, че са частни такива. Не било отчетено от районният съд, че с
процесните фактури е остойностена не само потребена електроенергия, но и
множество такси, част от които се начисляват независимо от потреблението.
По доводите на жалбоподателя окръжният съд намира следното:
Показанията на св. А. далеч не са най-същественото доказателство
обосноваващо първоинстанционното решение. Съществен аргумент на
първата инстанция е, че начисленото с процесните фактури
(№**********/14.04.2022г. и №**********/13.05.2022г.) количество
електроенергия е два пъти повече от цялото количество електроенергия
преминало през електромера отчитащ потреблението в обекта на „О.“ ЕООД
3
за периода от месец декември 2021г. до месец май 2022г, което обстоятелство
е квалифицирано от първата инстанция като „нелогично“, а въззивната го
квалифицира като „невъзможно“. Отчитането на потребената електроенергия
се осъществява със средства за търговско измерване (електромери). Въпреки
активните опити на назначеното по делото вещо лице да получи достъп до
първичните данни от отчетите на СТИ такива не са му предоставени. Тези две
обстоятелства са достатъчни за да дискредитират всички писмени справки
относно потреблението на „О.“ ЕООД, а така също и счетоводните
записвания на жалбоподателя. Показанията на св. А. кореспондират с
изложените до тук обстоятелства и за това правилно са били кредитирани от
районния съд. Частните удостоверителни документи по начало не могат да
докажат удостоверените с тях факти, които са изгодни за техния издател, те
единствено доказват, че изявлението в тях е направено от лицето което се
сочи за издател (чл. 180 от ГПК), но не и че това изявление е истина. В
отклонение от това правило вписванията в счетоводните книги могат да се
ползват и като доказателство в полза на лицето, което е водило книгите (чл.
182 от ГПК) но при две условия 1/счетоводните книги да са водени редовно,
и 2/при съобразяване на другите обстоятелства по делото. В настоящото
производство не е извършвана проверка на вписванията в счетоводните книги
на „Енерго - Про Продажби“ АД, а вещото лице е работило със „Справка за
потребление“ и „справка в базата данни“. Вещото лице не е проверило и дали
счетоводните книги са водени редовно- т.е. дали в тях са вписвани само
реално съществуващи стопански операции, дали са вписвани всички
стопански операции, дали е спазен Закона за счетоводствотои др. При липса
на отговор на въпроса дали счетоводството на „Енерго - Про Продажби“ АД е
водено редовно не могат да се ползват като доказателства в негова полза
нито счетоводните записвания на дружеството, нито извлечения от тях.
Второто условие също не е осъществено- при съобразяване на другите
обстоятелства по делото се вижда, че „Енерго - Про Продажби“ АД е
начислило потребление на количества електроенергия които категорично не
са преминали през електромера през съответния период. Това е още едно
основание да не се ценят изходящите от „Енерго - Про Продажби“ АД
документи като доказателства в негова полза.
Таксите, които се дължат независимо от потреблението на
електроенергия не са доказани по размер, поради което правилно искът е
отхвърлен и в тази част. Видно от фактурите от 14.03.2022г. и от 14.06.2022г.
компонентът „мрежови услуги“ е различен въпреки, че и в двата случая няма
потребена електроенергия. За периодите за които са издадени фактура
№**********/14.04.2022г. и фактура №**********/13.05.2022г. размерът на
възнаграждението за „мрежови услуги“ при нулево потребление нито е
посочен, нито е доказан. По изложените по-горе съображения издадените
фактури не могат да докажат размера на дължимата сума за „мрежовите
услуги“, а и тези фактури са издадени с начислено потребление, което не
съответства на реалната ситуация. За това и в тази част жалбата е
неоснователна. Мотивиран така, Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 843/06.06.2023г. постановено по гр.д. №
5484/2022 г. на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5