РЕШЕНИЕ
№ 954
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700842 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ET Д. -78-Д.
Т. – [населено място], [област], против Решение №178/13.06.2023г., постановено
по анд №273/2023г. по описа на РС Хасково. Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че правните изводи на въззивната инстанция били
неправилни, необосновани и в противоречие с материалния и процесуалния закон,
поради което били незаконосъобразни. Липсвало точно и ясно описание на констатираното
нарушение. Както в АУАН, така и в НП било посочено, че в издадената при
проверката фискална касова бележка с №0002999/21.07.2022г. не било възможно
идентифицирането на вида на закупената стока, всички стоки били отразени като
„дюнер“, което осъществявало състава на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Твърди се, че така направеното описание на
констатираното по време на проверката деяние от актосъставителя и възприето от
наказващия орган безспорно било неточно и неясно относно това дали изобщо в
касовия бон липсвал такъв реквизит за вид на стоката/услугата, количество и
стойност или неточно била отразена дадена закупена стока. Това било съществено
процесуално нарушение, но по направеното възражение в тази насока районният съд
не се произнесъл. В жалбата било направено оплакване и за друго допуснато
съществено нарушение, а именно – както в АУАН, така и в НП липсвали посочени
дата и място на извършване на нарушението, но съдът приел, че не е налице
неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението, а относно липсата
на посочено място на извършване на същото не се произнесъл. Направено било и
оплакване във връзка с реда на съставяне на АУАН, доколкото не било изрично
посочено и установено наличието на предпоставките, изискващи се от разпоредбата
на чл.40 ал.3 от ЗАНН, но съдът не се произнесъл и по това възражение.
Неправилен и необоснован бил и изводът на районния съд, че от събраните
доказателства се доказвало извършването на описаното в НП нарушение. В тази връзка
се твърди, че съдът игнорирал показанията на разпитаното като свидетел лице,
извършило конкретната продажба - Г. Н. С., която посочила, че се касае за
допусната от нея неточност, поради бързина при обслужването, при маркиране на
направената контролна покупка, като в бързината маркирала и водата, която била
на стойност 0,80 лева, вместо с код 2, където били безалкохолните напитки, с
код 1 – за дюнери. Оттук следвало, че не може да се приеме, че в издадения ФКБ
изобщо липсва като реквизит описание на стоката или услугата. Това, че стоката
вместо в групата, относима за този вид стоки, поради бързина и неволна грешка
била маркирана в друга група, но на действителната си стойност, не означавало,
че ФКБ не отговаря на утвърдения образец и в същата липсва задължителен
реквизит. В случая допуснатото грешно отразяване следвало да бъде отчетено като
допусната фактическа грешка, но не можело да бъде прието за съставомерно
административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата, независимо, че
ставало дума за обективна отговорност. Твърди се също, че бил незаконосъобразен
и необоснован и изводът на районния съд, че в случая по отношение на
извършеното нарушение не можела да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че извършеното нарушение може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено
обжалваното съдебно решение и наказателното постановление, като се претендират
разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности , ГД „Фискален контрол“ на
НАП, не вземат становище по касационната жалба.
О. П. Хасково счита, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е
потвърдил Наказателно постановление
№689454- от 01.02.2023г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с
което на ET Д. -78-Д. Т., на основание чл.185, ал.2, пр.второ от ЗДДС във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е определена имуществена санкция в размер на 500 лева за
административно нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4.
За да постанови обжалваното решение, съдът е
посочил, че атакуваното наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно. Приел, че на 21.07.2022г. - около 10,59ч., в търговски обект –
заведение за бързо хранене, находящо се в [населено място] – център,
стопанисвано от жалбоподателя, била извършена проверка от инспектори по
приходите в НАП. Извършена била контролна покупка, като инспекторите платили в
брой. Издаден бил касов бон от ФУ. В издадената фискална касова бележка обаче
двата различни артикула били отразени с еднакво наименование, което отразяване
не позволявало идентифициране на вида на закупената стока. Съдът приел, че това
означавало, че липсвал реквизит по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. и така приел за установено извършването на описаното в АУАН
и НП административно нарушение. Съдът е приел за неоснователни наведените в
жалбата възражения за приложимост на чл.28, ал.1 от ЗАНН, като е мотивирал
съображенията си. За неоснователни е приел и доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, като посочил, че в случая,
както в АУАН, така и в НП, е направено изрично и ясно посочване на датата на
издаване на фискалната касова бележка – 21.07.2022г., поради което липсвала
неяснота относно датата на извършване на нарушението. Приел също, че мястото на
извършване на нарушението било описано ясно и подробно, както и
обстоятелствата, при които било извършено. Посочени били законните разпоредби,
които са нарушени, като е отбелязано, че начинът на изписване на нарушената
разпоредба – чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118 ал.4 т.4 – без посочване на нормативния акт, към който се препраща,
очевидно касаел технически пропуск. Съдът е приел, че подзаконовият нормативен
акт, чиято разпоредба е нарушена, бил ясно индивидуализиран с номер, дата и
издаващ орган, съответно, не било накърнено правото на защита на жалбоподателя.
Според въззивната инстанция санкцията е правилно определена по вид и размер.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по
отношение изводите за безспорна доказаност на нарушението, за което е издадено
НП №689454- от 01.02.2023г. и сочи, че е допуснато процесуално нарушение
от административнонаказващия орган, като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е неточно и неясно. При извършеното
описание било напълно неясно дали изобщо в касовия бон липсвал реквизит за вид
на стоката/услугата, количество и стойност или неточно била отразена дадена
закупена стока.
Касационният състав счита, че наведените доводи на жалбоподателя
са основателни и че наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно издадено. В АУАН нарушението не е било описано точно и ясно с
посочването на всички белези от обективна страна, тъй като не са отразени
всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Това е довело
и до неправилна квалификация на деянието като нарушение. В настоящия случай
фактите са безспорно установени от съда и не са спорни между страните по делото
– на 21.07.2022г. в [населено място], в стопанисван от търговеца обект –
заведение за бързо хранене, била извършена проверка, а за закупените стоки
/дюнер и минерална вода/ на обща стойност 4,80 лева, била издадена касова
бележка, но стоките били отразени като дюнер. Последното се установява от
фискалния бон от 10,50ч., приложен в преписката, като видно от същия в него има
отразяване на закупен дюнер за 4,00 лева и дюнер за 0,80 лева. Освен това в
преписката се установява и фискален бон, издаден след проверката – 11,10ч.,
видно от който е закупено безалкохолно за 0,10 лева. Същият фискален бон е
приет и като доказателство, представено в с.з. по искане на представителя на
жалбоподателя – л.24 от делото, след като са били изслушани свидетелските
показания на св.П. – извършил проверката, и св.С., извършила продажбата. Няма
спор между страните, че вторият бон – този от 11,10ч., е пуснат за проверка на
фискалното устройство дали може да бъде маркирана вода и дали в него има
заложена съответната за тази вид стока. При отчитане на събраните свидетелски
показания, приложените фискални бонове, отчитащи като възможна както продажба
на дюнер, така и безалкохолно, въззивният съд е направил неправилен извод, че
неточното маркиране на закупената стока – безалкохолно, като дюнер, може да се
приравни на липса на задължителен реквизит в процесната фискална касова
бележка, а именно – на наименование на стоката, позволяващо идентифицирането ѝ.
Съгласно чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006г. фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение №1 и да съдържа задължително като реквизит наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от
един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се
отразява поотделно със съответната стойност. При посочената напълно изяснена
фактическа обстановка административният орган не е отразил в обстоятелствената
част на НП, а въззивният съд не е отчел, че за извършената покупка на две стоки
са отразени именно като брой две закупени стоки със съответната им реално
заплатена цена, а така има посочено наименование и е възможно идентифицирането
на стоката. В този смисъл търговецът е изпълнил задължението си да отбележи във
фискалния бон наименованието на стоката, което да позволи идентифицирането на
вида на закупената стока, а наред с това в случая и може да бъде установено и
несъответствието между маркираното като закупено и действително закупеното. С
последвалата проверка за наличие на наименование на стоката, съответстващо на
закупената – „безалкохолно“, но неправилно отразено като „дюнер“, и наличието
на фиш от 11,10ч., се установява, че във фискалното устройство съществува
действителното наименование на закупената стока, поради което не може да бъде
споделен изводът за наличие на състав на нарушение по чл.27, ал.1, т.7 от
наредбата. В конкретния случай е налице не липса на реквизит, а неправилно
маркиране на стока, а това деяние не може да бъде подведено като нарушение под
посочената разпоредба. При констатираната неяснота относно обстоятелствата, при
които е осъществено деянието, същото неправилно е прието като съставомерно,
което и налага извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Като е приел противното, районният съд е постановил акта си в
несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на
материалния закон.
По изложените съображения решението на районният съд следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо НП, като следва да
бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 450 лева,
като следва да се има предвид, че адв.възнаграждeние е определено съобразно
минимума предвиден по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред.
ДВ бр.88/2022г.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№178/13.06.2023г., постановено по анд №273/2023г. по описа на РС Хасково, като
вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №689454- от 01.02.2023г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на
НАП, с което на ET Д. -78-Д. Т., на основание чл.185, ал.2, пр.второ от ЗДДС
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е определена имуществена санкция в размер на 500
лева за административно нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Т. Н. Пловдив да заплати на ET Д. -78-Д. Т., [ЕИК],
направените по делото разноски пред въззивната и касационна инстанции – общо
450,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |