№ 2187
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110112827 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от З. Д. Д. срещу „Застрахователна
компания „Лев Инс“” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане
на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, в резултат на претърпяно ПТП на 27.02.2022 г. в гр. Варна на бул.
„Христо Смирненски“ срещу блок № 7, вх. 3 на ул. „Дубровник“, причинено по вина
М. Н. М., управлявайки лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, рег. № ***, за който при
ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG 22/22000194543 със срок на валидност до 16.01.2023
г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 27.02.2022 г. около 15,15 часа в гр. Варна на
бул. „Христо Смирненски“ срещу блок № 7, вх. 3 на ул. „Дубровник“ е настъпило ПТП
с участници л.а. „Мицубиши Паджеро“, рег. № ***, управляван от М. Н. М., и
мотоциклет „Ямаха Р1“, рег. № В2024 К, управляван от ищеца. Поддържа се, че
вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил телесни повреди, изразяващи се в
контузия на лакътната става, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на
лявата лакътна става и кръвонасядания в областта на двете бедра. Сочи се, че на водача
на л.а. „Мицубиши Паджеро“ е съставен АУАН и му е издадено НП от 14.04.2022 г. на
Сектор „Пътна полиция“ – Варна, влязло в законна сила на 14.05.2022 г. Навежда се, че
към момента на инцидента за автомобила е имало сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД по полица № BG
22/22000194543 със срок на валидност до 16.01.2023 г. Излага се, че вследствие на
настъпилото ПТП относно получените травматични увреждания ищецът не е
предявявал граждански иск, не е сключвал извънсъдебни споразумения и не е
обезщетяван за претърпените от него вреди. На 17.05.2022 г. с писмо с „Известие за
доставяне“ към застрахователното дружество е предявена застрахователна претенция,
за която е образувана щета № 0000-1000-04-22-7313/17.05.2022 г. На 23.05.2022 г.
ищецът получил писмо от застрахователя, с което е изискал заверени копия от
документи и на 08.07.2022 г. ищецът предоставил на ответника АУАН №
572616/27.02.2022 г., влязло в законна сила НП № 22-0819-0000931/14.04.2022 г.,
1
АУАН № 572630/11.03.2022 г. и влязло в законна сила НП № 22-0819-
000914/14.04.2022 г. на Сектор „Пътна полиция“ – Варна на З. Д. Д.. Твърди се, че след
тази дата отговор от застрахователя не последвал, поради което ищецът счита, че се е
съобразил с предвидения в чл. 496 КЗ 3-месечен срок. Поддържа се, че след настъпване
на процесното ПТП и получените травматични увреждания ищецът е търпял болки и
физически дискомфорт, силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психически
изживявания, като събитието трайно го е променило в емоционален и психически
апект. До настоящия момент той непрекъснато е преосмислял участието си в ПТП,
често е сънувал негативното събитие и изпитвал страх от автомобили. В съдебно
заседание, проведено на 31.03.2023 г., ищецът пояснява, че при процесният механизъм
на настъпване на ПТП мотористът се е движел по ул. „Христо Смирненски“ в посока
МБАЛ „Св. Екатерина“, водачът л.а. „Мицубиши прави ляв завой при задължение да
пропусне движещите се по пътя с предимство и настъпва удар с движещия се направо
моторист. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Застрахователна компания „Лев Инс“” АД, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции и оспорва
същите по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за процесния
лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, рег. № ***. Оспорва се посочения от ищеца и
обективиран в Констативен протокол за ПТП механизъм на ПТП, както и че вина за
настъпването му носи водачът на л.а. „Мицубиши Паджеро“. Релевира се възражение
за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат. Оспорва се и твърдението на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Твърди се, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на мотоциклет
„Ямаха Р1“, който при движение по бул. „Христо Смирненски“ не се е движил на
достатъчно разстояние зад движещия се пред него л.а. „Мицубиши Паджеро“ и не е
спазил достатъчно голяма дистанция, движил се е с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, предприел е маневра за изпреварване, при която е навлязъл в
насрещната лента за движение след подаден сигнал за предприемане на маневра
завиване на ляво – ляв мигач от водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“. Излага се, че
ищецът е управлявал мотоциклета си без да притежава валидно СУМПС за
категорията, към която спада управляваният от него мотоциклет, а именно категория
„А“, както и че е управлявал същия без поставена защитна каска и без защитно
облекло. Сочи се, че в случая се касае за леки увреждания, които в своята съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че
възстановителният период е бил изключително кратък. Ответникът счита, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е прекомерно завишен. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск, а в
условията на евентуалност за присъждане на обезщетение в намален размер.
Претендира сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначените първоначална и повторна двойна
съдебна автотехническа, както и на назначената медицинска експертиза експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 241 от 27.02.2022 г., Наказателно
постановление № 22-0819-000944 от 14.04.2022 г., Наказателно постановление № 22-
0819-000931 от 14.04.2022 г. и Наказателно постановление № 22-0819-000941 от
14.04.2022 г., се установява, че на 27.02.2022 г. около 15,15 часа ищецът е управлявал
мотоциклета си „Ямаха Р1“ с рег. № 2024 К в гр. Варна по бул. „Христо Смирненски“
2
посока „Света Марина“, на кръстовището с ул. „Шеста“, водачът на л.а. „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № ***, М. Н. М., при извършване на маневра ляв завой не пропуска и
блъска с предна лява част преминаващия от лявата му страна в попътно права посока
процесен мотоциклет. За въпросното ПТП са съставени АУАН и НП на участниците в
същото, като на водача на л.а. контролните органи са приели, че предприемайки
маневра е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с
което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а нарушенията на ищеца са по чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ и чл.150а, ал. 1 ЗДвП, а именно за липса на договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите и управление на МПС без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
Не е спорно между страните наличието на валидно облигационно
правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за процесния лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“, рег. № ***, застрахован при ответното застрахователно
дружество за процесния период.
Според представеното от ищеца Медицинско удостоверение № 199/2022 г. от
16.03.2022 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, ищецът е бил прегледан
Отделение „Съдебна медицина" на болничното заведение относно травматичните
увреждания, получени при процесното ПТП. Установено е при прегледа, че
движенията в двете лакътни стави са ограничени и болезнени, по задната повърхност
на лявъта лакътна става личала рана в процес на напреднала епителизация с дължина 1
см, при палпация по предностраничната дясна повърхност на гръдния кош, на нивото
на долните десни ребра е констатирана умерено изразена болезненост, а по
предновътрешната повърхност на двете бедра в долната трета и двете коленни области
– жълтеникави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър около 8-12 см.
Съдебният медик е достигнал до извода, че се касае за контузия на двете лакътни
стави, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана по лявъта лакътна става,
кръвонасядания в областта на двете бедра, които могат да бъдат получени по указаните
време и начин и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Видно от приложените застрахователна претенция от 17.05.2022 г.,
товарителница от 18.05.2022 г., писмо с изх. № 3706/23.05.2022 г. и молба от 08.07.2022
г. се установява, че ищецът е предявил на 18.05.2022 г. застрахователна претенция пред
ответното дружество относно процесното ПТП, настъпило на 27.02.2022 г., като с
писмо от 23.05.2022 г. застрахователят е поискал от ищеца да представи допълнително
АУАН и влезли в сила НП, издадени срещу него, като с входирана на 08.07.2022 г.
ищецът е представил на застрахователя изисканите документи.
Според приложената по делото медицинска документация (л. 24-34 от делото) и
заключението по приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза в
резултат на ПТП, настъпило на 27.02.2022 г., ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузно разкъсна рана с дължина около 1 см по задната повърхност на
лявата лакътна става, кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на двете
бедра в долна трета и двете коленни области с диаметър 8-12 см и болезненост по
предно-страничната дясна повърхност на гръдния кош и двете лакътни стави, според
субективните данни от пострадалия. По повод получените травми ищецът е бил
прегледан в спешен кабинет на МБАЛ „Св. Анна – Варна“, проведени са изследвания и
е изписана медикаментозна терапия за дома. Вещото лице доц. д-р В. Д. е достигнало
до фактическия (доказателствен) извод, че уврежданията са получени в резултат от
действието твърди тъпи предмети и добре съответстват да са получени по начина и във
времето, посочени в исковата молба. Изяснява се от заключението на СМЕ, че
травмите са свързани с умерени по сила болезнени усещания в рамките на две-три
седмици, през който период пострадалият не се нуждае от подпомагане от трети
страни. Според експертът видът и разположението на нараняванията предполагат
3
пълно възстановяване в рамките на две-три седмици без каквито и да е трайни
последици, като с оглед повърхностния им характер и липсата на сериозни увреждания
е възможно от медицинска гледна точка ищецът да е имал предпазно облекло. При
изслушването си в о.с.з., проведно на 02.06.2023 г., вещото лице пояснява, че
субективните данни за болезненост в областта на гръдния кош и лакътните стави,
представляват оплакванията на пациента пред лекарите, като няма обективна находка
за това, но не е изключено да е изпитвал болки.
По искане на ответника е разпитан свидетелят М. Н. М. – водачът на л.а.
„Мицубиши Паджеро“, който свидетелства, че на 50 метра от Военна болница има
кръстовище, на което е трябвало да завие към ул. „4-та“. Заявява, че живее от година и
половина на този адрес и двадесет пъти влиза и излиза редовно по този път към ул. „4-
та“. Излага, че на процесната дата се намирал в дясната лента, спрял автомобила,
включил мигача, пропуснал отстреща преминаващ сив автомобил, погледнал в
огледалото, потеглил и след половин секунда усетил удар от лявата страна. Видял как
паднал един мотор от лявата му страна. Свидетелства, че не е възприел движещия се
зад него мотор, който е предприел изпреварване. Излага, че спрял, пропуснал отсреща
движещ се градски автомобил и л.а. „Седан“ и започнал маневра за завой наляво, тъкмо
тръгнал и мотористът се ударил в предната лява страна на автомобила и свидетелят
видял, че мотористът хвръкнал. След инцидента настъпил конфликт, при който
съпругата му се е обадила на телефонен номер 112 и след 5 минути ги е посетил екип с
патрулна кола. На място полицаите му взели талона и съставили АУАН, след което му
било издадено и наказателно постановление.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, като според
заключението на вещото лице инж. М. К. механизмът на процесното ПТП е следният:
пряк контакт между две превозни средства, при което л.а. марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, рег. № Н1151 ВС, е в състояние на завой на ляво, без предимство от най-
дясната летна за движение със скорост в рамките на законоустановените норми – около
35 км/ч, а мотоциклет марка „Ямаха Р1“, рег. № В2024 К, в състояние на движение
напред по същия път, в същата посока, но в лявата лента за движение на пътя
(непосредствено отзад) на неопределено разстояние, също със скорост в рамките на
установените норми – около 33 км/ч. Лекият автомобил при извършване на маневра
ляв завой не пропуска и блъска с предна лява част преминаващия от лявата страна и
отзад мотоциклет, движещ се в попътно права посока в режим на движение напред в
предната му част. Според вещото лице по първоначалната съдебна автотехническа
експертиза по настоящото производство няма данни от техническа гледна точка да се
отговори на въпроса какви са били хоризонталната и вертикалната пътна маркировка и
пътните знаци, ширината на пътните платна, както и да се изготви схема на пътната
обстановка на мястото към момента на настъпване на процесното ПТП.
Според заключението на назначената и неоспорена от страните повторна двойна
съдебна автотехническа експертиза на процесната дата мотоциклетът, управляван от
ищеца, се е движил по бул. „Христо Смирненски“ в посока от запад към изток (от
Военна болница към Терапията), а лекият автомобил, управляван от св. М., се е движил
по бул. „Христо Смирненски“ в същата посока в дясната част на платното за движение.
На кръстовището, образувано от бул. „Христо Смирненски“ и ул. „Шеста“, лекият
автомобил спира на платното за движение, след което предприема маневра завой на
ляво с намерението да продължи движението си по ул. „Шеста“. Според данните от
свидетелските показания на водача половин секунда след като започва движението си е
изминал 0,19 см. и настъпва удар с преминаващия покрай него в същата посока
мотоциклет. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните средста и
телесни увреждания на водача на мотоциклета. Няма хоризонтална пътна маркировка,
както и пътни знаци по посока на движението на двете превозни средства. Мястото на
удара е около средата на платното за движение по ширината му и срещу платното за
движение на ул. „Шеста“ по дължината на платното за движение. В момента на удара
4
лек автомобил „Мицубиши“ е бил разположен леко косо спрямо оста на пътя с
предната си част насочена в поскоа север-изток, а мотоциклетът „Ямаха“ е бил
разположен успоредно на оста на пътя с предната си част в посока изток. Скоростта на
движение на лекия автомобил в момента на удара е 2,7 км/ч, а на мотоциклета е била
не по-голяма от 50 км/ч. При изслушването си в о.с.з., проведено на 02.06.2023 г.,
вещото лице А. В. пояснява, че на пътното платно няма хоризонтална пътна маркирова,
но мислено може да се раздели на две пътни ленти, като движението по него е
двупосочно.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите В.А.Д. и Х. Г. С. (негови приятели). Първият
разпитан свидетел излага пред съда, че познава ищеца от 15 години и миналата година
по това време той катастрофирал. Имал контузии по тялото, всичко го боляло. Св.
Делиев твърди, че след катастрофата ищецът спрял да ходи на тренировки по свободна
борба и напълнял. Свидетелства, че ищецът е в шок и въобще не иска да излиза навън.
Св. Стайков излага, че катастрофата повлияла върху живота на ищеца, бил
стресиран, имал травми от инцидента по ръката и кръвонасядания по краката, спрял да
тренира, отчуждил се и се затворил сам в себе си. В началото краката го болели и се
подпирал. Свидетелства, че ищецът е мъж със силен характер и свидетелят не искал да
му казва какво да прави в живота си, но той се отдръпнал от него и другите си
приятели.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на процесното МПС – чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Деянието на водача
на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, рег. № ***, е противоправно, защото е
извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
за което му е съставен АУАН и влязло в законна сила НП. Посочената разпоредба
задължава водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, вкл. да завие наляво за навлизане по друг, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай
водачът на лекия автомобил преди да започне маневра за завой наляво на
кръстовището на бул. „Христо Смирненски“ към ул. „Шеста“ не е съобразил движещия
се зад него отляво в същата посока мотоциклет „Ямаха Р1“, рег. № В2024 К,
вследствие на което е настъпил удар в средата на платното за движение. Установено е
по делото, че в процесния пътен участък няма хоризонтална пътна маркировка, както и
5
пътни знаци по посока на движението на двете превозни средства, поради което не е
забранено изпреварването, а водачът на автомобила е следвало преди да предприеме
маневрата да се съобрази с всички участници в движението, вкл. започналия
изпреварване мотоциклет.
Съдът не кредитира като достоверен източник на информация свидетелските
показания на водача на автомобила „Мицубиши Паджеро“, тъй като те са вътрешно
противоречиви и не кореспондират с представените писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 241 от 27.02.2022 г. и Наказателно
постановление № 22-0819-000944 от 14.04.2022 г. Свидетелят М. едновременно
твърди, че живее от година и половина в този район, редовно преминава през това
кръстовище и влиза в улицата, а същевременно на два пъти при разпита си твърди, че
наименованието на улицата е „4-та“, а не както е в действителност „6-та“. Нелогично е
след като е спрял на пътното платно и е пропуснал насрещно движещ се сив
автомобил, а впоследствие твърди че са били градски автобус и друг автомобил марка
„Седан“, половин секунда след като е потеглил да го е застигнал изпреварващия го
мотоциклет от лявата му страна, движещ се с около 35 км/ч, тъй като пътната лента би
следвало да е заета от разминаващите се с него автомобили. В допълнение следва да
бъде съобразено, че водачът на автомобила не е възразил срещу съставения му АУАН,
нито е обжалвал издаденото му НП за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, респ. се е
съгласил с посочените обстоятелства относно настъпване на инцидента. В този смисъл
съдът не може да приеме за достоверни твърденията му, че е погледнал в огледалото и
е подал светлинен сигнал за завой наляво преди да предприеме маневрата.
Следователно, в случая водачът на мотоциклетът не е нарушил разпоредбата на чл. 42,
ал. 1, т. ЗДвП, тъй като не се доказа по категоричен и убедителен начин, че
изпреварваното МПС е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво
преди ищецът да предприеме изпреварването, нито е налице нарушение на чл. 43, т. 2
ЗДвП, тъй като на процесния пътен участък кръстовището не е на равнозначни
пътища.
От представения по делото Протокол за ПТП и заключението на приетата като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че причинените травматични увреждания на ищеца са в причинно-
следствена връзка с това противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“, рег. № ***. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
делинквентът, обезпечена от ответника-застраховател по договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната действителност.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периода за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението
за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв., за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите, съгласно чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
6
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение на ищеца следва да се вземе
предвид обстоятелството, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
контузно разкъсна рана с дължина около 1 см по задната повърхност на лявата лакътна
става, кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на двете бедра в долна трета
и двете коленни области с диаметър 8-12 см и болезненост по предно-страничната
дясна повърхност на гръдния кош и двете лакътни стави – леки телесни повреди (по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК). Според заключението на изготвената по делото СМЕ по
време на възстановяването си ищецът е търпял умерени по сила болки, които са
отминали в рамките на около две – три седмици, като в този период не е имал нужда от
подпомагане от трети лица. Следва да се отчете и фактът, че преживеният инцидент е
предизвикал отрицателни емоции у ищеца, породени както от физическите болки, така
и от стрес и уплаха. Съобразявайки установените обстоятелства по делото съдът обаче
намира за силно преувеличени изнесените от свидетелите Делиев и Стайков твърдения
относно последиците от инцидента в психологичен аспект за ищеца. Недостоверно
звучи спортист по свободна борба от 15 години, към датата на инцидента 32-годишен
мъж със силен характер, както твърди св. Стайков, понастоящем (след 1 година и 3
месеца) да е в шок от случилото се ПТП, при което е получил няколко на брой леки
наранявания.
Предвид характера на увреждането – леки телесни повреди, както и предвид
продължителността на периода на физическо и психическото възстановяване на
ищеца, съдът приема, че заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му
от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на
4000 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер
на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди – арг. чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Процесната сума е и към минимума,
определен в тази разпоредба, предвид изложените съображения.
Съдът намира за основателно своевременно наведеното – в отговора на исковата
молба, възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцците (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Както бе
изяснено, ищецът към датата на процесното ПТП ищецът не е притежавал
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. Следователно, решението да управлява мотоциклета без да
има необходимата правоспособност означава, че ищецът сам се е поставил в ситуация
на повишен риск от увреждане с оглед неговата некомпетентност на водач на този вид
превозно средство. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление
на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за
настъпването на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената практика на
ВКС поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
обезщетението за причинените вреди следва да бъде намалено с 50 %.
С оглед гореизложените съображения искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие трябва да бъде уважен за сумата от 2000 лв. и да
бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.
След като главните искове за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищците от процесното застрахователно събитие
са основателни, следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на
законната лихва върху главницата - от момента на причиняване на процесния деликт
до окончателното й заплащане – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
7
223, ал. 2, изр. 1 КЗ – „Застрахователят заплаща обезщетение… и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.”. А
безспорно делинквентът изпада в забава от момента на причиняване на вредите, без да
е необходима покана – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към Решение
№ 100 от 13.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 92/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., TK, II о. и др.
Следователно, застрахователят обезпечава и причиняването на имуществени
вреди поради неизпълнение от делинквента на неговото задължение за обезвреда - в
темпорално отношение, поради което и ответникът дължи заплащане на законна лихва
върху всяко застрахователното обезщетение от момента на настъпване на деликта –
27.02.2022 г., до окончателното заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. С оглед принципа на диспозитивното начало, лихвата за забава следва да
бъде присъдена от началната дата, посочена от самия ищец – 18.05.2022 г. (арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните).
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на сумата от 110 лв., представляваща сбор от заплатени държавна
такса и депозит за съдебно-автотехническа експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на сторените от него разноски в общ размер от 1264 лв.,
представляваща сбор от заплатени адвокатски хонорар, депозити за СМЕ,
първоначална и повторна САТЕ, както и депозит за свидетел.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Петър Райчев“ № 14, ет. 4, ап. 11, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в
резултат на претърпяно ПТП на 27.02.2022 г. в гр. Варна на бул. „Христо Смирненски“
срещу блок № 7, вх. 3 на ул. „Дубровник“, причинено по вина М. Н. М., управлявайки
лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, рег. № ***, за който при ответника е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG 22/22000194543 със срок на валидност до 16.01.2023 г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 18.05.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Петър Райчев“ № 14, ет. 4, ап. 11, сумата от 110 лв. (сто и десет лева),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 14,
ет. 4, ап. 11, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 1264 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири
лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9