РЕШЕНИЕ
№ 3284
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100104663 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД,
вр. чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Т. Л. Г. ЕГН **********,
чрез адв. Н. Х.-САК, като пълномощник, против „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН"
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди произтичащи от статия, публикувана на 17.10.2023г. на интернет сайта
www.bgnes.bg., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество е издател на интернет
сайта www.bgnes.bg. На 17.10.2023г. в него е публикувана статия със заглавие:
“Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на
европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“ (линк към статията:
https://bgnes.bg/news/pochinaliat-*************-10-000-lv mesetc-podkup-na-
evroprokurorkata-*******-*******-v-8-tedzhudzheta. Твърди се в исковата молба, че
автор на статията не е посочен.
Изложено е, че статията е структурирана в две основни части. В първата си част,
статията преразказва и цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П.П.
1
(обществено известен като П.Е.) до различни институции, в който сигнал се
съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата. Сочи се, че във втората
си част, статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П.П..
Ищцата описва, че втората част на статията започва с въпроса: „ Коя е
европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Твърди, че в
тази част се съдържа твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация
относно въпросния сигнал. Сочи още, че в началото на статията се казва, че
„Обявеният за починал от инфаркт в Дубай през август тази година бивш
следовател П.П. - Еврото прави скандални разкрития за корупция в българската
европрокуратура и даване на огромни месечни подкупи на европейският прокурор
Т. Г. ... Корупционната схема продължила 4 години ... “ и т.н. На преден план са
изведени „скандалните“ „разкрития“ за корупция, а не информационният повод -
появилият се сигнал, който е предмет на статията. Наведен е довод, че акцентът не
е поставен върху безспорният факт на наличието на такъв сигнал, а на по никакъв
начин неустановените твърдения в него, които се презентират на публиката като
все едно, че са установени. Счита, че намерението на автора на статията не е да се
съобщи за наличието на въпросния сигнал и за неговото съдържание, а да внуши
на публиката, че написаното в този сигнал е истинно, което по-натам в текста
кулминира и в авторовия въпрос: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в
„Осемте джуджета “? “
Сочи се, че процесната статия е първоизточник на информацията, която
впоследствие е съобщена и в други медии. Така например в сайта www.segabg.com
е публикувана статия от 17.10.2023г. със заглавие: „Българският европрокурор се
проверява по мистериозен сигнал от П.Е.“ (линк:
https://www.segabg.com/hot/categorv-bulgaria/bulgarskivat-evroprokuror-se-
proveryava-po- misteriozen-signal-*********). За разлика от процесната статия, тук
информацията е поднесена коректно и без внушения към публиката. Акцентът и
информационният повод е именно въпросният сигнал. Ясно е отграничено какво се
твърди в този сигнал, ясно е поставена под съмнение неговата достоверност и
автор (доколкото контекстуално обективно съществуват такива). Не са правени
твърдения и внушения по отношение на ищцата. Не е предпоставяна истинността
на твърденията в сигнала. Авторът - Д.Д., е потърсила и ищцата за коментар (в
съответствие със журналистическите стандарти).
Стилът на списване на процесната статия в сайта www.bgnes.bg. както и изобщо
начинът и поводът за публикуването й, подозрително много приличат на
механизма, описван напоследък в контекста на публичните скандали покрай
2
съдебната система у нас, а именно на контролирано и целенасочено „изтичане“ на
предварително подготвяни в самата прокуратура материали, подавани към
определени медии с цел дискредитиране на определени личности. Това от своя
страна е още една индикация за противоправния характер на процесната статия и в
частност на визираното клеветническо изречение: „Коя е европрокурорката Т. Г.,
взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“.
Наведен е довод, че твърдението, съдържащо се в процесната статия, че Т. Г.,
взимала подкупи в „Осемте джуджета“, направено чрез поставяне на въпрос от
анонимния автор на статията: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в
„Осемте джуджета“? е невярно и позорящо. То е клеветническо по своята същност
и на практика набеждава ищцата в извършване на престъпление. Същото е
уронващо репутацията на ищцата. Описаното засяга личния и професионален
авторитет на ищцата, честта и достойнството й. Създава невярна негативна
представа за личността и професионалните й качества. В резултат ищцата търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството й,
авторитетът й в обществото, включително в професионалните й среди. Също така,
процесното твърдение и направени внушения поставят под съмнение и етичните и
морални качества на ищцата, както и независимостта и безпристрастността й в
изпълнение на професионалните си задължения.
В резултат на твърдението и внушенията в статията ищцата търпи
неимуществени вреди и в емоционалната си сфера, изразяващи се в причинен
психологически дискомфорт и емоционални страдания. Същата е изпитала чувства
на безпокойство, тревога, потиснатост и притеснение. Предизвикала е чувство на
унижение у ищцата, поради представянето й като престъпник (вземането на
подкупи е тежко умишлено престъпление). Дълго време след това не могла да се
съсредоточава в работата си, т.к. се е тревожела какво си мислят и ще си помислят
колегите й и обществото. Допълнително, с оглед местоработата на ищцата, с
процесната статия като цяло се получава и дискредитиращ ефект и относно
институцията на европейската прокуратура. Това от своя страна води до
допълнителни тревоги и притеснения у ищцата, т.к. предизвиква у нея загриженост
и за този ефект.
Препис от исковата молба е връчен на ответното „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН"
ЕООД и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който е наведено възражение
за недопустимост на исковите претенции. Твърди, че предоставеното
3
информационно пространство на електронен сайт www.bgnes.bg. е на друго
търговско дружество. В условията на евентуалност оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа, че „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД не е издател
на интернет сайта www.bgnes.bg., поради което претендираните с исковата молба
вреди от материал, публикуван в електронен сайт, са неоснователни. Посочва, че
публикуваната информация е пресъздадена от документ, подаден до няколко
институции. Същата не съдържа твърдения и оценки за факти, оценки и мнения за
ищцата, както и обидни думи, изрази или квалификации от естество да накърнят
доброто име и честта на ищцата, нито по същината си да представляват клевета.
Описва, че статията преразказва и цитира сигнал, изпратен от П.П. до различни
институции през 2023г., в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал
подкупи на ищцата, както и се дава информация за личността на ищцата и за П.П..
Независимо от многократните опити да бъде осъществен контакт с Т. Г. по
телефона, с оглед предоставянето й право на отговор/ опровержение, ищцата в
настоящото производство не се е свързала с журналистите на агенцията. Наведен е
довод, че ищцата Т. Г. е публична личност и с оглед на това е нормално и
допустимо да се концентрира медиен интерес за личността и действията й, които да
се коментират и изследват, включително да бъдат подлагани на критика. Оспорва
твърденията, че в статията се съдържат твърдения на автора, които сочат
тенденциозно отношение и са направени внушения. В случая става въпрос за
лични възприятия на ищцата, не за конкретика по отношение честта и
достойнството й, от което да са претърпени неимуществени вреди. Оспорва
твърдението за емоционален дискомфорт и страдания, същите са голословни и не
са подкрепени от доказателства. Сигналът от П. е факт, а дейността на медиите е да
публикуват новини. Личните възприятия на един субект не могат да се
квалифицират като дискредитиране на европейска институция, още повече
публикацията е в България, а не в ЕС. Счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, чрез оповестяване на сигнал от
П.П. до различни институции, включително до Европейската прокуратура, във
връзка с разкрития за корупционни схеми в Р България от самия П., както и липсва
причинна връзка между поведение и настъпилия резултат, осъществена виновно.
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв.Н. Х. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л.70 /
Ответното дружество, чрез адв.Б. оспорва предявените искове. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л.69/
4
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, чл.12 от ГПК, както и доводите
на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно, че на 17.10.2023г. на интернет сайт www.bgnes.bg. е
публикувана статия със заглавие: „Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000
лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“. Видно от приетата
разпечатка на процесната статия, в първата си част, публикацията преразказва и
цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П.П. (обществено известен като
П.Е.) до Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, СГП, КПКОНПИ,
парламентарната комисия за борба с корупцията, в който сигнал се съдържат
твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата. Сочи се, че във втората си част,
статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П.П../л.5-л.8
от делото/
Втората част на статията започва с въпроса: „ Коя е европрокурорката Т. Г.,
взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Статията продължава с обяснението, че
ищцата е „една от двете европрокурорки, ангажирани от примиера К.П. и
вътрешния министър Б.Р. в нарушение на закона да разпитват укриващия се в
Дубай тогава В.Б. и да уреждат кампанията срещу бившия примиер Б. при
незаконния му арест през март 2022г.“ Във втората част на статията са
публикувани факсимилета на сигнал с подател назован П.В. П. до изброените по-
горе институции и клетвен лист от лице посочено като П.В. П../л.7-л.8 от делото/
Като автор на процесната статия под текста и е посочена БГНЕС, без конкретно
име на журналист.
Не е спорно, че статия с цитати от сигнал с подател назован П.В. П. има в
електронното издание на „СЕГА“ от 17.10.2023г., като същата е озаглавена
„Българският европрокурор се проверява по мистериозен сигнал от П.Е.“.
Цитираната статия съдържа и коментар на ищцата Т. Г../разпечатка от в-к СЕГА на
л.10 от делото/
Във връзка с обстоятелствата свързани с процесната статия по почин на
ответника е допуснат един свидетел – Г.М.П..
Според показанията на свидетелят П. – главен редактор в информационна
агенция БГНЕС, процесната статия била публикувана след получен сигнал на
5
електронната поща. Свидетелят сочи, че при такъв тип деликатна информация,
която засяга трети лица задължително в агенцията правят проверка. Сочи, че имали
свои източници /неназовани/, които потвърдили постъпването на сигнала в
органите, до които е адресиран. Свид. П. сочи, че потърсили г-жа Г., но не успели
да се свържат с нея. Пояснява, че БГНЕС е информационна агенция, която трябва
предаде максимално бързо информацията, за разлика от другите медии, които
могат да изчакат, поради което решили да направят публикацията. Сочи, че г-жа Г.
не е направила опит да се свърже с агенцията, нито да потърси право на отговор.
Свид. П. посочва, че собственик на информационна агенция БГНЕС, която е
публикувала статията е „БГНЕС ГРУП“. Пояснява още, че за работата си в
информационната агенция получава заплата от БГНЕС ГРУП. По отношение на
дружество „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, свидетелят сочи, че то се занимава с
финанси и финансови въпроси и няма общо с издателската дейност.
При предявяване на находящите се на л.35-л.38 от делото сигнал и клетвен
лист, свидетелят Г. П. потвърждава, че този е сигнала получен по електронна поща
от информационна агенция БГНЕС, преди процесната публикация.
Показанията на свидетеля Г. П., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК,
като съобразява възможната му заинтересованост, предвид, че е служител на
информационна агенция БГНЕС, но ги кредитира, доколкото са логични,
последователни и кореспондират на приетите писмени доказателства.
За установяване на неимуществените вреди претърпени от ищцата са
допуснати двама свидетели.
Разпитан в о.с.з. на 28.01.2025г. свидетелят В.Л.П. /52г., брат на ищцата/, сочи
в показанията си, че след публикацията в БГНЕС, в която се твърдяло, че Т. Г. е
взела подкуп, разговарял със сестра си. Сочи, че ищцата била много притеснена от
отправеното директно обвинение, без да бъде потърсено нейното мнение.
Публикации по темата имало и в други медии, но като първоизточник на
информацията била цитирана агенция БГНЕС. Свидетелят П. сочи още, че сестра
му много се притеснявала за възрастната им майка, която можела да разбере от
медиите за публикацията и това да и се отрази зле на влошеното здраве.
Изнесените клевети и обвинения по неин адрес много тежали на Т. и тази
несправедливост я угнетявала и потискала.
Свидетелят Д.Б. – колега на ищцата в Европейската прокуратура в
Люксембург, сочи, че на 17 октомври ищцата Г. му се обадила много разстроена.
Споделила, че е търсена от множество журналисти, задаващи въпроси свързани с
6
публикацията в БГНЕС, където се твърдяло, че е взимала подкупи от П.Е..
Свидетелят сочи, че „новината“ била прекопирана в много медии, но източникът
бил един и същ БГНЕС. Свидетелят Б. сочи, че Т. Г. има голям авторитет сред
колегите си европейски прокурори и по принцип е силен човек, но публикацията и
нейния отзвук, силно я разстроили. Според свид. Б. ищцата се притеснявала и за
работата си, както и за това как ще се отрази процесната статия на професионалния
и авторитет. Дълго време след това била притеснена, затворена и преживявала
тази публикация.
Показанията на свидетелите В.Л.П. и Д.Б. са взаимно допълващи се,
непротиворечиви и житейски логични, поради което съдът им дава вяра и след
преценка по реда на чл.172 от ГПК.
От приетата неоспорена Декларация по чл.7а, ал.3 от Закона за задължителното
депозирана на печатни и други произведения и за обявяване на
разпространителите и доставчици на медийни услуги, се установява, че Агенция
БГНЕС, представляваща онлайн новинарско издание е с действителен собственик
и доставчик на медийна услуга „БГНЕС - ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Л. Т.Н.. /л.34 от делото/
От приетата справка от публичния регистър на Съвета за електронни медии,
издател и действителен собственик, вписан съгласно ЗМИП на сайта
https://bgnes.bg е „БГНЕС - ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********. /л.33 от делото/
По делото не е спорно, като се установява и от приетия списък на доставчици
на медийни услуги представили на Сметна палата информация относно цените и
тарифите си във връзка с кампанията за местни избори на 29.10.2023г., че
ответното „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е подало оферта за участие в
кампанията за местни избори за общински съветници и кметове./л.18-л.20 от
делото/
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на разглеждане в производството е деликтен иск с правно основние
чл. 49 ЗЗД, вр чл.45, ал.1 ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на статия със заглавие „Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000
лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“, публикувана на
интернет сайт www.bgnes.bg от информационна агенция БГНЕС.
7
По допустимостта: Предвид поддържаните в исковата молба твърдения,
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е допустим, като правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество:
Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по
повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил
извършването на работата.
Фактическият състав на възложителя на работа е налице, когато са причинени
вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или
по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна
виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата, може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е
осъществил деликтен състав с поведението си, тъй като не е действал виновно или
вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа. С оглед на изложеното, за основателността на предявените
искове в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени
8
вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
служител при ответното дружество под формата на действие (публикуване на
процесната статия със съдържащите се в нея изрази).
Настоящият състав на СГС намира, че доказано в процеса е извършването на
вредоносно поведение. Между страните не се спори, като е видно и от
неоспорената разпечатка, че на 17.10.2023г. на интернет сайт www.bgnes.bg. е
публикувана статия със заглавие: „Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000
лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“.
В първата част, в която публикацията преразказва и цитира сигнал, за който се
твърди, че е изпратен от П.П. (обществено известен като П.Е.) до Европейския
главен прокурор Л.К., СГП, КПКОНПИ, парламентарната комисия за борба с
корупцията, в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на
ищцата, липсва основание за ангажиране отговорността на ел. медийя публикувала
цитата. С решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК гр. дело № 1599/2009 г. ІІІ
ГО е прието следното: "…., че когато твърденията изхождат от други лица, които са
посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена
дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл.
45 от ЗЗД на автора.“
Във втората частна статията, където е отразен въпроса: „ Коя е
европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ се съдържа
клеветническо твърдение, съдържащо внушение, че ищцата е извършила
престъпление – пасивен подкуп.
Това твърдение е и позорящо, като създава образ на ищца като човек, който се
възползва от служебното си положение и предприема поведение, което не отговаря
на позицията, която заема в структура на Европейската прокуратура и високите
очаквания на обществото за интегритет и независимост на магистрата. Наред с
това с използваните в заглавието израз: „Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по
10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“, също се
дискредитира ищцата, тъй като словесната конструкция на заглавието води до
извод, за сигурност на изявлението и автора му, при все, че сигнала по който е
изготвена процесната статия е анонимен и авторството му не е потвърдено по
надлежен ред.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че е доказана и
вредата в процеса. Самото публикуване на писмен материал с подобно съдържание
уронва доброто име на ищцата в обществото и авторитета и, като магистрат. Наред
9
с това видно от показанията на свидетелите В.Л.П. и Д.Б., ищцата Г. е преживяла
тежко публикацията, като тя се е отразила на емоционалното и състояние и
психическото равновесие - изпитвала е притеснение, стрес и безпокойство.
Показанията на свид.Б. свидетелстват, че процесната публикация се е отразила
тежко в личното и професионално ежедневие на ищцата, която се чувствала
несправедливо нападната, оклеветена и обезпокоена за отражението на
публикацията върху професионалния й авторитет.
Независимо от това обаче съдът намира, че в процесния случай не се
доказва правоотношението на възлагане на работа от ответното дружество
„БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, по повод процесната статия, поради което
деликтният иск за обезщетение е недоказан. Видно от приетата неоспорена справка
от Декларация по чл.7а, ал.3 от Закона за задължителното депозирана на печатни
и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчици на
медийни услуги, Агенция БГНЕС, представляваща онлайн новинарско издание е с
деклариран действителен собственик и доставчик на медийна услуга „БГНЕС -
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********. Според приетата справка от публичния регистър
на СЕМ, издател и действителен собственик, вписан съгласно ЗМИП на сайта
https://bgnes.bg е именно „БГНЕС - ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********.
Съгласно изискването на чл.7а, ал.3 от Закона за задължителното депозирана
на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и
доставчици на медийни услуги, доставчикът на медийна услуга ежегодно до 30
юни подава в Министерството на културата декларация по образец, утвърден от
министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик
По смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс,
"Доставчик на медийна услуга" е физическо лице - едноличен търговец, или
юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на
съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е
организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол
върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.
Предвид изложеното редакционната отговорност, както и деликтната отговорност
за съдържанието на онлайн новинарско издание Агенция БГНЕС е на
действителния собственик и доставчик на медийна услуга.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал съдът намира, че от страна на ищеца, който носи тежестта на доказване,
съгласно процесуалното правило на чл.154 от ГПК, по делото не се доказва
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на спорното право по
10
чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – и конкретно правоотношението на възлагане,
поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответното дружество
Сторените от ответното дружество разноски включват 3000 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноски по чл.80 ГПК,
представен на л.69 от делото.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Г. ЕГН **********, чрез адв. Н. Х.-САК, със
съдебен адрес гр.София, ул.“*********, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.
45, ал.1 от ЗЗД, срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Алабин“ №56, представлявано от
Л.Т.Н., за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически
твърдения в статия със заглавие: “Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000
лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“, публикувана на
17.10.2023г. на интернет сайта www.bgnes.bg., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Л. Г. ЕГН **********. със съдебен адрес гр.София,
ул.“*********, да заплати на „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Алабин“ №56, представлявано
от Л.Т.Н., сумата 3000 лв. разноски по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11