№ 1583
гр. Пазарджик, 23.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220101334 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата В. К. К. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес, и не се представлява.
За ответника „Вива Кредит“ ООД, редовно призован, не се явява
процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ищцата адв.
М., с вх. 16994/02.07.2024 г., с която, в случай, че е служебно ангажиран или
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли се даде ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната исковата молба и
приложените с нея доказателства. Приложени са и моли да бъдат приети
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. Оспорва представения отговор. Моли да се даде ход на делото по
същество. Изложено е становище по съществото на спора. Цитира съдебна
практика. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ответното
дружество, адв. Н., с вх. № 19653/01.08.2024 г., с която се сочи, че „Вива
Кредит“ АД е възпрепятствано да изпрати свой процесуален представител за
явяване в откритото съдебно заседание, насрочено за днес. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие като не възразяват да бъде даден неговия ход.
Оспорват исковата молба и се поддържа депозирания от ответното дружество
1
отговор. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени
доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания,
бъде поискано изменение на предявените искове, на което и да е от
основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или бъдат наведени нови фактически
твърдения, се моли на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да им бъде
предоставена възможност да вземат становище по тях, както и да им бъде
дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства. В случай че
ищцовата страна направи искане за изменение на предявените искове на
основание чл. 214 от ГПК, с горепосоченото, се моли да им бъде предоставена
възможност да вземат становище по тях. В случай, че по делото бъде даден
ход по същество, се моли съдът да остави предявените от ищеца искове без
уважение, като неоснователни и недоказани. Моли се за предоставяне на срок
за представяне на писмени бележки. В случай, че ищцовата страна претендира
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1
от 01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и се моли
то да бъде намалено до минимума, съгласно посочената наредба.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като страните не се явяват.
Съдът следва да се произнесе по направените от ответната страна
искания с отговора на исковата молба за прекратяване производството по
настоящото дело, поради недопустимост на предявените искове, както и
поради нередовност на предявената искова молба на основание 127, ал. 1, т.4 и
т. 5 от ГПК.
Съдът счита че така направените искания са неоснователни, тъй като за
ищцата е налице правен интерес от водене на настоящото производство. От
друга страна не са налице твърдените нередовности на исковата молба,
доколкото в петитума на същата е посочено по разбираем и ясен начин, че
ищцовата страна иска от съда да приеме с крайния си съдебен акт, че клаузите
съдържащите се в чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем и в чл. 4, ал. 2 от
договора за паричен заем са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
От изложеното в петитума на исковата молба става ясно, че със същия се цели
от ищцовата страна обявяването за нищожни и на двете посочени клаузи, като
същите не са заявени в условията на евентуалност.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответната страна за
прекратяване на производството по настоящото дело, поради недопустимост
на предявените искове и направеното искане за отстраняване несъответствия в
предявената искова молба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
2
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
В подадената искова молба пълномощникът на ищцата твърди, че
ищцата е страна по Договор за паричен заем Standard 14 №
5606212/27.04.2020г., подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ АД.
Твърди, че съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищцата трябва да заплати
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем
в размер на 754.80 лева.
Твърди, че съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищцата трябва да
върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ
размер на 2264.70 лева, при сума на получаване е размер на 1200.00 лева, при
ГПР 49.38%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11
при срок на кредита от 30 вноски, като наред с това в чл.4 ал.2 от договора е
предвидено и заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева. По този
начин общата сума, която ищцата следва да заплати е в размер на 2767.80
лева.
Счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем
Standard 14 № 5606212/27.04.2020 г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“
АД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 754.80 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. сключен
между доверителката ми и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането
на неустойка в размер на 503.10 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11,
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
съображенията ми за това са следните:
Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема,
че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр.
от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение № 877
по т.д.№ 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
3
ал.1,предл.З от ЗЗД.
Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Твърди, че в тази връзка предвидените клаузи на чл.1 ал. 3 и чл.4 ал.2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. спрямо който се
дължи сумите в размер на 754.80 лева и 503.10 лева са изцяло уговорени в
противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта.
Така предвидената сума е прекомерна и в размер на почти сумата на
отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите по чл. 1 ал.З и чл.4 ал.2 от
Договора, последният се оскъпява двойно. Всичко това води до една
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1 ал.З от договора за паричен
заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на
документи“ в размер на 754.80 лева, като чрез същата се води до явно
противоречие с чл. 10а от ЗПК.
Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал.З и чл.4
ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи
заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“
в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в
размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно
4
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че
неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II
т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№
324/2018г.
Сочи, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока
е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната:
Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г.,
Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г.,
Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г.,
Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г.,
Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г.,
Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение
5
№ 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.
Сочи, че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане са неравноправни по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Твърди, че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са клаузите за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“. В тази насока е и практиката на
Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-
415/11, и цитираната в него практика.
Счита, че съдържаща се в чл.1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard
14 № 5606212/27.04.2020г. сключен между доверителката ми и „Вива Кредит“
ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 754.80 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. сключен
между доверителката ми и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева са нищожни на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Твърди, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че
клаузите в чл.1 ал.З и чл. 4 ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 №
5606212/27.04.2020г. не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем Standard 14 №
5606212/27.04.2020г. по безспорен начин се установява, че клаузите на чл. 1 ал.
3 и чл. 4 ал. 2 от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този
смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Счита, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо
разпоредбата на чл.113 от ГПК е Районен съд Пазарджик. Доколкото
6
отпуснатия кредит на доверителя ми, като физическо лице, представлява
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, доверителката ми има
качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, както и по смисъла
на § 13,т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. приложима е разпоредбата на чл.113 от ГПК. В
този смисъл са: Определение № 105 от 12.01. 2017 г. на ОС - Варна по в. ч. т.
д. № 1594/2016 г., Определение № 242 от 23.10. 2015 г. на ОС - Търговище по
в. ч. т. д. № 127/2015 г., Определение от 20.05. 2010 г. на ОС - Търговище по в.
ч. гр. д. № 144/2010 г., Определение № 166 от 7.07. 2015 г. на ОС - Търговище
по в. ч. т. д. № 81/2015 г., Определение № 123 от 1.06. 2015 г. на ОС -
Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 г. и много други.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда да приеме, че клаузата
съдържаща се в чл.1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 №
5606212/27.04.2020г. сключен между ищцата и ответното дружество „Вива
Кредит“ АД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане
на документите в размер на 754.80 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. сключен между
ищцата и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 503.10 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
с чл.10а, чл.Н, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност
да бъде прогласена.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, с който се оспорват изцяло, предявените от ищцата
В. К. Кондева, искове - по основание и размер, и се моли съдът да остави без
уважение исковата молба, като неоснователна и недоказана.
Счита се, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на
процесиите искове, доколкото платените от ищцата суми по процесния
договор (по-долу само „Договора") са отнесени от доверителя ми за покриване
само и единствено на главницата и договорната лихва, а не и за уговорените
такса експресно разглеждано и неустойка (и тези разпоредби не са произвели
действие), като кредитът е приключен. В удостоверение на изложеното
прилагам справка.
Сочи се, че съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищцата е свързано с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищцата следва да докаже фактите, от които те произтичат, а
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато
7
констатира, че ищцата няма правен интерес, съдът прекратява производството
по делото, без да се произнася по основателността на претенцията /виж
Определение № 144 от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4846/2019 г., Ill г. о.,
ГК, докладчик съдията Жива Декова/.
Твърди се, че интерес от настоящата искова защита ще е налице, когато
чрез избрания от ищцата способ, ще може да се разреши съществуващ между
него и противната страна правен спор и то в най- пълна степен би
рефректирало върху правната му сфера - да черпи права от решението.
Моли се съдът да приеме, че не е налице правен интерес за ищцата -
абсолютната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск,
предпоставящо недопустимост и на настоящото производство, респ. обуславят
неговото прекратяване.
При условие, че съдът счете исковете за процесуално допустими,се
прави възражение за редовност на основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК,
тъй като е налице е несъответствие между петитума и обстоятелствената част
на исковата молба. С исковата молба ищцата заявява в произволен ред няколко
основания, поради които счита процесиите клаузи за неустойка и такса за
експресно разглеждане от Договора за нищожни, без обаче да посочи дали
същите са заявени в условията на евентуалност, както и поредността, в която
да бъдат разгледани.
Сочи се, че соченият порок на исковата молба затрудняват защитата на
ответното дружество, поради което на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, се
моли съдът да укаже на ищцата да отстрани несъответствията.
В случай, че съдът счета исковата молба за редовна, а предявените
искове да допустими, се оспорват същите - по основание и размер, като се
счита и се моли съдът да приеме, че същите са неоснователни по изложените в
настоящия отговор съображения, а именно:
Сочи се, че неустойката по своята същност представлява форма на
договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от
неизпълнението. Твърди се, че процесната неустойка е начислена вследствие
на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за
представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди
от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява
неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от
пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби -
евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си
набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови
лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото
договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът
щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
8
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно
задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена.
Всичко изброено до тук е налице в конкретния казус, поради което
единственият възможен и правилен извод е, че неустоечните задължения са
валидно възникнали.
Сочи се, че в TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС, е прието, че неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която
тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй
като уговорената неустойка има обезщетителна функция.
Сочи се ,че що се касае до позицията, че уговорената неустойка
накърнява добрите нрави, преценката за основателността й следва да бъде
направено чрез комплексно изследване не само на съдържанието на
договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване. Дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я
прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се
намали нейният размер.
Сочи се, че направените в исковата молба твърдения, че размерът на
неустойката е твърде висок и оскъпява кредита противоречи на всякаква
житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне.
Заемодателят, бидейки специалист в съответната материя, би могъл по- добре
да прецени и без съмнение внимателно е изчислил размера на риска и
неблагоприятните последици, които би претърпял, в случай че предоставеният
от него заем, при това за немалка сума, остане необезпечен. Неустойката е
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него
договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво
задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция,
каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и
не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на
обезпечение и неустойка за изпълнение.
Сочи се, че поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят
не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага
подписа си под тях. Потребителят не е бил поставен в по-неблагоприятно
положение - знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен
срок от сключването на Договора, той е можел да забави сключването му до
момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в
9
договорни правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило ищцата
да сключи договор за заем, съответно условията по него не са й наложени. Тя
самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи договора
за заем и да се издължи съгласно договорените условия. На пазара на бързи
кредити работят над 100 финансови институции, в никакъв случай
дружеството не е наложило на ищцата да се възползва от неговите услуги.
Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на потребителите да
се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при индивидуални
условия, а не при общи такива.
Сочи се, че всеки заемател по договор за потребителски кредит
разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от
договора в 14-дневен срок, за която ищцата е била информирана чрез СЕФ и
от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал
връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал
начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението
си по чл.4, ал. 1 от Договора и при положение, че не е пожелала да понесе
тежестта на неустойката по чл.4, ал. 2 от договора, то тя е разполагала с 14
дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за
себе си последици. Ищцата обаче не е сторила това, от което следва, че е
решила да ползва кредита и да изплати начислената й неустойка.
Сочи се, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна
несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от
него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска
дейност, следователно и източник на приходи. Решението при какви условия
то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от
съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят
несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването им, след като
веднъж е изразено съгласие с тях, е индиция за недобросъвестност и цели
злоупотреба с право.
Сочи се, на следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване
за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК представлява единствено субективно мнение на ищцовата
страна. Считам за несериозно да се твърди за нелегитимно искане на кредитор
отпуснатият от него кредит да бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение е
достатъчно и адекватно може да прецени единствено самият той. Ако според
индивидуалната преценка на заемателя изискванията се явяват неизпълними,
тъй като действително всеки човек разполага с различни възможности, то той
е свободен да е сключва договор за кредит с конкретното дружество. Следва
да се прави разграничение между печалба, каквато неустойката категорично
не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали
от договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота
на един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече,
въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с
10
изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.
Сочи се, че неприемливо е и твърдението, че уговорената неустойка
представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията на
ГПР. В настоящия случай, размерът на ГПР посочен в договора, е формиран
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В цитираното приложение
са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите
компоненти на изчисляването му.
Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че несъстоятелни се явяват и възраженията, че в ГПР следва
да бъде включена и уговорената неустойка. Съгласно чл.19, ал.З от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Моли се съдът да вземе предвид, че включването на задължението за
заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР не само не би дало на
потребителя реална информация за кредита, но би го объркало, тъй като в
случай, че за него не се породи задължение за неустойка, то изчисления въз
основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на
действителните условия по кредита. Следва да се има предвид, че законът,
както и кредиторът, изхождат от презумпцията за добросъвестност и
своевременно изпълнение на задълженията, а не обратното. Обстоятелството,
че ищцата е била некоректна към кредитора си и не е предоставила
обезпечение, е такова, което е извън волята на дружеството и зависи
единствено от насрещната страна. Нещо повече, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за
кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят
ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Ето защо
неустойката за неизпълнение няма как да бъде включена в ГПР. Ако
неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил
верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за
предоставяне на обезпечение. Договорът в чл.2, т.8 изрично посочва какви
допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е
налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент.
Твърди се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не
намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.
Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му
е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането
на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на
падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който
11
се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се
претендира обезщетение за забава.
Твърди се, че неоснователни и необосновани са твърденията на ищцата,
че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочената такса е дължима при
избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при
стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане
се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената
такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването
на кредита.
Сочи се, че както понятието „усвояване", така и „управление",
упоменати в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК ясно посочват, че става въпрос за действия
след зараждане на заемното правоотношение, т.е. след сключване на договора
за заем.
Сочи се, че докато понятието „усвояване" е сравнително ясно, то
„управлението" на кредита е тясно свързано предоставения портфейл средства
и извършването на определени услуги по управлението на предоставените
инвестиции. Тази такса покрива предоставянето на административни услуги
като мониторинг на кредита /регистрация в определени бази данни и
регистри/, изпълнение на определени операции от страна на кредитора за
целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на
потребителя.
Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща
възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената
предоставена услуга, може да не възникне по решение на която и да е от
страните - заемателя или заемодателя.
Твърди се, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно
да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на
заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на посочената услуга
създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно
разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а
именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е
свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД.
Цената на услугата е резултат от осъществена от доверителя ми насрещна
престация, поради което е неприемливо твърдението, че клаузата, която
регламентира тази услуга тя представлява „скрита възнаградителна лихва“,
уговорена в противоречие с добрите нрави и разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Сочи се, че „Добрите нрави" като понятие за морални норми на
справедливост следва да защитават всеки признат от закона интерес.
„Добрите нрави" не регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите
нрави би имало при заблуждение относно цената на определена стока и други
12
съществени условия на договора, но когато една цена е ясно посочена, когато
една услуга не е задължителна за ползване и потребителят сам при свободно
формирана воля решава дали иска да я ползва, или не при посочената цена,
тогава противоречие с „добрите нрави" няма.
Сочи се, че видно от чл.1, ал.2 от Договора, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът
доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание
чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Сочи се, че несподелено остава и становището на И. Салим че таксата за
експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Експресното разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево.
Действително експресното разглеждане на документи представлява една
услуга, предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му,
която услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за
кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството,
че ищцата е била запозната с тези условия, избрала е доброволно да ползва
услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно
посочен размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора.
Сочи се, че предвид доброволния характер на услугата по експресно
разглеждане, ищцата не може да се позовава на неравноправност именно
защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а
не е едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност да
избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея.
Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е обусловено от
експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена
единствено и само в интерес на заемополучателите.
Сочи се, че е необходимо да се акцентира, че въпреки осъществяването
на услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен
заем може да не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по
предоставяне на потребителски кредит да не възникне по желание на която и
да е от страните.
Сочи се, че липсата на законова регламентация на цената на тази услуга
не е случайна, тъй като единствено финансовата институция може да
остойности цената на всички ресурси, необходими за предоставяне на тази
услуга. Следва да се вземе предвид, че експресното разглеждане в толкова
кратък срок от подаване на заявката изисква бърза реакция от страна на
заемодателя, ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс,
което логично оскъпява услугата.
Сочи се, че не без значение е и фактът, че Дружеството е изисква от
ищцата еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане.
Плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което
13
е в интерес на ищцата.
Сочи се, че твърденията, изложени в исковата молба, че процесните
клаузи за неустойка и такса експресно разглеждане на документи са нищожни,
тъй като са неравноправни, считам също за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи
не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да
доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези,
които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. В процесния случай, Договорът е сключен
по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се
направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на
клаузите на договорите. Същият се е запознал с преддоговорната информация,
попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са
договорени клаузите от договорите. Ищцата не е била поставена в положение
на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на
възможностите, които й се предоставят да преговаря. Принципът на
добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В разглеждания този
принцип не е нарушен, тъй като в договорите между страните са защитени
правата и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната
сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са
реципрочни на правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на
ежемесечни вноски.
Волята на страните в договорите е изразена ясно и недвусмислено при
сключване сделките. Договорът не е сключен при първоначално възприети
ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята
на страните при сключване на Договора да е била различна от отразената в
съставените писмени документи.
Не се възразява по делото да бъдат приобщени представените с исковата
молба доказателства, от които ответното дружество също ще се ползва.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда, с оглед на
гореизложеното, да върне исковата молба и да прекрати производството като
недопустимо, а ако прецени, че е допустимо, а исковата молба е редовна, и
след като вземе предвид аргументите в отговора на исковата молба, както и
14
събраните по делото писмени доказателства, да постанови решение, с което да
отхвърли предявените срещу Дружеството искове, и да присъди на
Дружеството направените разноски в производството в пълен размер.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна и при
условие, че процесуалният й представител претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА - за предоставена
безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице - се счита, че
такова не се дължи на посоченото основание. В подкрепа на възражението се
моли да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е едноличен собственик
на капитала и управител на търговско дружество „АРИЕС 88" ЕООД, ЕИК
*********, както и че при кандидатстване за кредита ищцата е декларирала
месечен доход от 1500 лева, вкл. е внесла държавна такса за образуване и
администриране на производството, поради което имущественото й състояние
не е в такава степен утежнено, че да е пречка и основание за освобождаване от
заплащане на дължимото възнаграждение на ангажирания от нея адвокат.
Моли се съдът да вземе предвид и обстоятелството, че ищцата през
сравнително кратък период от време е предявила множество искови
претенции срещу ответното дружество и други кредитни институции за
нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, по които се иска
заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Всичко това формира вероятен извод за завеждане на исковите претенции в
нарушение на предвидения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестно
упражняване на права, от страната и процесуалния представител на
процесуални действия по раздробяване на исковите претенции. И макар, че
предприетите от процесуалния представител на процесуални действие по
раздробяване на искови претенции, да не е забравено, предвид цената на
исковете по всяко едно от предявените дела, генерирането на разноски за
адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата
сума, несъмнено сочи на вероятна злоупотреба с процесуални права по
смисъла на чл. 3 ГПК, поради което не следва да се присъждат.
Моли се съдът да вземе предвид и обстоятелството, че при поемане на
процесуалното представителство по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение, не
означава, че адвокатът ще реализира икономическа облага, като получи
възнаграждение. Целта на цитираната разпоредба е определени категории
лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ. Нито е в
съответствие със закона – с чл. 3 ГПК, нито с чл. 8, ал. 2 ЗЗД, нито с чл. 289
ТЗ, нито с добрите нрави, чрез договора за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 от ЗА да се търси икономическа облага.
В случай, че съдът уважи ищцовата претенция, в това число за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ, се моли същото
да бъде присъдено без начисления ДДС. Правната помощ, която адвокат или
адвокат от ЕС може да оказва на материално затруднено лице е безплатна. По
смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 от ЗДДС тази помощ представлява безвъзмездна
15
доставка на услуга, която доставка не подлежи на облагане с данък върху
добавената стойност по арг. на чл.2, т.1 ЗДДС, чл.2 §1, б. „в" от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност. В този смисъл е и Определение № 917/02.05.2023
г., постановено по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г.о., съгласно което, тази услуга
не може да се счете за възмездна на основание чл.38, ал.2 ЗА по съображения,
че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната
страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена
да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ
адвокат. Също така, разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ няма отношение
към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каква то е безплатната правна помощ по
чл.38, ал.1 от ЗА, защото урежда начисляването на ДДС върху възнаграждения
на регистрираните по ЗДДС адвокати и ги определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна, респ.
присъди разноски, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моля то да бъде намалено, като приложите практиката на
СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, и съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото - да присъдите възнаграждение под определения минимум
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда./Решение №
310 от 28.02.2024 г. на СГС по т. д. № 1032/2023 г.; Решение № 3462 от
27.02.2024 г. на СРС по гр. д. № 52808/2023 г./, като нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА, препращаща към Наредбата не съответства на правото на ЕС, поради
което не следва да се прилага.
Моли се съдът, при условие, че процесуалният представител на ищцата
претендира възнаграждение за всеки отделен иск, да остави същото без
уважение, като приеме, че се касае за предявени искове за нищожност на
договорни клаузи в защита на един общ имуществен интерес. Предвид цената
на исковете, би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради
което и съобразно практиката на ВКС, застъпено в Определение № 174 от
26.04.2021 г. па ч. гр. д. № 560/2021 г., Ill г. о., може да се приеме също като
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи в гражданския процес. В този дух е и най-новата съдебна
практика, намерила отражение в Определение № 50015/16.02.2024 г.,
постановено по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, с която Върховният
касационен съд приема, че въведеното с чл.38 ЗА правило, че съдът присъжда
16
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без
възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.
Така и Определение № 523 от 7.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2108/2023 г., I
т. о., ТК.; Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г.,
II т. о., ТК.
Моли се, в случай, че не се яви представител на дружеството в съдебно
заседание делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като съдът да приеме,
че поддържаме изложеното в настоящия отговор.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ответната страна следва да докаже, че процесния
договор за паричен заем, сключен на 27.04.2020 г. между страните отговаря на
законовите изисквания и съдържанието му не е в разрез с разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
С Определение № 1767/18.06.2024 г. съдът е приел представените от
ищеца, както и от ответника писмени доказателства.
Съдът следва да се произнесе по направените от ответната страна
искания, по които не се е произнесъл към настоящия момент.
Съдът счита, че направените искания са допустими, но неоснователни и
като такива следва да се оставят без уважение. Съдът не счита за необходимо
да бъде извършена служебна справка в деловодната система на РС –
Пазарджик за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни
институции претенции за нищожност на договори за кредит или клаузи по тях,
както и дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за
предоставяне на безплатна правна помощ в полза на адв. Кунчев. Това искане
касае добиването на информация на съда относно други производства, които
нямат отношение към предмета на настоящото дело, още повече че в
настоящото производство ищцата К. се представлява от адв. Д. В. М., а не от
адв. Кунчев, както е посочено в искането.
Съдът не счита за необходимо също така да бъде извършена служебна
справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцата, доколкото с извършването на
посочената справка се цели да бъдат събрани доказателства по направеното
възражение срещу евентуалната претенция на процесуалния представител на
ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА. Така направеното искане касае въпроса за разпределяне на разноските в
настоящото производство и няма отношение към предмета на делото, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
17
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
извършена служебна справка за заведени от ищцата срещу ответника и други
кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредит или
клаузи по тях, както и дали по тях се претендира заплащане на
възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ в полза на адв.
Кунчев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцата.
С оглед липсата на други доказателствени искания, невъзможността да
бъде постигната спогодба между страните, съдът делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 23.09.2024 г.
По искане на ответната страна протокола от настоящото съдебно
заседание следва да бъде изпратен на посочения електронен адрес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18