Р Е Ш Е Н И Е
№924/8.3.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на девети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия М. гр. дело №11969 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от „Т.2004” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***6, съдебен адрес *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за осъждане на
ответника да заплати сумата от 21715,42 лева, съобразно
допуснато изменение по размер на предявения иск с протоколно определение от
о.с.з. проведено на 09.02.2018г., съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на притежавано
от ищеца МПС - автобус марка „***, рег. № Х 2107 КБ във
връзка с осъществено на 10.07.2016г. в гр.Варна
ПТП, при което в к.к. „Св.Св. Константин
и Елена” бива ударен в паркирано положение от л.а.
„Хонда” с рег. № В 9648 НХ,
управляван от Ж.Д., при което са
нанесени имуществени вреди както следва: увреждане на облицовка задна броня, основа задна
броня лява част, греда горна
на задна броня, задно ляво
бомбе, стоп ляв, охладителна решетка задна лява,
долна основа на радиатор, рамка
задна лява част на шаси,
предпазна кора лява част под
задна броня, дифузьор радиатор, тампони - 4 бр. на радиатор,
решетка лява под кора на
задна броня, шейна на акумулатори,
интерколер, 2 бр. тампони на
интерколер, радиатор воден. 2 бр.
тампони на
радиатор, стойка на вентилатор, перка охлаждащ вентилатор, антифриз
Твърди, че
МПС „Хонда” с рег. № ***, управляван
от Ж.Д. е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, която е
обективирана в полица № BG/02/116000223283, с период на валидност 10.01.2016г.-09.01.2017г.
Вследствие
настъпилото ПТП е заведена щета при ответника
№ **********/12.07.2016г.,
като по същата
не изплатено обезщетение на ищеца към момента
на депозиране на исковата молба
в съда.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
в който се сочи, че претенцията
е неоснователна. Не оспорва,
че л.а. „Хонда” с рег. № ***, управляван от Ж.Д. е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника за периода
10.01.2016г.-09.01.2017г.. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, който е посочен в исковата молба, както и представения със същата протокол
за ПТП№1455988. В условията
на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, като намира, че щетите
нанесени на автобуса на ищеца
за оценени от ответника на
6938,56 лева, което оценяване е осъществено по експерта оценка. Намира, че доколкото ищеца
не бил представил
на ответника фактури за ремонт
на увредения МПС, то приложение намира
Наредба № 24/08.03.2006г. Сочи, че доколкото не са
налице данни, че процесното МПС е в гаранционен срок, то намира, че
не са налице
условия за неговото ремонтиране в официален сервиз на марката. Сочи, че МПС на ищеца
е в експлоатация повече от 15 години, при
което е неоснователно да се претендира
обезщетение за оригинални части.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото
свидетелство за регистрация Първа част № *********, от което се установява, че
автобус марка „***, рег. № Х 2107 КБ е собственост на ищеца, като същия е с дата на
първа регистрация, считано от 15.11.2001г.
Представен е по делото
протокол за ПТП №1455988 от 10.07.2016г., в който се сочи, че на така
посочената в същия дата в к.к. „Св.Св. Константин и Елена” автобус марка „***,
рег. № Х 2107 КБ, собственост на
ищеца, в
паркирано положение е ударен от движещия се с несъобразена скорост
л.а. „Хонда” с рег. № В 9648 НХ, управляван от Ж.Д.. Посочва се, че са настъпили вреди на автобуса в неговата
задна част.
Изготвено е опис заключение при ответника, за което обстоятелство е
образувана щета № **********, както с доклад към щета №1 е определено
обезщетение в размер на 6938,56 лева.
В
хода настоящото съдебно производство е назначена съдебно – автотехническа експертиза, в.л. по която
посочва, че е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и уврежданията
нанесени на автобуса на ищеца. Посочва, че общата
стойност на необходимите части за ремонт възлизат на 18964,42 лева, а
стойността на труда в размер на 2751 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432,
ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че МПС „Хонда”
с рег. № ***, управляван от Ж.Д. е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, която е
обективирана в полица № BG/02/116000223283, с период на валидност
10.01.2016г.-09.01.2017г.
От представения по делото протокол за ПТП
№1455988 от 10.07.2016г., се установява, че на
10.07.2016г. в к.к. „Св.Св. Константин
и Елена” е осъществено ПТП, при което автобус марка „***,
рег. № Х 2107 КБ е собственост на
ищеца, в
паркирано положение е ударен от движещия се с несъобразена скорост л.а. „Хонда” с рег. № В 9648 НХ, управляван от Ж.Д.. Посочва се, че са настъпили вреди на автобуса в неговата
задна част. Протоколът
за ПТП е съставен от длъжностно лице
на МВР в кръга на службата му
и по установените форми и ред. По смисъла на разпоредбите
на чл.179, ал.1 ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на
МВР и за извършените от него и пред
него действия. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл.193 ГПК, да оспори истинността
му, като заяви, че той
е неавтентичен или че е неверен. Такова оспорване по смисъла на
чл. 193 ГПК от страна на
ответника не е направено. С оглед на това съдът
приема за надлежно установени удостоверените в протокола факти установяващи датата, мястото и начина на ПТП, което обвързва
съда с материална доказателствена сила, че ПТП-то се
е осъществило, по начина, удостоверен в документа, тъй като в протокола изрично е удостоверено, че същият е съставен
на мястото на събитието. В
тежест на ответната страна при оспорване е да установи твърдените
обстоятелства, като по делото не
са ангажирани доказателства в тази насока. Отделно от това следва
да бъде посочено,
че механизма на осъществяване на уврежданията върху собствения на ищцата МПС, по начин посочен
в процесния протокол за ПТП
се потвърждава и от заключението по назначената от съда съдебно
авто-техническа експертиза на вещото лице Й.М., което заключение в тази му част се кредитира от
съда като компетентно и безпристрастно дадено.
По отношение на размера на
средствата необходими за възстановяване на настъпилите вследствие осъщественото
ПТП вреди:
По силата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите,
причинени на чуждо имущество. При вреди на имущество обезщетението не следва да
надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията
се определят в съответствие с чл.15, ал. 4 на Методика за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди,установена в Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН,
приложима на осн. §3, ал.3 от ПЗР на НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз на КФН, последната съобразно §3 от цитираната
наредба издадена на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и
чл. 499, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и приета с Решение № 149-Н от
16 октомври 2014г. на Комисията за финансов надзор.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като
минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Методика не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. В
тези случаи стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва специални знания на
вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г.
Не биват споделяни от съда и възражения от ответника,
че при определяне на действителната стойност на размера необходим за
отремонтиране на увредения автобус, следва да бъде приложен коефициент на
овехтяване, съобразно неговата продължителност на експлоатация – над 15 години
към момента на процесното ПТП.
При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.); така и по действащия към
момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016
г./, при настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. За действителна се смята
стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи друго
със същото качество.
В
настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия труд и материали необходими
за ремонт на увредения автобус на ищеца вследствие настъпилото ПТП биват
определени от в.л. Й. М. на 21715,42 лева, от които
стойност на необходимите части за ремонт - 18964,42 лева,
а стойността на труда в размер на 2751 лева.При така изложеното съдът кредитирайки заключението на експерта
и в тази му част, приема че стойността необходима
за ремонт и възстановяване на МПС на ищеца възлиза
на общо 21715,42 лева, поради което предявения
иск се явява
доказан както по основание, така
и по размер и като такъв следва
да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 16.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно – деловодни разноски в размер на 2228,62 лева, от които 1180 лева
възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 1048,62 лева съдебно
– деловодни разноски. При присъждане размера на възнаграждението за процесуално
представителство съдът не обсъжда възражението по чл. 78, ал.5 ГПК от
ответника, доколкото размера на дължимото възнаграждение в полза на ищеца е
определен в минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
По отношение на молба от 23.11.2017г., с която ищеца
заявява, че на осн. чл.127, ал.4 ГПК желае да му бъде
изплатено определеното застрахователно обезщетение с настоящото съдебно решение
в брой, намира че не следва да включва посочения начин на плащане в диспозитива
на съдебното решение, предвид ограниченията на разплащанията в брой въведени
със Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** да
заплати на „Т.2004”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***6, съдебен адрес *** сумата от 21715,42 (двадесет и една хиляди седемстотин и петнадесет лева и
42 ст.) лева, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собственият на ищеца автобус марка „***, рег. № Х 2107 КБ, във връзка с осъществено на 10.07.2016г. в к.к. „Св.Св. Константин и Елена”, Област Варна, пътнотранспортно произшествие,
за което
обстоятелство е образувана при ответника щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 16.08.2017г.
до окончателно изплащане на задължението, на
432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Т.2004” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***6, съдебен адрес *** сумата от 2228,62 (две хиляди двеста двадесет и
осем лева и 62 ст.) лева, от които 1180 лева възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 1048,62 лева съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :