№ 3514
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110134559 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „И“ ООД срещу Л. Е. М. осъдителен иск с правно
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 от
ЗЧСИ във вр. с чл.99 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 29.05.2022г. е
придобил вземане на „фирма“ ЕАД за вреди, които са в резултат на
осъществено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №ххх/2021г.
Посочва, че „фирма“ ЕАД е било длъжник по посоченото изпълнително дело,
като на 18.10.2021г. получило покана за доброволно изпълнение, в която било
посочено, че дружеството дължи сумата в размер на 484,87 лева. Реално
дължимата сума била в размер на 337,43 лева, която била заплатена по сметка
на ЧСИ. Въпреки посоченото, на 28.04.2022г. ответникът наложил запор
върху банковите сметки на длъжника, открити в „П“ АД, вследствие на което
сметката на длъжника била запорирана за сумата в размер на 234,09 лева и
посочената сума била заплатена от банката в полза на ЧСИ. За обработка на
запорно съобщение допълнително била удържана от банката сума в размер на
1
20 лева от сметката на „фирма“ ЕАД. Счита, че не е било налице основание за
принудително събиране на сумата в размер на 234 лева, съгласно запорното
съобщение, както и на сумата в размер на 23,45 лева – такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, за което било налице влязло в сила решение на СГС, както и
дружеството претърпяло вреда за сумата в размер на 20 лева, представляваща
удържана такса за наложения незаконосъобразен запор. Ето защо, претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 277,45 лева,
представляваща претърпени вреди от „фирма“ ЕАД от незаконосъобразно
принудително изпълнение, осъществено от ответника, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия. При условията на
евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 257,45 лева, която е получена от последния при начална липса на
основание за сметка на обедняването на „фирма“ ЕАД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия. Претендират се законната
лихва върху вземането, както и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е
провел законосъобразно принудително изпълнение срещу „фирма“ ЕАД по
изпълнително дело №ххх/2021г. Оспорва да е налице валиден договор за
цесия между „фирма“ ЕАД и „И“ ООД като счита, че същият е нищожен
поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването му не е
съществувало такова вземане, включително твърди, че договорът не е
произвел действие, тъй като нямало данни да е заплатена цената, срещу която
е придобито вземането, предвид възмездния характер на договора. Ето защо,
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
По иска с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Съгласно относимата норма на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ – частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. Според нормата на чл.441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За
2
да бъде уважен иск на посоченото основание следва да са установени вредата,
виновното поведение и причинно-следствената връзка. Обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – чл.51от ЗЗД.
В случая ищецът твърди, че по силата на договор за цесия е придобил
от „фирма“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело №ххх/2021г. по описа на
ЧСИ Л. М. с район на действие СГС, вземане срещу ЧСИ за обезщетение за
вреди от изпратено запорно съобщение до „П“ АД, по което банката е превела
по сметка на ЧСИ сума в размер на 234 лева, като е начислила и събрала от
длъжника такса в размер на 20 лева, както и недължимо събрана от ЧСИ такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 23,45 лева.
Видно от приетия като доказателство по делото договор за цесия от
29.05.2022г. „фирма“ ЕАД е прехвърлило на „И“ ООД вземането си в размер
на 277,45 лева спрямо ЧСИ Л. Е. М. за обезщетение от непозволено
увреждане от неправомерно изпълнение на дейността на ЧСИ по изп. дело
№ххх/2021г. Длъжникът е уведомен за цесията с връчване на препис от
исковата молба и приложеното към нея уведомление от цедента.
Неоснователни са изложените в писмения отговор възражения във
връзка с валидността на договора за цесия, тъй като съобразно установената
съдебна практика не се изисква вземането – предмет на цесията, да бъде
безспорно, изискуемо и ликвидно, а не се допуска единствено прехвърляне на
бъдещи вземания, невъзникнали по основание, независимо от установеността
на размера. В случая вземането е достатъчно индивидуализирано така, както
фигурира в договора за цесия – по размер и основание – непозволено
увреждане с длъжник ЧСИ Л. М. за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди, претърпени от осъществено незаконосъобразно
принудително изпълнение по образуваното при ЧСИ изпълнително дело, по
което „фирма“ ЕАД е било длъжник.
Неоснователни са и изложените от ответника възражения за нищожност
на договора за цесия поради липса на доказателства за плащане на цената, тъй
като плащането на цената няма отношение към валидността на договора, а и
от представения договор се установява, че цената е платена, като договорът
служи за разписка за това.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
3
между страните, че „фирма“ ЕАД е било длъжник по образувано при
ответника изпълнително дело ххх въз основа на изпълнителен лист от
12.08.2021г., издаден по ч.гр.д. №5539/2021г. по описа на СГС, за сумата от
87,42 лева, представляваща разноски, присъдени в полза на „Р“ ЕООД.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
18.10.2021г., за суми в общ размер на 474,87 лева, от които 87,42 лева
присъдени разноски, 200 лева разноски по изпълнителното дело, 5 лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева банкови такси и
179,45 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Длъжникът е оспорил приетите за събиране разноски по изпълнението,
като по негова жалба е постановено решение №900/19.04.2022г. по ч.гр.д.
№14501/2021г. по описа на СГС, с което е отменено постановление от
25.10.2021г. по изп. дело №ххх на ЧСИ Л. М., с което е оставено без уважение
искането на длъжника „фирма“ ЕАД за намаляване на обикновените и
пропорционални такси по изпълнението, начислени по ТТРЗЧСИ, както
следва относно 3 лева банкова такса и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
над сумата от 12 лева с ДДС до размера от 35,45 лева с ДДС, като е намален
размерът на приетите за събиране от ЧСИ разноски, възложени в тежест на
длъжника за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лева с ДДС до
приетия размер от 35,45 лева и изцяло за 3 лева банкови такси, а в останалата
част постановлението на ЧСИ е потвърдено.
По изпълнителното дело е извършено плащане в размер на сумата от
337,42 лева на 20.10.2021г., като на 26.04.2022г. е извършено от ЧСИ
разпределение на постъпилото плащане, за което е съставен протокол.
На 28.04.2022г. е връчено на третото лице „П“ АД запорно съобщение
за сумата от 234 лева. Посочената сума е преведена по сметка на ЧСИ Л. М.
на 17.05.2022г., като на 25.05.2022г. е извършено от ЧСИ разпределение на
постъпилото плащане, за което е съставен протокол.
Неоснователни се явяват изложените в исковата молба твърдения, че е
налице незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в
изпращане на запорно съобщение до третото лице „П“ АД. С плащането на
сумата в размер на 337,42 лева на 20.10.2021г. не е погасено изцяло
задължението по изпълнителното дело, като са останали за плащане дължими
такси по изпълнителното дело, поради което изпращането на запорно
4
съобщение от страна на съдебния изпълнител за събиране на остатъка от
вземането не се явява незаконосъобразно действие и платените въз основа на
същото суми и начислената от банката такса не представляват подлежащи на
обезщетяване имуществени вреди. Във връзка с твърденията на ищеца, че от
длъжника е събрана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в недължим размер от 35,45
лева, същите са неоснователни, тъй като видно от представените по делото
протоколи за извършени разпределения, от длъжника е събрана такса по т.26
от ТТРЗЧСИ в размера, посочен в решението на СГС, а именно 12 лева с
ДДС.
Неоснователни са изложените от ищеца възражения във връзка с
начисления от ЧСИ ДДС върху таксите по ТТРЗЧСИ. Правният режим,
уреждащ дължимото се от длъжника на ЧСИ възнаграждение за
осъщественото принудително изпълнение (вида и размера на таксите и
разноските) се различава съществено от този на другите субекти, които
действат в свой частен интерес с цел реализиране на доходи, тъй като
възнагражденията си последните могат да уговарят свободно, докато
възмездността на изпълняваните от ЧСИ по делегация от държавата
правомощия по упражняване на държавна принуда е уредена по императивен
начин – размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се
определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата (чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ), а самото
задължение за длъжника възниква по силата на закона – чл. 79, ал. 1 ГПК. В
този смисъл не е налице „договаряне на доставката“ по чл. 67, ал. 2 ЗДДС, тъй
като дейността (правомощията) и полагащото се възнаграждение на ЧСИ са
строго нормативно и императивно регламентирани в закона (ЗЧСИ, ГПК) и в
ТТРЗЧСИ и ЧСИ няма право да ги определя чрез договарянето им нито с
взискателя, нито с длъжника. Ето защо спрямо дължимите на съдебния
изпълнител по Тарифата такси и разноски не намира приложение чл. 67, ал. 2
ЗДДС, на която неоснователно се позовава ищецът. Различен извод не следва
и от приетото в Решение от 10.04.2019 г. по дело С-214 от 2018 г. на СЕС,
според което разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност, изменена с Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г.,
както и принципите на неутралност на данъка върху добавената стойност и на
пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
5
административна практика на компетентните национални органи като
обсъжданата в главното производство, съгласно която данък добавена
стойност за предоставените от съдебния изпълнител услуги в рамките на
производства по принудително изпълнение се смята за включен в събраните
от съдебния изпълнител такси, доколкото същото разглежда норми от
полското, а не на българското данъчно законодателство, като видно от
мотивите на решението и посочените в същото относими разпоредби на
полското право, правната уредба не е идентична.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл.441 от ГПК
във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.99 от
ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за сумата в размер на
257,45 лева, получена от ответника при начална липса на основание за сметка
на обедняването на „фирма“ ЕАД, тъй като такова вземане не е предмет на
представения договор за цесия.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски по
делото се дължат на ответника, като в случая е направено искане от
пълномощника му адв. К. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ. Видно от представения по делото
договор, сключен между ответника и адв. Б., правната защита и съдействие се
предоставят на ответника безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са
налице предпоставките на цитираната разпоредба за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б., като на същата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. В. В.,
срещу Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, осъдителен иск с правно
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 от
ЗЧСИ във вр. с чл.99 от ЗЗД за сумата в общ размер на 277,45 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от „фирма“ ЕАД от
незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ответника по
изп. дело №ххх по описа на ЧСИ Л. М. с район на действие СГС, което
вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 29.05.2022г.,
и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 257,45
лева, получена от ответника при начална липса на основание за сметка на
обедняването на „фирма“ ЕАД, което вземане е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 29.05.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „И“ ООД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, да заплати на
адв. К. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх, адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7