Определение по дело №874/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 652
Дата: 26 юни 2018 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320100874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                           Година 26.06.2018                           Град  ***В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

На двадесет и шести юни                                        две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 874 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.248 от  ГПК.

С Решение №173 от 04.05.2018 г. постановено по гр. д. №874/2017 г. по описа на РС К., настоящият състав е осъдил ищеца „Е.М.” ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, чрез пълномощника адвокат Н.С.К. да заплати на адвокат Е.Ф.К. ***, офис 5 сумата от 879.90 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на ответниците по делото Х.Н.Т. и Д.Н.Т..

С молба с вх. №5882/28.05.2018 г. адв. К. е направила искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че присъденото адвокатско възражение е неоснователно присъдено, тъй като по делото не са представени доказателства, че представляваните лица имат право на издръжка или че са материално затруднени. Напротив, те били собственици на поземлен имот в с. Бегово, обл. Пловдив и имали постоянен доход – пенсия. Освен това адвокатският хонорар не отговарял на фактическата и правна сложност на делото.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по чл.248, ал.2 ГПК, с който се взема становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, същото е допустимо, но неоснователно.

Всяка от страните претендира сторените деловодни разноски, като с оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени на ответниците Х.Н.Т. и Д.Н.Т., които в случая са представлявани безплатно от адвокат Е.Ф.К. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Това се установява от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано това обстоятелство.

Съгласно константната съдебна практика (напр. Определение №41/25.01.2017 по дело №2127/2016 на ВКС, ТК, I т.о.), за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 от ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо доводите на адв. К. за недоказаност на обстоятелството, че представляваните лица са материално затруднени, е неоснователен.

Неоснователен е и другият довод – че размерът на адвокатския хонорар не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, тъй като съдът е определил минималния дължим размер на адвокатското възнаграждение в размер на 879.90 лева според материалния интерес – чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЯ като неоснователна молбата на „„Е.М.” ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Д.“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, чрез пълномощника адвокат Н.С.К., за изменение на  Решение №173 от 04.05.2018 г. постановено по гр. д. №874/2017 г. по описа на РС ***в частта за разноските.

на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване  на съобщението до страните.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на страните.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за администриране на въззивната жалба след влизане на определението в сила.

                                                          

 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: