№ 28
гр. Варна, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000548 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София срещу решение №65/17.07.2023 г. по т.д.20/2023 г. по
описа на TОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на А. М. А. и А. М. А.,
двамата от с.Беломорци, обезщетения за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, от смъртта на сина им А А.ов М. – 16 г., б.ж. на с.Беломорци, общ. Омуртаг,
починал на 13.08.2022 г., в резултат на настъпило на 13.08.2022 г., около 00:30ч., на път 1-4,
км. 211-500, в близост до разклона за с. Божурка, общ. Търговище, след кръстовището за
с.Люляк, общ. Омуртаг, пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача на
лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с per.№Х ХХХХ ХХ - З Ю А, чиято гражданска
отговорност е застрахована в ЗД “Бул Инс“АД, за горниците над 120 000 лева до
присъдените 200 000 лева, на всеки от тях, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД
и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят
на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е
съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.
Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Насрещните страни А. М. А. и А. М. А., двамата от с.Беломорци са подали писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следва да се
посочи, че въпреки липсата на повдигнато обвинение срещу деликвента и неприключило
досъдебно производство, въпросите за наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина не подлежат на преразглеждане, тъй като този въпрос е разрешен и
със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение е обжалвано от
застрахователя само по отношение част от размера на присъдените обезщетения.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за
справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
Впечатления относно отношенията в семейството на въззиваемите преди
произшествието и за състоянието им след него имат свидетелите Я Я и С Я. Според
свидетелите, преди инцидента въззиваемите и двамата им сина са били задружно семейство,
в което отношенията са били изградени на основата на взаимна обич, уважение,
разбирателство и силна привързаност между родители и деца. Свидетелите излагат, че и
двамата родители са изживели изключително тежко загубата на по-малкия си син, затворили
са се в себе си, преустановили са контакти с близки и приятели.
В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената в
първоинстанционното производство съдебно – психологична експертиза. Вещото лице сочи,
че в резултат на внезапната смърт на сина си, родителите са преживяли интензивен, наситен
стрес и ужас, който е преминал в тъга, мъка, гняв и неприемане на случилото се,
отключвайки психосоматична проблематика. Към момента на обследването е установено
доминиране на остри негативни емоции, като тревожност, страх, депресия, като и двамата
са са станали мрачни, докачливи и сензитивни. Според вещото лице, са налице последици за
психиката им, които са в пряка връзка с инцидента, тъй като събитието е възникнало
внезапно, стресорът е бил силен, провокиращ състояние на остър дистрес. Налице са тежко
изразени изживявания на тъга и емоционална потиснатост, изразени разстройства на съня,
силно изразени вегетативни разстройства /треперене, изпотяване, прималяване/. Отчитат се
нарушения в личностовата и социалната сфера на функциониране, характерно за
капсулираното травматично стресово разстройство. За да си помогне от тежкото
травматично събитие майката първоначално е приемала безразборно медикаменти, носени
от съпруга й от болницата, в която работи. Психотравменото събитие е довело до
психотравмиращи преживявания, които от своя страна са отключили допълнително
2
соматично заболяване и за двамата - нарушен сън, придружени с тежки невротични и
депресивни преживявания, които се опитват да контролират с по-голяма натовареност от
работа. Интензитета и негативните последици са във висока степен, поради слабост на
волевите усилия, умерена степен на физическа и психическа астенизация и преживяване на
тревожност, непълноценност, несигурност, загуба, което е нарушило нормалното им
функциониране. Същите са с емоционално тревожно напрежение, песимизъм, изразена
нагласа за критично възприемане на реалността и поведението на хората, готовност за свръх
контрол и дезадаптивно справяне с негативните емоционални преживявания по типа на
изтласкване и психосоматични реакции, достигащи до степен на повлияване на телесното
състояние. Според експерта, натрупаните негативни емоции са довели до снижаване на
удовлетвореността от живота, начало на психосоматични декомпенсации, умора, изчерпване
и риск от влошаване на когнитивните процеси.
Следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и страдания, както в
психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към
момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим човек – техният син А,
настъпила вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания продължават и след
това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят както събраните свидетелски
показания, така и заключението по СПЕ. В един миг родителите са претърпели огромната
скръб от загубата на един от двамата си сина, който е бил в изключително млада възраст
само на 16 г., жизнен, тяхна надежда и опора за бъдещето, която горчивина не би могла да
бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения между детето и неговите родители.
Ищците завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба,
изгубвайки по-малкото си дете при трагични обстоятелства, като такава загуба няма паричен
еквивалент.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт,
поради което оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди,
която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е ограничителен критерий за
определяне размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Ето защо посоченият
от ищците паричен еквивалент на претърпените от тях неимуществени вреди, не обвързват
съда, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера
на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). При постановяване на решението съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след
предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса
страдания не са ново правопораждащо основание. Размерът на заявената претенция не
съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата,
подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е равно по
размер на определеното от съда по справедливост. В този смисъл са и дадените разяснения
в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело N1 по описа за 2021 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав с оглед точното
приложение на чл. 52 ЗЗД приема, че обезщетението за неимуществени вреди, преди
разглеждане на възражението за съпричиняване, за всеки от близките, следва да се определи
в размер на по 250 000 лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е
морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да
бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите
показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва
3
да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата
на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и
размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това
задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2527/2019 г., II т. о., ТК и редица други.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство САТЕ безспорно се установява, че пострадалият е пътувал на задната седалка
в катастрофиралия лек автомобил без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. В случая, ударът е бил челен и предпазният колан несъмнено би оказал
положително влияние при защитата на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане
фиксирано към седалката и е нямало да полети напред. Заключението на автоексперта
относно липсата на поставен предпазен колан, съоветства и на заключението на вещото лице
по назначената в първоинстанционното производство СМЕ според което причина за смъртта
е черепно-мозъчна травма, като уврежданията по главата, гръдния кош, корема и
крайниците са от удари с голяма сила от твърди предмети вътре в купето на лекия
автомобил. Според експерта, вследствие от инерционните сили от сблъсъка между двата
автомобила, пострадалият е политнал силно напред и вдясно и така е получл голяма част от
уврежданията. Това дава основание на съда да приеме, че ако пострадалият е бил с поставен
колан, свободното инерционно движение на тялото е щяло да бъде по-ниско и да отслаби
силата на удара на тялото в твърдите тъпи предмети, при което получените травматични
увреждания щяха да бъдат по-леки.
Действително в обясненията си в съдебно заседание, вещото лице не изключва
възможността тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия да се дължи на удар на
главата в горния праг на дясна врата на автомобила, въпреки поставен предпазен колан, но
според съда наличието на други увреждания, като избиване на четирите долни резеца и
двустрано счупване на долната челюст, изключват тази вероятност.
Ето защо, с оглед механизма на произшествието, посоката и мястото на удара, както
и вида на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан
съществено е допринесло за получаването на уврежданията.
Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на автомобила, който
е нарушил множество правила от ЗДвП и е предизвикал ПТП, но същевременно вземайки
предвид и поведението на пострадалия, който при пътуването не е използвал
обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесъл за собственото си увреждане,
съдът приема, че е налице принос на пострадалия А М. за настъпването на вредоносния
4
резултат и определя същия в размер 20 %.
Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за
причинени на въззиваемите неимуществени вреди – по 250 000 лв. и с оглед определения
по-горе принос на пострадалия, същите следва да бъдат намалени с по 50 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размера от по 200 000 лева, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло,
като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на А. М. А. и А. М. А., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди
адвотско възнаграждение за въззивната инстанция за защитата срещу въззивната жалба на
застрахователя, съобразно обжалваемия интерес /80 000 лева/. В хипотезата на предоставена
безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не
представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и
пълномощника адвокат, поради което при безплатото процесуално представителство от един
адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на
възнаграждение за всеки от представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата
е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата
лица, при осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода на делото и за
съответния вид работа. В случая, адв.К. е осъществила процесуално представителство на
двама въззиваеми по една жалба, въз основа на един договор за правна помощ, поради което
и осъществените от нея процесуални действия са еднакви за двамата. Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, на адв.П. Д. К. от САК, следва да се
присъди възнаграждение за осъщественото представителство за въззивна инстанция, в
размер на 6060 лв. с ДДС, определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд, търговско отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №65/17.07.2023 г. по т.д.20/2023 г. по описа на TОС, в
частта с която ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на А. М. А. и А. М. А., двамата от с.Беломорци, обезщетения за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на сина им А А.ов М. – 16 г., б.ж. на
с.Беломорци, общ. Омуртаг, починал на 13.08.2022 г., в резултат на настъпило на 13.08.2022
г., около 00:30ч., на път 1-4, км. 211-500, в близост до разклона за с. Божурка, общ.
Търговище, след кръстовището за с.Люляк, общ. Омуртаг, пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача на лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с per.№Х
ХХХХ ХХ - З Ю А, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД “Бул Инс“АД, за
горниците над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, на всеки от тях, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление бул.„Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. К., адвокат при САК, служ.
адрес гр.Казанлък, ул.“Славянска“ 6, офис 10, като пълномощник на А. М. А. и А. М. А.,
двамата от с.Беломорци, сумата от 6060 /шест хиляди и шестдесет/ лева - адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№548/2023 год. по
описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните
пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6