Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 86

 

 

гр. София, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 274 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С исковата молба вх. № 9727/27.12.2018 год. по описа на СОС на Х.Ф.Г. с ЕГН ********** и Ф.Г.Ф. с ЕГН **********, и двамата от гр. Х., жк „Орфей“, бл.37, вх.В, ет.6, ап.33, подадена чрез пълномощник адв. Т.П. от САК, са предявени срещу „З.” АД, ЕИК . субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на тяхната майка и съпруга В. П. Ф., причинена при ПТП, настъпило на 20.02.2017 год. на АМ „Тракия“, в района на км. 53 + 50 по вина на Т. С.Б.с ЕГН ********** – водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, със застрахователна полица № BG/22/117000297002 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 20.02.2017 год., до окончателното им заплащане.

С исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.02.2017 год. на АМ „Тракия“ в района на км. 53 + 50 по вина на Т.С.Б.с ЕГН ********** – водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, била причинена смъртта на В.П.Ф. –  майка на ищцата Х.Ф.Г. и съпруга на ищеца Ф.Г.Ф., пътувала в лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № X 4935 АР, управляван от И.П.В.

Твърди се, че Б. виновно нарушил правилата за движение по пътищата – управлявал превозното средство със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, като с управляваното от него МПС ударил движещия се пред него лек автомобил „Опел“. Вследствие на ПТП на В.П.Ф. били причинени телесни увреждания, довели до нейната смърт.

Сочи се /уточняваща молба от 21.01.2019 год./, че с влязла в сила на 20.09.2018 год. присъда № 34/04.09.2018 год. на СОС, постановена по НОХД № 432/2018 год., подсъдимият Т.С.Б.бил признат за виновен в това, че на 20.02.2017 год. около 14.05 часа на АМ „Тракия“, в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр. С. към гр. П. при управлението на МПС – лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 и 2 и чл.23, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.П.Ф. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.„в” във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК и чл.54 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият на осн. чл. 343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Сочи се, че неимуществени вреди, причинени на ищците, са се изразили в душевни болки и страдания поради загубата на тяхната майка и съпруга, която приживе е била тяхна морална опора.

С исковата молба се сочи, че за автомобила „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, управляван при ПТП от деликвента Т. С. Б., бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/117000297002, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год.

Сочи се, че на 20.09.2018 год. ищците отправили до застрахователя искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като по претенцията била образувана застрахователна преписка по щета /без посочен номер/. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ /до 20.12.2018 год./, застрахователят не се е произнесъл по искането, което обуславя интереса от предявяване от ищците на исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ /предявени на 27.12.2018 год./.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията по и.м. В.П.Ф. да е починала в резултат на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и всички твърдения за медико-биологичния характер, степента на уврежданията, причинно-следствената връзка между описаното събитие и настъпването на летален изход за посоченото лице.

С отговора се оспорва, че описаното в и.м. ПТП е настъпило по вина единствено на водача на МПС марка „Алфа Ромео“ Т.Б., който да е управлявал автомобила с несъобразена скорост.

Ответникът прави и възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице В. Ф., която със своите действия е допринесла съществено за настъпване на вредоносния резултат – пътувала е в автомобила без поставен обезопасителен колан.

С отговора се оспорват и всички наведени в и.м. твърдения за съществуващи близки отношения между ищците и В.П.Ф., които да обуславят определяне на претендирания размер на обезщетението за търпени от тях неимуществени вреди.

Сочи се, че предявеният акцесорен иск за лихви е неоснователен, доколкото съгласно чл.409 от КЗ поради непредставяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред лихва не следва да бъде присъждана.

С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. обстоятелство, че за автомобила „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, управляван при ПТП от деликвента Т.Б.С., бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/117000297002, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год., т.е. към датата на ПТП, 20.02.2017 год. С оглед на горното съдът с определението си по чл.374 от ГПК е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК горното обстоятелство за безспорно между страните.

Ответникът претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 432/2018 год. на СОС, с присъда № 34/04.09.2018 год., влязла в законна сила на 20.09.2018 год., подсъдимият Т.С.Б.бил признат за виновен в това, че на 20.02.2017 год. около 14.05 часа на АМ „Тракия“, в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр. С. към гр. П. при управлението на МПС – лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 и 2 и чл.23, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.П.Ф. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.„в” във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК и чл.54 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият на осн. чл. 343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, прието е, че на 20.02.2017 год. свидетелят И. В., пострадалата В. Ф. и баща им П. В.пътували от гр. Х. до гр. С., където бащата постъпил на лечение в болница. Тримата се придвижили с лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с ДК № X 4935 АР, управляван от И. В..

Около 12.45 часа свидетелят В. и пострадалата Ф. тръгнали обратно за гр. Х., пострадалата пътувала на задната дясна седалка на лекия автомобил, управляван от брат й, като се движели по АМ „Тракия“.

В района на тунел „Траянови врата“ свидетелят И. В.управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч в лентата за интензивно движение. Пътят бил покрит с асфалтово покритие без неравности и наклон, времето било ясно и имало добра видимост. Пътното платно в района на произшествието било с две самостоятелни пътни платна, предназначени за движение в двете посоки, разделени с разделителен остров с широчина 1.80 м, ограден двустранно с еластична метална ограда – мантинела и бордюри. Пътен знак, който действал в района на произшествието, бил „В26“ с цифра 80.

Трафикът не бил интензивен и когато свидетелят В.наближил знака за ограничение на скоростта до 80 км/ч, поставен преди тунела, отнел педала на газта, за да спази ограничението на скоростта.

Същевременно подсъдимият Т.Б. се движел с управлявания от него автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CР в посока от гр. С. към гр. П. по АМ „Тракия“. На предна дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят Й.Б., а на задната седалка – свидетелката М. В.. В района на 53 – ти километър управляваният от подсъдимия Б. лек автомобил се движел в активната лента за движение със скорост от 120 км/ч.

При движението си подсъдимият Б. забелязал движещия се пред него в лентата за активно движение лек автомобил, управляван от свидетеля В. и преценил, че той се движи със скорост, близка до неговата. Подсъдимият Б. задействал спирачната система на управлявания от него л.а. „Алфа Ромео“, но не могъл да го овладее и последвал удар с управлявания от свидетеля В.лек автомобил „Опел“.

При удара бил осъществен контакт между предна габаритна страна на лекия автомобил „Алфа Ромео“ и задна габаритна страна вляво на лекия автомобил „Опел“. Непосредствено след така настъпилия удар двата леки автомобила се завъртели, като лекият автомобил  „Опел“ преустановил движението си на банкета, а лекият автомобил „Алфа Ромео“ преустановил движението си и спрял в аварийната лента за движение в посока гр. П..

Свидетелите К. и А., служители на ОД МВР, изпълняващи към този момент служебните си задължения по утвърден график, възприели настъпилия удар и незабавно със служебния си автомобил се придвижили до мястото на произшествието, което отстояло на около 100 метра от мястото, на което двамата свидетели били спрели. Те забелязали, че свидетелят И.В. сам излязъл от автомобила, но пътничката на задната седалка  на лекия автомобил „Опел“ останала в него и очевидно се нуждаела от помощ.

Подсъдимият Б. и спътниците му слезли от автомобила, като подсъдимият се насочил към лекия автомобил „Опел“. Той и свидетелите В., Й. Б., К. и А. се опитали се отворят задните му врати, но не успели поради силните деформации вследствие на ПТП. През това време пострадалата Ф. била в съзнание, викала от болка и се опитвала да избута вратата на автомобила отвътре.

Свидетелите К.и А. подали сигнал на телефонния номер за спешни и аварийни обаждания „112“ , като на място пристигнали екипи на „Спешна помощ“, служители на МВР и Пожарна безопасност. Последните срязали лекия автомобил „Опел“ с технически средства и извадили пострадалата, която била поставена на носилка и натоварена на линейката. Въпреки положените усилия от медицинския екип, пострадалата В. Ф. починала.

Видно от приетото от наказателния съд в горните мотиви, причината за смъртта на В. Ф. е била гръбначно – мозъчна травма и травма на тазовия пръстен, довели до развитие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Видно от мотивите към присъдата, скоростта на движение на лекия автомобил „Алфа Ромео“ в района на произшествието към момента на удара е била около 120 км/ч, а опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 130 метра. С оглед на горното е прието, че непосредствената причина за настъпване на произшествието са били неправилните действия на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ Т. Б., който при конкретната пътна обстановка, видимост при условията на движение през деня и прав участък от пътя, е могъл да възприеме движещия се пред него автомобил на разстояние от 150 метра, като ударът за подсъдимия е бил предотвратим при правилни действия с органите за управление на автомобила – кормилна и спирачна система, отклоняване на автомобила вляво за посоката на движение и изпреварване по наличната свободна лента и/или своевременно задействане на спирачната уредба с оглед наличието на МПС в лентата за движение. По отношение на водача на лекия автомобил „Опел“ ударът е бил непредотвратим поради липсата на възможност за информация, предхождаща момента на удара.

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници изх. № 479/24.02.2017 год. на Община Х., ищцата Х.Ф.Г. е дъщеря, а ищецът Ф.Г.Ф. – съпруг на починалата при описаното ПТП В.П.Ф..

            За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищците, с определението си по чл.374 от ГПК съдът допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. Н. А., на 36 години, без дела и родство със страните.

            Свидетелката живее в кв. „Орфей“ в гр. Х. – кварталът, в който живеят и ищците, които познава много добре, тъй като брат й се бил сгодил с Х.Ф.Г.. Сочи, че се чула с тях след смъртта на В. Ф. и двамата били съсипани. Особено тежко го преживяла дъщерята Х., която по същото време била запланувала сватбата с брата на свидетелката, но поради случилото се категорично отказала да сключи брак – „Тя не можеше да си представи, че майка й няма да я види в бяла рокля и досега не са го направили това нещо /сватбата/, защото за нея беше голяма загуба смъртта на майка й.“. Свидетелката сочи, че Х. била в особено близки отношения с майка си – „Беше толкова голяма приятелка с майка си, че те не бяха просто майка и дъщеря, бяха приятелки, най-близка й беше майка й“. Братът на свидетелката споделял с нея, че Х. с часове говорела по телефона с майка си, били неразделни и постоянно общували.

            След смъртта на майка си Х. се преместила да живее и работи в Ш., със свидетелката общуват по скайп, но вече била много променена – по-затворена, по-сдържана, „преди беше много по-усмихната“.

            Ищецът Ф.Ф. също преживял изключително тежко загубата на съпругата си. С В. и дъщеря им Х. били много сплотено семейство, изключително задружни, имали много близки отношения; „виждаше се една любов в семейството и такава голяма подкрепа, която направо беше достойна за възхищение, рядко в семейства има толкова хубави отношения, каквито бяха техните.“. Ф. бил свикнал съпругата му да се грижи за семейството и домакинството, да разпределя доходите, да се грижи за всичко необходимо – „той й гласуваше пълно доверие“. Понастоящем ищецът все още не се справя добре с грижите за домакинството, които бил възложил на съпругата си. „Ф. е в такова състояние, че просто избягва да говори по темата, опитва да се съвземе, но му е изключително трудно, защото той много разчиташе на В. да движи всичко в семейството и сега тепърва започна той да отговаря за всяко едно нещо, и със сигурност му е тежко.“.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на Х.Ф.Г. и Ф.Г.Ф. по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 12936/20.09.2018 год. по описа на З. „Л.И.” АД, с която ищците са представили като приложение банкова сметка ***и изискуемите по чл.106 от КЗ доказателства, описани в молбата. Доколкото ответникът не установява, че е изискал допълнителни доказателства по заведената при него щета № 0000-1000-01-17-7761/01.12.2017 год., както се сочи в отговора на и.м., то съдът приема, че от датата на входиране на претенцията, 20.09.2018 год.,  е започнал да тече срокът по чл.108, ал.1 от КЗ за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 12.10.2018 год. /24.09. е бил неработен ден/. От 13.10.2018 год. застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение и от същия момент обезщетението може да се претендира по съдебен ред с прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници на починалата при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата на тяхната майка и съпруга.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 20.09.2018 год. присъда № 34/04.09.2018 год. на СОС, постановена по НОХД № 432/2018 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от Т.С.Б.с ЕГН ********** деяние, съставляващо престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.„в” във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на В.П.Ф. с ЕГН **********, за която бе установено, че е  майка на ищцата Х.Ф.Г. и съпруга на ищеца Ф.Г.Ф..

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за автомобила „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, управляван при ПТП от Т.Б.С., е бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/117000297002, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год., т.е. към датата на ПТП, 20.02.2017 год.; горното обстоятелство на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е било обявено за безспорно между страните.

            Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателката на ищците, която със своите действия, респ. бездействия да е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. В случая ответникът следва да установи не само твърдените действия, респ. бездействия на пострадалата, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год. –

„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.

В настоящия случай ответникът не ангажира никакви доказателства, че към момента на ПТП В.Ф. е пътувала без поставен обезопасителен колан; горното изобщо не е било обсъждано и в мотивите към присъдата на СОС по НОХД № 432/2018 год., а и отделно – ответникът не е направил и искане за назначаване на КСМАТЕ, която да даде отговор на въпроса дали при така описания горе механизъм на ПТП и получените от Ф. травми леталният изход би бил избегнат при поставен от нея на задната седалка обезопасителен колан – при челен, кос удар, понесен от лекия автомобил „Алфа Ромео“ с предна габаритна страна в дясната част върху задната габаритна страна вляво на лекия автомобил „Опел Астра“, при условията на автомобили в процес на движение в една посока /застигане/.

Доказани по основание, предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на законните наследници на починалата В. Ф. вследствие смъртта на тяхната майка и съпруга. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелката Т. А. – ищците са преживели изключително тежко загубата на своята близка, с която са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалата и ищците – последните са низходяща от първа степен и съпруг, нейните най-близки роднини, така и обстоятелството, че са живели заедно и са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 150 000 лева. Исковете са доказани по размер до тази сума, която съдът следва да осъди „З.” АД да заплати на всеки от ищците Х.Ф.Г. и Ф.Г.Ф., като отхвърли исковете за разликата до пълния им предявен размер от 200 000 лева. Събраните по делото доказателства не установиха обстоятелства, налагащи извод за различни по вид или тежест неимуществени вреди за всеки ищец поотделно, поради което и така присъдените суми са в еднакъв размер.

Върху всяко от така присъдените обезщетения от 150 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.10.2018 год. до окончателното й заплащане – от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на ищците по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 12936/20.09.2018 год. по описа на З. „Л.И.” АД. Исковете по чл.409 от КЗ следва да се отхвърлят в частта им за претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва от 20.02.2017 год. до 12.10.2018 год.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от                12 000 лева върху уважения размер на всеки от двата иска. По делото не са направени разноски от бюджета на съда.

            В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат.

Тъй като, видно от представените по делото два договора за правна помощ, сключени между ищците и адвокат Т.И.П. от САК, същите са за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 9 060 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 150 000 лева за всеки уважен иск е 4 530 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 112.50 лева, съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е направил други разноски по делото.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.” АД, ЕИК .да заплати на Х.Ф.Г. ***, с ЕГН **, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на нейната майка В.П.Ф., причинена при ПТП, настъпило на 20.02.2017 год. на АМ „Тракия“, в района на км. 53 + 50 по вина на Т.С.Б.с ЕГН * – водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, със застрахователна полица № BG/22/117000297002 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 20.02.2017 год. до 12.10.2018 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.” АД, ЕИК. да заплати на Ф.Г.Ф. ***, с ЕГН **, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на неговата съпруга В.П.Ф., причинена при ПТП, настъпило на 20.02.2017 год. на АМ „Тракия“, в района на км. 53 + 50 по вина на Т.С.Б.с ЕГН ** – водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № РВ 8163 CP, със застрахователна полица № BG/22/117000297002 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2017 год. до 17.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 20.02.2017 год. до 12.10.2018 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.” АД, ЕИК. да заплати на адвокат Т.И.П. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С.,  ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, сумата от 9 060 лева /девет хиляди и шестдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Х.Ф.Г. с ЕГН ********** и Ф.Г.Ф. с ЕГН **********, и двамата от   гр. Х., жк „Орфей“, бл.37, вх.В, ет.6, ап.33 да заплатят на „З.” АД, ЕИК . сумата от 112.50 лева /сто и дванадесет лв. и петдесет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :