Р Е Ш
Е Н И Е
София, 30.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 928/2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от Г.Р.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.Г.,
съдебен адрес:*** против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД, ЕИК ********, София, бул. “Г.М.Д.“ № 1, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 200 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя и - 580,60 лв., - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху двете претенции,
считано от датата на датата на увреждането – 09.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.07.2019 г.,
около 21.30 ч. ищецът е пострадал като пешеходец при ПТП, реализирало се в
София, на ул. „Суходолска”.
Според ищеца пътният инцидент е настъпил в резултат на
виновното и противоправно поведение на Д.Ф.Л., ЕГН **********,
който при управление на товарен автомобил „Фиат”, модел „Дукато”,
peг. № СВ ******, движейки се по улица „Суходолска”, с посока на движение от улица „Банско” към
улица „Дръстър”, възприел със закъснение движещия се
пред него пешеходец Г.Р.Д., в резултат на което настъпил удар с дясната предна
част на автомобила в тялото на пешеходеца. От удара тялото на Г.Д. било
повдигнато нагоре, паднало върху челното стъкло на автомобила и го счупило,
след което паднало на земята.
След инцидента водачът на товарния автомобил напуснал
местопроизшествието, а ищецът бил приет по спешност
в УМБАЛСМ „Пирогов“ в тежко общо
състояние, в кома, с опасност за живота.
Вследствие на злополуката Д. е получил тежка черепно -
мозъчна травма, както и следните сериозни травматични увреждания: - контузия на
мозъка, разкъсване на кръвоносните съдове на меките мозъчни обвивки, наличие на
подкожен хематом и оток на лявата голямо - мозъчна хемисфера; - фрактура на
базата на черепа, (счупване на черепната основа) изразяваща се във фрактура на
дясна темпорална (слепоочна) кост и дясна окципитална
(тилна) кост; - увреждане на десния лицев нерв, увреждане на шести чепепно - мозъчен нерв (тотална лезия на десен нервус абдуценз), водеща до
настъпване на конвертиращ страбизъм (кривогледство) и
диплопия (двойно виждане); - перфорация на дясната тъпанчева мембрана. В резултат на претърпените увреждания,
са настъпили сериозни и необратими последици за здравето на ищеца.
Срещу водача на лекия автомобил Д.Ф.Л., е образувана
преписка № 11243/2019 на прокуратура СРП. Досъдебното производство е приключило
с обвинителен акт срещу Д.Ф.Л., образувано е НОХД № 12751/2020 г. по описа на
СРС, НО, 107 с-в, като той е бил обвинен в извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1,6. „б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С
Решение от 17.11.2020 г., СРС, НО, 107 с-в е признал подсъдимия за виновен в
извършване на горепосоченото престъпление, но го е освободил от изтърпяване на
наказанието на основание чл. 78а НК.
За автомобила, причинил ПТП, ищецът твърди да е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество по издадената полица № BG 30/119000585161 от 23.02.2019 г.,
валидна до 22.02.2020 г.
На 03.09.2019 г. ищецът е предявил претенция пред З. „Д.Ж.И
З.” АД за настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Гражданска
отговорност”. Образувана е щета № 0801-003558/2019-01. С уведомително писмо, изх.
№ 4643/03.12.2019 г. г., застрахователят е отказал заплащане на застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения
ищецът предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение
в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е и хе
изискал писмени доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск с всички законни последици, вкл. и
разноски по списък.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
На първо място счита, че искът за имуществени вреди е
недопустим, тъй като не е спазена процедурата по чл. 380, ал. 1 КЗ.
Моли да се признае за устанаовено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение относно собствеността
и ползването на л.а. „Фиат”, peг. № СВ ****** по
силата на Застрахователна полица № BG/30/119000585161 от 22.02.2019 г.,
сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД.
Оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил Д.Ф.Л.
за процесното ПТП. Счита, че той е бил поставен в
невъзможност да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП, тъй като
пешеходецът се е движил по пътното платно, попътно на лекия автомобил, в
неосветена част, при лоша видимост.
Според него претендираният от ищеца размер на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Оспорва и твърдяните с исковата
молба травми, получени от ищеца като вид и характер, както оспорва и
твърденията за тяхната продължителност. Оспорва и всички травми да са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и да има оплаквания към
настоящия момент. Не са представени никакви медицински документи за търсена
медицинска помощ и предписвани терапии за лечение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Г.Д., изразяващо се в движение по пътното платно, а не
по тротоар или на друго предвидено място, с тъмни дрехи, при липса на
осветление, при ограничена видимост, както и предприемане на пресичане на
необозначени за това места. Отделно от това, твърди, че ищецът не е провел
правилно и адекватно лечение на травмите си и така е влошил състоянието си.
Оспорва иска за имуществени вреди. Счита, че същият е
недопустим, тъй като не е спазено рекламационното
производство. Застрахователят не е сезиран по извънсъдебен ред с искане за
обезщетяване на направените разходи, като същите платежни документи са
представени за пръв път с исковата молба.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендиралите лихви, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Представил е писмени
доказателства, поискал е допускане на гласни.
Поставил е въпроси към поисканата от ищцовата
страна съдебна автотехническа експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло исковата
претенция, като му присъдиира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 09.07.2019 г., около 21.30
ч. в София, е настъпило ПТП, като водачът на „Фиат”, модел „Дукато”,
peг. № СВ ******, движейки се по улица „Суходолска”, с посока на движение от улица „Банско” към
улица „Дръстър”, е нарушил правилата за движение по
пътищата и възприел със закъснение движещия се пред него като пешеходец ищец Г.Д.
и го е ударил с предната дясна част на автомобила, подхвърляйки го нагоре, след
което ищецът паднал върху челното стъкло на автомобила, и, счупвайки го,
паднало на земята. Установява се, че след катастрофата водачът на товарния
автомобил напуснал местопроизшествието.
В резултат на катастрофата Г.Д. е получил множество травматични увреждания. Бил
е откаран по спешност в Пирогов, ЕАД, в тежко общо състояние, в кома, с
опасност за живота.
От приетите и неоспорени доказателства се установява, че за
станалото ПТП е образувана пр.пр. № 11243/2019 на СРП,
по която досъдебното производство е приключило с обвинителен акт срещу водача
на автомобила Д.Ф.Л., и с решение от 17.11.2020 г. по НОХД № 12751/2020 г. на
СРС, НО, 107 с-в той е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.
1,6. „б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като
съдът го е освободил от изтърпяване на наказанието на основание чл. 78а НК.
По делото е
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG 30/119000585161 от 23.02.2019 г., със срок на валидност
до 22.02.2020 г.
Във връзка със сключения, валиден към момента на ПТП
застрахователен договор, по делото се установи, че на 03.09.2019 г. ищецът е
сезирал ответното дружество с молба за изплащане на обезщетение, но по
образуваната преписка по щета № 0801-003558/2019-01, но с уведомително писмо,
изх. № 4643/03.12.2019 г., е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните СMЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в
резултат на катастрофата, ищцецът е получил следните
увреждания: - мозъчна контузия с оток на лявата голямомозъчна хемисфера и контузионни
промени в паренхима вляво темпорално и темпорополарно,
- счупване на базата на средната черепна ямка вдясно – полифрагментна
фрактура на дясна темпорална (слепоочна) кост и дясна окципитална
(тилна) кост, - кръвотечение от десния слухов проход и перфорация на дясна тъпанчева мембрана, - увреда на
лицевия нерв (н. фациалис), - увреда
на отвеждащия нерв (н. абдуценс) с наличие на конвергиращ страбизъм (състояние, което се характеризира с отклоняване на очните
ябълки навътре)
и диплопия (двойно
виждане) при поглед вдясно, - контузия, подкожен кръвоизлив и охлузване в
дясната тилна област на главата. Вещото
лице заявява, че описаните травматични увреждания са в пряка и непосредствена
причинна връзка с процесното ПТП.
По – нататък в заключението си
експертът заявява, че първоначално лечението е провеждано в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – Детска реанимация, а впоследствие и в Детска неврохирургия, и
включва медикаментозна терапия с вливания на солеви
разтвори, Перфалган, Сомазин
2 х 1 амп., Дексаметазон 2
х 4мг., Ноепикс 2 х 250мг., Ванкомицин
4 х 500мг., Дифлукан 2 х 1 фл.,
Пневмолид 2 х 1фл. След дехоспитализацията
лечението е продължило с назначените при контролните прегледи и консултации
медикаменти, а именно: Милгама 3 х 1т.; Клонарекс по схема; Димиста 2 х 1
впр. в носа и Цикатридина маз в носа; Сомазина 2 х 2мл дн.;
Алора 3 х 1т. Лечебният и възстановителен процес е
продължил около 2 години. За период от около 6 месеца самостоятелното
придвижване и най-вече самообслужването е било затруднено. За период от около 6
– 8 месеца ищецът е търпял болки и страдания като за първите 2 месеца те са
били с интензивен характер.
Експертът е посочил причините за
усложненията при лечението и, според заключението му, те се дължат на увредата на нервус фациалис и нервус абдуценс, за което ищецът неколкократно е консултиран с
офталмолог, невролог. Видно от амбулаторен лист № 1516/06.08.2019 г. от консултацията
с офталмолог „…Леко отворена дясна очна цепка при затваряне, набелязано отзяване. Езотропия на ДО 15 по Хиршберг, ограничена подвижност на очната ябълка в дясно,
данни за диплопия при поглед надясно…”. В амбулаторен
лист № 1608/10.09.2019 г. обективното състояние е отразено: „…Леко притворена
дясна цепка – напълно възстановена….ограничена подвижност на очната ябълка в
дясно /достига срединната линия невъзможност за пълна
абдукция/, данни за диплопия
при поглед надясно…“. В амбулаторен лист № 1110/21.10.2019 г. издаден от
специалист детски невролог в обективното състояние е отразено“ „…Неврологичен
статус ЧМН – дивергиращ страбизъм
пареза на н. абдуценс…“. В амбулаторен лист №
139/21.01.2020г . в обективното състояние е отразено: „…Напълно възстановена
дясна очна цепка ….възстановена подвижност на очната ябълка в дясно, данни за диплопия в определени погледни позиции включително при
поглед напред…“.
При назначените от вещото лице
контролни прегледи със специалисти – офталмолог, невролог и УНГ е отразено обективното състояние на ищеца, а
именно в амбулаторен лист № 1271/03.05.2023 г. издаден от специалист невролог в
обективното състояние е отразено: „…Без СМРД (синдром на менинго-радикулерно дразнене).
ЧМН (черепно-мозъчни нерви) – без диплопия и нистагъм, лицева
симетрия, език и небни дъги по срединна
линия, СНР (сухожилно-надкостни рефлекси) – двустранно умерено живи,
без патологични координационни проби – изпълнява добре, парези не се маркират.
ТР (тазови резервоари) контролира.
Походка нормална…“. В амбулаторен лист № 231239079А05/03.05.2023 г. издаден от
специалист УНГ в обективното състояние е отразено: Отоскопия
– б.о.; Риноскопия – леко оточна
и ливидна носна лигавица, оскъден серозен
секрет; Гърло спокойно.; Снимка на околоносни кухини
– б.о. В амбулаторен лист № 216722/05.05.2023 г. издаден от специалист очни
болести в обективния статус е отразено: ВОД
- 1.0; ВОС – 1.0. Първа позиция орто, ПОС
спокоен, прозрачни очни среди, запазени зенични
реакции, очни дъна – папили витални, макули с рефлекс, съдове с нормален ход и калибър. Не се
налага оптична корекция. Направен е извод за липса на патологични отклонения и
е налице възстановяване на получените увреди.
Вещото лице заявява, че
извършеното на 27.02.2020 г. КТ изследване е установило състояние след фрактура
на базата на черепа вдясно в областта на пирамидата, състояние след темпорална
мозъчна контузия вляво, посттравматична енцефаломалация
(вляво темпорално и темпорополаро се открива разширение на субарахноидалното
пространство в дълбочина до 16 мм при приблизителен размер на тази зона 40/57
мм; това разширение е за сметка неравномерата
редукция на мозъчния паренхим там), хроничен пансинуит.
Описаното състояние е последица от мозъчната контузия и нарушеното кръвоснабдяване с развитие на некроза и е възможно в бъдеще
да доведе до късни последици с паметови, поведенчески
и емоционални разстройства, както и развитието на посттравматична епилепсия.
Възникването на описаните усложнения ще наложат извършването на насочени
изследвания, консултации и лечение.
В хода на делото е
изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява следният механизъм на станалата катастрофа:
На 09.07. 2019 г.. около 21,30 ч. в София, по платното за движение на ул. „Суходолска”, в дясната му част, в посока от ул. „Банско”
към ул. „Дръстър”, се движи пешеходецът Г.Р.Д..
Непосредствено преди кръстовището с ул. „307” Д. е застигнат от лек автомобил
марка „Фиат” модел „Дукато”, рег. № СВ ****** с водач
Д.Ф.Л., който се движи в същата посока със скорост около 40 км/ч. Последва удар
в гърба на пешеходеца, който счупва десния фар и десния преден пътепоказател,
достига до челното стъкло и пада напред и вдясно на платното за движение
непосредствено след ориентира. Автомобилът
спира след мястото на удара, и малко по -късно продължава. От удара на
пешеходеца са причинени телесни увреждания.
Мястото на удара е по
широчина на платното на движение около десния край на платното за движение. Пешеходецът
се е намирал в дясната част на платното за движение като се е движел в същата
посока в която се е движел и лекият автомобил. Непосредствено преди ПТП се
движел в същата посока, като липсват данни за промяна на поведението му –
пресичане или внезапно изскачане. В момента, в който обективно е могъл да стане
видим за водача на лекия автомобил, пострадалият пешеходец се е намирал от него
на разстояние 55 м. /това е дължината на осветеното пространство от късите светлини на фаровете, пред автомобила
и вдясно от него/. Интензитетът на движение в района на произшествието към
момента на удара е бил нисък - имало е само един автомобил, който е пристигнал
след ПТП - то, движел се е по ул. „Суходолска” в
посоката на движение на автомобила „Фиат” и не е ограничавал видимостта на
водача на лекия автомобил „Фиат” модел „Дукато”.
Скоростта на движение
на л.а. „Фиат” модел „Дукато”, рег. № СВ ******, към
момента на удара е била около 40 км/ч, като няма данни за намаляване или
увеличаване скоростта на движение непосредствено преди настъпване на
произшествието. В такива случаи, според вещото лице, в експертната практика се
приема обикновено скоростта на движение към момента на удара. Изчислено е, че опасната
зона за спиране на лекия автомобил Фиат в конкретната пътна обстановка при
скорост на движение 40 км/ч. е около 27 м. Техническото време за реакция на
водача от момента в който е могъл обективно да забележи пешеходеца в конкретния
случай е 1 секунда. По принцип, то е необходимо време за възприемане на
опасността. След него следват още три необходими времена – време за сработване
на спирачната система, време за нарастване на спирачната система и фактическо
време за спиране на автомобила при определената скорост на движение и достигнато максимално спирачно закъснение.
Само по себе си времето за реакция не е достатъчно за предотвратяване на дадено
ПТП.
Данните по делото
показват, че пешеходецът се е движил в дясната част на платното за движение
успоредно с посоката на движение на автомобила с гръб към него, със спокоен
ход. В случая колкото е по-ниска скоростта на движение на пешеходеца толкова
отстоянието е по-малко, което е по -благоприятно за водача. Млади хора от 15 до
20 г. при спокоен ход се движат със средна скорост 5,4 км/ч. С оглед на това вещото лице приема,
че в момента, когато водачът на л.а. Фиат е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца, автомобилът се е намирал от мястото на удара на около
63,5 м. при скорост на движение 40 км/ч и къси светлини. Сравнявайки на
стойностите на опасната зона за спиране при скорост на движение 40 км/ч – 27 м.
с големината на отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, когато
водачът му е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца – 63,5 м.,
експертът прави извод, че водачът на л.а.
Фиат е имал техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца.
Причините
за настъпване на произшествието,
според вещото лице, са подценяване от водача на автомобила на опасността, която
представлява пешеходец, движещ се по платното за движение, и несвоевременно
реагиране за спиране или заобикаляне на пешеходеца. Предотвратяването на произшествието от страна на водача е било технически възможно - както чрез
своевременно спиране, така и чрез осигуряване на безопасна странична дистанция
между дясната габаритна част на автомобила и пешеходеца.
Експертът
заявява също, че произшествието не би
настъпило, ако пешеходецът в случая е изпълнил едно от двете си задължения:
- да се движи по тротоара или банкета на пътното платно или - да се движи по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най – близо до лявата му граница, когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените от него
неимуществени вреди съдът допусна и разпита свидетелката
Ани К. Кочова, негова леля.
В
показанията си тя заяви, че знае, че ищецът е пострадал от катастрофа, разбрала
от сестра си – неговата майка, която я помолила да иде с нея в Пирогов€ когато
отишли, след инцидента, той вече бил в интензивно отделение. Бил много зле,
безконтактен и докторите не му давали никакъв шанс за живот, затова, въпреки
забраната за влизане в Интензивното, пуснали майка му да го види – сигурно за
последен път. Казали, че има 1 % шанс да оживее. Тъй като травмата била
мозъчна, решили да не правят операция. Г. бил в кома 15 или 20 дни, след комата
също бил в много тежко състояние. 2 седмици му течала кръв от ушите постоянно,
не можел да се движи сам, придвижвали го с количка. Престоял в болницата около
месец и през цялото време бял в такова състояние, нямал сили да се движи, бил
много зле, дълго време – и след изписването – нямал периферно зрение на едното
око, не можел сам да се движи, винаги трябвало да има придружител. Изпитвал
силни болки, не търпял никакъв шум, трябвало да бъде пълна тишина около него.
След изписването лечението му продължило около година в домашни условия, с куп
лекарства. Състоянието му започнало да се подобрява няколко месеца след
изписването – започнал да става сам и да има сили някъде на петия или шестия
месец. Изпитвал постоянна болка в главата си, оплаквал се, че всичко пулсира и
дори светлината му пречела – трябвало да стои на тъмно и на тихо. Може би седем
или осем месеца след инцидента започнал да се оправя. В продължение на година едното
му око не се затваряло, постоянно му слагали капки за овлажняване, защото било
постоянно отворено.
Според
свидетелката Д. още не се е възстановил след инцидента. Сега, като се храни,
едното му око започва да сълзи. Лекарите все още казват, че в мозъка му има
отвор, дупка, която все още не се е затворила, дори ги предупредили, че може да
започне да получава припадъци Постепенно започнал да излиза, но психическото му
състояние е нестабилно – преди бил кротко момче, боксьор, участвал в турнири,
имал мечти. В резултат на злополуката трябвало да спре със спорта, а много
надежди влагал в него, сега на практика не може да практикува никакъв спорт,
дори не може да работи някаква работа. Ищецът е на 20 години, завършил е 12
клас. Свидетелката не знае дали му е издадено решение на ТЕЛК.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане от
застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищеца ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД от станалото на 09.07.2019 г. ПТП, болки и страдания в размер 150 000
лв. вследствие катастрофата, както и имуществени такива в размер 580, 60 лв.,
ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на
станалото ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и
страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени
писмени, гласни доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния
размер следва да се разгледа възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищеца, респ. създаване на предпоставка
за станалото ПТП, и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД –
по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Безспорно е, че ищецът е млад човек, едва
на 16 години в момента на катастрофата, а понастоящем, в хода на делото – вече
навършил пълнолетие, и претърпените сериозни увреждания и силните болки, които
е изпитвал, неминуемо са му се отразили, както физически, така и психически,
още повече, пред вид продължителния период на възстановяване – 2 години и
факта, че за период от 6 месеца
самостоятелното придвижване и най-вече самообслужването му е било затруднено и
той е разчитал на грижата на своите близки, което му е причинило допълнителен
дискомфорт и душевни страдания, отделно от това е имал проблеми с окото, с шума
и светлината, а и понастоящем все още има проблемна зона в мозъка. Не работи и
на практика не може да върши нищо. Установеното от съдебномедицинската
експертиза състояние при ищеца - посттравматична
енцефаломалация, хроничен пансинуит
/последица от мозъчната контузия и нарушеното кръвоснабдяване
с развитие на некроза/ е възможно в бъдеще да доведе до късни последици с паметови, поведенчески и емоционални разстройства, както и
развитието на посттравматична епилепсия. Всичко това обуславя извод за липсата
на пълно възстановяване от катастрофата при ищеца.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза, намира, че в конкретния случай е
налице съпричиняване от страна на ищеца – пешеходец на вредоносния
резултат. Вещото лице е приело като причина за настъпване на произшествието подценяването
от страна на водача на автомобила на опасността, която представлява пешеходец,
движещ се по платното за движение, и несвоевременното му реагиране за спиране
или заобикаляне на пешеходеца. Заявило е, че Предотвратяването на
произшествието е било технически възможно или чрез своевременно спиране, или
чрез осигуряване на безопасна странична дистанция между дясната габаритна част
на автомобила и пешеходеца.
От друга страна,
обаче, експертът е заявил, че произшествието не би настъпило, ако пешеходецът в
случая е изпълнил едно от двете си задължения: да се движи по тротоара или
банкета на пътното платно или да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най – близо до лявата му граница: когато няма тротоар или банкет или
е невъзможно те да бъдат използвани.
С
оглед тези изводи на експертизата съдът приема наличие на съпричиняване от страна на пострадалия 20 %.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и
страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, съдът,
съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в страната
през 2019 г. и към настоящия момент, намира, че обезщетение в размер 180 000
лв. било адекватна обезвреда на претърпените от ищеца и доказани в
производството неимуществени вреди. При наличие на съпричиняване в посочения
размер, съдът приема, че тази претенция е основателна и доказана за сумата 144 000
лв. и за тази сума следва да бъде уважена, а в останалата част – за разликата
до 200 000 лв. – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 03.12.2019 г. - датата, на която ответното
дружество е изтекъл законовият срок за изплащане от страна на застрахователя на
обезщетение за вредите, получени вследствие станалото ПТП.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, същата следва да бъде
уважена съобразно представените писмени доказателства за сумата, за която е
предявена – 2 580, 60 лв., като основателна и доказана.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер
144 000 лв. се дължи със законната лихва, считано от датата на отказа на
ответника – застраховател за заплащане на обезщетение -03.12.2019 г., а това за
имуществени такива от 2 580, 60 лв. – както е поискано – от завеждане на
делото, до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от иска, както следва: 108, 53 лв.
изследвания, а на неговия адвокат адв. Н.Г., съдебен адрес:*** – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 4 928 лв..
На ответника се дължат разноски по компенсация, с оглед
отхвърлената част от иска, както следва: 79,11 лв. депозит за експертиза и размер 350 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, София, бул. “Г.М.Д.“ №
1, да заплати на Г.Р.Д., ЕГН **********, чрез адв.
Н.Г., съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
и чл. 86 ЗЗД следните суми: - 144 000
лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019 г. до
окончателното изплащане и - 2 580,
60 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
22.01.2021 г. до окончателното изплащане,
които вреди, като претърпени вследствие ПТП, са претендирани пряко от
застрахователя, и сторените разноски, съобразно уважената част от иска, в
размер 108, 53 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди – за
разликата до 200 000 лв. и за законната лихва, считано от датата на
увреждането – 09.07.2019 г. до 03.12.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на адв. Н.Г.,
съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 4
928 лв.
ОСЪЖДА Г.Р.Д. да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД разноски
по компенсация, с оглед отхвърлената част от иска, както следва: 79,11 лв.
депозит за експертиза и размер 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: