Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №
1267 /06.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 927 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 и сл. от КСО.
Жалбоподателят
Г.С.К., ЕГН **********,*** е оспорила решение № 1012-02-63#1 от 05.04.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 6 от 21.01.2021г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО й е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита, че неправилно административният орган е приел, че времето на работа в
иглолистна бригада в гатерен цех, см.12 в ДК „Гочо Иванов“ за периода от
29.06.1978г. до 31.08.1979г. е трета категория. Счита, че положения труд е
втора категория.
Посочва
още, че неправилно трудовият стаж за периода 01.01.1980г. – 31.12.1981г. (1
година и 6 месеца) в спец.овощаро-лозарска бригада с.Брястовец не е зачетен.
Сочи, че до началото на 1985г. е била с турските си имена – Г. С. М.
Жалбоподателят
иска съдът да отмени оспореното решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят, ангажира доказателства. Иска жалбата й да
бъде уважена.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска съдът да я остави без уважение
като неоснователна и недоказана.
ФАКТИ:
Със
заявление вх.№ 2113-02-763/23.09.2020г. К. е заявила отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (л.63-65). Към заявлението е приложена трудова
книжка № 80 (л.77), съгласно която:
-
за периода 29.06.1978г. – 31.08.1979г. (1 година 2 месеца и 2 дни) е полагала
труд като „работник ІІІ разряд“ в ДК „Гочо Иванов“;
-
за периода 11.11.1979г. – 30.12.1979г. и 02.08.1980г. – 26.08.1980г. (2 месеца
и 14 дни) е полагала труд като „нередовна детска учителка“ и „детегледачка“ в
детска градина с.Емирско;
-
за периода 01.09.1980г. – 31.10.1980г. (2 месеца) е полагала труд като
„работник“ в селско стопанство с.Бата;
-
за периода 01.06.1983г. – 30.06.1984г., 01.07.1984г. - 01.10.1985г., 01.10.1985г.
- 01.06.1986г. и 01.06.1986 – 19.09.1986г. (3 години 3 месеца и 18 дни) е
полагала труд като „дърводелка“ във Фабрика „Септември“ – Бургас („Булес“ АД);
-
за периода 10.12.1986г. – 01.08.1990г. е полагала труд като „работник по
почистване на детайли“, като от 01.08.1990г. е повишена в „работник ръчно
полиране“ в ДК „Гочо Иванов“ – Бургас;
-
от 01.02.1992г. и от 01.02.1993г. е полагала труд като „кройчик“ в „Булес“ ООД,
гр.Бургас;
-
от 01.07.1993г., 01.03.1994г., 01.10.1994г., 01.03.1995г., 01.04.1996г.,
01.10.1996г., 01.01.1997г. е полагала труд като „разкройвач“ в „Булес“ ЕАД,
гр.Бургас;
-
от 01.02.1997г. и 01.09.1997г. е полагала труд като „полировач“ в „Булес“ АД,
гр.Бургас.
Към
заявлението са приложени още:
-
удостоверение № 609 от 18.09.1990г., издадено от Спец.овощаро-лозарска бригада,
с.Брястовец, съгласно което Г.К. е полагала труд като „лесовъдка“ за периода
01.01.1980г. – 31.12.1981г. (1 година и 6 месеца) (л.56-58) и
-
удостоверение № 104 от 11.03.1985г., издадено от Промишлено предприятие към АПК
– Кърджали, съгласно което Г.К. е полагала труд като „работничка“ за периода
01.02.1982г. – 30.09.1982г. (4 месеца и 16 дни) (л.53-55).
На
21.10.2020г. е извършена справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори на К.,
съгласно която през 1997г. и 1998г. е налице осигурителен доход от „Булес“,
през 1998г., 1999г., 2000г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г.,
2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г. и 2020г. е налице осигурителен доход от Бургасбус и през 2001г., 2002г.
и 2003г. е налице осигурителен доход от Маринер – ЕМ. От актуалното състояние
на трудовите договори се установяват сключени трудови договори с Маример - ЕМ
от 01.11.2001г. до 19.03.2003г. и с Бургасбус от 21.03.2003г.,който към дата на
справката не е прекратен (л.19-20).
На
същата дата са извършени справки и от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2000г. до 31.12.2004г. (л.38-42) и от 01.01.2005г.
до 31.12.2020г. (л.24-37) при пенсиониране за К..
На
29.10.2020г. началника на сектор „ОП“ в ТП на НОИ – Бургас е изискал от
„Дограма“ АД да издаде обр. УП-3 със заверена категория труд на лицето Г.С.К.
за периода 01.06.1983г. – 19.09.1986г. (л.51). В отговор на 03.11.2020г. в ТП
на НОИ – Бургас е получено писмо, съгласно което всички работници, заети в
производството, включително и Г.К. са работили на различни дървопреработвателни
машини в периода 01.06.1983г. – 19.09.1986г. и трудовият стаж е при условията
на втора категория труд съгласно чл.30в от ПКТП (л.49-50). Приложено е и
удостоверение № 16 от 02.11.2020г., издадено от „Дограма“ АД, съгласно което в
периода 01.06.1983г. – 19.09.1986г. (3 години 3 месеца и 18 дни) Г.К. е
полагала труд като „дърводелка“ при условията на втора категория труд, съгласно
чл.30в от ПКТП (л.48).
На
25.11.2020г. началника на отдел „Осигурителен архив“ е издал уведомително писмо
до началник сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Бургас и Г.К.,
съгласно което не може да бъде издаден обр. УП-13 за лицето Г.К. за периода
01.01.1980г. – 31.12.1981г., по данни на ТКЗС Брястовец, тъй като липсва
информация за това лице, както и за Г. С. М. (стари имена) за този период в
документите на ТКЗС Брястовец, удостоверяващи осигурителен стаж и доход,
намиращи се в ТП на НОИ (отдел ОА към ТП на НОИ) – Бургас (л.22).
На
14.12.2020г. от ТП на НОИ – Бургас е изготвен опис на осигурителния доход на Г.К.
(л.59-60).
На
16.12.2020г. началник сектор „ОП“ е изискал от началник отдел „Осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – Бургас да издаде УП-13 за периода 29.06.1978г. –
31.08.1979г. за Г.К., работила в „Гочо Иванов“ – Бургас, като се уточни цеха, в
който е работила (л.44). В отговор на 08.01.2021г. е посочено, че за периода
29.06.1978г. – 31.08.1979г. от „Булес“ АД (Дървообработващо предприятие) –
Бургас има следната информация за Г.К. – иглолистен цех, см.12, длъжност не е
вписана. Посочено е, че няма предадено досие за лицето (л.45).
На
16.12.2020г. началник сектор „ОП“ е изискал от началник на отдел „Осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – Бургас да издаде и УП-13 за периода 01.02.1982г. –
30.09.1982г. за Г.К., работила в ПП към АПК гр.Кърджали (л.46). В отговор на
19.01.2021г. (л.48) е изпратено удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с
изх. № 5531-08-13#1/19.01.2021г.,
с което се удостоверява, че Г.К. е работила в Агрофирма „Родопи 2“ гр.Кърджали
както следва: в консервен цех от 01.02.1982 до 28.02.1982г. (13 дни); в
консервен цех – работничка от 01.02.1982г. до 28.02.1982г. (3 дни); в консервен
цех – цех халва от 01.03.1982г. до 31.03.1982г. (23 дни); в консервен цех –
работничка от 01.04.1982г. до 30.04.1982 (20 дни); в консервен цех – работничка
от 01.05.1982г. до 31.05.1982г. (16 дни); в консервен цех от 01.06.1982г. до
30.06.1982г. (5 дни); в ПП към АПК Кърджали, цех Прилепци от 01.06.1982г. до
30.06.1982г. (20 дни); в ПП към АПК Кърджали цех Прилепци – шивачка от
01.07.1982г. до 31.07.1982г. (28 дни); в ПП към АПК Кърджали цех Прилепци – шивачка
от 01.08.1982г. до 31.08.1982г. (24 дни) и в ПП към АПК Кърджали цех Прилепци –
шивачка от 01.09.1982г. до 30.09.1982г. (17 дни) (л.16-17).
С
разпореждане № 6/21.01.2021г. (л.15) на ръководител по пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ гр.Бургас, на Г.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 22.09.2020г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, при навършена
възраст от 61 година и 6 месеца.
В
разпореждането осигурителният стаж на лицето е посочен както следва:
осигурителен
стаж от II категория труд – 14 год. 9
месеца и 5 дни;
осигурителен
стаж от III категория труд – 24 год. 3
месеца и 7 дни;
На
основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е определен
в размер на 42 год. 7 месеца и 21 дни.
Размерът
на пенсията за осигурителен стаж и възраст е определен на 664,24 лв.
Разпореждането
е обжалвано (л.12-13) пред директора на ТП на НОИ - Бургас. В жалбата се твърди,
че осигурителния стаж от ДК „Гочо Иванов“ във Гатерен цех следва да се води втора
категория труд. Сочи, че на 20.10.2020г. е представила удостоверение за
извънреден труд от „Бургасбус“ ЕООД като кондуктор за общо 1844 часа за периода
от 2005г. до 2019г. и м.01.2020г. – 22.09.2020г. (л.52). Счита, че стажа й не е
отразен както трябва. Сочи, че според нея има 39 години и 4 месеца стаж, а е
отразен 38 години 11 месеца и 12 дни стаж.
С
обжалваното решение изх.№ 1012-02-63#1
от 05.04.2021г. (л.7-10) директорът на ТП на НОИ, гр.Бургас е оставил в сила
обжалваното разпореждане. Изложени са мотиви по спорните периоди, като по
отношение стажа в ДК „Гочо Иванов“ е прието, че нито от записа в трудовата
книжка, нито от извършената проверка в предадените ведомости и трудовоправни
документи може да се направи заключение дали полагания от лицето труд е при
специфични и/или вредни условия. По отношение на осигурителния стаж в
„Бургасбус“ ЕООД се сочи, че за времето от 25.03.2003г. до 21.09.2020г. е
зачетен по данни от регистъра на осигурените лица, като в периода 01.04.2020г.
– 12.06.2020г. К. е работила при непълно работно време (4 часа), поради което на
основание чл.38, ал.3, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
календарното време от 2 месеца и 12 дни е преизчислено на 1 месец и 6 дни. Сочи
се, че за положените 1844 часа извънреден труд е зачетен стаж от 10 месеца и 29
дни, изчислен на основание чл.38, ал.16 от НПОС. Сочи се още, че заявлението за
отпускане на пенсия е подадено на 23.09.2020г., поради което от органа е
включен само стажа до 22.09.2020г. По отношение на стажа в ПП към АПК Кърджали
от 4 месеца и 16 дни органът е зачел стаж 6 месеца и 19 дни, тъй като К. е
работила на шестдневна седмица. По отношение на стажа от 1 година и 6 месеца за
периода 01.01.1980г. – 31.12.1981г. в спец.овощаро-лозарска бригада с.
Брястовец административният орган е установил застъпване на този стаж с този
удостоверен с трудова книжка № 80/28.06.1975г. в ДГ с.Емирско и Клоново
стопанство с.Бата. Доколкото при извършена проверка е установено, че липсва
информация за лицето Г.К. за периода 01.01.1980г. – 31.12.1981г. в документите
на ТКЗС с.Брястовец, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, същият не е взет
предвид при отпускане на пенсията. Сочи се, че за времето от 02.08.1980г. до
26.08.1980г. и от 01.09.1980г. до 31.10.1980г. е зачетен стаж от ДГ с.Емирско и
Клоново стопанство с.Бата.
Обжалваното
решение е съобщено на жалбоподателя на 07.04.2021г. Жалбата сезирала съда е
подадена чрез административния орган на 14.04.2017г.
По
делото са представени още удостоверение за идентичност на лице с различни имена
по отношение на Г.С.К., което име е идентично с Г. С. М. (л.6). Представено е и
удостоверение с изх. № 5507-02-362 от 12.05.2021г., с което се удостоверява, че
Г.К. е работила в ТКЗС с.Драганово от м.01..1980г. до м.12.1980г. и от
м.01.1981г. до м.12.1981г. общо 404 дни (л.78).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваното
решение, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Процесното
решение № 1012-02-63#1
от 05.04.2021г. е издадено от компетентен административен орган по смисъла на
чл.117, ал.3 от КСО –директора на ТП на НОИ Бургас. Същото е в предвидената от
закона писмена форма и е надлежно мотивирано (чл.117, ал.3 от КСО). Не се установиха
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Спорът
по делото се свежда до оспорването на два периода, през които жалбоподателката
твърди, че е полагала труд, който не е зачетен, според начина, по който тя
счита, че би следвало да се приложат нормите на Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм./.
По
отношение на периода 29.06.1978г.-31.08.1979г. жалбоподателката твърди, че е
работила при условията на втора категория труд в Гатерен цех в ДК „Гочо Иванов“
като „помощник по машини“ и също така е работила на циркуляр. По отношение на
този период счита, че неправилно трудът й е зачетен като положен при трета
категория.
Другият
спорен факт касае стажът на жалбоподателката в ТКЗС с. Брястовец за периода 01.01.1980г.-
31.12.1981г. В жалбата се твърди, че К. е работила като полевъдка в
Специализирана овощаро-лозарска бригада. Въпросният стаж, за който са изложени
твърдения не е бил зачетен от административния орган, тъй като за него не са
намерени никакви писмени доказателства.
Според
чл.70 от ПКТП /отм./, предприятията, фирмите и други организации при подготовка
на документите за пенсиониране срещу описания трудов стаж посочват съответната
точка и буква от Правилника, по която предлагат да се зачете този стаж. В
трудовата книжка, представена по делото, липсва такова описание от работодателя
ДК „Гочо Иванов“ град Бургас, от което да става ясно, коя категория труд е
полагала жалбоподателката, според самия работодател.
От
представената административна преписка се установява, че административният
орган, издал обжалваното разпореждане, е положил всички усилия да се снабди
служебно с документи, относно спецификата на труда, който е полагала
жалбоподателката при този работодател. Според чл. 5, ал. 10 от КСО, при
прекратяване на дейността осигурителите, които нямат правоприемник, предават
разплащателните си ведомости в съответното Териториално поделение на НОИ. Такъв
е случаят с ДК „Гочо Иванов“. За това, според чл. 40, ал. 9 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, ТП на НОИ трябва да издадат документи за
осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни
ведомости и други документи, които са им предадени след прекратяване на
дейността на осигурителя. По тази причина административният орган е извършил
надлежна справка в Отдел „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ Бургас. Въз основа
на тази справка е било издадено уведомително писмо № 5506-02-974#1/08.01.2021г. /л. 45/. От
него се установява, че К. е работила в иглолистен цех, но за нея няма предадено
досие, липсва и отбелязване на длъжността.
На
л.10 в представената от жалбоподателката трудова книжка е направено вписване и
има надлежен щемпел от осигурителя за положен труд в ДК „Гочо Иванов“ за
периода 29.06.1978г.-31.08.1979г. Длъжността, вписана там, е „работник-ІІІ
разряд“, в графата „вид дейност“, където осигурителят е следвало да впише онази
точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, която да сочи
при какви условия самият осигурител счита, че работникът е полагал труда,
липсва отбелязване. В положения печат е записано, че жалбоподателката е
работила като работник и има трудов стаж 1 година, 2 месеца и 2 дни. Тези данни
действително не носят в себе си никаква информация за характера на труда, за да
може той да бъде класифициран в друга различна от трета категория.
Както
от записванията в трудовата книжка, така и от оскъдните данни в информацията,
съхранявана в ТП на НОИ, не могат да се установят факти, относно характера на
полагания от К. труд в ДК „Гочо Иванов“ за спорния период. Липсват длъжностни
характеристики, заповеди и други, които да насочат дали трудът е полаган при
вредни условия и какви са неговите специфични характеристики. В хода на
съдебното оспорване жалбоподателката не ангажира допълнителни доказателства в
тази насока. За това съдът счита, че административният орган при липса на
каквито и да е доказателства за вида и спецификата на полагания труд правилно е
зачел периода от 29.06.1978г.-31.08.1979г., полаган в ДК „Гочо Иванов“ като
труд от трета категория. За вида и характера на труда не е достатъчно само
вписването в трудовата книжка, че жалбоподателката е била работничка, още
повече, че самото наименование на вписаната в трудовата книжка длъжност е
твърде общо и не насочва за съдържанието на полагания труд.
По
отношение на другия спорен момент, свързан с положения труд от жалбоподателката
К. в периода 01.01.1980г.-31.12.1981г. в ТКЗС с.Брястовец, изводите на
административния орган също са правилни.
По
отношение на въпросния период няма никаква писмена следа за труда, който
жалбоподателката е полагала. Единствено е установен за същия период трудът,
който е удостоверен с представеното и от самата жалбоподателка в съдебно
заседание удостоверение от 12.05.2021г., но този труд, както става ясно и от
решението на директора на ТП на НОИ е бил зачетен. Той е в размер на 404 дни
или 1 година, 1 месец и 14 дни.
В
същото удостоверение е записано, че за периодите месец януари 1980г., месец
септември 1980г., месец октомври 1980г., месец януари 1981г. и месец февруари
1981г. К. въобще не присъства във ведомостите за заплатите, затова не може да й
бъде издадено удостоверение за трудов, респективно удостоверителен стаж.
Освен
положения труд, удостоверен с представеното от жалбоподателката удостоверение,
който е зачетен от административния орган, в хода на административното
производство пред органа, както и в съдебното производство, не са открити други
писмени следи, които дори косвено да насочват, че жалбоподателката действително
е полагала труд в тази бригада през спорния период. Следва да се посочи, че
административният орган, както ясно е описал в оспореното решение, за същия
период е зачел трудовия стаж, положен от жалбоподателката, в детска градина в
село Емирско и този, положен в клоново стопанство село Бата. Касае се за
периода 02.08.1980г.-26.08.1980г. и периода 01.09.1980г.-31.10.1980г. Тези
периоди попадат /дублират се/ със спорния период, през който жалбоподателката
претендира, че е полагала труд като полевъд в село Брястовец. Доколкото за
труда положен детската градина и стопанството в с.Бата има доказателства, а за
този в ТКЗС село Брястовец – няма, и на основание чл.38, ал.11 от НПОС правилно
административният орган е зачел съответния осигурителен стаж, за чието съществуване
има установени факти.
От
доказателствата, представени с административната преписка, несъмнено се
установява, че няма никакви данни, които да подкрепят твърденията на
жалбоподателката.
По
делото е представено уведомително писмо с изх. № 5512-02-465/25.11.2020г. /л.
22/, издадено от началник Отдел „Осигурителен архив“, в което изрично е
заявено, че исканият образец УП-13 за Г.К. за периода 01.01.1980г.-31.12.1981г.
по отношение на осигурител ТКЗС село Брястовец, не може да бъде издаден, тъй
като липсва информация за същото лице, както под името Г.С.К., така и под името
Г. С. М., в документите на ТКЗС село Брястовец, удостоверяващи осигурителен
стаж и доход, които се намират в ТП на НОИ.
От
административната преписка става ясно, че органът е положил всички усилия,
които КСО изисква от него, за да издири спорния трудов стаж навсякъде, където
обективно е възможно. Въпреки тези усилия, не са били установени доказателства
за характера, вида и спецификата на положения труд в ДК „Гочо Иванов“, както и
за наличието въобще на положен труд в ТКЗС с. Брястовец.
По
тези съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В
хода на административното производство жалбоподателката е изложила и други съображения,
които не се съдържат в жалбата, сезирала съда. За това съдът няма да се спира
на тях.
С
оглед изхода от спора, разноските следва да се присъдят на ответника, но такива
не са били претендирани.
Мотивиран
от това и на основание чл.118 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.С.К., ЕГН **********,*** против решение № 1012-02-63#1 от 05.04.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 6 от 21.01.2021г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО й е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: