Решение по дело №15946/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана П.разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 946 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г.ф.да заплати следните суми:

1. на Г.А.Т. - 35 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.Г.Т. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 17.12.2017 г. плюс законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 60 000,00 лева от общо 100 000,00 лева;

2. на М.А.Т. - 35 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.Г.Т. вследствие на ПТП от 17.12.2017 г. плюс законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 60 000,00 лева от общо 100 000,00 лева;

3. 5 518,33 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Ищците са със съдебен адрес – адвокат С.С.,***. Г.ф.е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните исковете по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ на Г.Т. и М.Т. срещу Г.ф.за разликата над 35 000,00 лева до предявените размери от 60 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г.Т. и М.Т. да заплатят на Г.ф.166,67 лева разноски по делото и 83,33 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 400,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако някой от ищците обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 12.06.2018 г. Г.Т. и М.Т. заявяват, че на 17.12.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП, предизвикано от неизвестен извършител, управлявал неидентифициран автомобил. Вследствие на ПТП е починал А.Г.Т., който е бил баща на двамата ищци.

 

[7] От смъртта на А.Т. всеки от ищците е претърпял неимуществени вреди, които те оценяват на по 200 000,00 лева за всеки. Г.ф.(Ф.) е образувал по случая щета, по която на 22.05.2018 г. им е изплатил по 100 000,00 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Затова ищците молят съда да осъди Ф.да им заплати по още 60 000,00 лева на всеки обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Те търсят и законната лихва от 12.06.2018 г. (исковата молба, л. 2-5 от делото на СРС; определенията за допускане на увеличение на исковете, л. 111 от делото на СРС и л. 13 от делото на СГС).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът Ф. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищците не са претърпели твърдените от тях вреди;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. А.Т. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото сам се е поставил в опасност, като под влиянието на алкохол - 1,68‰ в кръвта - се е движел в нарушение на чл. 108 от ЗДвП. Затова Ф. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 81 от делото на СРС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] А.Т. е бил роден на *** г., неговият син Г.Т. е бил роден на *** г., а М.Т. – съответно на *** г. (удостоверението за наследници, л. 9 от делото на СРС). Г. и М. Т.са живеели при баща си до навършване на пълнолетие. Той сам се е грижел за тях, защото майка им живеела в чужбина, не се е интересувала от тях и ги е била оставила в дом за отглеждане и възпитание преди баща им да ги вземе. След това те са живеели отделно от баща си, като са работили в Англия и Чехия (показанията на свидетелката П., л. 107-гръб от делото на СРС).

 

[10] А.Т. и синовете му са били в добри отношения, между тях не е имало конфликти. След заминаването на Г. и М. Т.да работят в чужбина, двамата са поддържали редовна комуникация с баща си (показанията на свидетелката Т., л. 108 от делото на СРС).

 

[11] На 17.12.2017 г., около 23:50 ч., в гр. София А.Т. е вървял на около половин до метър и половина от левия край на пътното платно от кв. Филиповци към ж. к. „Люлин“, като той се е движил в лентата за насрещно движение. Банкетът около пътя е бил кален и не е позволявал пешеходци да вървят по него, а пътят не е бил осветен. А.Т. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,68‰. Тогава неизвестен автомобил, който се е движил с около 80 км/ч, е блъснал А.Т., който е починал вследствие на уврежданията от удара (заключението на вещото лице Й., л. 94-98; заключението на вещите лица д-р Б.-М., П. и А., л. 43-58; заключението на вещото лице д-р Г., л. 99-100; показанията на свидетелката Т., л. 108 от делото на СРС).

 

[12] Г. и М.Т. са възприели тежко смъртта на баща си. Те страдат много от загубата му, често посещават гроба му и се грижат за него (показанията на свидетелките П.и Т., л. 107-гръб и л.108 от делото на СРС).

 

[13] Не се спори, че Ф. е заплатил по 100 000,00 лева на всеки ищец обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Т.. Г. и М. Т.са заплатили 4 800,00 лева държавна такса (платежни нареждания - л. 79 и л. 110 от делото на СРС; л. 7 от делото на СГС). Те са заплатили и общо 4 660,00 лева на адвокат (л. 11 от делото на СГС). Ф. е заплатил 400,00 лева за вещи лица (л. 92-93 от делото на СРС). Той е бил представляван от юрисконсулт (л. 104 и л. 106 от делото на СРС; л. 9 и л. 13 от делото на СГС).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[14] Ищците са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По исковете по чл. 557, ал.1, т.1  от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[15] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Ф. изплаща обезщетения за неимуществени вреди вследствие на смъртта на участник в ПТП. Ф. прави това, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.

 

[16] Следователно предпоставките за уважаването на исковете са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от неидентифицирано МПС;

3. ПТП да е довело до смъртта на физическо лице;

4. ищците да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на това лице;

5. Ф. да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[17] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от неидентифицирано МПС;

3. ПТП е довело до смъртта на А.Т.;

4. от неговата смърт синовете му Г. и М. Т.са претърпели болки и страдания;

5. Ф. е заплатил обезщетение от по 100 000,00 лева на всеки от ищците.

 

[18] Съдът приема, че неидентифицираното МПС е причинило ПТП поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В населено място леките автомобили не следва да се движат с повече от 50 км/ч (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП).

 

[19] В случая съдът установи, че водачът на неидентифицирания автомобил, причинил ПТП, го е управлявал с 80 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Ако водачът е управлявал неидентифицирания автомобил с 50 км/ч, той е щял да може да избегне настъпването на ПТП. Ето защо съдът приема, че водачът на неидентифициарания автомобил е предизвикал ПТП.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[22] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 17.12.2017 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 17.12.2017 г. А.Т. е бил на 61 години, неговият син Г.Т. е бил на 29 години, а синът му М.Т. на 28 години. Той е отгледал синовете си, тъй като майка им ги е изоставила, без да се интересува от тях. Връзката му с тях е била силна. Отношенията им са били безконфликтни и добри, поддържали са редовна комуникация, след заминаването на синовете му да работят в чужбина.

 

[27] И двамата синове са възприели тежко внезапната смърт на баща си и страдат много от загубата на родителя, с когото са израснали, и, който се е грижел за тях. Те редовно посещават гроба му.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 380,00 лева към 12.10 и 23.10.2015 г.[4];

- 420,00 лева към 2016 г.[5];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[6] Увеличението на МРЗ oт октомври 2015 г. до 17.12.2017 г. е 21,05% (460,00-380,00/380,00), а от 2016 г. до 17.12.2017 г. е 9,52%.

 

[30] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря ) за ПТП от 23.10.2015 г. решение на САС 1090-2018-1-ви с-в по гр. д. 6 566/2017 г.[7]; 120 000,00 лева – решение на САС 1561-2019-10-ти с-в по гр. д. 5901/2018 г. за ПТП от 2016 г.[8];

- 130 000,00 лева за ПТП от 12.10.2015 г. - решение на САС 168-2018-12-ти с-в по гр. д. 5 099/2017 г. [9].

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че цитираните решения на САС са за близки, но не идентични случаи. От една страна ищците са на по-малка възраст, били са отгледани от баща си и МРЗ към момента на смъртта на баща им е била по-голяма от тази към октомври 2015 г. и 2016 г., откогато са цитираните случаи по решенията на САС. От друга страна в настоящия случай ищците са работили и живеели в чужбина, докато баща им е живеел в България. Затова съдът приема, че 135 000,00 лева е справедливо обезщетение за всеки ищец. Ответникът е заплатил по 100 000,00 лева на всеки ищец. Затова съдът уважава исковете за по 35 000,00 лева, като ги отхвърля за разликата над 35 000,00 лева до предявения размер от 60 000,00 лева.

 

[32] Ф. е възразил, че А.Т. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото под влиянието на алкохол се е движел в нарушение на чл.108 от ЗДвП. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Съдът установи, че процесното пътно платно не е имало тротоар. То е имало банкет, но той не е могъл да се ползва поради калта по него. А.Т. се е движил плътно вляво на лентата за обратно движение. Следователно той не е нарушил чл. 108 от ЗДвП, а съдът не установява употребата на алкохол от А.Т. да е довело до настъпването на ПТП. Затова съдът приема възражението за неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[33] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 9 460,00 лева.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 70 000,00 лева при предявен размер от 120 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на ищците 5 518,33 лева разноски по делото (9 460,00х70 000,00/120 000,00).

       

[35] Ф. също търси разноски. Той е направил такива за 400,00 лева и е бил защитаван от юрисконсулт.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 50 000,00 лева при предявен размер от 120 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Ф.166,67 лева разноски по делото (400,00х50 000,00/120 000,00) и 83,33 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х50 000,00/120 000,00).

 

Съдия: