МОТИВИ
към
Присъда №94 от 27.03.2018г. по НОХД № 27/2018г. по описа на Варненския районен
съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 02.01.2018г.
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения
срещу подсъдимия: С.А.И., роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН **********, за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че:
За периода 05.01.2017г. - 11.01.2017г. в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление и при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както
следва:
На 05.01.2017г. отнел 10бр. шоколади
марка „Млечна Чоколада", на обща стойност 35,00
лв. /тридесет и пет лева/, от владението на И.Н.В.;
На 06.01.2017г. отнел 2бр. уиски марка
„Гленфидич" от 700мл. и 1бр. уиски марка „Гленфидич" от 500мл., на обща стойност 138,00 лв. /
сто тридесет и осем лева/, от владението на Я.К.Г.;
На 11.01.2017г. отнел 12бр. енергийни
напитки марка „Редбул" в букси от 330 мл., на
обща стойност 31,20 лв. / тридесет и един лева и 20ст./, от владението на Д.Т.Т.,
като отнетите вещи са собственост на „Алексима" ООД с управител И.Д.С., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои и всички са на обща стойност 204,20 лева
/двеста и четири лева и двадесет стотинки/.
В хода на разпоредителното заседание, по
искане на участващия прокурор и със съгласието на подсъдимия и неговия
защитник, съдът допусна поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието
на ощетеното юридическо лице, като определи навсякъде в ОА наименованието на
ощетеното юридическо лице да се чете „А." ООД, вместо „Алексима"
ООД.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение и моли същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Счита, че от приобщените доказателствени материали събрани в хода на ДП по еднозначен
начин била установена вината на подсъдимия. Счита, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като предлага същото да
бъде ориентирано около една година лишаване от свобода, което подсъдимият да
изтърпи ефективно при строг режим.
Защитникът на подсъдимия И.- адв.С. моли на подзащитния й да
бъде наложено наказание съобразно степента на обществената опасност на деянието
и съобразно изразеното от него съжаление и готовност да се поправи. Счита, че едно
по-дълго наказание лишаване от свобода няма да изпълни функциите на генералната
превенция. Моли, при определяне на режима на изтърпяване на наказанието да бъде
съобразено желанието на подсъдимия да възстанови щетите и здравословните му
проблеми.
Подсъдимият С.И. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума моли за по-леко
наказание.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.И. е роден на *** ***, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен.
Той е многократно осъждан за престъпления против собствеността на
различни граждани.
На 05.01.2017г., след
18.20ч. подс.И. посетил магазин за хранителни стоки,
стопанисван от „А.“ ООД, *** на
кръстовището между бул.“Вл.Варненчик“
и ул."Дрин“. По това време на работа в магазина
била св.И.Н.В.. От рафта с шоколадовите изделия в магазина подсъдимият И. взел
10бр. шоколади марка „Млечна Чоколада". Посочените
вещи скрил в джобовете на якето си, след което напуснал търговския обект без да
ги заплати на касата. Действията на подсъдимия били заснети от монтираната в
магазина охранителна камера.
На 06.01.2017г. за времето
от 01.00ч до 03.30ч. подсъдимият И. на
два пъти /съответно около 01.00 ч. и около 03.30ч./ посетил същия магазин. Тогава
била работната смяна на св.Я.К.Г.. При първото посещение, около 01.00 ч., на
горепосочената дата, подс.И. се възползвал от
ангажираното внимание на продавача с друг клиент на магазина, отишъл до щанда
за алкохол и взел от там 1 бр. уиски марка „Гленфидич"
от 700мл., която скрил под връхната си дреха и
напуснал магазина без да я заплати. Около 03.30ч. подс.И.
се върнал в магазина и ангажирал
вниманието на продавача- св.Г. с демонстрация на колие. Така докато св.Г.
разглеждал украшението, подс.И. успял да вземе от
щанда с алкохол 1 бр. уиски марка „Гленфидич" от
700мл. и 1бр. уиски марка „Гленфидич" от 500мл.,
които скрил под връхната си дреха, след което напуснал магазина без да ги
заплати. Действията на подсъдимия отново били заснети от монтираната в магазина
охранителна камера.
За
трети път подс.И. отишъл до търговския обект на „А."
ООД на 11.01.2017г., с намерение да присвои чужди вещи. Около 01.00ч. на
посочената дата подс.И. взел от хладилната витрина пред
магазина 12бр. енергийни напитки марка „Редбул"
в букси от 330мл и ги поставил в раницата си, като през това време се оглеждал
да не бъде забелязан от продавача. По това време на работа нощната смяна като продавач в магазина бил св.Д.Т.Т.. Последният забелязал действията на подсъдимия, поради
което се опитал да го задържи като го подгонил. Подсъдимият побягнал и по пътя
си изхвърлил раницата, в която били поставени описаните по-горе и отнетите от
него вещи.
На следващия ден св.Т.
съобщил за случилото се на св.И.Д.С.- управител на магазина. Св.Славов прегледал
записите от охранителната камера в магазина, като установил и останалите две
извършени кражби. В тази връзка св.С. подал сигнал в полицията. По-късно, с
протоколи за доброволно предаване съответно от 10.01.2017г. и 13.01.2017г., той
предоставил на полицейските органи записите от камерата, заснели действията на
подсъдимия.
От
назначените по делото съдебно-оценителни експертизи /л.77/, е видно, че общата
стойност на инкриминираните вещи възлизала на 204, 20 лева.
В хода на разследването от подс.И. били иззети образци за сравнително изследване-фотоснимки.
В хода на ДП била назначени
и изготвена видеотехническа и лицево-идентификационна
експертизи /л.46-73/, обект на изследване на която били предоставените от св.С.
записи от охранителната камера на магазина. От заключението на експертизата
изготвена от вещото лице В. е видно, че
записите са с качество, което позволява отграничаване
на характеризиращите заснетото лице частни и общи признаци. По предоставените
записи не били установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация, като тайм
кодът на изображенията не се прекъсвал. В заключението на вещото лице се сочи,
че на записите от трите дати заснели извършените и описани по-горе деяния е
заснетото едно и също лице, а именно подс.С.А.И..
В хода на съдебното
производство по делото бе приобщена справка от Търговски регистър, воден при
Агенцията по вписванията, от която е видно, че правоприемник на ощетеното
юридическо лице „А.“ ООД, считано от 21.12.2017г. е юридическо лице„Алесима“ ЕООД.
От
приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.И.
е видно, че същият е осъждан, както следва:
1. С Присъда по НОХД №611/1995 г. на PC-Варна, И. е
осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от три години
отложено с пет години изпитателен срок за извършено на 07.03.1994г престъпление
по чл.197, ал.1, т.1 р.чл.194 ал.1 от НК и за извършено през м.03.1994г.
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
като присъдата е влязла в сила на 27.10.1995 г.
2. С Присъда по НОХД №608/1993
г. на PC-Варна, И. е осъден за две престъпления съответно по чл.256, ал.1 вр. чл.63 от НК извършено на 03.09.1990г. и по чл.261, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК извършено в периода от 10-26.03.1992г., като с приложение на
чл.23 от НК на И. е наложено общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години отложено с пет
години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 13.12.1995 г.
Със същата присъда съдът е
приложил разпоредбата на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК като е групирал наложените на И. наказания с присъди по НОХД №611/21995 г. и
НОХД №608/1993 г., двете по описа на PC-Варна и е наложил да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно "Лишаване от свобода” за срок от три година
отложено с изпитателен срок от пет години.
3. С Присъда по НОХД №1191/1996 г. на РC-Варна, И. е осъден за две
престъпления съответно по чл.198, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК извършено на в периода 29.03.-10.04.1996г. и по чл.209, ал.1 от НК извършено на 10.04.1996г.,
като с приложение на чл.23 от НК на И. е наложено общо наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири години което да изтърпи при общ режим. На
основание чл.68 от НК му е приведено в изпълнение и отложеното наказание
лишаване от свобода в размер на 3 години . Присъдата е влязла в сила на 12.03.1997
г.
4. С определение с което е одобрено споразумение по НОХД №4593/2003 г. по
описа на PC-Варна, И. е осъден на наказание "Лишаване от свобода” за
срок от три години при строг режим, за престъпление по чл.211пр.3 вр. чл.209, ал.1 от
НК, извършено на 05.11.2004 г. Споразумението е влязло в сила на 03.02.2005г.
5. С определение с което е одобрено споразумение по НОХД №2044/2006 г. по
описа на PC-Варна, И. е осъден на наказание "Лишаване от свобода” за
срок от три месеца при общ режим, за престъпление по чл.297, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 24.10.1999 г. Споразумението е
влязло в сила на 06.06.2006г.
6. Със споразумение по НОХД №5931/2008 г. на PC-Варна, И. е осъден за две
престъпления съответно по чл.354а, ал.3, т.1 и чл.354а, ал.3, т.2 от НК
извършени на 20.06.2008г., като с
приложение на чл.23 от НК на И. е наложено общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при общ режим.
7. С определение, с което било
одобрено споразумение по НОХД № 744/2013г. по описа на ВОС, влязло в сила на
15.07.2013г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок
от две години и пет месеца, при строг режим за извършено на престъпление
14.11.2012г. престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Наказанието по този
съдебен акт било изтърпяно от подсъдимия на 15.04.2015г., съгласно
отразеното в бюлетина за съдимост.
8. С определение по НОХД №
1213/2016г. по описа на ВРС, с което било одобрено споразумение, влязло в сила
на 05.04.2016г., му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от шест месеца, при строг режим
за извършено на 02.01.2016г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Наказанието по този съдебен акт било изтърпяно на 06.07.2016г., съгласно отразеното в бюлетина за съдимост.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията на подсъдимия И., който изцяло призна фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
от показанията на свидетелите И.Д.С., Я.К.Г., И.Н.В., Д.Т.Т., дадени в хода на
досъдебното производство, съдебно-оценителни експертизи, видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза, протокол за взимане на образци за
сравнително изследване, протоколи за доброволно
предаване, справка за съдимост, както и от другите писмени материали
по делото, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия И., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите И.Д.С., Я.К.Г., И.Н.В.,
Д.Т.Т., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се.
Съдът приема заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, като
компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. С.А.И. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода 05.01.2017г. - 11.01.2017г. в гр.Варна, в условията
на продължавано престъпление и при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи,
както следва:
На 05.01.2017г. отнел 10бр. шоколади
марка „Млечна Чоколада", на обща стойност 35,00
лв. /тридесет и пет лева/, от владението на И.Н.В.;
На 06.01.2017г. отнел 2бр. уиски марка „Гленфидич" от 700мл. и 1бр. уиски марка „Гленфидич" от 500мл., на обща стойност 138,00 лв. /
сто тридесет и осем лева/, от владението на Я.К.Г.;
На 11.01.2017г. отнел 12бр. енергийни
напитки марка „Редбул" в букси от 330 мл., на
обща стойност 31,20 лв. / тридесет и един лева и 20ст./, от владението на Д.Т.Т.,
като отнетите вещи са собственост на „А."
ООД с правоприемник„Алесима"
ЕООД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и всички са
на обща стойност 204,20 лева /двеста и четири лева и двадесет стотинки/.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. И. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази
връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите Я.К.Г., И.Н.В., Д.Т.Т., работещи като продавач-консултанти в магазин за
хранителни стоки стопанисван от „А.“ ООД, *** на кръстовището между бул."Вл.Варненчик" и ул."Дрин“. Обвинението се подкрепя и от показанията на св.И.Д.С.-управител
на магазина, който сочи възприетите от него действия на подсъдимия при преглед
на записите от охранителните камери. Безспорно обвинението е подкрепено и от
заключението на видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза, което е категорично, че на записите от
четирите деяния е заснет именно подс.И.. Възприетата
от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. И.,
като същият в обясненията си, дадени на досъдебното производство в присъствието
на защитник е заявил, че е извършил кражбите и е изразил съжаление за
стореното. Горното същият заявява и в съдебно заседание. В своята съвкупност
всички доказателства по делото установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на
деянията включени в продължаваната престъпна дейност, а така също и техният
автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК се изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи,
посочени в диспозитива на обвинението, собственост на
юридическото лице „А.“ООД с правоприемник„Алесима“ЕООД считано от 21.12.2017г., при което се
прекъсва владението върху вещите, без съгласието на
владелците И.Н.В., Я.К.Г. и Д.Т.Т. и се
установява нова фактическа власт.
Квалификацията
по чл. 196, ал.1, т.1 от НК се определя от обстоятелството, че подс. И. е извършил деянията при условията на опасен
рецидив. От обективна страна деянията са извършени при условията на опасен
рецидив, тъй като при наличната предходна съдимост на И. са
налице условията на чл.29, ал.1 от НК –подсъдимият е осъден за
умишлени престъпления, като са му налагани наказания над една година
лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно и от изтърпяването им не са
изтекли сроковете по чл.30 от НК. При квалифициране на деянията му като опасен
рецидив следва да се вземат предвид осъжданията на подсъдимия по НОХД № 744/2013г. по описа
на ВОС и НОХД № 1213/2016г. по описа на ВРС. Тези две осъждания обуславят
квалификацията опасен рецидив на новите деяния, предмет на настоящото
производство по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като последните
са извършени преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК от изтърпяване
на наказанията по цитираните по горе присъда, изтърпени съответно на
15.04.2015г. и 06.07.2016г.
Гореописаните деяния,
извършени за периода 05.01.2017г. - 11.01.2017г. в гр.Варна, са осъществени от
подсъдимия С.А.И. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление /кражба/, осъществени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо
деяние се явява продължение на предходното такова. В случая подсъдимият, освен
че е имал цялостно поведение насочено към сдобиване със средства чрез
престъплението „кражба” и при трите деяние – на 05.01.2017г. и на 06.01.2017г.
е отнел чужди движими вещи -10бр. шоколади марка „Млечна Чоколада",
на обща стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/ и общо 2бр. уиски марка „Гленфидич" от 700мл. и 1бр. уиски марка „Гленфидич" от 500мл., на обща стойност 138,00 лв. /
сто тридесет и осем лева/. При деянието извършено на 11.01.2017 г. подсъдимият е
направил опит да отнемe чужди движими вещи - 12бр.
енергийни напитки марка „Редбул" в букси от 330
мл., на обща стойност 31,20 лв. / тридесет и един лева и 20ст./ От събраните по
делото доказателства е видно, че това деяние е породило съответните общественоопасни последици- тъй като подсъдимият е
отнел предмета на престъпление, като то
е останало недовършено по независими от волята на подсъдимия причини,
единствено защото се е намесил св.Тодоров, който е забелязал действията на
подсъдимият и се е опитал да го залови като го подгонил. Това именно е била
причината подсъдимият да изхвърли отнетите вещи и да не може да установи трайна
фактическа власт върху тях. В този смисъл липсва основание да се приеме, че е
налице хипотезата на чл.
26, ал. 5 от НК, съгласно която, когато някои от деянията са довършени, а
други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху
характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за
опит. Поради това правилно цялостната престъпна дейност на подсъдимия е
квалифицирана като довършена кражба, а не като опит.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т.
е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
При
индивидуализация на наложеното наказание на подс. И.
за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194,
ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, съдът отчете като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелство трайно формираните престъпни навици у
подсъдимия И., както и наличие на осъждания -невлияещи на настоящата
квалификация. Прави впечатление, че престъпната деятелност на подсъдимия е
започнала още във възрастта на непълнолетието, като при него са налице множество
влезли в сила присъди и то все за деяния против собствеността. Наличните
осъждания на подс.И. го характеризират като личност с
висока степен на обществена опасност. Същите сочат, че по отношение на него
наложените наказания не са постигнали целения ефект от упражнената спрямо него
наказателна репресия.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното,
направеното самопризнание на досъдебното производство и съдействието оказано в
хода на разследването, сравнително ниската стойност на предмета на престъпно
посегателство – вещи на обща стойност 204, 20 лв. значително под размера на МРЗ
към момента на довършване на деянията, социалното му положение-
обстоятелството, че е безработен. Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната
точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът не споделя становището на защитата,
че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено, влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, тъй като доказателства за такова
състояние по делото не са налични. Съдът не отчете като смекчаващо вината
обстоятелство и фактът, че част от инкриминираните вещи, предмет на последното
деяние са възстановени, тъй като в случая е налице опит, който е останал
недовършен по независещи от волята на подс. И. причини, а именно разкриване на кражбата от св. Т..
Причините
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане
на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът
за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на
НК и предвид изричната разпоредба на
чл.373,ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съгласно
действащата разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от 2 до 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато едновременно
са налице условията по чл.58, ал. 1 от НК и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Предвид
коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-
лекото предвидено в закона наказание /в случая 2 години лишаване от свобода/ се
явява несъразмерно тежко, поради което при определянето му приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК. Съдът, счете
че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на
подсъдимия И. бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА. Това наказание би било съответно както на обществената
опасност на дееца, така и на извършеното деяние и би било необходимо и
достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало
по-скоро негативно въздействие спрямо И.. С
оглед специалната и генерална превенция и предвид предходната съдимост и
срокът на наложеното наказание съдът намира, че същото следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, тъй
като не за първи път на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно.
Веществените доказателства по делото, а именно общо 3 бр. CD-R дискове,както следва : 1 бр. CD – R диск марка „Verbatim“ с надписи 700 MB/52х/80min, с ръкописно
изписан текст с черно пишещо средство „стар з-с, 61/17г., 05.01.17, 1 бр. CD – R диск марка „Verbatim“ с надписи 700 MB/52х/80min, с ръкописно
изписан текст с черно пишещо средство „нов“, „00:59:20“ и 1 бр. CD – R диск марка „Freestyle“ с надписи 700 MB/52х, с
ръкописно изписан текст с черно пишещо средство „С.А.И. ДП № 61/2017г., съдът
постанови да останат към материалите по делото.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 118.33 лв. в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :