Решение по дело №33/2020 на Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 81

 

12.03.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 33 по описа на Окръжен съд – Д. за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26605/23.12.2019 г. на Й.В.Л. срещу Решение № 1301/29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 2527/2019 г. на Районен съд – Д., с което първостепенният съд е отхвърлил предявения иск от  Й.В.Л. срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на сумата от 3103, 73 лв., представляваща стойността на преизчислена електроенергия за периода 07.02.2017 г. – 06.02.2018 г., за адрес на потребление в гр. Д., ж.к. Б., бл. **, вх. *, ап. **, кл. номер ***, аб. номер ***.

В процесуалния документ се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Въззивникът твърди, че Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са одобрени общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на Върховния административен съд. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметките. Допълва, че след отмяната на ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверка на метрологичната, функционалната и техническа изправност на средствата за търговско измерване, както и ред за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. На тази основа прави извод, че към датата на проверката и коригирането на сметката на ищеца не е съществувало законово основание за извършването им.

Разглежда и противоположната теза, при която разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ продължават да действат. И в тази хипотеза достига до идентичен извод за незаконосъобразност на корекционната процедура. Аргументира се като сочи, че предпоставките по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ не са налице.

В жалбата се твърди, че от доказателствата по делото не се установява дали количеството електроенергия, отразено в регистър 1.8.3 е реално доставено и потребено от абоната. Липсват и доказателства за показанията на регистъра в началото на процесния период.

Прави искане обжалваният акт да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адвокат А., който се придържа към изложеното в жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. 

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, която иска решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.

По отношение на законосъобразността на корекционната процедура изтъква, че с последните изменения на Закона за енергетиката извършването на корекция на сметка се извежда от чл. 83, ал. 1, т. 6, която препраща към правилата на КЕВР и от чл. 98а, която препраща към Общите условия.

Пред въззивната инстанция се явява пълномощникът на ответното дружество. Същият поддържа отговора и претендира разноски.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че между тях е възникнало договорно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби” АД се е задължило да доставя електрическа енергия на Й.В.Л. на адрес: ***, абонатен № ***), а последната се е задължила да заплаща доставената енергия.

От констативен протокол № 1202096 (л. 34) се установява, че на 06.02.2018 г. служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД С.Г., Г.С.и В.К.(пълномощници на „Енерго-Про-Продажби“ АД) са демонтирали електромерът, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за обект с клиентски № ***, абонатен № ***, при следните показания: 1.8.1 – 003053; 1.8.2 – 009090; 1.8.3 – 018077; 1.8.4 – 000000. Демонтирането на средството за техническо измерване тип „Carat digitron M02“, с ид. № ***, е извършено в присъствието на свидетелите Т.М.и С.С..

На електромера е била извършена метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – В.. Резултатите от изследването са обективирани в констативен протокол № 1244/22.05.2019 г. (л. 37). В последния е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа СТИ „Carat digitron M02“ трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Констатирано е че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3, чието показание е било 018077, 1 kWh. Отразено е също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на цитирания констативен протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 29.05.2019 г (л. 36). С писмо изх. № 53053_КП1202096_2/03.06.2019 г. (л. 6) ответното дружество е уведомило ищцата, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата енергия за кл. № ***, аб. № ***, е извършена корекция на сметката ѝ. Уведомена е, че следва да заплати сумата от 3103, 73 лева до 13.06.2019 г., за която е издадена  фактура № **********/ 03.06.2019 г. (л. 7). От счетоводния документ е видно, че сумата се претендира за 18077 kWh електрическа енергия за периода от 07.02.2017 г. – 06.02.2018 г.

От съдебно-техническата експертиза става ясно, че процесното СТИ е произведено през 2014 г. и същата година е преминало първоначална метрологична проверка. Монтирано е на обект с клиентски № ***, абонатен № ***, на 13.01.2015 г. Вещото лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници. Преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър Т3 не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Остойностяването е извършено на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител. Математическите изчисления по извършената корекционна  процедура са аритметично точни.

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго Про Продажби” АД за установяване недължимост на сумата от 3103, 73 лв., представляваща стойността на преизчислена електроенергия за периода 07.02.2017 г. – 06.02.2018 г., за адрес на потребление в гр. Д., ж.к. Б., бл. *, вх. *, ап. *, кл. номер ***, аб. номер ***.

В тежест на ответното дружество е да докаже, че е доставило на ищцата отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ, количество електрическа енергия от 18077 kWh.

В хода на първоинстанционното производство ответникът е провел пълно и главно доказване на този релевантен факт. В констативния протокол на служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД са отразени показанията на всеки един от регистрите към момента на  демонтирането на СТИ: 1.8.1 – 003053; 1.8.2 – 009090; 1.8.3 – 018077; 1.8.4 – 000000. Впоследствие от извършената метрологична експертиза се установява, че поради намеса в тарифната схема на електромера действително потребената енергия се е разпределила и върху невизуализирания регистър 1.8.3, чието показание е било 018077, 1 kWh. Съдебно-техническата експертиза потвърждава извода, че отразената в този регистър енергия е реално доставена, но неотчетена. В заключението си  вещото лице ясно посочва, че преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър Т3 не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Анализът на доказателствените материали води до заключението, че вследствие на външна намеса част от доставената електроенергия е била отчетена не във видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2, а в невизуализирания 1.8.3.

В тази връзка ищцата противопоставя възражения за липса на сумарен регистър при СТИ, за липса на доказателства, от които да се установят реалното доставяне на електроенергията, както и показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. По делото не са представени доказателства, от които тези факти да се изведат, но са налични косвени такива. Експертите, изготвили метрологичната експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата, безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въззивникът също споделя приетото от експертите, като изтъква, че СТИ не измерва с грешка извън допустимата. Твърдението му е несъвместимо с основното възражение за липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в третия регистър количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен извод, че показанията в регистър 1.8.3 са грешни и не отразяват действително доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 018077, 1 kWh, е реално доставена на ищцата, но не е отчетена от представителите на дружеството.

Другите две възражения – за липса на сумарен регистър при СТИ и за липса на доказателства, от които да се установят показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период, касаят не толкова въпроса дали процесните и неотчетени 18077, 1 kWh електроенергия са реално доставени, а дали доставената и неотчетена електрическа енергия е в посочения обем. В метрологичната експертиза ясно е указано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, вследствие на което действително потребената енергия се е разпределила и върху невизуализираната тарифа Т3. Оттук следва, че външната намеса в тарифната схема на електромера е в причинна връзка с активирането на невизуализираната тарифа. Това действие е довело до активация на третия регистър и натрупването на енергия в него, доставена и нерегистрирана в другите два регистъра. Въпросът за първоначалните показания на регистрите е релевантен единствено по отношение на енергията в двата активни такива, защото доставената по правило се натрупва във всеки от тях. При монтажа на СТИ и двата са били с нулеви начални стойности. Третият, като неактивен, няма как да има каквито и да било показания. Както бе пояснено по-горе в изложението, привеждането му в действие се дължи на софтуерната намеса в тарифната схема. Именно от този момент е започнал да натрупва разликата между реално доставената и отразената в двата активни регистри енергия в третия невизуализиран. Изложеното дава основание на въззивната инстанция да приеме, че количеството неотчетена енергия е в обема, претендиран за плащане с фактура № **********/ 03.06.2019 г. (л. 7).

При това положение, след като се установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя въпросът за реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на Й.Л..  В чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР  приемането на „правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ е указано, че в случаите,  при които процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В настоящия случай констативен протокол № 1202096 е изготвен на 06.02.2018 г., преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими. Към датата на изготвяне на протокола са били приложими единствено чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г.), тъй като в останалата част са били отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Съдебният акт е влязъл в сила на 14.02.2017 г., когато е бил обнародван в Държавен вестник, съгласно чл. 194 от АПК. Тъй като неотменените разпоредби на чл. 48, 49 и 50 от ПИКЕЕ не уреждат хипотези на софтуерно въздействие върху СТИ, то същите са неприложими в случая. Поради тази причина и енергоразпределителното дружество не е обвързано с едногодишния период, посочен в чл. 50 от ПИКЕЕ.

Оттук се извежда, че към момента на съставяне на протокола е липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищцата. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния съд е съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция, обективирана в Решение  № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение  № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.  

В контекста на правилата на договора за продажба ищцата следва да плати стоката, която ѝ е доставена. Както вече стана ясно, разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 18077, 1 kWh е реално доставена на Й.Л.. Установено е също, че активирането на третия регистър е станало вследствие на софтуерно въздействие върху електромера. Тази намеса може да се дължи единствено на виновното поведение на ищцата, тъй като тя има интерес от скриването на част от доставената електроенергия, а не енергоразпределителното дружество. От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че математическите изчисления са аритметично точни, като остойностяването на енергията от третия регистър 1.8.3 е извършено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно.

Въззивният съд счита, че ответникът е доказал релевантния факт – реалното доставяне на неотчетената електрическа енергия от 18077 kWh на ищцата, за която последната дължи заплащането на сумата от 3103, 73 лв. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а Решение № 1301/29.11.2019 г. по гр. д. № 2527/2019 г. на Районен съд – Д. следва да бъде потвърдено.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемото дружество своевременно е направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1068, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие и фактура, от които се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за процесуално представителство пред Окръжен съд – Д.. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Въззивният съд счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Част е от поредица дела с идентичен предмет, страна по които е ответникът. Това дава основание на окръжния съд да присъди на въззиваемата страна възнаграждение в размер близък до минималния, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид материалния интерес възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде намалено на 500 лева, като към сумата бъде прибавен и 20% ДДС.    

Ето защо, окръжният съд възлага в тежест на въззивницата разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 600, 00 лева с ДДС.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1301/29.11.2019 г. по гр. д. № 2527/2019 г. на Районен съд – Д..

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й.В.Л., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес  на управление: град В., район В.В., В. Т.-*, бул. В.В., сумата от 600, 00 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в. гр. д. № 33 по описа на Окръжен съд – Д. за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                 Председател:                                            Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                  2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.