РЕШЕНИЕ
№ 2945
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110140373 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Д. Д. Д., ЕГН **********, срещу КР. Д. Й., ЕГН ********** и К.
КР. Й., ЕГН **********. Молителят твърди, че ответниците са осъществили акт на домашно
насилие спрямо него на 13.06.2021 г. и на 26.06.2021 г. осъществено от ответветницата.
Ответниците взимат становище по молбата, като я оспорват.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ответниците и молителката попадат сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 ЗЗДН.
В хода на производството са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в процесуалните отношения между страните обстоятелствата, че ответникът е брат на
молителката, а ответницата е нейна племенница, както и че на 13.06.2021 г., вечерта в 20:00
часа в къщата находяща се в с. Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 2, на
стълбищната площадка са присъствали страните, като освен тях са присъствали и Славчо
Димитров и Д. Д., както и че на 26.06.2021 г. в 13:00 часа в двора на посочената къща са се
намирали молителката, ответницата, Славчо Димитров и Д. Д., като между молителката и
1
ответницата е възникнал спор по повод отворена шахта за вода (л. 42 от делото).
От представената по делото медицинска документация се установява, че молителката
и ответникът са с влошено здравословно състояние (л. 5 – л. 7 и л. 35 – л. 41 от делото).
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 4 от делото), съдът не
цени доколкото същата е непълна, тъй като не индивидуализира твърдените актове на
домашно насилие по време, място, начин на извършване, родствена връзка между страните,
като в случая е и безспорно обстоятелството, че на процесните актове са присъствали
свидетели-очевидци.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. и С. Й., които прецени и по реда
на чл. 172 ГПК, като от същите се установяват влошените отношения между страните както
на процесните дати, така и датиращи от години (л. 48 – л. 50 от делото). Това обстоятелство
не се оспорва от страните, доколкото в тази насока са наведени твърдения както в молбата
на молителката, така и в становището на ответниците.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответниците.
От събраните доказателства се установява, че между страните действително е имало
конфликт на процесните дати, но съдът намира, че същият не представлява акт на домашно
насилие. Това е така, тъй като конфликтът между страните по делото не носи белезите на
домашно насилие. Конкретиката на случая сочи именно на пререкания от битов характер,
предпоставени от собствените възгледи на роднини относно съвместния бит и ежедневие.
Междуличностните конфликти, семейни неуредици и противоречия, включително и
имуществени такива, не подлежат на уреждане по реда на специалния ЗЗДН. Тук е мястото
да се изясни, че за да бъде квалифицирано като домашно насилие едно поведение, същото
следва да е осъществено извън рамките на житейски допустимото човешко реагиране в
дадена ситуация. Не съставлява домашно насилие поведение, което е съобразено със
свободата на съвременния човек като личност с емоции и право да изразява същите в
обективната действителност, включително и по-отрицателни такива като гняв, раздразнение,
обида и пр. Отделно от това, съдът следва да посочи и че не всяка отрицателна реакция и не
всяка размяна на реплики между страни с усложнени отношения, какъвто е настоящия
случай, особено между роднини, може да се квалифицира като домашно насилие. Не се
установи по делото от събраната доказателствена съвкупност на сочените в молбата за
защита дати ответниците да са имали поведение, което да е недопустимо от гледна точка на
правото, нито да надхвърля по интензитет нормалното човешко реагиране в случай, при
който в отношенията му с другата страна липсва диалогичност и консенсус относно спорни
върпоси.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
2
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти и разногласия.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. Д. Д., дължи направените от
ответниците разноски. С оглед направеното възражение за прекомерност на
възнаграждението за един адвокат, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и минималното възнаграждение за
адвокат за този тип дела, съгласно чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г., счита, че същото
следва да бъде намалено до 400,00 (четиристотин) лева за всеки от ответниците (л. 29, л. 30,
л. 32 и л. 33 от делото).
При този изход на делото Д. Д. Д., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 50,00 (петдесет)
лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Д., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу КР. Д. Й., ЕГН ********** и К. КР. Й., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответницитеа да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 1, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 1, да заплати на КР. Д. Й., ЕГН **********, с
адрес: с. Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 2, разноски в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 1, да заплати на К. КР. Й., ЕГН **********, с
адрес: с. Герман, ул. „Георги Петров Даскала“ № 15, ет. 3, разноски в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3