№ 16125
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110171096 по описа за 2021 година
„К“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., чрез юрк. Г К
е предявил срещу С. А. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...... осъдителни искове за
следното:
Иска се съдът да осъди ответника С. А. И. да заплати на ищеца „К“ ЕООД сума в размер
1000 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ..., както и законна
лихва върху главницата, от подаване на искова молба до окончателно изплащане на
вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се моли да се
осъди С. А. И. да заплати на „К“ ЕООД сума в размер 1000 лева, която същата е получила
без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на искова молба
до окончателно изплащане на вземането. Иска се присъждане на сторените разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ответницата е получила исковата молба и е депозирала отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер.
Правна квалификация на правата и възраженията на страните: чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, алтернативно чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът претендира права, произтичащи от договор за кредит № ..., сключен на
31.07.2017г., по реда на чл. 6 от ЗПФУР, фигуриращ в системата на „В“, между „4“ ЕООД
като кредитодател и ответника С. И. като кредитополучател, явяващ се пети по ред договор
за кредит между тях. Твърди, че в своята заявка С. И. е изразила желание да й бъде
отпусната сума в размер 1000 лв., като е заявила и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат на
1
31.07.2017г. за период от 30 дни, с падежна дата - 30.08.2017г., по банкова сметка на
кредитополучателя в „О" АД. Със сключването на договора С. И. се е задължила да върне на
ищеца кредитодател сума в общ размер на 1240 лв., от които главница в размер 1000 лв.,
договорна лихва в размер 33,69 лв. за периода на ползване на кредита и такса за експресно
разглеждане в размер на 206,31 лв. Според ищецът кредитополучателят С. И. се е
възползвала от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към Договор за кредит № ..., като крайният срок за връщане на сумата е
удължен до 04.10.2017г. С настъпване на падежа, обаче, ответницата кредитополучател не е
погасила дължимите суми и е изпаднала в забава. Ищецът се позовава и на т. 13.2 от общите
условия, според които е уговорена неустоечна клауза, съгласно която от 05.10.2017г., „4“
ЕООД (В) започва да начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формира чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10 % към договорния лихвен
процент - в конкретния случай - 40,99 %, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. Ищецът твърди, че активната му процесуална легитимация произтича от това,
че на 23.11....г. „4“ ЕООД, в качеството си на цедент е сключил с „К“ ЕООД, в качеството си
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ...[1]...- 033/23.11....г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ... в общ размер на
1906,80 лв., от които: главница – 1000 лв.; 206,31 лв. - такса експресно разглеждане; 33,69лв.
- договорна лихва; неустойка (наказателна лихва) - 590,80 лв. за периода от 05.10.2017г.
(денят, следващ падежа) до 22.11....г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за
събиране – 80 лв. Ищецът твърди, че посочените вземания са подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания, както и
че той като цесионер е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му, поради което към исковата молба е приложил
уведомление за извършената цесия, а от друга страна сочи, че от сключването на договора за
цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Предвид гореизложеното
ищецът счита, че „К“ ЕООД има изискуемо вземане срещу С. А. И. като с настоящата
искова молба претендира сума в размер на 1000 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за кредит № .... В условията на евентуалност, в случай, че не се приеме за сключен
договор за кредит № ..., моли да се счете, че е изпълнена предпоставката за уважаване на иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като дружеството цедент „4“ ЕООД е превело по банкова
сметка в „О“ АД с IBAN: BG......... с титуляр С. А. И., на 31.07.2017г. сума в размер на 1000
лева. Твърди, че с тази сума ответницата се е обогатила неправомерно, като за
осъществяване на извършените преводи не е било налице правно основание.
Ответницата, чрез пълномощник, възразява срещу твърдението на ищцовото дружество, че
между „4“ ЕООД и „К“ ЕООД е сключен Договор за цесия от 23.11.... г., вследствие на което
твърди, че между нея и ищеца не е налице материално правоотношение, обуславящо
материалноправната легитимация на дружеството в процеса. Моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от „К“ ЕООД иск, като неоснователен.
Ответницата възразява срещу твърденията, че е надлежно уведомена за сключения на
23.11....г. Договор за прехвърляне на вземания между „4“ ЕООД и „К“ ЕООД. Възразява
2
срещу начина на изпращане на уведомлението, тъй като са пренебрегнати разпоредбите на
ГПК и е изпратено чрез писмо по пощата, което тя не е получила. Видно от приложените
към исковата молба разписки от „Български пощи” ЕАД, ответницата не е намерена и
изпратеното до него уведомителното писмо е останало непотьрсено. С. И. възразява срещу
твърдението на ищцовата страна, че в хода на исковото производство се е запознала с
договора за цесия и следва да се приеме, че е надлежно уведомена. Счита, че тя следва да се
уведоми от стария кредитор по вземането. С. И. възразява срещу факта, че е подала искане
за кредит. Смята, че не е спазена законово установената процедура относно сключването на
договор за заем в електронна форма. Същият не е бил надлежно подписан и не е отговарял
на разпоредбите на закона. Електронният документ не е подписан с КЕП, нито с обикновен
електронен подпис. Затова счита, че авторството на процесния договор се явява недоказано
и фактът, че ответницата го е подписала се оспорва. Ответницата сочи, че ако съдът счете, че
договорът е надлежно подписан, то тя го счита за недействителен, поради противоречие с
императивни норми на ЗПК. Възразява и срещу предявения от ищеца в условия на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Счита, че ищецът не е доказал, че
сумите са получени от ответницата, нито че сметката е нейна. Твърди, че в хипотезата на
пълно и главно доказване, внасянето на съмнение и разколебаване в тезата на ищеца е
достатъчно правно основание искът да остане недоказван и съответно оставен без уважение.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно-техническа
експертиза се установи във фактическо отношение следното:
4“ ЕООД като кредитодател и ответника С. И. като кредитополучател са сключили на
31.07.2017г. договор за кредит № ..., по реда на чл. 6 от ЗПФУР, фигуриращ в системата на
„В“. Кредитът е отпуснат за сума в размер на 1000 лв., на 31.07.2017г. за период от 30 дни, с
падежна дата - 30.08.2017г., по банкова сметка на кредитополучателя в „О" АД. Със
сключването на договора С. И. се е задължила да върне на ищеца кредитодател сума в общ
размер на 1240 лв., от които главница в размер 1000 лв., договорна лихва в размер 33,69 лв.
за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 206,31 лв. В
последствие, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към договор за кредит № ...,
крайният срок за връщане на сумата е удължен до 04.10.2017г. Ответницата не оспорва, че
както на падежа, така и по-късно не е погасила дължимите суми.
На 23.11....г. „4“ ЕООД, в качеството на цедент е сключил с „К“ ЕООД, в качеството на
цесионер, договор за прехвърляне на вземания № ...[1]...- 033/23.11....г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № ... в общ размер на 1906,80 лв.,
от които: главница – 1000 лв.; 206,31 лв. - такса експресно разглеждане; 33,69лв. - договорна
лихва; неустойка (наказателна лихва) - 590,80 лв. за периода от 05.10.2017г. (денят, следващ
падежа) до 22.11....г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране – 80 лв.
Ищецът е представил доказателства, че вземането на С. А. И. действително е прехвърлено с
посочения договор за цесия. Това е станало с приетото като доказателство по делото
Приложение № 1, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, където
вземането срещу С. И. е описано по начин, който е достатъчен да го индивидуализира. Като
3
доказателство по делото е представено и пълномощно, от което се установява, че цедента
„4“ ЕООД е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по договорите, предмет на
цесията по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Съдът приема, че в разглежданият казус длъжника
С. И. е уведомена за прехвърлянето на задълженията й по договор за кредит № ... с
уведомлението за това, приложено към исковата молба, препис от която с всички
приложения ответницата е получила лично на 09.03.2022г.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявения осъдителен иск по
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
основателен и доказан, поради следното:
Ищецът доказа сключването на 31.07.2017г. на процесния договор за кредит № ...., както и
че в изпълнение на същия сума в размер на 1000 лв. е била преведена от „4“ ЕООД по
банкова сметка на С. А. И. в „О“ АД с IBAN: BG......... с титуляр С. А. И., на 31.07.2017г.
Доказа сключването и изпълнението на договора за цесия № ВGF-...-033/23.11....г., както и
уведомяването на длъжника С. И. за прехвърляне на вземането, преди тя да е пристъпила
към изплащането му. Безспорно „К“ ЕООД има изискуемо вземане срещу С. А. И. за сума в
размер на 1000 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит №
.../31.07.2017г., станала изискуема на датата на падежа 04.10.2017г.
Съдът основа изложените правни изводи както на представените договор за кредит №
.../31.07.2017г. и договор за прехвърляне на вземания № ... ...- 033/23.11....г., така и на писмо
изх. № 87/24.02.2023г. на О АД и изпълнената по делото и приета като доказателство
съдебно-техническа експертиза. Съдът прие за верни изводите на вещото лице,
обосноваващи сключването на процесния договор за кредит от ответника С. А. И., а именно:
Заявката на С. А. И. е постъпила във вътрешната система на „4“ ЕООД, там са извършени
няколко проверки и на системно ниво е получена информация за това дали клиента има
кредити и дали работи. Проверена е валидността на личната карта, дали клиента има
платени здравни осигуровки, дали може да бъде намерен на адреса на местоживеене, както
и IP адреса на устройството, от което е извършена заявката. Според съхранените данни на
дата 31.07.2017г. от профила на С. И. е кандидатствано за отпускане на кредит, чрез
сключване на договор за кредит № ... на стойност 1000 лв. Във вътрешната система на
дружеството автоматично се е създала база данни за посещението на ответника в профила
му, записана е заявката за кредит както и одобрението му. Клиентката сама е регистрирала
данните си и е създала профила си на сайта vivus.bg. В момента, в който от профила на С.
А. И. е натиснат бутон „подпиши“, системата автоматично отбелязва кога клиентката е
извършила това действие – а именно на 31.07.2017г., отбелязана е сумата на кредита, както
и първоначално уговорения срок за плащането му от 30 дни.
След като предвид изложените по – горе мотиви съдът установи основателността на иска
по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, следва да
уважи същият, а предвид на това, по евентуално предявения иск не следва да се произнася.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца в
пълният им претендиран размер относно платената държавна такса от 50 лв. и платеното
4
възнаграждение на вещо лице в размер на 450 лв., а относно юрисконсултското
възнаграждение в размер на 150 лв. или сума в общ размер на 650 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...... ДА ПЛАТИ на „К“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... сума в размер 1000 лева,
представляваща неплатена главница по договор за кредит № ... от 31.07.2017г., сключен с
„4“ ЕООД, с ЕИК *********, по който вземането от С. А. И. е прехвърлено на „К“ ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания № ... ...- 033/23.11....г., както и законна лихва върху
главницата, от подаване на искова молба – 10.12.2021г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С. А. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...... ДА ПЛАТИ на „К“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... сторените по делото разноски в
общ размер на 650 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5