№ 56
гр. С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600066 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 12/31.10.2024г. по НОХД № 21/2023г., Районен съд К. е
признал подс.С. Х. Ч. за виновен в това, че на 15.07.2021г. в с.Я., общ.К., при
условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на М. З. Г. от
същото село, както следва на 15.07.2021г. около 12.00ч. в с.Я., общ. К., се
заканил с убийство на М. З. Г. от същото село с израза „Ще те убия! Ще те
ликвидирам! Докато не те убия, няма да се успокоя !“ и на 15.07.2021г. около
20.00 часа в с.Я., общ.К., се заканил с убийство на М. З. Г. от същото село с
израза „Ще те убия! Ще те унищожа!“, като тези заканвания биха могли да
възбудят основателен страх у него за осъществяването им – престъпление по
чл.144 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК го
осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години. С
присъдата съдът осъдил подс.С. Х. Ч. да заплати направените по делото
разноски в хода на ДП № 327/2021г. на РУ К. в размер на 1229 лева.
Депозирана е въззивна жалба и две допълнения към нея от защитника на
1
подс.С. Х. Ч., в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна,
като се иска да се отмени в цялост обжалваната присъда и да се признае
подсъдимият за невинен по повдигнатото обвинение. В допълнението към
жалбата се счита, че са налице пороци при оценка и кредитиране на
доказателствата по делото. Твърди се, че оценката на доказателствата от съда е
необективна. Посочва се, че е било неотносима и ненужна назначената
съдебно-психологична експертиза. Сочи се, че става въпрос за обикновен
роднински скандал, какъвто е имало и преди. Заявява се, че пострадалият е
този, който провокира и заплашва, което не се коментирало от съда. Във
второто допълнение към въззивната жалба, се допълват доводите в жалбата,
като се счита, че описаната в съдебния акт фактическа обстановка не е
установена по безспорен и категоричен начин. Посочва се наличие на
противоречия в показанията на свидетелите, които не са обсъждани от съда,
както и неподлагане на анализ на показанията на свидетелите. Твърди се, че
съдът приема фактическа обстановка, която обслужва единствено
обвинителната теза. Прави се извод, че в мотивите на съдебния акт липсват
фактически и правни съображения по оценка на установените по делото
фактически данни за извършеното деяние и участието на дееца в него, какви
са обективните и субективни признаци на състава на деянието по чл.144 ал.3
от НК, както и че не е направена разлика между битова свада и
престъплението при изследване съдържанието на умисъла. Твърди, че съдът е
трябвало да установи обективно наличие на възможност за възникване на
основателен страх у пострадалия, а не дали е налице или не състояние на
възникнал страх у пострадалия. Моли за отмяна на обжалваната присъда в
цялост и признаване на подсъдимия за невиновен.
Представителят на държавното обвинение се явява в съдебно заседание,
намира обжалваната присъда за обоснована, законосъобразна и правилна и
моли да се потвърди, а жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът
твърди, че от обективна и субективна страна са изпълнени признаците на
престъпление по чл.144 ал.3, вр.чл.26 ал.1 от НК. Посочва, че в мотивите към
присъдата се съдържат подробни съображения, а наложеното наказание, което
е в минимален размер, е справедливо.
Частният обвинител Г. редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Явява се повереникът на частния обвинител – адв.Д. Д. от АК С.,
който моли да се потвърди присъдата на РС К., като правилна,
2
законосъобразна и нестрадаща от пороци. Счита, че присъдата е мотивирана, а
наложеното наказание да се потвърди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.С. Х. Ч. се явява
лично и със защитника си адв.Р. Р. от АК Търговище. Защитникът на
подсъдимия поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнителните
такива. Посочва, че цялата фактическа обстановка е изградена напълно
безкритично на база показанията на пострадалия и основно на членовете на
семейството му, а показанията на останалите свидетели кредитира само в
частите, които обслужват обвинителната теза. Акцентира, че показанията на
съпругата на пострадалия противоречат на показанията на останалите
свидетели и същата не е съвсем обективна. Счита, че съдебно-психиатричната
експертиза, изготвена по делото, няма съществено значение относно
съставомерността на деянието. Посочва, че не е отделено внимание на
техническата експертиза, която според защитата, е по-важна. Сочи, че в
обаждането на тел.112 не се споделя за изречени такива думи и изрази, а само
удар по главата. Отново се твърди, че съдът не е направил разлика между
обикновена битова свада и престъпление. Пледира за отмяна на присъдата.
Подсъдимият С. Ч. в личната си защита заявява, че никога не е изричал
думите, посочени в обвинението, а те са изречени от самия пострадал, като
закана. Посочва, че системно е подложен на тормоз от пострадалия през тези 4
години. Твърди, че получава наказанието си по някакъв измислен сценарий за
закана за убийство. Иска пострадалия да спре със сигналите, доносите и да
притеснява всякакви държавни институции. Сочи, че ще си търси правата по
всякакъв начин.
В последната си дума подсъдимият иска да се отмени наказанието на РС
К..
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция, както и провери атакуваната присъда служебно изцяло,
съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Подсъдимият С. Х. Ч. с Присъда № 12/31.10.2024г. по НОХД №
3
21/2023г. на Районен съд К., е осъден за престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на 15.07.2021г. в с.Я., общ.К., при условията на
продължавано престъпление се заканил с убийство на М. З. Г. от същото село,
както следва на 15.07.2021г. около 12.00ч. в с.Я., общ. К., се заканил с
убийство на М. З. Г. от същото село с израза „Ще те убия! Ще те ликвидирам!
Докато не те убия, няма да се успокоя !“ и на 15.07.2021г. около 20.00 часа в
с.Я., общ.К., се заканил с убийство на М. З. Г. от същото село с израза „Ще те
убия! Ще те унищожа!“, като тези заканвания биха могли да възбудят
основателен страх у него за осъществяването им.
В това производство въззивната инстанция прецени, че не следва да се
произнася по основателността на въззивната жалба (относно исканията за
оправдаване на подс.Ч.), защото в рамките на дължимата по повод на
депозираната жалба пълна служебна проверка на присъдата, намери
основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС К. за ново
разглеждане, отчитайки разпоредбата на чл.335 ал.2 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.3 т.1, вр. ал.1 т.2 от НПК, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия. Наличието им препятства разглеждането
на аргументите на защитата по същество. Въззивният съд следва да отмени
изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, тъй като сам не може да отстрани допуснатите нарушения.
Въззивният съд приема, че изискването за неизменност на съдебния
състав е приложимо от провеждането на разпоредителното заседание. В
разпоредителното заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка за
справедливостта на производството по отношение на процесуалните
нарушения, конституирането на страни в производството, съдебният състав се
ангажира със становище по всички въпроси по чл.248 ал.1 от НПК, така че с
тази преценка не може да бъде обвързан друг съдебен състав, при спазване на
неизменността. Освен това, по силата на чл.258 ал.1 от НПК, делото се
разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на
съдебното заседание, а разпоредителното заседание, е обособено като
своеобразен етап от съдебното заседание.
При проведеното разпоредително заседание на 18.01.2024г. (Протокол
4
№ 15/18.01.2024г.) по НОХД № 21/2023г. на РС К., съдът дължи ново
произнасяне по всички искания за конституиране на страни в производството,
тъй като е налично изявление от страна на пострадалия М. Г. за встъпване в
процеса като частен обвинител – депозирана молба с дата 15.03.2023г. от
процесуалния представител на постр.Г.. Наличието на изрично заявена воля за
участие на постр.Г. като частен обвинител, съставлява абсолютно
процесуално основание, по което съдът изрично е следвало да се произнесе,
без значение положително или отрицателно, но данни съдът да е сторил това в
протокола от 18.01.2024г., липсват. Неправилна е констатацията на съда, че
„делото е разпределено на нов съдия-докладчик, но без делото да е било
разгледано пред първата инстанция, с оглед на което действията по
конституиране на страните запазва своето действие“. Решението за
конституирането или не на страни по делото е решение на състава на съда,
основано на неговото вътрешно убеждение, изградено въз основа и спазване
изискванията на закона. Пострадалият Г. е конституиран в качеството на
частен обвинител в проведеното разпоредително заседание на 15.03.2023г. от
друг състав на съда (друг съдия-докладчик и други съдебни заседатели) по
същото наказателно дело. След това разглеждането на делото е продължило,
даден е ход и на съдебното следствие, като са разпитани вещи лица, свидетели,
включително пострадалия, конституиран в качеството на частен обвинител,
видно от Протокол № 104/31.05.2023г. Поради продължителен отпуск по
болест на съдията-докладчик, делото е преразпределено на друг съдия-
докладчик и е определен нов съдебен състав – съдия и двама съдебни
заседатели. Новият съдия-докладчик правилно, с Разпореждане №
289/29.11.2023г., е насрочил разпоредително заседание на 18.01.2024г., което е
и проведено на тази дата. Молбата на постр.Г. действително съществува по
делото и е следвало новия състав на съда да се произнесе по искането на
пострадалия за конституирането му или не като страна в процеса - като частен
обвинител. РС К. не се е произнесъл относно конституирането на пострадалия
като частен обвинител, а е приел че тази фигура вече съществува по делото,
което не отговаря на действителността и изискванията на закона. С
непроизнасянето на състава на съда по повод молбата за конституиране на
пострадалия като частен обвинител и продължаване на процеса с участието на
неконституирана страна – частен обвинител, районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е нарушило правата на
5
подсъдимия при участие в производството, правото му на защита, като
действително в процеса е участвала страна, която не е имала качеството на
частен обвинител.
Въззивната инстанция намира, че в съдебно заседание на 20.05.2024г., в
хода на съдебното следствие, председателят на съдебния състав не е
предоставил на прокурора възможността по чл.276 ал.2 от НПК да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението, като единствено е докладвал
делото и е разяснил на страните фактическите обстоятелства, посочени в
обвинителния акт и дадената правна квалификация. Разпоредбата на чл.276
ал.2 от НПК определя императивно изискване председателят на съдебния
състав да предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението, а видно от Протокол № 115/20.05.2024г., съдът не е
предоставил на прокурора такава възможност, който се е задоволил само с
посочването, че поддържа обвинението. С неизпълнение на задължението по
чл.276 ал.2 от НПК, страните по делото са лишени от правото си да се
запознаят с фактическото обвинение спрямо подсъдимото лице и виждането
на прокурора по приложението на материалното право, като така на практика
обвинението спрямо предадения на съд подсъдим не е предявено в съдебно
заседание при проявлението вече на принципите на непосредственост и
устност. Това, според настоящата инстанция, е процесуално нарушение от
категорията на съществените по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което не е
било отстранено в продължилото съдебно производство пред първата
инстанция и е нарушило правото на защита на подсъдимия.
В протокола от същото съдебно заседание е разпитано вещото лице
Петър Петров, който е заявил, че поддържа заключенията си, но не е посочено
кои заключения. Независимо от това съдът е приел и приложил, с изрично
протоколно определение, към доказателствения материал по делото,
изготвените заключения от вещото лице, намиращи се на л.50-л.53, л.118-126,
л.130-136 от ДП № 327/2021г. на РУ К.. Видно от приложения обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 21/2023г. на РС К., към
доказателствения материал по делото е включено единствено заключението по
изготвената фоноскопна експертиза, приложена на л.50-53 от ДП. Останалите
две експертизи, изготвени от вещото лице Петров не касаят повдигнатото с
обвинителния акт обвинение срещу подс.Ч., за което е и осъден подсъдимия. В
мотивите към присъдата съдът не е коментирал приетите три експертизи,
6
коментирал е единствено видео-техническата експертиза, намираща се на
л.119-125 от ДП и правилно е посочил, че няма отношение към изясняване на
фактите по делото. Тези неточности в мотивите на съда не са самостоятелно
основание за отмяна на присъдата, но настоящата инстанция е длъжна да ги
посочи за избягване на включването на доказателства при повторното
разглеждане на делото, несъотносими към процесния казус, по които съдът не
се е произнесъл, а ги приема и приобщава към доказателствената съвкупност.
За прецизност, въззивният съд е длъжен да отбележи, че в протокола от
31.102024г., преди приключване на съдебното следствие, председателят на
съдебния състав не е запитал страните имат ли искания за извършване на нови
съдебни следствени действия, с оглед изясняване на обстоятелствата по
делото (арг.чл.286 ал.1 от НПК). Окръжният съда намира, че това съставлява
нарушение на процесуалните правила, но в случая не следва да се цени като
съществено, понеже преди това все пак има изявления на страните, че нямат
искания за събиране на нови доказателства.
Настоящата инстанция следва да отбележи и факта, че контролираният
съд не е взел отношение и по приложеното гр.дело № 97/2019г. по описа на РС
К.. Окръжният съд установи и неправилно, и неточно определяне на
присъдените разноски по делото, в които следва да се включат само тези,
които имат отношение към повдигнатото и предявено обвинение и
обосновават неговата съставомерност. Тези констатации на въззивният съд не
съставляват самостоятелно нарушение на процесуалните правила, но
районният съд е бил длъжен да се произнесе по доказателствата, събрани в
съдебната фаза, по относимостта им към конкретния казус, както и правилно и
точно да определи размера на присъдените разноски, относими към казуса.
Изложеното обоснова извод за наличие на основанието по чл.334 т.1, вр.
чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК за отмяна на атакуваната присъда
изцяло. Изброените нарушения, допуснати в съдебната фаза от първата
инстанция са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК и не могат да
бъдат отстранени в рамките на въззивната проверка, но са отстраними при
ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Съобразявайки
гореизложеното, въззивният съд счита, че не може сам да отстрани
допуснатите нарушения и същите са отстраними при ново разглеждане на
делото от районния съд, поради което следва да отмени атакуваната присъда и
7
да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание.
Предвид изхода на делото въззивният съд счита, че не следва да излага в
настоящото си решение мотиви по повод оплакванията във въззивната жалба
и допълненията към нея, за да не повлияе със становището си върху
решението на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на
делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Поради това, въззивната инстанция не се
произнася относно наведените доводи от защитата в депозираните жалби за
оправдаване на подсъдимия Ч.. Процесуалния изход на делото не налага да се
обсъждат изложените доводи и съображения на страните по съществото на
казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.
Ето защо, С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 12/31.10.2024г. по НОХД № 21/2023г. по
описа на Районен съд К..
ВРЪЩА делото на Районен съд К. за ново разглеждане от друг състав на
същия съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8